№ 3044
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110205188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. П. С., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 42-0004963/12.01.2023 г., издадено от и.д.Директор на
РД“АА“ - гр. София, с което на жалбоподателя за административно
нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното се поддържа, че както в акта, така и в обжалваното наказателно
постановление липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното нарушение, поради което е налице неспазване на императивните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което пряко
рефлектира върху правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че в
момента на проверката водачът е разполагал с копие от заповед на
ръководителя, но същата не е била приета от контролния орган поради факта,
1
че не е била в оригинал, а в копие.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното НП, а в условията на алтернативност – наказателното
постановление в санкционната му част да бъде изменено.
В проведените по делото съдебни заседания въззивникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирани
по делото писмени бележки се пледира за отмяна на обжалваното НП по
съображенията, развити в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В съпроводително писмо наказващият орган – Директор на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – София, релевира
възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните
разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.2022 г. Н. П. С. осъществявал превоз на товари за собствена
сметка с т.а. марка „ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХ по маршрут от с. Герман до
с. Казичене. Около 13:25 часа на 13.12.2022 г. жалбоподателят С. бил спрян за
проверка от св. Г. Л. Н. и Г.Г.Д. – инспектори при РД“АА“ – София, с
управлявания от него т. а. „ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХ в село Бусманци,
ул.“Генерал Гурко“ срещу № 62 с посока на движение с. Казичене. При
извършената проверка жалбоподателят Н. П. С. не представил заповед на
ръководителя, за чиято сметка се извършва превозът.
При така установената фактическа обстановка св. Г. Л. Н. съставил
АУАН № 333421/13.12.2022 г. срещу Н. П. С. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
на МТ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 42-
0004963/12.01.2023 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на Н. П. С. била наложена "глоба" в размер на 2000 лева на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр.
НП било връчено на Н. П. С. на 17.03.2023 г., като последният в
2
законоустановения срок подал жалба срещу него, която инициирала
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Г. Л. Н..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля
Г. Л. Н. като същите се явяват логични, и съответни на приобщените по
делото писмени доказателства. Липсата на детайлен спомен у свидетеля,
съдът отдава на вида и естеството на работата му, свързана с извършване на
множество идентични проверки. Същевременно, показанията на свидетеля не
са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата, както от
приложения по делото АУАН, така и от представените по делото писмени
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към доказателствената
съвкупност. Последните, съдът възприема в цялост като ги намира за
логични, последователни, съответни, като същите не се опровергават при
преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и
съдебното следствие.
Съдът кредитира изцяло приложените към
административнонаказателната преписка и в хода на съдебното производство
писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
3
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – Заповед № 355/19.09.2022 г. на изпълнителен директор
на ИА „Автомобилна администрация“, Заповед № РД – 08 – 30/24.02.2020 г.
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
длъжностна характеристика.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № 333421/13.12.2022 г., който е съставен от компетентен орган -
длъжностно лице от службите за контрол на автомобилните превози -
инспектор при РД"АА", оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по Закона за автомобилните превози, по силата
на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. При съставянето на процесния АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху
неговата законосъобразност, като актът съдържа всички посочени в чл. 42 от
ЗАНН реквизити, спазени са изискванията за участие на свидетели и
нарушителя при съставянето на акта, като на последния е връчен и препис от
същия.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган – и.д.директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация"- гр. София, овластен по силата на т. I. 6. от
Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. В съдържанието на
наказателното постановление се съдържа достатъчно пълно описание на
4
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено - време, място, вид
превоз и допуснатият при осъществяването му пропуск от страна на
жалбоподателя, а именно като водач на МПС, извършващ превоз на товари за
собствена сметка, същият не е представил заповед на ръководителя, за чиято
сметка се извършва превозът, като бездействието е надлежно квалифицирано
като нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. С
оглед на това съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 6 ЗАНН, свързани с осигуряване на правото на защита на санкционирания
субект, в частност възможността му да узнае фактическите и правни рамки на
административното обвинение, респективно и доводите на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Съдът намира, че така установените факти правилно са подведени под
посочената материалноправна норма на чл. 18, т. 4 Наредбата, като
законосъобразно е констатирано, че е налице нарушение от страна на
въззивника Н. П. С., в качеството му на водач, извършващ превоз на товари за
собствена сметка. Фактическите основания на отговорността, изложени в
АУАН и НП, са установени и от настоящия съдебен състав, получили са
съответна правна квалификация, с оглед което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Последното
произтича от обстоятелството, че в нарушение на посочената разпоредба при
извършената му на 13.12.2022 г. проверка от страна на служители на
контролен орган- инспектори в Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - София, същият не е представил заповед на ръководителя, за
чиято сметка се извършва превозът, с минимално определеното от чл. 18, т. 4
от Наредбата съдържание, а именно – заповед на едноличния търговец или
управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът,
или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата
или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара. Жалбоподателят като водач на товарен
автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, е бил длъжен по време на
самия превоз да разполага с определен набор от документи, изчерпателно
5
изброени в чл. 18 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г., респективно да представи
същите при проверка от страна на контролните органи, но не е изпълнил това
свое задължение.
В тази връзка и с оглед доводите на въззивника, релевирани в жалбата, е
необходимо да бъде посочено, че неподкрепено с каквито и да било
доказателства, респективно и изолирано от събрания по делото
доказателствен материал остава твърдението, че жалбоподателят е разполагал
с процесната заповед по време на проверката, но в копие, а не в оригинал,
поради което и съдът остави визираното твърдение извън изводите си по
фактите, релевантни към настоящия казус.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като
нарушителят е съзнавал факта, че като водач на товарен автомобил,
извършващ превоз за собствена сметка, има задължение да носи и представи
на контролните органи заповед на ръководителя, за чиято сметка се извършва
превозът, но въпреки това не е изпълнил същото, като се е отнасял
безразлично към последиците от това си бездействие.
Независимо от гореизложеното обаче, наказващият орган неправилно е
определил санкционната разпоредба, под която следва да се подведе
извършеното административно нарушение. В конкретния случай на
жалбоподателя е било наложено наказание „глоба“ на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 ЗАвтПр, която норма урежда отговорността на водачи на МПС,
извършващи превоз за собствена сметка, които осъществяват същия без
"издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му", т. е. при липсата на съответния
документ, удостоверяващ правната възможност за осъществяване на превоза,
като всички те са свързани с установяването на изисквания към превозвача,
превозното средство или водача, които дават право да се извършва
съответният превоз. Поради това и за отсъствието им е предвидено
относително високо по размер наказание.
В настоящия случай, както правилно се релевира в жалбата,
отговорността на водача Н. С. е ангажирана за това, че не е представил по
6
време на проверката, изискуем от подзаконов нормативен акт документ, а
именно - заповед на ръководителя, за чиято сметка се извършва превозът, т. е.
нарушението се е изразило не в липса на документ, удостоверяващ правото да
се извърши превозът въобще, а в непредставянето му по време на конкретна
проверка, което съответства на нарушение, наказуемо по чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр,
за което се предвижда наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.
Предвид последното и в съответствие с разбирането, отразено в ТР № 8
от 16.09.2021 г. на ОСС на ВАС I и II колегия, залегнало и в чл. 63, ал. 2, т. 4,
вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено, като основанието за налагане на административното наказание се
промени от чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр, на чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр, респективно и
размерът на глобата бъде намален съответно от 2000 лева на 100 лева.
Изменението е процесуално допустимо, като същото не касае обстоятелствата
на нарушението, нито дори нарушената разпоредба, а единствено налага
прилагане на друг състав на административно нарушение, който се явява
закон за по-леко наказуемо нарушение, с оглед размера на наказанието
„глоба“, предвиден в двете разпоредби.
Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за
това нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена
отнапред в закона и е във фиксиран размер, с който съдът е длъжен да се
съобрази при индивидуализиране на наказанието.
В заключение, макар и да липсва искане в очертаната насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
7
място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение
с обикновените случаи на престъпления /административни нарушения/ от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. Напротив,
деянието е типично проявление на пропуска на водачите да разполагат със и
да представят на контролните органи документи, свързани с превоза, като
същото по правило е формално и простият факт на извършването му е
преценен от законодателя като достатъчно основание за налагане на
административно наказание.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като се приложен закон за по-леко наказуемо
нарушение и размерът на глобата се намали на 100,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0004963/12.01.2023 г.,
издадено от и.д.Директор на РД“АА“ - гр. София, с което на жалбоподателя
Н. П. С. за административно нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма в такава по чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози, И НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
"глоба" от 2000,00 (две хиляди) лева на 100,00 (сто) лева.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9