№ 732
гр. Сливен, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230102432 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу Община Сливен, с която е предявен
регресен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.10.2024 г. в гр. Сливен, на бул. „Самуиловско
шосе“, в посока от с. Самуилово към гр. Сливен, при управление на л. а. марка
Мерцедес, модел „С220”, с рег. № .............., водачът и собственик С. А. Щ.
преминала през камък на пътното платно, в резултат на което била повредена
задната лява джанта на процесния автомобил. Между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско
стандарт“, валидна от 25.09.2024 г. до 24.09.2025 г. Ищецът твърди, че за
имуществените вреди на застрахования автомобил била заведена щета.
Стойността на щетата възлизала на 316,47 лв., но тъй като застрахованата
имала задължение към ищеца в размер на 202,26 лв., застрахователят й
изплатил обезщетение в размер на горницата от 110,21 лв. Ищецът твърди, че
пътят, на който е настъпило ПТП, е общински и ответникът носи гражданска
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в
изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. На изложените основания ищецът моли за уважаване на
предявения осъдителен иск, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и
1
претендира заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва валидността
на застрахователното правоотношение, механизма на ПТП, оспорва изцяло
наличието на вреди и твърдения размер, оспорва наличие на
причинноследствена връзка между описания механизъм на ПТП и
настъпилите вреди. Възразява, че не са описани никакви данни за състоянието
на пътното платно, нито за размера и дълбочината на твърдяната неравност,
възразява също, че застрахователят не се е уверил, че водачът е бил в трезво
състояние. Евентуално релевира възражение за 90 % съпричиняване на
вредите от страна на застрахованото лице, тъй като същото е управлявало
МПС с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и
внимание. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от своя
пълномощник - юрисконсулт, чрез който моли искът да бъде изцяло или
частично отхвърлен като неоснователен и недоказан и претендира
направените по делото разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответната Община Сливен да
заплати на ищеца ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ сумата
от 316,47 лв. /триста и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща изплатеното по застраховка „Каско стандарт” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 25.10.2024 г. от виновно
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване на камък,
намиращ се на пътното платно от длъжностни лица, чиито възложител е
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
2
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за частично основателен.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
Видно от Застрахователна полица за застраховка „КАСКО Стандарт“ №
4704241220001314 е налице валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между ищцовото застрахователно дружество и свид. С. А. Щ. за МПС
Мерцедес C220, с рег. № .............., с валидност на действие от 25.09.2024 г. до
24.09.2025 г.
От съвкупния анализ на събраните писмени доказателства по делото и
показанията на разпитаните свидетелки С. Щ. и М. Щ., които съдът кредитира
изцяло като обективни, последователни, логични и непротиворечиви, се
установява, че на 25.10.2024 г. в гр. Сливен, при движение по бул.
„Самуиловско шосе“, в посока от с. Самуилово към гр. Сливен, автомобилът,
със собственик и водач свид. С. Щ. претърпял ПТП като се ударил със задна
лява гума в камък, намиращ се на пътното платно.
От свидетелските показания се установява, че камъкът е бил
сравнително голям и заострен, намирал се е към средата на пътното платно, в
близост до осевата линия, като свид. С. Щ. не го е възприела навреме като
опасност на платното за движение, тъй като пред нея е имало и друг движещ
се автомобил. Свидетелката излага, че е успяла да избегне камъка с предната
лява гума и е мислела, че ще успее да го избегне и със задната, но не е успяла.
Не е имало сигнализация или маркировка за възможно наличие на опасност
или препятствие на платното за движение.
Видно от приетите писмени доказателства по делото, на застрахования
автомобил била причинена щета на задната лява джанта на стойност 316,47
лв., от които застрахователят прихванал незаплатената част от
застрахователната премия в размер на 202,26 лв. и изплатил на застрахованото
лице сумата от 110,21 лв. с преводно нареждане от 01.11.2024 г.
3
От представената по делото регресна покана се установява, че ищцовото
дружество поканило ответната Община Сливен да му възстанови сумата от
316,47 лв., като видно от известието за доставяне, ответникът получил
поканата на 23.01.2025 г.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че наличието на неравност
по платното за движение, която не е била сигнализирана с необходимите
средства за безопасност (хоризонтална или вертикална маркировка),
представлява опасност от технически гледна точка и допуснат пропуск в
поддръжката на пътната инфраструктура. Съгласно нормативните изисквания,
всяка земна площ, предназначена за движение на пътни превозни средства,
следва да осигурява безопасност и предвидимост за участниците в
движението, включително чрез обозначаване на временни или постоянни
неравности, които могат да създадат опасност.
На база извършения технически анализ и фотоматериалите, не се
установява причинно-следствена връзка между твърдяното преминаване през
камък на пътя и локализираната повреда по джантата на автомобила.
Увреждането е ограничено по обхват и не е съпътствано от допълнителни
деформации по гумата, окачването или купето, които обикновено съпътстват
ударен процес при преминаване през твърдо препятствие с достатъчна
височина и при по-висока скорост. При движение с около 50 km/h и
преминаване през камък с отчетлива геометрия (напр. с височина над 10-15
cm), се очаква възникването на допълнителни повреди - включително
усукване на носачи, повреда по картер, гума, окачване или деформация на
каросерията. Такива не са установени.
