Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. Габрово, 06.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на десети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА
ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдия Атанасов гр. д. № 1915 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт К.П., против К.Н.И. ***.
В исковата молба се
твърди, че по силата и при условията на договор за потребителски кредит с номер
*********, сключен на 13.09.2015 г. между „Провидент Файненшъл България"
ООД и ответника К.Н.И., дружеството е предоставило на клиента кредит в размер
на 300 лв. Страните са договорили, че ще е дължима фиксирана лихва в размер на
18,89 лева и такси в общ размер на 137,80 лева. Таксите са начислени за оценка
на досието на Клиента (15 лева) и за предоставяне на услуга Домашно посещение
(122,80 лева). Последно посочената услуга се предоставя по избор на Клиента и
представлява домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно
събиране на вноските по кредита.
Видно от приложения договор за кредит, ответникът се е съгласил с тези условия
и съответно е потвърдил, че е получил от „Провидент Файненшъл България"
ООД пълния размер на кредита. Предоставената сума е изцяло усвоена от К.Н.И.,
но същият не е заплатил дължими вноски в срок (уговорени 27 седмични плащания).
Първото допуснато просрочие по кредита е от дата 26.10.2015г., като при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата /арг. от чл. 86 ЗЗД/.
Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил 10.11.2015 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е
дължима ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането. Дължи се също неизплатената част от
договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси.
Дължимо е също обезщетението за забава (лихва за забава) от момента на
изпадането на длъжника в забава.
На 28.07.2016 г. между
„Провидент Файненшъл България" ООД и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД се
сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на
основание чл. 99,
ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит става второто дружество.
Неразделна част от договора за цесия е приложение № 1, в което са
индивидуализирани всички вземания, включително и процесното такова.
В изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощава ищецът да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление
до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се е върнала в цялост. С
оглед на това, уведомяването предстои да бъде направено в настоящото
производство, чрез
връчването му заедно с останалите съдебни книжа.
Налице е облигационно
отношение между „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и длъжника К.Н.И. по повод
цедиран договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на
13.09.2015 г.
Поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по
договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление
по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. 1287/2018г. по описа на PC Габрово има издадена заповед за изпълнение,
препис от която е връчен на длъжника и същият подава възражение.
Гореизложените факти и
обстоятелства обуславят интереса и легитимацията на ищеца, поради което той моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено между страните
съществуването в полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД вземане към К.Н.И.,
произтичащо от договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на
13.09.2015г., както следва: 250,66 лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането; 8,16 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от
26.10.2015г. до 10.11.2015г.; 15,57 лв. - лихва за забава за периода от
26.10.2015г. до 31.05.2018г.; 76,87 лв. - такси за периода от 26.10.2015г. до
10.11.2015 г.
Претендират се и направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се
моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът се
представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат М.Д.,
който от своя страна е преупълномощил адвокат Х.П.. В представения писмен
отговор се заема становище за неоснователност на предявените искове, по
следните съображения:
В съдебно заседание
адвокат П. моли съда да отхвърли предявените искове по изложените в отговора
съображения.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни
искове за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 3453/02.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1287/2018 г. по описа
на РС Габрово. Същата е връчена на длъжника-ответник при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца-кредитор е налице правен интерес от
предявяване на исковете за установявания на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Исковете са допустими,
тъй като са предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски
кредит № ********* от 13.09.2015 г. със страни „Провидент Файненшъл
България" ООД - кредитор и К.Н.И. – кредитополучател, по силата на който дружеството
предоставяна ответника кредит в размер на 300 лв. Посочени
са следните условия на отпуснатия кредит – такса за оценка на досие в размер на
15 лв., общ размер на фиксирана лихва – 18,89
лв., представляваща 23,01 % годишно, като сборът на таксата и лихвата се
равнявата на 50% годишен процент на разходите. Уговорена е и допълнителна такса
за услуга „кредит у дома“ в размер на 122,80 лв. В съдържанието на договора е
отразен и общият размер на дължимата от кредитополучателя сума – 456,69 лв.,
срок на договора в седмици – 27 (броя седмични плащания) с размер на седмичното
плащане 16,92 лв., като последното е 16,77 лв., а първото се дължи на 20.09.2015
г. и денят от седмицата, в който се дължат плащанията е петък. Установява се,
че волеизявленията на страните са били насочени към пораждане на облигационно
правоотношение по договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно
четвъртата алинея на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред
изключенията на чл. 4 ЗПК. Безспорно се установява,
че „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на
ответника договорената
сума в
размер на 300 лв., което обстоятелство е удостоверено от кредитополучателя с
подписа му в договора.
От приетото по делото заключение
на вещото лице Д.К., изготвило допуснатата съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че по процесния договор за заем от ответника са извършени плащания
в общ размер на 121 лв., с оглед на което остатъкът на задълженията /съгласно
осчетоводяването им при първоначалния кредитор/ е в следния размер: главница –
179 лв.; договорна лихва – 18,89 лв.; такса за оценка на досие – 15 лв.; такса
за услуга кредит у дома – 12,80 лв. Размерът на лихвата за забава, дължима за
периода от 26.10.2015 г. до 31.05.2018 г. е в размер на 59,48 лв.
Установява се от
представените писмени доказателства по делото – договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 28.07.2016 г., ведно с извлечение от приложение № 1 към
него и удостоверение за сключена цесия от 11.04.2019 г., че кредиторът по
Договора за потребителски кредит от 13.09.2015 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД
вземанията, които има спрямо кредитополучателя К.Н.И. по сключения договор за
потребителски кредит. Представено е и пълномощно от 08.09.2016 г., с което „Провидент Файненшъл България“ ООД е упълномощило ищцовото дружество да го
представлява във връзка с извършване на уведомяване по законоустановения ред на длъжниците за сключения договор. Към
исковата молба е приложено уведомително писмо до ответника, с което ищецът го уведомява
за извършената цесия.
При тези обстоятелства
неоснователни се явяват възраженията на особения представител за ненадлежно
извършване и съобщаване на цесията. На първо място следва да се съобрази, че
цедентът е издал в полза на цесионера изрично потвърждение за прехвърляне на
вземанията си спрямо ответника. На следващо място съдът намира, че е налице
валидно уведомяване на длъжника-ответник за сключения между ищеца и
първоначалния кредитор договор за цесия. Упълномощаването на ищеца да уведоми
от името на предишния кредитор длъжниците по вземанията на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с рамковия
договор за цесия, е напълно валиден и допустим метод за уведомяване по смисъла
на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде
направено чрез връчване на преписа от исковата молба, към която са приложени
цитираното уведомително писмо, договора за цесия с приложението към него,
потвърждението и пълномощното от цесионера. Тези факти са от значение за
спорното право и следва да се съобразят като факт, настъпил в хода на процеса
по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. В случая уведомлението и останалите книжа са
връчени на особения представител на ответника, но преди това са изчерпани
възможностите за лично връчване на съдебните книжа, като на постоянния и
настоящия адрес на ответника са залепени уведомления по чл. 47 ал. 1 от ГПК и в
двуседмичен срок никой не се явил в канцеларията на съда да ги получи. Ето защо
книжата, сред които и уведомлението за цесия, се считат връчени съгласно
разпоредбата на чл. 47 ал. 5 от ГПК. При това положение, налице е изходящо от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, което съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД и с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Настоящият състав
счита, че с горните действия не са осуетени целите, насочени към защита на
длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е
предложено пълно изпълнение на стария кредитор.
Съдът следва да обсъди и наведените
от особения представител на ответника възражения за недействителност на
процесния договор за потребителски кредит, като за наличието на основания за
нищожност на договора съдът следи и служебно, когато: е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; относимо е до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с добрите нрави;
налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
За да прецени
дали по отношение на процесния договор за кредит е спазено изискването по чл.
10, ал. 1 от ЗПК в писмената
форма, на хартиен носител размерът на шрифта на договора да е не по-малък от
12, съдът задължи ищеца да представи договора в мащаб, съответстващ на неговия
оригинал. Ищецът представи такова копие, което обаче не е заверено за вярност с
оригинала и следователно не установява по несъмнен начин, че оригиналът на
процесния договор съответства на представеното копие на лист формат А4. Но дори
и това съответствие да е налице, то както от първоначално представеното
заверено копие, така и от последното представено уголемено такова е видно, че
изискването на цитираната по-горе законова разпоредба не е спазено, тъй като
шрифтът на първата страница се различава по големина от останалите две
/именувани «договорни разпоредби»/, като се констатира, че шрифтът на тези две
страници е значително по-малък от шрифт 12.
Сключеният
договор за потребителски кредит не съдържа и задължителния реквизит,
регламентирани в чл. 11 ал. 1 т. 9а от ЗПК - липсва предвидената с посочената норма методика за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК.
Ето защо
съдът приема, на основание чл. 22 от ЗПК, че процесният договор за
потребителски паричен кредит № ********* от 13.09.2015 г.,
сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, е недействителен, което има за
правна последица пораждането на задължение за потребителя да върне само чистата
стойност на кредита. В тази хипотеза той не дължи лихва или други разходи по
кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Такива разходи за него са и процесните две
такси - „оценка на досие“ и „кредит у дома“. Този извод съдът извлича с
граматическо тълкуване от употребата на законодателя в
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „са̀мо“, което изключва всички
други плащания по договора за кредит, независимо от техния характер.
За пълнота на изложението
и във връзка с възраженията в писмения отговор относно действителността на
клаузата такса „кредит у дома“ следва да се посочи, че настоящият съдебен
състав намира клаузите за дължими от ответника такси „кредит у дома“ и такса за
оценка на досие за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 25 от договора
потребителски кредит само 30% от общия размер на таксите „кредит у дома“ е за
компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата част по същество
представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната клауза
заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият
процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно
сключения между страните договор спорните такси не са включени в ГПР, а ако се
добавят към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им се явява нищожна – арг. от
21, ал. 1 ЗПК. Освен това не са ангажирани доказателства за изпълнението на
услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за
да обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната
стойност. По отношение на таксата за оценка на досие, която по своята правна
същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на
кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Както бе изяснено
по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай, с оглед недействителността на процесния договор за потребителски
кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита. Безспорно
се установи, че същият е получил сумата от 300 лв., като е извършил плащания в
размер на 121 лв. Оставащата дължима сума е в размер на 179 лв. Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява заявлението по чл. 410 от ГПК /депозирано на 05.10.2018 г./.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД за установяване на вземане за главница по
процесния договор за потребителски кредит се явява основателен за сумата 179
лв., ведно със законната лихва за забав, считано като за разликата до пълния
предявен размер от 250,66 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като неоснователни и
недоказани следва да бъдат отхвърлени и исковете за установяване на вземания за договорна лихва в
размер на 8,16
лв., за такси в
размер на 76,87 лв. и мораторна лихва в размер на 15,57 лв.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Тъй като страната - ищец
е била представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК.
Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в
чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да се определи на 50 лв. за
заповедното и 50 лева за исковото производство. Така сторените в заповедното
производство разноски са в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. - за
юрисконсултско възнаграждение. От тях, съразмерно на частта от вземанията,
чието съществуване се установи в исковото производство в общ размер от 634,03
лв., ответницата дължи сумата 12,73 лв. –
д.т. и 25,45 лв. – юрисконсултско възнаграждение – общо 38,18 лв. В исковото
производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 175 лв., 200 лв. - внесен депозит за възнаграждение
на вещо лице, 150 лв. – възнаграждение за особен представител и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 50 лв. Съразмерно уважената част от
исковете, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца направените от
последния разноски в исковото производство в общ размер на 229,08 лв. Останалите
разноски остават в тежест на ищеца, а разноски от ответника не са направени.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че К.Н.И.,
ЕГН:**********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Хенрик
Ибсен” № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Александер
Викторов Грилихес, с пълномощник юрисконсулт К.П., сумата 179,00 лв. /сто седемдесет
и девет лева/ главница по договор за потребителски кредит № ********* от
13.09.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и К.Н.И.,
вземанията по който са цедирани на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД по договор за
цесия от 28.07.2016 г., ведно със законната лихва от 05.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3453/02.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1287/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 250,66 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес, с
пълномощник юрисконсулт К.П., против К.Н.И.,
ЕГН:**********, с настоящ и постоянен адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 99
и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца за сумата 8,16 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 26.10.2015г. до 10.11.2015г.; сумата 15,57
лв. лихва за забава за периода от 26.10.2015г. до 31.05.2018г. и сумата 76,87
лв. такси за периода от 26.10.2015г. до 10.11.2015 г., произтичащи от договор
за потребителски кредит № ********* от 13.09.2015 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България" ООД и К.Н.И., вземанията по който са цедирани на
“ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД по договор за цесия от 28.07.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
№ 3453/02.07.2018 г.
по ч.гр.д. № 1287/2018 г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА К.Н.И., ЕГН:**********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. “Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, представлявано
от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес, с пълномощник
юрисконсулт К.П., направените в настоящото
производство и в производството по ч.гр.д. № 1287/2018 г. по описа на Районен съд –
Габрово разноски в общ размер на 267,26 лв. /двеста
шестдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: