РЕШЕНИЕ
№ 1124
гр. Перник, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720101557 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, срещу Р. П. Т..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във
връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в **************, е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от
момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. За
процесните суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за парично задължение по
чл. 410 ГПК и са му дадени указания за иск в хипотезата на чл. 415 ГПК.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 360,68 лева, представляваща стойността за доставена
питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 20.06.2019 г. до 16.01.2022
г. до водоснабден имот, находящ се в **************, за абонатен № *******, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението –
16.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 41,48 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.10.2019
1
г. до 31.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6194/2022 г. на ПРС. Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен, с оглед ангажираните доказателства. Поддържа, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по чл. 33 от ОУ за издаване на фактури, поради което отговорността на
ответника не би могла да бъде ангажирана. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно
нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и
основна материалноправана предпоставка за възникване на процесните вземания.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява съществуващо
в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване върху процесния
водоснабден имот, които да обуславят качеството му „потребител“ на ВиК услуги за
процесния период. В съответствие с правомощията си по чл. 7 и чл. 8 ГПК съдът е издал на
ищеца поисканото с исковата молба съдебно удостоверение, чрез които да се снабди с
препис от документ за собственост или копие от данъчна декларация, подавана за имота по
реда на чл. 14 ЗМДТ. Въпреки двукратно предоставената процесуална възможност за
ангажиране на доказателства за съответните правно релевантни факти и обстоятелството, че
делото е било отложено с цел снабдяване с такива, такъв документ не е бил представен по
делото.
Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за
спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно, като по правило
главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в
истинността или неистинността на съответното твърдение. Релевантните факти биха могли
2
да бъдат установени чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на
доказване (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№ 31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 61/01.03.2016 г. по
гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г.о.).
В случая не се сочат косвени доказателства, при съвкупната преценка на които би
могъл да се направи несъмнен и категоричен извод за съществуващо в полза на ответника
право на собственост или право на ползване, обуславящо в исковия период качеството му
„потребител на ВиК услуги“ за процесния имот. Регистрацията на ответника по постоянен и
настоящ адрес на процесния адрес, установима от служебната справка по заповедното
производство, сама по себе си при липса на други /преки или косвени/ доказателства не
доказва съществуващо в полза на ответника право на собственост върху обекта.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно
материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези
последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед
така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този
смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при
прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на собственост или
друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за неосъществил се.
Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от
закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период
ответникът е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху
процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата материална предпоставка,
обуславяща основателността на исковите претенции – съществуването на облигационно
правоотношение между страните. Доколкото не се установява между страните да е
съществувала облигационна връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални
предпоставки относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата
молба стойност. Безпредметно е и обсъждането на въведеното от особения представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, с произтичащите от това правни последици.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответната страна, но
такива не са искани, нито доказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу
Р. П. Т. , ЕГН **********, обективно кумулативно предявени установителни искове по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД съществува изискуемо вземане по
отношение на Р. П. Т. за сумата 360,68 лева, представляваща стойността за доставена
питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 20.06.2019 г. до 16.01.2022
г. до водоснабден имот, находящ се в **************, за абонатен № *******, законната
3
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението –
16.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 41,48 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.10.2019
г. до 31.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6194/2022 г. на ПРС, като недоказани.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4