Решение по дело №6012/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720106012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 685

Гр. П., 20.05.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-ви състав,                       в публичното заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

 при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06012/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „Ивайло Илиев – Би“ ЕООД срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от                        1 520,50 лв. /след допуснато изменение в откритото съдебно заседание на 04.04.2019 г. чрез намаляване на размера на исковата претенция/, представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца „Автосервиз и офис“ със ЗП 138 кв. м., находящ се в гр. П., кв. „***, вследствие на ПТП от 11.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2018 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 11.11.2017 г., около 21:40 часа, в гр. П., на път 802 посока                      с. ., е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача К.Н.П., който при управление на л. а. „***“, с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост и несъобразяване със състоянието на пътя: мокра пътна настилка е загубил контрол над автомобила, като се е отклонил наляво и се е ударил в собствения му сервиз, вследствие на което му е нанесъл материални вреди. Поддържа, че към момента на настъпване на ПТП-то – 11.11.2017 г. за л. а. „***“, с рег. № *** е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, поради което същият отговаря за причинените от застрахования водач вреди. Сочи, че след извършване на оглед и представяне на необходимите документи при ответника е образувана щета № ***, по която последният му е изплатил сумата от 723,50 лв. Твърди, че вредите от ПТП-то възлизат на по-висока стойност, поради което претендира остатъка от 1 520,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2018 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва предявения иск при твърдението, че претенцията на ищеца е в завишен размер, поради което с извършеното плащане на сумата от 723,50 лв. тя следва да се счита за изцяло удовлетворена. Оспорва вида и характера на причинените вреди, както и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Основателността на иска се обуславя от установяване наличието на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил да е настъпило застрахователно събитие, в причинна връзка с което са причинени вреди на собствения на ищеца „Автосервиз и офис“ със ЗП 138 кв. м., находящ се в гр. П., кв. „***.

В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните. За тяхното осъществяване свидетелстват и събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 1603988 от 11.11.2017 г., материалите по щета № ***, удостоверение № 192/02.11.2011 г. от Община П. за въвеждане в експлоатация  на строеж „Автосервиз и офис“ със ЗП 138 кв. м., находящ се в гр. П., кв. „***, както и извършеното от ответника плащане на сумата от 723,50 лв., което по същество представлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.

Ето защо, спорният по делото въпрос касае размера на вредите, причинени от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил върху собственото на ищеца имущество – „Автосервиз и офис“ със ЗП 138 кв. м., находящ се в                         гр. П., кв. „***, като в т. ч. следва да бъде обсъдено и релевираното още с отговора на исковата молба оспорване относно причинната връзка на всички описани в исковата молба увреждания с процесното ПТП от 11.11.2017 г.

В тази връзка по делото е изслушано и прието, без оспорване от страните, заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според което всички описани в описа на застрахователя щети се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от        11.11.2017 г., като изчислена по средни пазарни цени към датата на неговото настъпване, тяхната стойност възлиза в размер на 2 270 лв. Съдът намира, че обезщетяването на вредите следва да се извърши именно по средни пазарни цени към момента на настъпването им. Обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени. Границата на отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е определена от размера на действително причинените вреди, които от своя страна се съизмеряват с действителната стойност на вещта към момента осъществяване на застрахователния риск. Така общо дължимата сума по процесната щета възлиза в размер от 2 270 лв., като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е заплатил сумата от 723,50 лв., поради което той е останал задължен за разликата от 1546,50 лв., в т. ч. и за претендираната от ищеца стойност от 1 520,50 лв. При това положение, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния заявен размер. Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2018 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода спора – основателност на предявения иск право на разноски има единствено ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 293,85 лв., представляваща разноски за държавна такса, внесен депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, определени при съобразяване с размера на оттеглената част от исковата претенция, респ. останалата уважена такава. Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на общо претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото същото се явява под минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 146,50 лв. представляваща частта от увеличения депозит за САТЕ, следваща се на ищеца, възложена му с протоколното определение от 04.04.2019 г., но невнесена в срок от него, а изплатена от бюджета на съда. В тази хипотеза на невнесен депозит, принудителното му събиране по чл. 77 ГПК с постановеното по делото решение не е обусловено от изхода на спора, поради което ответникът, при неблагоприятен за него изход не дължи на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за невнесения в срок от него депозит за вещото лице, присъден в полза на бюджета – арг. Определение № 104/09.02.2015 г. по т. дело № 112/2015 г. на ВКС, I-во ТО.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на „Ивайло Илиев – БИ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:                        гр. П., ул. „Благой Гебрев“ бл. 16, вх. А, ап. 9, сумата от 1 520,50 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца „Автосервиз и офис“ със ЗП 138 кв. м., находящ се в гр. П., кв. „***, вследствие на ПТП от 11.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1, да заплати на Ивайло Илиев – БИ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:                             гр. П., ул. „Благой Гебрев“ бл. 16, вх. А, ап. 9 сумата от 293,85 лв., представляваща сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Ивайло Илиев – БИ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Благой Гебрев“ бл. 16, вх. А, ап. 9, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата от 146,50 лв., представляваща дължим от него, но невнесен допълнителен депозит за съдебно-автотехническата експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П.,                  в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: