№ 236
гр. Тетевен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100372 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс
(СК).
Образувано е по искова молба на М. З. М., ЕГН **********, с адрес с. Г., област
Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 10, чрез адв. К. с която са предявени претенции за предоставяне
на приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка за
малолетното дете А. М.ова З.а, ЕГН **********, спрямо майка му К. Р. М., ЕГН **********
от с. Г., област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 36.
В исковата молба се твърди, че страните са имали сключен граждански брак, който е
прекратен с влязло в сила Решение № 40 от 05.04.2022 г. по гр. дело № 863/2021 г. по описа
на РС - Тетевен. На следващо място се сочи, че М. и М. от брака си имат родени две деца,
които към момента са малолетни, а именно А. М.ова З.а, ЕГН ********** и Р. М.ов З., ЕГН
**********, чиито родителски права са предоставени за приоритетно упражняване от
майката и ответник К. М.. Съответно бащата и ищец в производството е осъден да заплаща
месечна издръжка на двете си деца, в размер на 200 лева, с начална дата на плащане –
21.09.2021 г.
Ищецът заявява, че децата живеят, през голяма част от времето, при него, както и че
има необходимите условия и възможности за отглеждането на детето А. М.ова З.а.
Сочи се, че с подкрепата на разширеното си семейство ищецът М. може да осигурява
добър и спокоен живот на детето А. З.а, която ищецът сочи е силно привързана към него и
семейството й по бащина линия.
Моли съдът да постанови решение, като предостави родителските права върху детето
- А. М.ова З.а, ЕГН **********, да се упражняват от ищецът М. З. М., ЕГН **********
баща, като се осъди ответника и майка К. Р. М., ЕГН ********** да заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лева с начална дата на плащане от момента на постановяване на
съдебното решение, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
същата.
1
Моли да се определи и режима за лични контакти на майката - ответница с детето.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника К. Р. М., ЕГН **********,
чрез адв. Ц. от АК – Ловеч, с който отговор се оспорва исковата претенция. Моли се съда да
я остави без уважение като недоказана. Сочи се в отговора на исковата молба, не отговаря на
истината заявеното от ищеца, че той отглежда и се грижи за децата на страните. Ответната
страна сочи, че целта на ищеца е чрез иска за родителски права, върху едното дете, да се
освободи от изпащането на дължимата издръжка, на която е осъден. Сочи се, че същият
редовно не заплащал дължимата издръжка за децата си, което наложило ответницата М. да
се обърне към прокуратурата за търсенето на наказателна отговорност по реда на чл. 183, ал.
1 от НК няколко пъти, за което били образувани Досъдебни производства против ищецът за
неплащане на издръжка на двете деца, както следва: ДП № 192/2022 г. по пр. пр. вх. №
2416/2022 г., ДП № 161/2023 г. по пр. пр. вх. № 1991/2023 г. ДП № 62/2024 г.по пр. пр. вх. №
912/2024 г. и висящото понастоящем ДП № 83/2025 г., по пр. пр. вх. № 6459/2025 г., всички
на Районна Прокуратура - Ловеч.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад
от ДСП – Тетевен, обхванал в социалното си проучване и двамата родители, видно от които
майката полага непосредствените грижи за децата, подпомагана и от бащата; същата има
подкрепата на разширеното семейство по майчина линия; жилището, в което живеят
майката и децата е собственост на майката и представлява къща, състояща се от два
основани етажа с налични в спални, хол, кухня, тераси и санитарно помещение, като
жилището е обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите на децата. Сочи се, че на
първият етаж от къщата е разположен хранителен магазин, в който трудово заети за майката
и бабата по м.л. на децата. Майката е заявила, че с бащата подържат нормални отношения,
относно упражняването на родителските права особено след влизане в сила на Решение №
40 от 05.04.2022 г. по гр. дело № 863/2021 г. по описа на РС - Тетевен. По данни на майката
А. и Р. общуват с разширеното си семейство по майчина линия. Между майката и децата А.
и Р. е налице силна емоционална връзка. В заключение социалният доклад сочи, че в случая
се касае за две деца - сестра и брат А. и Р., като разделянето им би могло да окаже влияние
върху привързаността им по между им, което в случай, че настъпи не би било в интерес на
нито едно от тях, с оглед на вероятността това да нанесе вреди по отношение разстройство
на привързаността по между им, а от там да повлияе на психо-емоционалното, личностното
и социалното развитие на децата.
Във връзка с данни, представени от страна на ищеца М., за прояви на насилие от
страна на майката М., спрямо децата Аксиния и Р. по време на екскурзия, съдът е изискал и
допуснал втори допълнителен и конкретен социален доклад, който да изследва
представените данни от страна на ищеца в съдебно заседание. В изготвеният допълнителен
социален доклад по делото и изнесени данни за вербално или физическо насилие от страна
на родител - майката К. М., спрямо двете й деца А. З.а и Р. З.. Социалните работници на
02.07.2025 г. посетили ДГ "Здравец” с. Г., където провели събеседване с директора на
детската градина - г-жа Валя Пехливанова и г-жа Емилия Маркова - старши учител към
образователната институция, протоколирано с протокол № ПР/Д-ОВ-ТН/27- 011/02.07.2025 г.
Г-жа Пехливанова споделила, че е изненадана, категорично завила, че не е запозната нещо
необичайно да се е случило по време на въпросното пътуване към гр. Враца и обратно,
свързано с насилие над дете/деца от страна на родител. Г-жа Маркова, която конкретно е
пътувала в същия автобус, в който са пътували майката К. и децата Р. и А., споделила, че не
е възприела да е извършено насилие било то вербално или физическо от страна на родителя
К. над двете деца А. и Р.. На същата дата служителите на Д „СП“ – Тетевен провели
събеседване с още родители на деца, които са участвали във въпросната екскурзия към гр.
Враца и обратно към с. Г., а именно Росица Славчева М., Ема М. и Бисерка Алексиева
Акманова, протоколирани с протокол № ПР/Д-ОВ-ТН/27-012/02.07.2025 г. които споделили,
че не са възприели майката К. да е упражнила някакъв вид насилие спрямо двете си деца, а и
2
по времева самата екскурзия в гр. Враца, не се е случвало нещо подобно свързано с акт на
насилие от страна на родител, спрямо деца. На дата 09.07.2025 г. служителите на Д „СП“ –
Тетевен провели събеседване с майката на детето Даниел Данг - г-жа Мария Милева,
протоколирано с протокол № ПР/Д-ОВ-ТН/27-016/09.07.2025 г., която е пътувала в автобуса
на майката К. и двете деца Р. и А., споделила, че за пръв път чува за подобно нещо и не е
била свидетел на агресия било то вербална или физическа от страна на който и да е родител
пътувал в автобуса за гр. Враца и обратно към c. Г. на въпросната екскурзия състояла се на
31.05.2025 г.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът по иск заявява, че той следва да
упражнява родителските права спрямо детето А., защото той полага грижи за нея и изчакал
тя да стане на 10 години, за да предприеме действия по приоритетното упражняване на
родителските права. Отрича соченото от майката, че злоупотребява с алкохол и посещава
казина.
Майката К. М. изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК заявява, че държи детето А. да
е при мен, защото М. постоянно е в социалните мрежи. Детето А. всяка вечер гледа М. по
„Тик-Тока“ пиян, обижда, псува и майката и семейството й. сочи, че има клипове в
телефона. Заявява, че брат й, снаха й и децата го гледат това нещо. Сочи, че за 4 години е
водил различни жени у тях и децата стават свидетели на тези жени. Не съм съгласна детето й
да живее в такова семейство.
Районен съд - Тетевен, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. 127, ал. 2 СК. За да бъде уважен е
необходимо след влизане в сила на решението за упражняване на родителските права, да са
настъпили обстоятелства, които са променили съществено обстановката и начина на
отглеждането на детето, като са ги влошили така, че с оглед на интересите на детето се
налага изменение на мерките и определяне на нови такива. Такива могат да бъдат различни
фактически обстоятелства, изменения, произтичащи от изгубили смисъл мерки, фактическа
промяна на определените мерки и други.
В тежест на ищецът е да докаже наличието на обстоятелства, настъпили след влизане
в сила на решението за упражняване на родителските права, с което този режим е бил
определен, които са променили съществено обстановката и начина на отглеждането на
детето А., като са ги влошили с оглед интересите на детето и тези обстоятелства обуславят
интереса на детето бащата да упражнява родителските права върху него и същото да живее
при него.
Производството е по спорна съдебна администрация и законодателят възлага на съда
служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата,
като изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед защитата интересите на децата,
в рамките на посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси
се разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното
начало.
За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества,
възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране
на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у
децата, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус,
доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на децата, отношенията между
родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането
и др. При определяне на изменение на мерки относно грижата за децата най-важният
критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на
родителските права е интересът на децата, какъвто интерес е осигуряването на правилното
3
му физическо и духовно развитие и социалното им формиране.
Установява се по делото, че страните са родители на две малолетни деца, като обект
на ищцовата претенция е само детето А. М.ова З.а, която е на 10 година и 11 месеца към
датата на устните състезания по делото.
По делото е разпитан като свидетел А. М. А. – баба на детето по бащина линия, без
дела със страните. Същата заявява, че А. от преди 2 години дошла при баща си и искала още
тогава да остане да живее при тях. Те й казали, че трябва да навърши 10 г. Сега направила 10
години и казала и на баща си и на баба си по б.л., че иска да дойде да живее при тях вече.
Сочи, че по принцип семейството живеело при тях до прекратяване на брака. Гледат децата
всеки Петък и в Неделя ги връщат. Баща им се грижи добре за тях, той си ги посреща, аз
отговарям за хигиената. Не им се кара, не им повишава тон. Отношенията между бащата и
децата са спокойни. Осигурява им разнообразие, имат градинка с люлки и пързалки в двора.
Понякога идват и други деца, играят си. Люлките и катерушките са от времето, в което
снаха ми и сина ми живееха заедно и заедно са ги купували, но останаха вкъщи. През
последната една година синът ми не е работил на трудов договор, защото К. направи нещо
на фирмата, не знам какво точно, запор, и шефа му се почувства зле и М. напусна
доброволно работа. Една година ходеше по някой ден в седмицата при мой братовчед. Това
беше, защото М. дължеше пари за издръжки, но той си ги е изплащал. Аз лично съм ги
внасяла парите.
По делото е разпитана и А. Н. Л.. Същата в съдебно заседание заявява, че са съседи с
М.. Грижат се добре за децата, познава семейството от преди, когато бяха заедно. И двамата
са прекрасни родители и в началото когато бяха заедно и след това си се грижат добре за
децата. И двамата родители ги познавам, ние там сме малко село, виждаме се постоянно. В
почивните дни децата идват при таткото иначе през седмицата майката се грижи за тях.
Виждам, че М. ги води в почивните някъде, създава им забавления Събота и Неделя. Винаги
идват двете деца.
По делото е разпитан като свидетел Р. М. К. – баба на детето по майчина линия, без
дела със страните. Същата заявява, от техния дом до домът на бившият й зет е около 200-300
м разстоянието и се изминава за около 10 мин. Когато децата са поискали винаги са ходили
при баща си, дъщеря й никога не е създавала проблеми за това. Никога не сме ги спирали и
през седмицата някой път да поискат веднага отиват. Режима, който е уговорен при развода е
свободен и зависи от желанието на децата. Двамата си нямаха проблеми, но се разделиха,
защото той е хазартна личност и започна много да играе хазарт и дъщеря ми реши, че не
може да се живее така. Той посягаше и към алкохола. Аз съм постоянно в село. Ние имаме
магазинче, което беше на сина ми, но той го даде на К. и ние й помагаме. Бившият ми зет
продължава да ходи по казина. Миналата година не съм чувала дали е работил аз мислех, че
е безработен. Той не е плащал година, година и половина издръжка на децата, от Март месец
насам и досега. Дъщеря ми от 3-4 години си е у нас и все ходим в полицията да си търсим
парите, за да ги даде. Той все не ги дава навреме. Детето иска при майката, обаче явно някой
го заплашва и то се колебае. Като си дойде казва от при баща си, казва, че баща му му е
обяснявал, че трябва да отиде при него, защото ако го осъдим, той ще иде в затвора и детето
се страхува да не би баща му да отиде в затвора и иска да отиде при баща си. Ние не
знаехме, че детето е тук за делото. Бащата е отишъл в училище и го е взел да го доведе тук.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценявайки ги по реда на
чл. 172 ГПК тези на свидетеля Асенова и свидетеля Косева, тъй като намира същите за
обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по
делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят
4
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член
предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права и режима на личните отношения с децата е акт на
спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански
правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се
администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2
СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър
интерес на децата“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна
преценка на: а) желанията и чувствата на децата; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на децата; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на децата; г) опасността или вредата, която е причинена на децата или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за децата; е) последиците,
които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към децата.
Страните са родители на детето А. М.ова З.а родена на 19.10.2014 г. Не са постигнали
писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.
Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния
доклад, показанията на свид. Асенова и свид. Льокова и свид. Косева и изслушването на
майката и бащата по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните са с прекратен брак с
влязло в сила Решение № 40 от 05.04.2022 г. по гр. дело № 863/2021 г. по описа на РС -
Тетевен. От тогава децата на страните, а и към момента живеят с майка си в с. Г., като тя
полага грижи за тях и посреща всички техни нужди. Децата общува и с баща си и неговото
семейство. От раздялата между страните децата, в това число и А., се срещат и посещават
баща си, предвид краткото разстояние между домовете на родителите. Между майката и
децата има изградена добра емоционална връзка, те има добър здравен статус.
Недоказани в хода на производството останаха твърденията в исковата молба, че
бащата постоянно и непосредствено отглежда детето А., както и че майката М. е
упражнявала насилие по отношение на А. и Р.. Дори напротив, въз основа на експертното
становище по приетите по делото социални доклади и при съвкупната преценка с
останалите доказателства по делото – гласни доказателства и обяснения на страните, се
налага извод, че децата се чувстват спокойни с майката, която те възприемат като най-
близкия си човек. Същевременно не са констатирани данни да е развит синдром на
родителско отчуждение спрямо бащата, като децата макар и да е предоставено
приоритетното упражняване на родителските права на майката, чрез Решение № 40 от
05.04.2022 г. по гр. дело № 863/2021 г. по описа на РС - Тетевен, то не се констатираха данни
същата да е ограничавала децата и в частност А. да посещават баща си. Не се доказа и
твърдението на майката, че ищецът злоупотребява с алкохол и посещава често казина и
игрални зали, но от представените доказателства по делото се установи, че М. системно не
заплаща дължимата месечна издръжка за децата си, определена със съдебното решение за
развод между страните. Бе констатирано, че са образувани Досъдебни производства против
ищецът за неплащане на издръжка на двете деца, както следва: ДП № 192/2022 г. по пр. пр.
вх. № 2416/2022 г., ДП № 161/2023 г. по пр. пр. вх. № 1991/2023 г. ДП № 62/2024 г. по пр. пр.
вх. № 912/2024 г. и висящото понастоящем ДП № 83/2025 г., по пр. пр. вх. № 6459/2025 г.,
5
всички на Районна Прокуратура – Ловеч.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2
СК е не основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да
предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез
решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им
интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност
на „по-добрия“ (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното
непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно
упражняването на родителските права.
В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на
децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.
Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната
правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023
г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на ВКС (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в
Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането
на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите,
моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от
родителя грижи към децата. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-способен да полага
грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59,
ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на
съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават)
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т.е. определяне начина на упражняването им. Като производство
спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане
реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК,
пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради
вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика
от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е
задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна
закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този
смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от
елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и
издръжка на децата, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да
е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси
(Определение № 4196 от 47.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).
6
Майката е с добър родителски капацитет, доколкото от раждането на децата, в това
число и А. тя полага непрекъснати грижи за тях. След раздялата на страните тя е родителят,
който продължава да полага всички необходими грижи за малолетните деца. От социалния
доклад се установява, че ги обгрижва, задоволява техните битови, интелектуални и
емоционални потребности. Създала им е уюта и комфорта на една добра среда за живеене.
Констатациите от социалното проучване намират подкрепа в показанията на разпитаните по
делото свидетели, които също излагат, че майката осигурява храна, възпитание и развитие
на децата и същите са с добър здравен статус. Макар и да е посочено в исковата молба, е
бащата полага непосредствени грижи за детето А. и че майката упражнява насилие, същото
бе опровергано и от свидетелските показания и от изготвените социални доклади. В
допълнение следва да се отбележи, че в основният социален доклад е констатирана силна
емоционална връзка между детето А. и нейният брат Р., която връзка би могла да бъде
разрушена, при разделянето на децата, което не би било в интерес на нито едно от децата и
би било в разрез с чл. 3, т. 3, във вр. с § 1, т. 5 ДР ЗЗДет, задължаващ съда да изследва „най
добрия интерес на детето“
Съдът, като съобрази, че майката от години полага всички необходими грижи за
децата, в това число и А., те са с нормално за възрастта си развитие, добър здравен статус,
изградили са силна емоционална връзка със своята майка, няма данни за рискови фактори в
заобикалящата ги среда, родителските са предоставени на майката със съдебно Решение №
40 от 05.04.2022 г. по гр. дело № 863/2021 г. по описа на РС - Тетевен.
Не се установи да са настъпили обстоятелства, които са променили съществено
обстановката и начина на отглеждането на детето А., като са ги влошили така, че с оглед на
интересите на детето да се налага изменение на мерките и определяне на нови такива. При
тези данни не само, че не се доказват основания за уважаване на иска, а се доказва по
несъмнен начин, че това не би било в интерес на детето, тъй като не може да се игнорират
констатациите, че детето се развива добре при майка си, не са налице рискови фактори и
най-вече би се запазила в пълнота емоционалната връзка между двете деца А. и Р.. Всички
доказателствени източници сочат, че ответницата М. е с висок родителски капацитет. Тя е
достатъчно ангажирана с нуждите на дъщеря си и сина си, заинтересована е към техните
специфични образователни потребности и подкрепя нуждата им от социализация в
обществото, както и от запазване на контакта с баща им. От страна на ищеца не се
констатира промяна в поведението му, в насока към подобряване условията за развитие и
общуване на децата и в частност А., който да се различават от тези, в момента на
постановяване на Решение № 40 от 05.04.2022 г. по гр. дело № 863/2021 г. по описа на РС –
Тетевен и предоставянето на приоритетно упражняване на родителските права на децата на
тяхната майка. Дори напротив, у същия се наблюдава системно неизпълнение на
задълженията му, по цитираното дело, за заплащане на дължима издръжка, за което
обстоятелство им образувани ДП по опис на РП – Ловеч. От приетите за установени по
делото обстоятелства във връзка с отглеждането и възпитанието на детето А., дават
основание на съда да приеме, че майката упражнява родителски права по начин, който
съответства на най-добрия интерес на детето.
Горното дава основание на настоящия състав да счита, че майката е родителят, който
успешно присъства като родител в живота на непълнолетната А. З.а, проявява грижи в
социално-битов, образователен и емоционален план към него, разбира специфичните
образователни нужди на детето и го насърчава да посещава училище и да се развива. Тя е
родителят, който последователно демонстрира заинтересованост от потребностите на детето
както преди сезиране на съда с настоящия иск, така и в хода на производството, като
същевременно не са налице данни да е ограничавала контактите на детето с бащата.
По разноските:
Ответната страна по иска претендира присъждане на разноски. Претенцията й е
7
снователна, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в производствата по
спорна съдебна администрация и в случая е налице пълно уважаване или отхвърляне на
исковата молба. Ето защо са налице основания някоя от страните да понесе разноски (вж. в
този смисъл ТР № 3/4723 г. по ТД № 3/4723 г. на ОСГК на ВКС).
Аргументи могат да се черпят от изразеното в съдебната практика разбиране, че
естеството на първоинстанционното производство на спорна съдебна администрация не
предполага присъждане на разноски, освен в предвидените случаи. Производствата по
спорна съдебна администрация на гражданските отношения се провеждат по реда на ГПК,
макар да не са изрично уредени в процесуалния закон, като разрешаването на споровете за
упражняването на съответното гражданско право се възлага на съдилищата по силата на
отделни нормативни актове (СК, ЗС и др.), съдържащи материалноправната уредба на
съответните отношения, както и специфични процесуални правила. Дейността на съда в
производствата по спорна съдебна администрация не може да бъде определена като
правораздавателна в същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и санкция
при нарушаване на гражданските права. При тези производства не се разрешават правни
спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или
имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК, като типичен пример за такава компетентност
на съда са производствата за разрешаване на разногласия между родителите относно
упражняването на родителските права и относно пътуване на дете в чужбина (чл. 127, ал. 2 и
чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс), както и относно определянето на режим на лични
отношения с дядо и баба (чл. 128 СК) /В този смисъл изразеното в Тълкувателно Решение
3/2024 г. от 27.06.2024 год. по ТД № 3/2023 на ОСГК на ВКС/. Съгласно цитираното ТР, в
производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78
ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или
касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за
разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните
така, както са направени от тях.
Също така се допълва, че когато съдът с решението си замества липсващата обща
воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои
ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в
общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да
заплатят разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по
правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение
на определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно
упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер. В конкретния случай,
съдът се е съобразил с конкретните искания на една от страните, в пълнота и е постановил
своето решение, съблюдавайки висшият интерес на детето. С оглед последното е налице
пълно уважаване не претенцията, респективно пълно отхвърляне на същата, с оглед на което
разноските по това производство следва да бъдат присъдени в полза на майката К. М..
Ответницата по иска К. М., чрез адв. Ц. от ЛАК в последно по делото заседание е
представила списък по реда на чл. 80 от ГПК и разписка за реално сторените съдебни
разноски в производството. Претендират се 600 лева за адвокатски хонорар. Процесуалният
представител на М. е претендирал съдебните си разноски в последно по делото съдебно
заседание, съгласно правилата определени с т. 11 от ТР от 6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена
валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция. Това е така, тъй като събирането на доказателствата в исковия
процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на
8
съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните
състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е
приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират
доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със
спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са
изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на
решението.След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече
не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. С оглед на изложеното в полза на ответната страна К.
М. следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 600 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. З. М., ЕГН **********, с адрес с. Г., област Ловеч, ул.
„ххххххххх“ № 10, против К. Р. М., ЕГН ********** от с. Г., област Ловеч, ул.
„хххххххххххх“ № 36 иск за предоставяне на родителските права на бащата, промяна на
адреса по местоживеене и определяне на режима на лични отношения на майката с детето
А. М.ова З.а, ЕГН **********, и присъждане на издръжка поради изменение на
обстоятелствата след влизане в сила на сила Решение № 40 от 05.04.2022 г. по гр. дело №
863/2021 г. по описа на РС - Тетевен на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. З. М., ЕГН **********, с адрес с. Г.,
област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 10, да заплати на К. Р. М., ЕГН ********** от с. Г., област
Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 36 сумата от 600.00 лева, представляваща сторените съдебни
разноски в производството за процесуално представителство, осъществено от адвокат.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в
електронна форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не съдържа
саморъчен подпис.
По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9