РЕШЕНИЕ
№
260545
гр.Русе,
23.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 23 юни през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2144 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.342, ал.2 от ТЗ, вр. с чл.345 от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
В
исковата молба се твръди, че между страните е налице скючен договор за финансов
лизинг на автомобил. Поддържа се, че ищеца е предал процесния лек автомобил на
ответника, който обаче не изплатил всички далжими суми по
договора. Поради това се предявява в условията на
обективно съединяване искове, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумите по оставащите лизингови вноски, неустойка за
забавено плащане на лизингови вноски, неустойка поради прекратяване на договора
по вина на лизингополучателя, връщане на автомобила, както и разходите
направени от ищеца във връзка със застраховка на процесния автомобил.
Моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника А.Х. М.,
ЕГН:********** да заплати на „Терра
Лизинг" АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Арсеналски" №11, ет.З, ап.З, сумата от
28371,66 лева с
ДДС, представляваща:
- неизплатени
лизингови вноски по Индивидуален договор за финансов лизинг №02111/14.02.2018г.
за месеците от август 2018г. до февруари 2020г. в общ размер на 12 756,06 лева
с ДДС;
- неустойка
за забавено плащане на дължимите лизингови вноски (такса за забава) по
Индивидуален договор за финансов лизинг №02111/14.02.2018г в общ размер на
14103,56 лева с ДДС;
- направените
от лизингодателя еднократни или периодични разноски по Индивидуален договор за
финансов лизинг №02111/14.02.2018г в общ размер на 1 512,04 лева с ДДС, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от деня на предявяване на иска – 10.06.2020г. до окончателното им изплащане, както и да предаде държането на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Мултиван“, рама N:WV2ZZZ7HZ4H026049 с
Д.К. № ******
КВ, цвят: бял.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения
на ответника особен преставител. Развиват се пространни съображения за неоснователност на предявените
искове.
От
събраният по делото доказателствен материал, съдът прие за установено следното
от фактическа страна.
Видно от писмените доказателства по делото на 14.02.2018г. между ищеца „Терра
Лизинг" АД (с предишно наименование и правна форма „Терра Лизинг"
ООД, ЕИК:*********) и ответницата А.Х. М. бил
сключен индивидуален договор за финансов лизинг №0211, съгласно който ищците се
задължили да придобият собствеността над МПС марка: Фолксваген, модел Мултиван с ДК
№ Р3509КВ, цвят: бял, както и да предоставят на лизингополучателя това МПС за
ползване.
От своя
страна със сключването на договора за финансов лизинг ответника, А.Х. М., като лизингополучател
поела задължение да използва МПС-то в съответствие с договореното между
страните, както и да заплаща всички дължими суми съгласно договора за финансов
лизинг до окончателното погасяване на пълния размер на задължението.
Установява се от доказателствата по делото, че лизингодателят
надлежно изпълнил своите задължения, като с договор за покупко-продажба от
14.02.2018г. придобил собствеността над процесното МПС, а
видно от приемо-предавателния протокол, подписан на 14.02.2018г., представител
на ищеца е предал МПС-то на ответника А.Х. М..
Съгласно
т.5 от индивидуален договор за финансов лизинг №0211, лизингополучателят А.Х. М.
се задължила да заплати на лизингодателя общо 24
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 682,50 лева, както следва:
главница и лихва, като падежът на всяка вноска бил изрично
посочен в погасителния план, неразделна част от индивидуален договор за
финансов лизинг №0211.
Изначално ответницата заплатила надлежно и изцяло
първите пет лизингови вноски, описани в погасителният план,както и част
от шестата лизингова вноска, в размер на 211,23 лева, с
която сума била погасена лихвата и част от главница по лизингова вноска №6. Последвала поредица от покани от ищеца към ответницата за
заплащане на лизинговите вноски и изпълнение на задължението си по
индивидуалния договор за финансов лизинг №02111, но същата не
извършвала плащания.
Установява се от писмените доказателства по делото и заключението на
изготвеняата и приета ССчЕ, че ответницата
не заплатила следните месечни лизингови вноски:
- Лизингова
вноска №6 - остатък от главница в размер на 471,27 лв. с падеж 14.08.2018г.;
- Лизингова
вноска №7 -. главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.09.2018г.;
- Лизингова
вноска №8 - главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.10.2018г.;
- Лизингова
вноска №9 - главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.11.2018г.
- Лизингова
вноска №10 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.12.2018г.
- Лизингова
вноска №11 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.01.2019г.
- Лизингова
вноска №12 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.02.2019г.
-Лизингова
вноска №13 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.03.2019г.
- Лизингова
вноска №14 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
15.04.2019г.
- Лизингова
вноска №15 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.05.2019г.
- Лизингова
вноска №16 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.06.2019г.
- Лизингова
вноска №17 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
15.07.2019г.
- Лизингова
вноска №18 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.08.2019г.
- Лизингова
вноска №19 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
16.09.2019г.
- Лизингова
вноска №20 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.10.2019г.
- Лизингова
вноска №21 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.11.2019г.
- Лизингова
вноска №22 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
16.12.2019г.
- Лизингова
вноска №23 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.01.2020г.
- Лизингова
вноска №24 —главница в размер на 525 лв.; лихва в размер на 157,50 лв. с падеж
14.02.2020г.
Видно от заключението на ССчЕ и съгласно т.5.2 от индивидуалният
договор в случай на забава от страна на лизингополучателя е договорена наказателна неустойка в размер на 0.50% от
неизплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден. Поради неплащане
на лизинговите вноски на датата на падежа до момента на
депозиране на исковата молба, ответницата изпаднала в
забава, като същата дължи неустойка
изчислена съгласно т.5.2 от индивидуалния договор за финансов лизинг, както
следва:
- По
фактура № ********** - такса за забава - 162,75 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 244,28 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава -
315,00 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 393,90 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 488,25 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 569,78 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 530,20 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 663,36
лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 677,44
лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 805,38 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 886,91 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 936,90 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 1117,38 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 1178,94 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 1254,14 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 1293,63 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 1286,44 лв.
- По
фактура № ********** - такса за забава - 1456,38 лв.
Съгласно
т. 7 от индивидуалния договор за финансов лизинг №02111 се дължи заплащане на
всички еднократни или периодични разноски на лизингодателя свързани със
собствеността върху МПС-то, предмет на договора, в това число данък МПС,
Гражданска отговорност и Застраховка автокаско. Ответницата не е заплатила на
лизингодателя следните разноски:
- По
разписка №********** - данък МПС (за 2018г.) - 182 лв.
- По
разписка №********** — вноска №3 по полица 632 (Застраховка автокаско) — 289,40
лв.
- По
разписка №********** — вноска №4 по полица 632 (Застраховка автокаско) — 289,40
лв.
- По
разписка №********** — вноска №1 по полица 1156 (Гражданска отговорност) —
330лв. и вноска №1 по полица 1157 (Застраховка автокаско) - 257,24 лв.
- По
разписка №********** - данък МПС (за 2019г.) - 164 лв.
Съгласно заключението
на приетат ССчЕ ответницата дължи обща сума в размер на 28 371,87 лева,
от които: главница в размер на 9 921,27 лева, лихва
в размер на 2 835 лева, неустойка за забава в размер на 14 103,56 лева
и разноски в размер на 1 512,04 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, при тълкуването на
договорите е необходимо да се търси действителната обща воля
на страните. Видно от представните
по делото писмени доказателства - индивидуален договор за
финансов лизинг №02111 и приложенията към него, ответницата
се е задължила да заплаща всички дължими суми съгласно погасителен план до
окончателното погасяване на пълния размер на задължението.
Неоснователни са възраженията на особения представител, че
ответницата не била поръчвала закупуването на процесния
автомобил и същият не е в нейно държане. Това е така, тъй
като видно
от приетите и неоспорени от насрещната страна писмени
доказателства - индивидуален
договор за финансов лизинг №02111 и приложенията към него вкл.
приемо-предавателният протокол са надлежно подписани
от ответницата А.Х. М..
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът кредитира изцяло приетите писмени доказателства след като
ги прецени с оглед целия събран доказателствен материал и прецени, че са
еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени от страните.
Въз
основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Съдът
намира за безспорно установено от представеният договор, че между страните е
сключен договор за финансов лизинг, тъй като са налице всички белези на този
договор - предоставена е за ползване вещ срещу възнаграждение; вещта е
придобита от ищеца, чрез сделка с трето лице; уговорена е
възможност за лизингополучателя да придобие вещта: уговорени са месечни вноски.
С договора за финансов лизинг по същество лизингодателят отпуска кредит на
лизингополучателя в размер на покупната цена на вещта, като осигурява
инвестицията си, чрез получаването на лизингови вноски и
като гаранция за вземането си той запазва собствеността върху вещта, но дава право на лизингополучателя да я
изкупи.
Установено
е и не се спори, че ответника, в качеството си на
лидзингополучател е преустановил плащането на лизингови вноски.
Последиците
от развалянето на договора са изрично уредени в чл.88 от ЗЗД. Развалянето
има обратно действие, освен при договорите за периодично или продължително
изпълнение. Договорите за финансов лизинг съдържат елементи на договор за наем.
С продължително изпълнение е този договор, при който непрекъснато в течение на
определено време длъжникът трябва да извършва еднакви по същество престационни
действия, а при договора с периодично изпълнение длъжникът трябва през
определено време да извършва няколко еднакви повтарящи се през определен или
неопределен период от време престации.
Изложеното даде основание на съда да формулира извод, че договора
за финансов лизинг е такъв с периодично изпълнение. Следователно, както и
при наемния договор, така и при договора за финансов лизинг, развалянето
настъпва занапред. В тази връзка следва да се приеме, че в
съответствие с изразената воля от лизингодателя и при наличие на
предпоставките, предвидени в чл.87, ал.1 от ЗЗД и във връзка с чл.88 от ЗЗД, правоотношението
по Договора за финансов лизинг между ищеца и ответника
е прекратено занапред. Ето защо лизингополучателят,
след като е ползвал вещта
за процесния период дължи на лизингодателя
уговореното в договора за финансов лизинг възнаграждение под формата на месечни
лизингови вноски.
Относно
размера на остатъка от задължението, съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ.
Въз
основа на изложеното, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
лизингови вноски от ответник - лизингополучател за доказана по основание и
размер.
Като
дължими следва да се признаят и вземанията на ищеца за неустойка, така както
са уговорени от двете страни към датата на сключване на
договора за финансов лизинг и до размера опредлен от вещото лице.
По разноските
При този изход на делото съгласно правилата на чл.78, ал.1 от ГПК ответника
А.Х.
М. дължи в пълен размер разноските направени от ищеца.
Съгласно представения от процесуалния представител на ищеца списък по чл.80 от ГПК направените разноски по делото са в общ размер на 3334,87 лева, от които
1134,87 лева платена д.т., 1200,00 лева платено адвокатско възнаграждение,
700,00 лева платен депозит за възнаграждение на назначения особен представител
на ответника и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице по изготвената и приета
ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА А.Х. М., ЕГН:********** да заплати на „Терра Лизинг" АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Арсеналски" №11, ет.З, ап.З, сумата от
28371,66 лева с
ДДС, представляваща:
- неизплатени
лизингови вноски по Индивидуален договор за финансов лизинг №02111/14.02.2018г.
за месеците от август 2018г. до февруари 2020г. в общ размер на 12 756,06 лева с ДДС;
- неустойка
за забавено плащане на дължимите лизингови вноски (такса за забава) по
Индивидуален договор за финансов лизинг №02111/14.02.2018г в общ размер на 14103,56 лева с ДДС;
- направените
от лизингодателя еднократни или периодични разноски по Индивидуален договор за
финансов лизинг №02111/14.02.2018г в общ размер на 1 512,04 лева с ДДС, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от деня на предявяване на иска – 10.06.2020г. до окончателното им изплащане, както и да предаде държането на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Мултиван“, рама N:WV2ZZZ7HZ4H026049 с
Д.К. № *****
КВ, цвят: бял.
ОСЪЖДА А.Х. М., ЕГН:********** да заплати на „Терра Лизинг" АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Арсеналски" №11, ет.З, ап.З, сумата от 3334,87 лева разноски по делото, от които 1134,87 лева платена д.т., 1200,00 лева
платено адвокатско възнаграждение, 700,00 лева платен депозит за възнаграждение
на назначения особен представител на ответника и 300,00 лева възнаграждение за
вещо лице.Е.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/