№ 2559
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Радостина П. Петкова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501601 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е oбразувано по частна жалба, подадена от ,,ЕВН
България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
,,Христо Г. Данов” № 37, чрез юрисконсулт Костадин Айвазов срещу
Определение № 553/07.07.2022г., постановено по ч.гр.д. 233/2022г. по описа
на Районен съд Айтос, с което Районен съд – Айтос е обезсилил изцяло
издадената Заповед № 95/24.03.2022г. за изпълнение на парично задължение и
е прекраил производството по образуваното ч.гр.д. № 233/2022г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното от РС – Айтос определение. Посочва, че след завеждане на
първоинстанционното дело за издаване на заповед за парично изпълнение на
22.03.2022г. срещу длъжника А. Р. Д., същият е заплатил задълженията си
към дружеството на 09.05.2022г, като са останали неизплатени единствено
направените от заявителя разноски. Счита, че тъй като длъжникът е платил
претендираните суми след завеждане на делото и след издаване заповедта за
изпълнение, той сам е дал повод за образуване на производството и дължи
заплащане на направените в производството разноски. Твърди, че кредиторът
има право да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само в частта относно разноските. Посочва, че РС – Айтос
незаконосъобразно е отказал издаване на изпълнителен лист в частта за
разноските, както и незаконосъобразно е обезсилил издадената заповед. Моли
за отмяна на обжалваното определение и уважаане на молбата за издаване на
изпълнителен лист за разноските.
В закоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по частната
жалба – А. Р. Д..
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
1
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
На 22.03.2022г. пред Районен съд – Айтос е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ,,ЕВН България
Електроснабдяване” АД срещу длъжника А. Р. Д. за сумата в размер на 121,21
лв. – главница, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 7,19 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда до пълното й изплащане. Със същото заявление е
претендирано и присъждане на разноски общо в размер на 75 лв.
На 24.03.2022г. РС – Айтос е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против А. Р. Д.. Длъжникът по заповедта не е намерен на известните по
делото адреси, поради което се счита уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
На 27.05.2022г. ,,ЕВН България Електроснабдяване” АД е подало
становище относно извършено плащане от страна на длъжника на дължимите
суми по заповедта за изпълнение, но не и на разноските в размер на 75 лв.,
като със становището се претендира издаване на изпълнителен лист за
направените в производството разноски. Длъжникът не е подал отговор на
горепосоченото становище. Съдът е дал указания на заявителя да предяви иск
по чл. 422 ГПК. Съобщението е получено на 27.05.2022г. и до момента на
постановяване на обжалваното определение от заявителя не е подаден иск за
установяване на задължението.
Съгласно разрешенията, дадени в т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение
на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода
след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В
тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на
извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай заповедта за изпълнение се счита връчена по
силата на чл. 47, ал. 5 ГПК. В таза хипотеза законодателят е предвидил в чл.
414, ал. 1, т. 2 ГПК да се приложат същите правни последици, каквито
предизвиква подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК., поради което
следва да намери приложение и разрешението дадено в т. 10в от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС. По този начин
длъжникът не се ощетява, защото той не е упражнил в срок процесуални
права, които изрично са му предоставени, ако счита, че не е дал повод за
завеждане на делото или неправилно са му били възложени в тежест
разноските. Длъжникът е имал възможността, както да обжалва заповедта за
изпълнение в частта за разноските по чл. 413, ал. 2 ГПК, така и да подаде
възражение по чл. 414а ГПК, с твърдения, че не е дал повод за завеждане на
делото. Тези процесуални възможности са били на негово разположение, но
не са били реализирани, като може и да се направи извод, че той е разбрал за
2
издадената срещу него заповед за изпълнение и е признал вземането, щом
като е платил в срока за добрволно изпълнение.
При това положение, следва да се приеме, че издадената запвед за
изпълнение на основание чл. 416 ГПК е влязла в сила в частта за разноските и
следва да се издаде изпълнителен лист за тях, и да бъде обезсилена в частта за
вземанията, които са доброволно погасени.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 553/07.07.2022г., постановено по ч.гр.д.
233/2022г. по описа на Районен съд Айтос, в частта с която е обезсилена
издадената в полза на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с
ЕИК: ********* Заповед № 95/ 24.03.2022г против А. Р. Д. с ЕГН: **********
в частта за сумата в рамер на 75 лв. разноски по заповедното дело, като
вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя срещу
длъжника за сумата в размер на 75 лв., представляваща разноски по ч. гр. д.
№ 233/2022 г. по описа на РС Айтос.
ВРЪЩА делото на РС Айтос за издаване на посочения изпълнителен
лист.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3