Съгласно огледа, извършен от експертна комисия на ЗЕАД „Булстрад
ВИГ“, стойността на нанесените щети по лекия автомобил „Мерцедес С 220“,
с peг. № .............., възлиза на 316,47 лв., като същите се ограничават до
единична локализирана повреда на джантата, без установени вторични или
съпътстващи увреждания по ходовата част или каросерията на автомобила.
При стандартни дневни условия, препятствие с видими размери,
разположено в активната зона на платното, е възприемаемо от разстояние в
диапазона 40 - 70 метра. Това разстояние осигурява достатъчно време за
4
възприятие, преценка и реакция от страна на водача, включително
предприемане на спиране или маневра за избягване. Дори при скорост на
движение от около 50 km/h, водачът разполага с поне 3 - 4 секунди за реакция,
което е в рамките на обичайните психофизични възможности на човек в пътна
среда без усложняващи фактори. С оглед установената дистанция на видимост
и липсата на други ограничаващи фактори (като завой, заслепяване, мокра
настилка), водачът на автомобила е имал техническата възможност да
възприеме препятствието своевременно и да предотврати преминаване с
такава скорост, която би довела до увреждане. При преминаване с адаптирана
скорост - дори под 30 km/h - повредата би могла да бъде избегната напълно. В
този смисъл, съществува реална възможност за предотвратяване на инцидента
чрез съобразяване с пътната обстановка и навременно намаляване на
скоростта.
От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства и
заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установяват всички релевантни факти и обстоятелства, чиято тежест на
доказване лежи у ищцовото дружество. Безспорно по делото се установи, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 316,47
лв., който според заключението на вещото лице съответства на средните
пазарни стойности за ремонт на претърпените от застрахования автомобил
щети.
По силата на член 31 от Закона за пътищата /ЗП/ изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Пътят, на който е станал пътният инцидент, е общинска
собственост и по това обстоятелство страните не спорят. Ето защо, съдът
приема, че по силата на закона ответната Община Сливен е задължена да се
грижи за поддръжката и ремонта му.
Съгласно § 6, т. 37 от Закона за движението по пътищата и § 1, т. 19 от
Правилника за прилагането му „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. Съгласно § 6 т. 1 от ЗДвП
5
„път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Безспорно наличието на обемен камък на пътното платно, е препятствие
на пътя, което следва да бъде сигнализирано и обезопасено от служители на
Община Сливен, съответно премахнато своевременно.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно-обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Общината, като юридическо лице отговаря за нормалната експлоатация на
общинските пътища и улици и поддържането на пътните съоръжения и
принадлежности. Като е допуснала противоправно бездействие на нейни
структури - физически или натоварени от нея юридически лица, на които е
възложено системното поддържане на пътя с оглед неговата нормална
експлоатация от превозни средства и пешеходци, както и непредприемането
на необходимите мерки за защита на пътните съоръжения, в резултат на което
са причинени имуществени вреди на трети лица и тези вреди са пряко и
закономерно следствие от това бездействие, Общината следва да носи
отговорност за вредите, които са причинени при изпълнението на възложената
работа.
Възражението на ответната Община обаче, че е налице съпричиняване
на вредите от страна на водача на автомобила, съдът намира за основателно.
Видно от заключението на допуснатата по делото САТЕ, наличието на
неравност по платното за движение, която не е била сигнализирана с
необходимите средства за безопасност (хоризонтална или вертикална
маркировка), представлява опасност от технически гледна точка и допуснат
пропуск в поддръжката на пътната инфраструктура, но в случая е
6
съществувала реална възможност за предотвратяване на инцидента чрез
съобразяване с пътната обстановка и навременно намаляване на скоростта.
Самата свид. С. Щ. добросъвестно дава показания, че действително е
възприела камъка като препятствие на пътното платно и е успяла да го
избегне с предната гума, но не е успяла със задната. Ето защо, съдът намира,
че причините за настъпване на процесното ПТП са както допуснатото от
ответната Община Сливен противоправно бездействие на нейни структури -
физически или натоварени от нея юридически лица, на които е възложено
системното поддържане на пътя с оглед неговата нормална експлоатация от
превозни средства и пешеходци, така и поведението на водача на увредения от
ПТП автомобил, което обективно е допринесло за вредоносния резултат,
поради което и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, посоченото обезщетение за
вреди от 316,47 лв. следва да се намали с 50 %.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан до размер от 158,24 лв., като за разликата над уважения размер и до
пълния предявен размер от 316,47 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната
Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
него разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. От общо
направени от ищеца разноски от 710,00 лв., от които 50,00 лв. заплатена
държавна такса, 200,00 лв. заплатен депозит за експертиза, 60,00 лв. заплатен
депозит за призоваване на свидетели и 400,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, ответната Община следва да бъде осъдена да му заплати
сумата от 355,00 лв., съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответната Община сумата от 200,00 лв., съразмерно с отхвърлената
част от иска, от общо направени разноски в размер на 400,00 лв. (200,00 лв.
заплатен депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 200,00 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 158,24 лв. /сто
петдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
изплатено по застраховка „Каско стандарт” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 25.10.2024 г. от виновно противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване на камък, намиращ се на пътното платно от
длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.05.2025 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер от 158,24 лв. до пълния предявен размер от 316,47 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 355,00 лв. /триста петдесет и пет лева/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ №
5 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8