Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 110 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Р.В.Р.
за следните суми: 2739,98 лева,
представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до
30.06.2019 г. за жилище с адрес: ****, ж.к.„****”, №******, вх.***, ет.***, ап.****,
сумата от 304,61 лева - лихва за забавено
плащане, за периода от 31.08.2016 г. до 19.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.10.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 60,89 лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определено от съда по реда на чл. 28, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
По ч.гр.д. №
4161 по описа на РС-Враца съда за 2019
год. е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2565 / 10.10.2019 г.за посочените суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по чл.47 ГПК. С оглед указанията на съда е
предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия
през периода от 31.07.2016 г.– 30.06.2019 г.
за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация, за жилище с адрес: ****, ж.к.„****”, №***, вх.***,
ап.****, , за която ответникът не му заплатил дължимата цена в размер на
2739,98 лв., представляваща задължение по процесната партида за посочения
период. Сочи още, че за периода от 31.07.2016 г.– 30.06.2019 г. ответникът му
дължи сумата от 304,61 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено
плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане. Моли съдът
да установи съществуването на претендираното вземане. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника – адвокат М.Г..
Г. оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че
общите условия,които са приложени като доказателство не са приемани от
ответника. ОУ на който и да е доставчик на услуги са волеизявление единствено
на този доставчик и влизат в сила само когато се изрично приети от съответния
клиент. ОУ противоречат и на чл. 298 ал.1 от ТЗ.Излага съображения, че
неправилно и незаконосъобразно са начислявани суми за топлинна енергия, в
календарни месеци, в които не е имало топлоподаване.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111 буква“в“ от ЗЗД
за посочените в исковата молба периоди и суми, както и на размера на дължимата
лихва за забава.Счита, че не се дължи лихва за забава за претендирания
период,тъй като длъжникът не е поканен да заплати сумите по надлежният ред
съгласно ЗЗД.Твърди също така, че по делото не са представени доказателства,
ответницата да е собственик или ползвател на посоченият имот, за да е налице
основание за предявяване на иска спрямо нея.Не са представени и доказателства
за известие от ищеца, достигнало до ответника относно претендираните в исковата
молба суми.Не възразява срещу назначаване на експертизата, като поставя и
допълнителен въпрос.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на
задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия.
През процесния период
относно облигационното отношение между страните приложение е намерила
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото,
установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се
смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
От
представената по делото Удостоверение за декларирани данни, издадено от Община
Враца се установява, че Р.В.Р. е декларирала процесния имот, като се е
легитимирала като собственик на същия.Освен това от извършената от съда
служебна справка по реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 г. се установява, че
както постоянния, така и настоящия адрес на Р.В. ***.По делото не са ангажирани
доказателства върху процесният имот да е учредено ограничено вещно право на
ползване или да е сключен договор с ползвател на договорно основание.По
изложените съображения съдът намира, че Р.В. П. е клиент
на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Ответникът не оспорва, че за
процесния период е ползвал имот с адрес в ****, ж.к.„****”, №***, вх.***,
ап.****, . Между страните не се спори още и
относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия,
както и че процесният имот е включен към
централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо
водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-Враца” ЕАД.
Поради изложените съображения, съдът
приема, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.
За установяване обема на ползваната
топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението по приетата
СТЕ стойността на отчетената и разпределена топлоенергия по партида аб.№ 785,
аб.станция № 23 за имот в гр. ****, ж.к.” ***” № ***, вх.*** ап. **, за исковия период от 31.07.2016 г. до 30.06.2019 г. , без лихви за забава възлиза на 2739.98
лева.Процесния имот в гр. ****, ж.к.” ***” №***, вх.*** ап. ** е с отопляем обем на
имота по проект 91 куб.м.През процесния период от имотите в гр. ***, ж.к. “***”
№ **, вх.”**” е потребявана топлинна енергия за отопление и БГВ. Имотите са
топлоснабдени от абонатна станция № 23. Отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на изразходваната топлинна енергия в АС 23 е извършвано в
съответствие с изискванията на нормативната уредба, въз основа на извършени
отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено разпределение
на отчетената топлинна енергия.Размера на лихвите за забава, за анализираните
периоди са в размер на: за период 31.08.2016г. - 19.09.2019г. - 304,29 лева.Отразено
е също така, че общо дължима сума включваща главница и лихви - 3044,27 лева.
