Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1418
гр. Б., 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Б., XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4155 по описа на РС - Б.
за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С-Г” ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 452071-F470587 от 04.06.2019
г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Б., в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на
основание чл.185, ал. 2, изр. 2 вр.
чл. 185, ал. 1
ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобрзност и неправилност на обжалваното постановление и се моли за неговата
отмяна. В съдебно заседание жалбоподателя, чрез адв. Т., поддържа жалбата.
Отдел „Оперативни дейности“ – Б., в ЦУ на НАП чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна
и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.01.2019 г. в 13:55 часа била извършена проверка от служители на НАП на
търговски обект – газозарядна станция, находящ се в гр. Б., кв. „Д.Е.“, ул. „А.”
**, стопанисван от жалбоподателя. При проверката бил разпечатан дневен финансов
„Z” отчет, от който се установило, че регистрираната касова
наличност на фискалното устройство била 602,56 лева. Фактическата касова наличност, съгласно
изготвен опис на паричните средства в касата, била в размер на 450,30 лева.
Установила се разлика между двете наличности в размер на 152,26 лева. В обекта
имало монтирано ФУ, което притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми, но в случая не са били използвани, за да се отрази разликата от
152,26 лева.
За констатираното нарушение бил съставен на 08.02.2019 г. АУАН от П.А. – инспектор
по приходите, а впоследствие на 04.06.2019 г. било издадено обжалваното в
настоящото производство Наказателно постановление.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства и разпитаният като свидетел актосъставител. По делото не се събра
доказателствен материал,
който
да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва
изложената по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В чл. 118, ал. 4
от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във
връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е
издадена и Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към
Наредбата. Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Посочената норма вменява задължение на лицата, които
оперират с фискални устройства.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената проверка в търговски обект – газозарядна станция, находящ се в гр. Б., кв. „Д.Е.“, ул. „А.” **, стопанисван от жалбоподателя, се установила разлика във фактическата наличност и направените на фискалното устройство записи, като наличността в касата била със 152,26 лв. по-малко от записаните. Същевременно във ФУ не са били направени записи за „служебно изведени” суми. При това положение безспорно жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични суми, изведени от касата, не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП. Липсва соченото в жалбата нарушение при налагане на санкцията, тъй като в НП изрично е посочено, че се налага на основание чл.185, ал.2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Т.е. необходимите привръзки са направени от наказващия орган и за наказаното лице е станало напълно ясно какво нарушение му се вменява. Очевидно наказващият орган е приел, че липсва неотразяване на приходи, което е изцяло в полза на наказаното лице и липсват сочените в жалбата нарушения в тази връзка. Не намира опора във фактите по делото и обяснението, че става въпрос за суми, за които все още не са били издадени фискални бонове, тъй като разликата е отрицателна (т.е. за съответните суми са издадени фискални бонове, но впоследствие извеждането им от касата не е било отразено в паметта на ФУ).
Извършеното нарушение е подведено под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като наказващият орган правилно е определил санкцията по реда на чл. 185, ал. 2, изр. последно вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Тази хипотеза се прилага ако нарушението не води до неотразяване на приходи. В настоящия случай е констатирано, че извеждането на определена сума не е регистрирано във фискалното устройство. Т.е. всички парични средства са регистрирани във фискалното устройство, а това регистриране е достигнало и до информационната система на НАП – арг. от чл. 39, ал. 2 вр. ал. 10 от Наредбата. Ето защо самото естество на процесното нарушение е такова, че със същото няма как да се стигне до неотразяване на приходи по смисъла на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Както вече се посочи всички приходи на търговеца за процесния период са отразени по надлежен начин, като нарушението му се свежда до нерегистриране на изведените от касата парични средства. Следователно в случая приложение следва да намери санкцията на чл. 185, ал. 2, изр. последно от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Във връзка с
изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй
като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни
нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения,
свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от
посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се
приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че с оглед липсата на данни за
предходни нарушения, извършени от жалбоподателя наказанието следва да бъде
определено в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лева.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„имуществена санкция” като размерът се намали от 1000 лв. на 500 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 452071-F470587 от
04.06.2019 г., издадено от началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Б., в ЦУ на НАП, с което на „С-Г” ООД, ЕИК ********* ,
на основание чл.185, ал.2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция”
в размер на 1000
лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1000 лв. на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС