№ 50220
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110145289 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на фирма след развило
се заповедно производство по ч.гр.д. №57501/2024 год. по описа на СРС, 35 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника,
като в указания срок същият е подал писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. №57501/2024 год. по описа
на СРС, 35 състав.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата
молба писмени документи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.01.2026 г. от 10:45
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че на
24.06.2022 г. между него и ответника, в качеството му на кредитополучател, бил
сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който ищецът
предоставил на ответника в заем сумата в размер на 5000 лева. По силата на посочения
договор ответникът се задължил да върне получената сума в срок от 36 месеца, както
и да заплати възнаграждение за използване на кредитния ресурс в размер на 41%
годишна лихва, като ГПР по кредитът бил 48,72% и по този начин общата дължима
1
сума била в размер на 8765,02 лева. Твърди, че ответникът закупил и следните
допълнителни услуги по кредит – услуга „****“, за която дължал сумата в размер на
2000 лева, както и услуга „******“, за която дължал сумата в размер на 2500 лева, с
което общото задължение по кредита възлизало на сумата в размер на 13265,02 лева,
като месечната погасителна вноска била в размер на 368,48 лева. Сочи, че за периода
от 19.08.2022 г. до 03.10.2023 г. ответникът направил плащания в общ размер на
3282,24 лева, с което били погасени задължения по погасителния план в общ размер
на 3133,48 лева. Поради изпадане в забава в плащането на погасителни вноски, на
ответника били начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния план в
размер на 643,81 лева за периода 02.08.2022 г. до 05.08.2024 г., от които била погасена
сумата в размер на 68,76 лева, като остатъкът на задължението бил в размер на 575,05
лева.
Ищецът сочи, че поради неизпълнение на договорните задължения ответникът
бил изпаднал в забава, на основание чл. 12.3 от общите условия ищецът обявил
предсрочната изискуемост на задълженията по договора на 05.08.2024 г. Ответникът
бил уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на посочения от него адрес по
договора.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 1717,76 лева – главница по
договор за потребителски кредит, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №57501/2024 г. по описа на СРС. Ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати следните суми: сумата в размер на 2528,35 лева – главница по договор за
кредит, сумата в размер на 1982,71 лева – договорна възнаградителна лихва за периода
01.08.2023 г. - 05.08.2024 г., сумата в размер на 575,05 лева – лихва за забава за
периода 02.08.2022 г. до 05.08.2024 г., сумата от 190,29 лева – законна лихва за периода
05.08.2024 г. - 26.09.2024 г., 1526,54 лева – възнаграждение за закупена услуга „****“,
както и сумата в размер на 1909,72 лева – възнаграждение за закупена услуга
„******“, ведно със законната лихва до изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за процесните вземания. Твърди, че процесният договор за кредит е
недействителен поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК. Излага
съображения за нищожност на клаузите за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, както и за договорна възнаградителна лихва. Оспорва получаването на сума в
посочения в договора размер от ищеца. По изложените съображения моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
2
претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, както и претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) наличието на
валидно сключен договор за потребителски кредит между с ответника с твърдяното в
исковата молба съдържание; 2) че кредиторът е предоставил, съответно длъжникът е
усвоил сумата, отпусната по кредита; 3) че ищецът надлежно е обявил предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит на ответника, като УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелството по т. 2.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 57501/2024 г. по описа на СРС, 35
състав.
УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото определение има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146
ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът може
да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това процесуални
предпоставки.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото!
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3