Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 126/15.03.2021 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия
Ницова КАНД № 74/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение от 14.12.2020 г.,
постановено по АНД № 131/2020 г., Районен съд Б*** е потвърдил наказателно
постановление № 20-0243-000235/20.02.2020 г. на началника РУ при ОД на МВР
Монтана, РУ Б*** , с което на П. С*** Т. ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.103 ЗДвП.
Недоволен от това решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено,
като развива доводи, че е неправилно, постановено в “противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните
правила..“. В писмено становище поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава
заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и
обосновано.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди наложеното
административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице
безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП“При подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.“ , за което законосъобразно по отношение на
административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност съответно по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП..
Настоящата съдебна инстанция, счита
въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно касаторът поддържа,
че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора
писмени доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая е
налице безспорно установено административно нарушение. Въззивния съд е изложил
точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно
точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от
настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в
мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. По разбиране
на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд
не е оборена доказателствената сила на АУАН, който касаторът е получил. Следва
да се посочи, че нито пред първата инстанция, нито в касационното производство
бяха ангажирани доказателства, които да дават основание да се приеме, че
нарушението, което е свързано с неизпълнение на задължение на водача да спре
при подаден сигнал от контролните органи, не е извършено от касатора.
Изложените твърдения в жалбата, че има разминаване в датата на нарушението,
съдът намира за несъществени и недоказани, т.к. същите са голословни и не
кореспондират със събраните в производството доказателства и не може да бъде
възприето от настоящия съдебен състав, който обоснова мотивите си със събраните
в производството доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че
за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на целите на наказанието и при
съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че
неизпълнението на задължение на водача да спре при подаден сигнал от контролните
органи е маловажно административно
нарушение.
Настоящият съдебен състав,
установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален
закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в
сила.
Предвид изложеното и основание
чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.12.2020 г., постановено по АНД № 131/2020 г. по описа на
РС Б*** .
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: