№ 4961
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
Гражданско дело № 20211110153730 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Молителят ЕВГ. Н. Н. – уведомена от предходно съдебно заседание,
не се явява. Представлява се от адв. Б., с пълномощно от днес.
Молителят Т. М. П. , действащ чрез своята майка и законен
представител ЕВГ. Н. Н. – уведомен от предходно съдебно заседание, не се
явява, не се представлява.
Ответникът М. ПЛ. П. – уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично и с адв. Спасова и адв. Д., с пълномощно по делото.
Страните (поотделно) – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Спасова: Водим допуснатите свидетели.
Адв. Б.: Аз също водя допуснатите свидетели, но с оглед на това, че съм
упълномощена само от молителката, което аз не съм съобразила, не
възразявам свидетелите да бъдат разпитани, а делото да бъде отложено за
личното явяване на доверителката ми, както и доказателствени искания,
които ще направя.
Относно това, съдът намира, че не са налице, тъй като малолетният
1
молител е редовно призован за днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Допуснатият на молителите свидетели беше въведен в съдебната зала
и съдът снема самоличност на свидетеля, както следва:
Н.Г.Н – 62 г., баща съм на молителката Е., неосъждан.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обеща да каже истината.
Свидетелят Н. на въпроси на адв. Б.: Познавам ответника. До
16.09.2021 г. бях в добри отношения с М.. Тогава се стигна до издаване на
Заповед за незабавна защита срещу ответника във връзка с това, което се
беше случило в Китен на 24.08.2021 г. и на 27.08.2021 г. и последващи неща,
които повлияха психически и физически на дъщеря ми, която е с
Множествена склероза - състояние, което изисква по-щадящо отношение. На
24.08.2022 г. пристигнах в Китен с част от багажа на дъщеря ми и ги чаках да
пристигнат от с. Батошево, където да предам инвалидната количка на дъщеря
си, завивки, възглавници и други неща – багажът, който не можа да се събере
в багажа на М.. На 24.08.2021 г. пристигнах към 19:00 часа. Те пристигнаха
към 23:30 часа. Забелязах, че М. беше много агресивен и изнервен. Първата
му реакция след като слезе от колата, хвърли стола, който беше до бунгалото.
Първото нещо, което М. прави е да преоблече детето в колата, след което аз
го взимам и го качвам. В този ден не ми даде детето след слизането. В този
ден нямаше комуникация между нас. Дъщеря ми не беше много в състояние
да говори в този момент. След това той благоволи да ми даде детето. Аз взех
детето – Т., който беше много разстроен и започнах да го разсейвам. Взех
детето, за да може М. през това време да вземе дъщеря ми и да я внесе в
бунгалото. Попитах детето какво става и то ми каза нещо от сорта „Тате М.
много вика“. Детето беше много разстроено. С него обикаляхме между двете
бунгала. В този момент ми се обади дъщеря ми по телефона и попита „Тати,
можеш ли да дойдеш?“. Попитах я дали не е в бунгалото. Тя каза „Не, още
съм в колата“. Разбрах, че М. е отказал да я внесе, т.е. реално така се получи.
Отидох до колата, дъщеря ми беше там – пребледняла, изтерзана. М. просто я
беше зарязал в колата и през това време е свалял багажа. Взех дъщеря си и я
внесох вътре. Видях, че през това време М. е махнал протектора, който бях
сложил. Почивката им беше от 24.08.2022 г. до 28.08.2022 г. На 27.08.2021 г.
2
се е случило нещо, което първо дъщеря ми се е страхувала да сподели с мен.
Споделила го е първо с психолога си, който виждайки, че е в тежко и
безпомощно състояние след прибирането вече от морето. Тя разказва неща,
които аз след това разбирам и М. не ги е отрекъл. Не съм свидетел на това,
което се е случило на тази дата. На 24.08.2021 г. видях, че детето не е в
кондиция. Освен, че имаше сърбежи и обриви по гръбчето и по крачетата. В
последствие разбрах, че по пътя е повръщало. Повръщало е толкова много, че
легълцето, което са закарали е било неизползваемо. Детето беше страшно
травматизирано. Аз съм возил дъщеря си много повече в инвалидната
количка от М., вкл. и съм я водил на Овча купел на рехабилитации, през
зимата в снега. Тя никога не е падала от количката. Те са били три пъти в
Китен с количката и тя не е падала от количката, включително и с детето.
Това се случва на 27.08.2021 г., когато има някаква ескалация. Свидетел съм
на това, което е случи предната вечер.
Свидетелят Н. на въпроси на адв. Д. – М. и дъщеря ми пристигнаха в
Китен около 23:00 часа. Останах там до 28.08.2021 г. – последния ден, когато
си тръгнахме всички от там. Имах достъп до тяхното бунгало. Те ми
предоставиха ключ. Мисля, че никой освен М. не е свалял багаж от колата им.
След като дойдоха, аз не съм подготвял стаята. Само М. я подготви. Когато са
тримата това е един от стандартните начини на придвижване на дъщеря ми в
количката, защото слава богу все още има сила в ръчичките и държи детето. И
аз съм я водил и не е имало падане от количката освен на тази дата –
27.08.2021 г. Настилката от бунгалото до плажа е смесена. Има участък с
тротоарни плочки. Има и стълби. Настилката е твърда. Минава се през една
горичка и се излиза на дюната, където вече няма асфалт. Има едни панели, по
които се стига до края на дюната и след това има дървени пътеки, по които се
слиза до самото море. Не ми е известно да има забрана внукът ми да се
извежда след 18:00 часа. Не ми е известно дъщеря ми да е завеждала НЧХД
срещу М.. По повод заповедта за незабавна защита подадох сигнал на тел.
112, защото така бяхме посъветвани от предишната адвокатка. Заповедта на
съда вече беше при нас. Беше доста отдавна, нямам спомен дали съм чел това,
да не доближава дъщеря ми и детето на по-малко от 50 м. Тогава дъщеря ми и
внукът ми бяха болни. В същото време М. и неговата майка бяха дошли и
бяха долу в двора, без да ни уведомят. Бяха дошли да вземат някакви неща от
апартамента. Предишната адвокатка каза да се обадим на тел. 112, защото те
3
нямат право да бъдат тук. Послушах адвоката и се обадих на тел. 112. Те
реагираха, дойдоха и аз ги помолих да се държат щадящо, защото и за мен
беше непозната ситуация, дори позволих на М. да дойде по стълбите горе и да
вземе неговото легло и малкото легълце на малкия – Т..
Страните (поотделно) – Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля.
Допуснатият на молителите свидетел беше въведен в съдебната зала
и съдът снема самоличност на свидетеля, както следва:
Ю.А.С. – 70 г., без родство и дела със страните, неосъждан, работи като
преподавател по психология.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обеща да каже истината.
Свидетелят С. на въпроси на адв. Б.: Познавам Е. от 2010 год., когато
започнах да работя с нея като психолог, тъй като тя има здравословен
проблем – Множествена склероза. Работихме успешно. Имаше сериозни
успехи във физическото и когнитивното състояние. През 2017 г. работехме по
веднъж, а понякога и по два пъти в седмицата. Разказа ми, че се е запознала
по интернет с М.. През 2017 г. се срещнах с него в кабинета си. Познавам
детето Т.. Веднага след прибирането им на 28.08.2021 г. Е. ми разказа какво
се е случило. Тя беше много подтисната, което квалифицирах като
посттравматичен синдром, отпаднала, схващане в корема, анорексия, загуба
на паметта, с отпаднали способности на отделителната система. Каза ми, че
по време на тяхното пребиваване в Китен, заедно с детето са били на разходка
край морето с количката. Количката е била бутана от М. и два пъти той е
обърнал количката. На 03.09.2021 г. говорих с М.. Тя ми каза, че е усещала
психически натиск и злоба от страна на М.. Той ми каза, че случайно е
обърнал количката. Попитах го дали и двата пъти е било случайно и той каза
„Да, аз не помня точно“. Паданията са били два пъти за период от половин
час. През това време детето е било в скута на майката и Е. е паднала под
количката заедно с детето. Падане на инвалид от количка в това състояние,
това, че не работят нейните коремни мускули, мускулите на краката, създава
голяма опасност и за счупване на краката, на костите и на гръбначния стълб, а
създава заплаха и за детето. Тя не ми е споделяла преди да е падала от
количката. Тя ми е споделяла, че много пъти М. е употребявал по отношение
4
на нея думите: „Ти не си нормална“, „Ти не можеш да се грижиш за детето“,
„Опитай се да приготвиш обяд за детето“. това е тормозът, който е
продължавал почти през целия период на тяхното съвместно живеене. Не съм
говорил с детето. Когато се прибраха от морето, започнах да работя и с нея, и
с детето. Детето беше много стресирано, агресивно. Когато са се прибрали, тя
е имала висока температура и възпаление на белите дробове. Ходили са в
болница, за да направят рентген и скенер. Сега и тя, и детето по мое мнение
са в много добро емоционално и психическо състояние. При нея присъстват
всички когнитивни функции.
Свидетелят С. на въпроси на адв. Д. – Видях Е. и детето на другия ден
след връщането им от морето. По тях нямаше видими следи. Падането е
станало по време на разходка по една пътечка. След прибирането от Китен, М.
е водил Е. и детето на лекар в Софиямед.
Страните (поотделно) – Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля.
Допуснатия на ответната страна свидетел беше въведен в зала и
съдът снема самоличност на свидетеля, както следва:
С.К.К. – 47 г., без родство и дела със страните, неосъждана.
Свидетелят предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, обещаха да кажат истината.
Свидетелят К. на въпроси на адв. Д. – Запознахме се с М. и съпругата
му на морето. Бяхме аз и моето семейство на почивка в Китен последната
седмица на месец август от 23.08.2021 г. до 28.08.2021 г. Един ден на плажа ги
видях - М. със съпругата му в инвалидна количка и малко момченце.
Голямото ми момче е в инвалидна количка и заради него винаги ходим на
първа линия заради достъпа до водата. Първия път ги видях зад нас, на трети
четвърти ред. В един момент на деня, преди обяд, М. ме попита дали може да
вземе съпругата си и да я остави пред нас между шезлонгите и водата, за да
може да е по-близо до тях и той да си играе с детето във водата и
същевременно тя да ги вижда. След като сложи съпругата си пред нас,
съпругата му се сгъна. Заради състоянието си тя не може да седи и затова
може би се огъна в тази форма. Жената се радваше. Попитах дали са тримата
сами на плажа и тя отговори, че семейството са на плажа сами. Попитах я
5
дали искат да им запазвам шезлонг до водата. Дадох им телефона си за
комуникация, за да ми звъннат, ако се откажат. На следващата сутрин те
дойдоха тримата заедно. Това се падаше по средата на нашата почивка, нещо
като четвъртък, петък, събота или сряда, четвъртък, петък, не мога да посоча
точна дата. Беше между 23.08.2021 г. и 29.08.2021 г. Направи ми впечатление,
че детето се возеше в скута на майка си. М. първо свали детето, след което
прегърна съпругата си, взе я и я сложи на шезлонга и след това, количка,
багаж и играчки. Вниманието беше много. Не съм била свидетел и тя не ми е
споделяла да е падала от количката. Ние разговаряхме за общи неща и сме се
виждали само на плажа. Ходихме на плаж до 29.08.2021 г. те тогава не бяха на
плаж. След като ги видяхме на плажа, на другия ден те не дойдоха. За
последно бяха на плажа в петък или събота. Поне два, три дни преди да си
тръгнем, ние не ги виждахме. В средата на нашата почивка ги видяхме за
последен път на плажа. Няколко дни преди да си тръгнем, не сме ги виждали
на плажа. Освен тях тримата, никой друг не съм виждала с тях. Плаж
„Атлиман“ на Китен е с достъп за хора с увреждания и има сложени дървени
скари. Облеклото на съпругата на М. беше плажна рокля, шапка за слънце и
беше боса. Детето беше с тениска и къщи гащета. Детето и майката бяха
много щастливи и усмихнати. Опитвах се да разговарям със съпругата на М.
от човешка гледна точка. Детето си играеше много добре, беше щастливо. М.
полагаше изцяло грижи за съпругата си и детето. Бях си дала телефона на М.
и не го бях записала като име. В последствие М. ме намери по телефона и ми
писа във Вайбър. След приключване на почивката не сме се виждали, не сме
се чували до преди делото. Единият ден беше дъждовен ден – валеше,
спираше, печеше. Когато се разхождаме с моя син и ако не съобразя мястото,
където се минава, се е случвало детето да падне от количката, без да искам да
го направя.
Свидетелят К. на въпроси на адв. Б. – Случвало се е детето ми да
падне няколко пъти. Не си спомням дали се е случвало да падне два поредни
пъти в рамките на половин час.
Страните (поотделно) – Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля.
Допуснатият на ответната страна свидетел беше въведен в съдебната
зала и съдът снема самоличност на свидетеля, както следва:
6
Н.Г. П.А – 64 г., майка съм на М.П., неосъждана.
Свидетелят предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, обеща да говори истината.
Свидетелят П.а на въпроси на адв. Д. – На 21.08.2021 г. в 19:00 ч. М.,
съпругата му и детето пристигнаха в Батошево. Дойдоха от София. Държа
постоянно връзка с тях. Стояха до вечерта на 24.08.2021 г., когато заминаха за
морето. Е. не е оставала сама 19 - 29 часа, когато е била в Батошево. М. играе
с детето непрекъснато, аз също помагам. Помагам и на Е. да седне, защото тя
не може да се изправя. Когато дойдоха, нейният инвалиден стол не беше в
колата. При нас тя си има инвалиден стол, който купи бащата на М. може би
един път тя е ползвала този стол, защото тя не искаше да сяда в него, защото
щяло да я заклейми и нямало да може да проходи. Така го каза тя. М. я
носеше на гръб постоянно. На 23.08.2021 г. М. беше в Севлиево да си сменя
шофьорската книжка. По време на почивката им М. ми се обади и беше
притеснен, че Е. се е изхлузила от количката и той не знае как се е случило,
защото той четири години я вози с количката и такова нещо не е имало. Каза
ми, че това се е случило два пъти. Ходила съм с тях, маршрутът ми е познат и
понеже детето иска да е в майка си, съм стояла до количката, за да гледам
детето да не падне. Маршрутът го знам. Има неравности, има стълбички и от
едната страна, и от другата страна. Не ми е известно докато са били в Китен,
да е имало скандали и разправии между Е. и сина ми. На 14.09.2021 г. М. ми
се обади, че са го изгонили от апартамента родителите на Е. и той е ходил да
си намери квартира. Е. никога не ми е казвала да имат недоразумения с М..
След Китен се прибраха в София. Не са идвали при нас. Преди да заминат за
морето, тя си кашляше. М. я е водил на лекар, като са се върнали от морето.
След морето не съм говорила с Е.. С М. си говорим всеки ден. Чуваме се по
принцип от време на време. Баща на Е. се обади от морето един ден, но не
каза, че М. я е бутнал от количката. Може би ми се обади след като М. ми
каза, че Е. е паднала и ми каза „Тука стават едни неща, за които не мога да
говоря“. Повече не съм говорила с него. На 16.09.2021 г. ходих с М. до
жилището, защото той имаше да си взима вещи. Като отидохме, бащата на Е.
беше на прозореца. Лично звъннах на вратата, но не ми се отвори. Слезнахме
долу, аз му звъннах по телефона, но той ми отхвърли повикването. В този
момент дойде полиция и попита: „Вие ли сте, които нарушавате
7
ограничителната заповед?“ М. каза, че са имали уговорка на 16.09.2021 г. той
да отиде да си вземе вещите и да се разберат за детето как ще го гледат. На
16.09.2021 г. М. не знаеше, че има заповед за защита. Разбра, че има заповед,
когато дойдоха полицаите. Първо отидоха да говорят с бащата на Е.. След
това ни извикаха на третия етаж и тогава връчиха на М. заповедта.
Страните (поотделно) – Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля.
Адв. Б. – Във връзка с психологическото състояние на майката считам,
че една експертиза в тази посока може да отговори на въпросите в какво
състояние е била и с оглед вече това, което сме събрани като писмени
доказателства и направените в отговора призвания и всички събрани
доказателства при анализ, състоянието, в което се е намирала майката и
детето в този момент може да се установи с една психологическа експертиза,
която да отговори на въпросите в какво състояние е била майката, как е
преживяла двукратното падане от количката в резултат на цялостната
интензивна обстановка с множество актове на насилие, които интензивно са
се развивали в периода на почивката и какво си спомня и детето от цялата
ситуация, за да можем да установим точно как е преживяно извършеното
насилие върху моята доверителка. Считам, че е редно да бъде извършено
такова психологическо проучване. Други искания нямам.
Адв. Д. - Моля да оставите искането без уважение. На първо място, за да
приемем, че има такива падания, би следвало да има обективни следи от
падане върху твърди, тъпи или тъпоръбести предмети. На второ място
нямаме данни за никакви насилия, обиди и т.н., за да задаваме такъв въпрос
на вещото лице. И третото нещо – изминалият период от време. От датата или
периода, който се сочи като инкриминиран до настоящия момент са минали
осем месеца, период, в който може да се внуши на едно малолетно дете
абсолютно всичко, тъй като нямаме спор, че децата на тази възраст са
внушаеми. Нямаме искания.
Съдът намира, че изготвянето на съдебно-психологична експертиза е
неотносимо в настоящия спор, тъй като спорът е относно авторството на
деянието, като експертизата няма как да отговори на този въпрос. Няма спор
между двете страни дали молителите са имали емоционални негативни
преживявания, но експертизата не може да даде отговор на въпроса за автора
8
на тези деяния. Отделно от това, по отношение на молителката Е. е настъпила
преклузия. Водим от горното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искането за назначаване на съдебно-
психологична експертиза.
Адв. Д. – С оглед молбата-уточнение представяме извлечение от
сметката на ответника. На 21.08.2021 г. той пазарува в София, плаща с
картата си в магазин Билла, а не стои в Батошево, както се твърди в тази
молба-уточнение. Това е безспорно доказателство, че на 21.08.2021 г. няма
как да са в Батошево и той да пазарува в София. Представям и декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от настоящото дело, представена по друго дело с
корекция на текста.
Адв. Б. – Не възразявам да бъдат приети. По отношение на
представената декларация - да се приеме. Няма разлика в двете декларации.
Декларацията, подадена към уточнителната молба считам, че е редно да бъде
подадена такава и считам, че следва да бъде приета и ценена по делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Б. – На първо място моля да уважите депозираната молба, както по
отношение на доверителката ми Е.Н., така и по отношение на детето. Това,
което се установи с днес изслушаните свидетели и депозирано от ответника
становище на 06.12.2021 г., се установи, че наистина два пъти доверителката
ми с детето в скута си е паднала от инвалидната количка, обстоятелство,
което единствено и само тогава се е случило – два пъти в рамките на
половин час. Това обстоятелство беше признато и от изслушаната свидетелка.
Считам, че и молбата за защита, и уточняващата молба следва да бъдат
ценени и да се придържаме към уточненията, направени, приети в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Актовете на насилие са под няколко
форми. Те са по отношение както на молителката Е.Н., така и към детето.
9
Претендирам сторените разноски. Представям списък с разноски.
Адв. Спасова – Възразявам за прекомерност на адвокатския хонорар.
Моля да отхвърлите молбата за защита от домашно насилие, включително и с
уточнителния вариант, който според нас се явява нов. Моля за срок за
писмени бележки. Претендираме разноски. Представям списък.
Адв. Б. – Правя възражение за прекомерност на разноските. Двама
адвокати за един и същ ответник считам, че следва да бъде уважен хонорара
само на единия и в рамките, определен в наредбата. Считам, че е прекален и е
за двама адвокати.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК .
ДАВА срок на страните за писмени бележки до 29.04.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:25 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10