В имот в гр. ***, ж.к.” ***” № ***, вх..
“**”, ап.**е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация
- общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект, за щранг лира в
санитарен възел - отоплително тяло без мерителен уред, за отопление с
отоплителни тела и за БГВ. От представените отчетни формуляри в имота е осигуряван
достъп в края на съответния отоплителен сезон. За отоплителен сезон 2018/2019
година е отчетено показание на водомера за БГВ 1127 куб.м. при стар отчет 981
куб.м. или разход 146 куб.м. което е дало отражение в стойност за доплащане в
изравнителната
сметка за сезона.Изготвени са
изравнителни сметки за съответния отоплителен сезон по които не бяха открити
подавани писмени възражения.
Вещото лице е посочило също така, че
един отоплителен сезон обхваща период 01.05. до 30.04 на съответните години,
като е посочило и цената на топлоенргията отоплителни сезони 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 г.
Съдът кредитира експертното
заключение като пълно и обективно, което не е оспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на
чл.
142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Налага
се извод, че незаплатената сума от претендираната главница за процесния период
е в размер на лева. Ответникът не доказа
погасяване, поради което искът следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер.
Възражението за погасяване по давност на
възникналия дълг за цена за доставена топлинна енергия и за лихва за забава
върху тази цена е направено с отговора на исковата молба, поради което е своевременно и
следва да бъде съобразено от съда. Давностният срок за изпълнение на задълженията е тригодишен и
започва да тече с изтичане на 30 дни
от изтичане на периода на доставяне на енергията /чл. 32, ал.1 от Общите
условия/. В случая вземането на “Топлофикация - Враца”
ЕАД, гр. Враца не е погасено по давност за период три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 09.10.2019 г. В образуваното гр. дело № 110 /2020 г. по описа на РС Враца,
ищецът „Топлофикация-Враца“ ЕАД е предявил исковата претенция само за вземания,
които не са погасени по давност към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, отчитайки и обстоятелството,
че давностният срок за изпълнение на задълженията е тригодишен и започва да тече с изтичане на 30 дни от изтичане на периода на
доставяне на енергията.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя
съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32, ал.1 от Общите
условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните
сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко
количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече
задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи
лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа
на всяко отделно вземане. Непогасената
сума от претендираната лихва за процесния период е в размер на 304,61 лева, поради което искът следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 871,71 лв. / държавна такса – 98.71 лева, юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78,
ал. 8 ГПК – 150.00 лева, депозит за особен представител – 443.00 лева и депозит за вещо лице – 180.00 лева /.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 110,98 лв. /държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че
Р.В.Р., ЕГН ********** ***06256 сумите, както следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 2739,98 лева, представляваща
цена за доставена топлинна енергия
на адрес: гр.***,
ж.к.„**”, №**, вх.**, ет.**, ап.** за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2019 г.,за
която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2565 / 10.10.2019 г. по ч.гр.д. № 4161 по
описа на РС-Враца съда за 2019 год., както и
законна лихва върху тази сума, считано от
09.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
- на основание
чл. 86 ЗЗД - сумата от 304,61 лева,
представляваща лихва за забава в плащането, считано от 31.08.2016 г. до 19.09.2019 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2565 / 10.10.2019 г. по ч.гр.д. № 4161 по
описа на РС-Враца съда за 2019 год.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Р.В.Р., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 871,71 лв., представляваща направени разноски в
производството по гр. дело № 110 /2020 г. по
описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Р.В.Р., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 110,98 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 4161 по описа на РС-Враца съда за 2019 год.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: