№ 648
гр. Варна , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500049 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. П. Ч., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „***“ №8 вх.* ет.* ап.*, срещу Решение
№260677/14.10.2020г. по гр.д. № 18483/19г. по описа на ВРС, 41-ви с-в, с
което е прието за установено по отношение на М. П. Ч., че ищците А. А. Н., с
ЕГН ********** и адрес гр.София, ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.* и Л. А. Н., с
ЕГН ********** и адрес гр.София, ул. „****“ №*, ет.*, са собственици при
равни квоти на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 617 кв.м. с
идентификатор № 10135.2571.4609 по КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2018г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № КД-14-03-1149/07.05.2013г. на началник СГКК –
Варна, трайно предназначение: за друг обществен обект, комплекс, стар
идентификатор: 10135.2571.509, номер по предходен план 63100, при съседи
имоти с идентификатори №№ 10135.2571.4608, 10135.2570.53,
10135.2571.430, 10135.2571.4617 и 10135.2571.4618 и е осъдена въззивницата
да предаде на А. А. Н. и Л. А. Н. владението на горепосочения имот, на
основание чл.108 ЗС. В жалбата се излага, че решението на съда е
незаконосъобразно, тъй като изводите за наличие на идентичност на
процесния имот и имота, притежаван от наследодателя на ищците с НА от
1936г. почива на неправилно кредитирано заключение на вещите лица. Сочи
се, че и заключението на в.л. Х., и това на в.л. В. не са достатъчно обосновани
и са противоречиви досежно направените изводи. Оспорва се и извода на
съда, че не установена изтекла в полза на праводателите на въззивницата
давност, като се излага, че това се дължи на неправилна интерпретация на
1
свидетелските показания. Твърди се, че съдът не е обсъдил и всички
ангажирани по делото доказателства, а някои са обсъдени неправилно. Моли
се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемите А. А. Н. и
Л. А. Н., с който жалбата се оспорва. Твърди се, че твърденията за
незаконосъобразност на изводите на съда са неоснователни. Моли се
решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.108 ЗС
се излагат следните твърдения от страните:
Ищците излагат в исковата молба, че са собственици при равни части –
по ½ ид.ч. на следния недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ
от 617 кв.м. с идентификатор № 10135.2571.4609 по КККР на гр.Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2018г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № КД-14-03-1149/07.05.2013г. на началник
СГКК – Варна, трайно предназначение: за друг обществен обект, комплекс,
стар идентификатор: 10135.2571.509, номер по предходен план 63100, при
съседи имоти с идентификатори №№ 10135.2571.4608, 10135.2570.53,
10135.2571.430, 10135.2571.4617 и 10135.2571.4618.
Правото си на собственост основават на наследствено правоприемство
по закон от А. М. Н., б.ж. на гр.Варна, починал на 14.05.1967г.Същият с
договор за продажба, сключен на 27.01.1936г. с нот. акт № 38, том I, регистър
400, дело № 29/1936г. на нотариуса при Варненски областен съд, закупил
лозе, находящо се в землището на с.Царево, общ. Варна, местност „***“, с
площ от 1,7 дка, при съседи: Н. С., път, Т. Г. и К. П.. По кадастрален план
„Варненско черноморско крайбрежие“ от 1956г. имота представлявал пл.№
830 и бил записан на името на наследодателя на ищците. Процесния имот с
ид.№ 10135.2571.4609 представлявал част от закупения от наследодателя на
ищците имот, а останалата част попадала в ПИ с ид.№ 10135.2571.4608.
През 1970г. имотът на наследодателя Н. бил отчужден по реда на
ЗПИНМ за нуждите на почивна станция на „Автоимпекс“, но мероприятието
не било осъществено. По-късно с решение № 370/07.08.1992г. на кмета на
Община Варна било възстановено правото на собственост върху отчуждения
имот на наследниците на А. М. Н. при условие, че бъде върнато полученото
2
обезщетение в размер на 1016,02 лева. На 20.08.1992г. наследниците на А. М.
Н. върнали на Община Варна полученото обезщетение в размер на 1016.02
лева. С протокол №293/26.10.1993г. наследниците били въведени във
владение на възстановения имот.
С договор за продажба от 14.06.2017г., сключен с нот. акт № 135, том
I, рег.№ 2358, дело № 155/2017г. на нотариус №205 В. П., Т. Д. Т. продал на
ответницата М. П. Ч. поземлен имот с идентификатор № 10135.2571.4609.
Ищците поддържат, че Т. Д. Т. не е бил собственик на имота и затова
договорът не породил вещноправни последици. Продавачът се легитимирал
пред нотариуса като собственик на имота със записка за вписване на договор
за продажба на недвижим имот от 26.12.1947г., № 233, том Х, партидна книга
том 133, стр.194 от 26.12.1947г. Записката била за придобит недвижим имот
от лицето Д. Т. Д., като на ищците не било известно дали продавачът е
наследник на лицето, посочено в записката. Ищците оспорват имота, описан в
записката да е идентичен с имота, който е продаден на ответницата, тъй като
посочените в записката местности „*****“, „****“ и „***“ не били идентични
с местността, в която се намира продадения на ответницата имот. Продавачът
не можел да придобие собствеността върху процесния имот и на основание
давностно владение, тъй като не упражнявал фактическа власт над имота.
След закупуване на имота ответницата осъществявала фактическа
власт без правно основание и отказвала да предаде владението на имота на
ищците, които били собственици. Предявяват субективно съединени искове
да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че са
собственици всеки от тях на по ½ ид.ч. от процесния имот, както и да бъде
осъдена последната да им предаде владението върху имота.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от М.Ч..
Последната оспорва да е налице пълна или частична идентичност между
имота на ищците, описан в нотариален акт № 38, том 1, дело №29/1936г. и
притежавания от нея имот. Твърди, че Т. Д. Т. придобил собствеността върху
процесния имот чрез наследяване от своя баща Д. Т. Д. /Д. Т. П./, който от
своя страна придобил имота по силата на представения с исковата молба
нотариален акт от 1947г. Процесният имот представлявал част от имот №1 от
нотариалния акт от 26.12.1947г., находящ се в местност „****“ с площ от 2.6
дка. Част от този имот в размер около 2000 кв.м. останала в границите на
3
комплекс „Слънчев ден“ и разширението на пътя за к.к. „Златни пясъци“, а
остатъкът от имота бил идентичен с процесния. Освен това Т. Д. Т. владял
процесния имот непрекъснато и необезпокоявано от датата на смъртта на
баща му на 26.09.2012г., а преди тази дата имота бил владян от Д. Т. Д., като
общото владение продължило повече от 10 години преди датата на
продажбата. Ответницата твърди, че дори да се окаже, че липсва идентичност
между процесния имот и имота описан в нот.акт от 26.12.1947г., то Т. Д. Т.
станал собственик на имота на основание давностно владение продължило
повече от 10 години, с присъединяване на владението на баща му Д. Т. Д..
Моли исковете да бъдат отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно се установява, че А. А. Н. и Л. А. Н. са наследници по закон
на А. М. Н., поч. на 14.05.1967г.- негови внуци. Наследодателят с нотариален
акт за покупко-продажба том I, регистър 408, дело №29/1936г. закупил от К.
Н. Д. лозе, находящо се в землището на село Царево, Варненска община,
Варненска околия в местността „***“, състоящо се от 1.7 дка при съседи: Н.
С., път, Т. Г. и К. П.. На 04.08.1992г. Комисията по реституция при община
Варна е съставила предложение за възстановяване правото на собственост
върху недвижим имот: лозе и овощна градина пл.№ 830, м. „***“, к.к.
„Чайка“, 1700 кв.м., притежаван с нот. акт № 38, том I, дело № 29/1936г. на
наследниците на А. М. Н.. В предложението е посочено, че комисията е
установила, че имота е отчужден на 17.11.1970г. по ЗПИНМ за нуждите на
почивна станция на Автоимпекс. Имотът съществувал в реалните си граници,
незастроен и отговарял на изискванията по чл.54 ППЗТСУ, а строежът на
почивната станция не бил започнат.
С решение № 370/07.08.1992г. на кмета на община Варна на основание
чл.2 ЗВСВНОИ е възстановено правото на собственост на Д. Г. Н.а, Л. А. Н. и
А. А. Н. върху имот пл.№ 830, площ 1700 кв.м., к.к. „Чайка“, м. „***“, ако
същите лица внесат получената от тях сума като обезщетение за отчуждения
4
им имот възлизаща на стойност 1016,02 лева на Автоимпекс София. В същото
решение е посочено, че юридическото лица, на което е предоставен имота и
го управлява и стопанисва в момента на издаване на заповедта е длъжно да го
предаде на собствениците, веднага след внасяне на сумата. Обезщетението е
върнато на 20.08.1992г., видно от приложената разписка.
На 26.10.1993г. е съставен Протокол № 293 за въвод към владение на
имоти в Община Варна, според който Д. Г. Н.а, Л. А. Н. и А. А. Н. са въведени
във владение на имота описан в Решение № 370/07.08.1992г. В протокола е
записано, че по решение имота е с площ от 1700 кв.м., а по имотни граници
площта е 1520 кв.м. Цитираният протокол е оспорен досежно констатацията,
че имот пл.№830 е идентичен с имот пл.№3011, както и че въводът във
владение е бил извършен по отношение на имот, идентичен с процесния ид.
№10135.2571.4609.
Във връзка с предприетите оспорвания е назначена съдебно-техническа
експертиза, по която се установява следното:
Вещото лице Ш. Х. посочва, че процесният имот се намира в курортен
комплекс „Чайка“, район Приморски, гр.Варна, за който има одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК. За процесната територия
имало изработени кадастрални планове от 1956г., 1990г., 2000г. – цифров
модел, приет ПКП и действащата към момента кадастрална карта от 2008г.
В плана от 1956г. процесният имот попадал в имот пл.№ 830 с площ от
3205 кв.м., записан в разписния лист на д-р Ал. Н. /гр.Търново/, при граници
и съседи: от север – път, от изток – имот № 832 – д-р М. /М./ Н., от юг – път,
от запад – имот № 829 – записано първоначално – стопанство на санаториума
/в последствие са записани В. Н., И. В. и Ю. В./ и имот №806 – записан на Б.
Д. И..
В КП 1990г. процесният имот се индивидуализира с пл. № 3011,
записан на С. Д., с площ от 2035 кв.м. и граници и съседи: от север – имот №
3012, записан на Б. К. и имот № 3013, записан на З. Ч., от изток – имот №
3014, записан на Р. А. М. и имот № 3017, записан на К. Н. И., от юг – път, от
запад – имот № 3010, записан на А. Я. А. и имот № 3009 записан, на В. Л. Г. и
5
Ю. В. Б.. В плана са отразени последващи изменения на основание Заповед
№ Р-78/21.03.1995г. на кмета на общ. Варна, като от имоти пл. №№ 3011,
3012 и 3013 се формирал нов имот с пл.№ 3620, с площ от 570 кв.м., записан
на С. Н. С. и И. Н. С..
В кадастралния план от 2000г. процесният имот попадал в имот № 561 с
площ от 2498 кв.м., записан на С. Д.. Със заповед № Р-275/03.07.2003г. на
зам. кмет на общ. Варна било извършено изменение на имот № 561 в
северната част, като се попълвали имоти с №№ 626 и 627. На основание
заповед № РП-245/05.04.2005г. на кмета на район Приморски било извършено
попълване на КП като имоти 561 и 626 били заличени, а били обособени нови
имоти с пл.№ 630, 631 и 632. Процесният имот 4609 се припокривал с имот
№631 с площ от 617 кв.м., записан – неидентифициран. По същата заповед
имот № 630 бил записан на О. И. С., а имот № 632 на М. В. В. и В. Н. Ц..
В ПКП процесният имот попадал в стар имот № 830 с площ от 3205
кв.м., записан на д-р Ал. Н. с граници, съвпадащи с посочените в плана от
1956г.
По кадастралната карта на район Приморски от 2008г. имот с
идентификатор № 10135.2571.431 и площ 631 кв.м. бил записан с неустановен
собственик. В кадастралната карта към 2010г. било извършено попълване и
фигурирал имот №509, с площ от 1418 кв.м. – записан в регистъра на А.Н. с
НА №38/1936г. Формираният имот 509 нямал заповед на началника на СГКК.
В КК 2012г. на основание заповед № РД-20-03-58/27.07.2012г. на началника
на СГКК – Варна било извършено изменение в КККР за ПИ с ид. №№
10135.2571.432 и 10135.2571.431, които били обединени в ПИ 10135.2571.509.
Със заповед № КД-14-03-275/31.01.2013г. на началника на СГКК- Варна се
заличавал имот 509 и се отразявали имот с ид. № 10135.2571.4608 с площ от
801 кв.м., записан на О. И. С. с НА от 2005г. и ПИ 10135.2571.4609 с площ от
617 кв.м. без записани данни за собственост.
Към настоящия момент процесния имот бил записан на М. П. Ч. /но
спорен/.
Въз основа на описаното вещото лице заключава, че процесния имот с
идентификатор № 10135.2571.4609 по КК е идентичен с имота описан в НА
№135/2017г. и попада в имот №830 по КП-1956г. / и в границите на стар имот
6
№ 830 по приетия протокол на ПКП на к.к. Чайка, съвпадащ с описания имот
в НА №38/1936г., по запис в разписния лист от КП-1956г., местонахождения и
граница – път/ с разлика в източната граница /част от процесния имот попада
в стар имот №832. Процесният имот 10135.2571.4609 попадал в имот № 3011
по КП-1990г., както и в имот № 830 по КП – 1956.
При изслушване на заключението вещото лице пояснява, че при
изготвяне на КП 1956г. се е минавало на място и собствениците били
установявани по поставените там табели с имената им или от данни, които
впоследствие някой е представил. Гражданите не били длъжни да представят
документи, а ако впоследствие имало сделка, това било вписвано по искане
на гражданите. Заключението не било за идентичност на имота по КП 1956г. с
процесния, но били открити съвпадения по дадени белези. Процесният имот
съвпадал частично с имота посочен в н.а. от 1936г. графически и съдейки по
съвпаденията /дублиранията/ в записите в разписния лист, таблиците по
помощния КП и решенията на поземлената комисия /л.76-85/.
Заключението на вещото лице било оспорено от ответницата досежно
установената идентичност на описания в НА от 1936г. имот и процесния,
поради което и е допуснато повторна експертиза.
В заключението по повторната съдебно техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Й. В. се посочва, че първият кадастрален план за
землището на гр.Варна, включващ и местност „***“ е от 1956г. В този план
бил показан имот пл.№ 830, граничещ с пътя Варна – Златни пясъци. В
разписния лист имота бил записан на д-р Ал. Н. /гр.Търново/. Частта на д-р Н.
следвало да бъде около 45 метра дълбочина, мерено от пътя, а останалата част
от имот пл.№ 830 вероятно била на съседа Н. С. според нот. акт № 38/1936г.
през 1970г. имотът на д-р Н. бил отчужден за почивна станция на
„Автоимпекс“, за което бил съставен АДС 10724/16.01.1971г. По-късно
парцелът на станцията бил разширен с пл.№829 от западната страна и част от
пл.№832 от източната страна, като бил отреден за ВТО „Балканкар импекс“, с
площ 4629 кв.м. За новия парцел бил съставен АДС 13765/16.12.1971г.
Почивната станция на „Балканкаримпекс“ не била реализирана, поради което
с решение от 07.08.1992г. била възстановена собствеността на наследниците
на А.Н. върху отчуждената част от имот №830 с площ от 1700 кв.м.
Наследниците били въведени във владение върху имота с протокол №
7
293/26.10.1993г. В скицата към протокола било записано, че частта от имот №
830 по КП 1956г., съвпада с имот пл. № 3011 по КП 1990г. на КК „Чайка“, а
въводът е върху 1520 кв.м. по имотни граници. В КП 1990г. имот №3011
отговарял на частта от имот пл.№830 от КП 1956г., собственост на д-р Н., с
известно разширение от изток, за сметка на бивш имот № 832. В разписния
лист към плана бил записан на С. Д., без посочено основание за това. От север
имотът граничел с имоти пл.№№ 3012 и 3013, отговарящи на останалата част
от имот пл.№ 830 от КП 1956г., записани в разписните листи на ползватели с
договор. Вещото лице дава заключение, че процесният имот 10135.2571.4609
попада в югоизточната част на имота на д-р А.Н. по нот. акт № 38/1936г. или
в югоизточния ъгъл на долната, по-голяма част от имот пл.№ 830 от КП
1956г.
И повторното заключение е оспорено от ответницата, но доказателства,
които да го опровергават, не са събрани. Пред ВРС е поискано изслушване на
тройна СТЕ, но след като първоинстанционният съд е отказал, такова искане
във въззивната жалба не е направено. Дори и да беше обаче, настоящият
състав намира, че не са налице основания за допускане на трета СТЕ. Вещите
лица аргументирано и обстойно са защитили направените в заключението
изводи. Обяснили са, че различните записвания по разписни листи към
плановете нямат посочено основание, поради което и биха могли да се
дължат на легитимиране на трети лица като собственици без проверка на
титула им. Така, посочването в разписния лист към КП от 1990г., че имотът е
собственост на С. Д., се опровергава от решението, с което през 1992г. Имат
пл. №830 по КП от 1956, идентичен на 3011 по плана от 1990г., /която
идентичност категорично се установява и от вещите лица/, се възстановява на
наследниците на А.Н.- Д. Г. Н.а, Л. А. Н. и А. А. Н.. Следователно и
независимо че в разписния лист като собственик е вписано друго лице, то от
събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на
вещите лица може да бъде направен извод за частична идентичност на
процесния имот и имот пл.№830 по КП от 1956г., по който наследодателят е
записан като собственик на основание НА от 1936 г. Процесният имот изцяло
попада в границите на закупения от наследодателя имот. Правото на
собственост на соченото от ищците основание покупко-продажба и
наследяване от наследодателя А.Н. е установено.
8
По наведеното от ответницата основание, изключващо правото на
собственост на ищците:
Ч. се легитимира като собственик на основание покупко-продажба от Т.
Д. Т. по НА от 2017г..
От записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот от
26.12.1947г. се установява, че с договор от 25.10.1946г. Т. Д. П. продава на Д.
Т. Д. следния недвижим имот находящ се в землището на с.Виница: лозе в
местност „****“ от 2.6 дка при граници: Р. Д., П. Д., К. С. и път.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена в уверение,
че имената Д. Т. Д., записани в записка № 323, том Х/1947г. и Д. Т. П., роден
на 18.02.1922г. са имената на едно и също лице.
Д. Т. П. /Д./ е починал на 26.09.2012г., като единствен негов наследник
по закон е синът му Т. Д. Т., видно от представено от ответната страна
удостоверение за наследници.
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 135, том I, рег. № 2358, нот. дело № 155/14.06.2017г. на В. П., нотариус
№ 205 с район на действие района на ВРС, Т. Д. Т. продал на ответницата М.
П. Ч. недвижим имот № 10135.2571.4609, стар идентификатор
10135.2571.509, номер по предходен план 63100, с площ 617 кв.м., при
граници: ПИ с идентификатори 10135.2571.4608, 10135.2570.53,
10135.2571.430, 10135.2571.4617 и 10135.2571.4618. С проект за изменение на
кадастрален регистър на ПИ 10135.2571.4609 по КККР на гр.Варна, район
Приморски, въз основа на обяснителна записка от 19.02.2017г. от
правоспособно лице Я. Д. посочения имот с площ от 617 кв.м. е вписан в
кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр.Варна като собственост на
наследниците на Д. Т. Д.. В обяснителната записка е посочено, че е
установена идентичност между имота вписан под номер 1 в записка №
233/26.12.1947г. и поземлен имот с идентификатор № 10135.2571.4609. На
какво основание е направен извод за идентичност не е посочено в
обяснителната записка. И доколкото последната представлява частен
свидетелстващ документ и идентичността на процесния имот и описания в
записката е оспорена от ищците, в тежест на ответницата е да установи
основанието, на което са вписани наследниците на Д. П. – нейни праводатели,
9
в кадастралния регистър. Вписването в същия може да бъде индиция за
наличие на право на собственост, но самото вписване не създава права и при
оспорването му страната, която се позовава на извършеното вписване следва
да установи основание за извършването му.
Идентичността на имота, описан в записка от 1947г., и процесния имот
с ид.№ 10135.2571.4609 е оспорена от ищците. Категорично вещото лице В. е
посочило, че след справки в район „Приморски“ и кметство Виница е
установил, че не може да има съвпадение между местностите „****“, „****“ и
местност „***“. По схемата на обединените местности и селищни
образувания, намираща се в служба „Поземлена реформа“ в кметството,
местност „****“ попадала в селищно образувание „Ален мак“, т.е. нямала
нищо общо с к.к. „Чайка“. В района на Виница имало местност „****“, както
и много по-малка местност „****“. Тези местности били в землището на
Виница. За да се кръстела една местност на чешма трябвало да има чешма в
близост, а района на процесния имот нямало такива. Местност „****“
попадала в селищно образувание „Ален мак“ и се намирала северозападно от
пътя за Златни пясъци от спирка „Ген. Заимов“, който довел за Свободния
университет, а к.к. „Чайка бил южно от този път и нямало припокриване на
части от „Ален мак“ с к.к. „Чайка“. Местност „****“ била в близост до
Виница и била още по-отдалечена от местност „***“, в която се намирал
процесния имот. Вещото лице счита, че процесния имот с ид. №
10135.2571.4609 не може да бъде идентичен с имот по записка от 26.12.1947г.
на Д. Т. Д.. Заключението на вещото лице като обективно и компетентно
дадено, пълно аргументирано и изчерпателно, следва да бъде кредитирано,
като бъде направен извод, че наследодателят на праводателя на ответницата
Д. П. не е бил собственик на имот, идентичен изцяло или частично с
процесния, респективно неговият наследник Т. Т. не е прехвърлил правото на
собственост върху процесния имот на ответницата М.Ч. с НА от 2017г.
Ответницата не се легитимира като собственик на основание покупко-
продажба с НА от 2017г., тъй като не се установи нейният праводател да е
бил собственик на имот, идентичен с процесния.
По възражението на ответницата за придобиване на имота на основание
давностно владение, упражнявано от праводателя й Т. Т. от 2007г., както и от
нея лично от 2017г. до подаване на иска:
10
За установяване на горните факти от ответницата, респективно за
опровергаване на факта на упражнявано владение, са допуснати свидетелски
показания, от които се установява следното:
Свидетелят С. А. И. твърди, че знае имота на Т. Д. Т., който се намирал
по пътя за Каварна. Дядовците на Т. и на свидетеля били много добри
приятели. За пръв път свидетелят ходил в имота когато бил 7-8 годишен с
каруца. Имота бил около 500-600 кв.м., ограден. От дясната страна имало
ниска бетонна ограда и стъпала, от ляво имало телена ограда, откъм главния
път имало мрежа и портичка, която се заключвала с катинар. От горната
страна нямало ограда, тъй като имало голяма денивелация. Свидетелят ходил
в имота заедно с Т. Д. Т. за да косят, а след 2007г. когато се родили децата
ходели по-често за да играят децата – един два пъти в месеца. В имота имало
смокини и плодни дръвчета. Това продължило до преди 5-6 години, когато Т.
решил, че ще продава имота. Свидетелят не виждал никой друг в имота и не
му е известно някой да е имал претенции към собствеността на имота. Като се
застанело с гръб към имота – ляво имота бил хавра, а в имота отдясно имало
бунгало и този имот не бил ограден.
В показанията си св. В. Р. Б. заявява, че знае мястото на Т. Д. Т., което
се намирало по пътя за „Кабакум“. Свидетелят познавал мястото още от 80-те
години, още от бащата на Т.. Имота бил ограден с телена ограда с дървени
колове и имало поставена порта с катинарче. След като баща му починал Т.
продължил да гледа имота. Горния край на имота бил скат, а от двете страни
имало телени мрежи. През последните 15 години свидетелят посещавал имота
заедно с Т. през лятото два –три пъти месечно, тъй като от там имало хубава
гледка към морето. Почти всяко лято карали „джулая морнинг“ там. В имота
имало овошки – круши, сливи, смокини. Сега в имота нямало нищо, бил
терасиран и били извършени подобрения. Последните събирания в имота
били през 2016г. лятото. Свидетелят не знае друг да е ползвал имота освен
бащата на Т. и след смъртта му Т.. Свидетелят помагал за чистене на треви и
боклуци от имота. Съседния имот отляво не бил ограден и поддържан, бил
хавра. Свидетелят твърди, че от стари гагаузи знаел, че местността се нарича
„Я. чешме“.
Свидетелят О. И. С. заявява, че не познава лично ищците, а само от
11
разговори по телефона. През 1985-6 година свидетелят получил по
постановление място. От трите места, предоставени за ползване на юристи,
средното било на свидетеля, а процесния имот бил крайното. Имота на
свидетеля бил 4608. Свидетелят разполагал с цялата преписка по отчуждаване
на имота за нуждите на „Автоимпекс“, тъй като ищците водели дело срещу
него. Твърди, че само той е ползвал имота, а в съдените имоти не е виждал
никакъв Т. и процесния имот не бил ограден. Свидетелят познавал
собствениците на третия имот, който от страната на Златни пясъци граничел с
процесния, но в самия процесен имот не е виждал никого. Имотът на
свидетеля бил ограден, но откраднали оградата и той решил да не я
възстановява. Поне два –три пъти в годината минавал да види имот
В показанията си св. Т. В.ов С. твърди, че познава ищците от деца,
семействата им били близки и къщите били съседни. Свидетелят знаел, че
ищците имал място по пътя за Златни пясъци и няколко пъти ходил с тях до
мястото, след като го получили по реституция и искали да правят промени.
Мястото било напълно изоставено, имало няколко метра ограда, която се
разпаднала преди години. От съседите свидетелят познавал само адв. С..
Нямало никой, който да се занимава там. Мястото било декар и триста и една
част била загубена от ищците, а останали 600 кв.м. Имота бил до пътя за
Златни пясъци и бил доста наклонен към морето. След като имота бил върнат
на ищците, свидетелят ходил до там три или четири пъти. При посещенията
му нямало условия за експлоатация и не се виждали действия от ищците и от
съседи. Всичко било хипотетично – какво може да се направи за да се
възстанови, защото много години не бил обработван имота.
Безспорно от свидетелските показания на И. и Б. се установява, че Д.
П. и след неговата смърт синът му Т. Т. са упражнявали фактическа власт
върху недвижим имот. Къде обаче се е намирал процесния имот и дали той е
бил идентичен с процесния не се установява. Така свидетелят И. най-общо
сочи, че имотът е на пътя за Каварна, без да пояснява местност или друг
някакъв ориентир. Свидетелят Б. сочи, че имотът е бил в местност „Я.
чешме“. Свидетелските показания на посочените двама свидетели,
кредитирани в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, а
именно- че имотът е бил отчужден през 1970г. и реституиран едва 1992г.,
както и категоричното становище на вещото лице В., че местност „Я. чешме“
12
не е идентична с местност „***“, КК „Чайка“, в която се намира процесния
имот, водят до извод, че гласните доказателства не установяват идентичност
между владения от праводателя на ответницата имот и процесния имот. Този
извод се налага и от събраните показания от свидетеля О. С., който като
собственик на съседен имот от 1986 г. няма впечатления други лица да са
владели имота. Не познава Т. Т. и не е виждал такъв човек в имота.
По изложените съображения се налага извод, че нито праводателят на
ответницита от 2007г. до 2017г., нито тя лично след 2017г. до подаване на
иска са упражнявали владение именно върху процесния имот. Соченото
основание за придобиване на имота по давност от страна на ответницата е
недоказано.
Не се установи основание, легитимиращо ответницата Ч. като
собственик на процесния имот, изключващо правата на ищците. Предявените
искове да бъде установено, че Александър и Л.Н.и са собственици всеки на по
½ ид.ч. от процесния имот са основателни. Предвид безспорно
обстоятелство, че Ч. понастоящем владее имота, следва да бъде осъдена
същата да предаде владението на ищците.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 920 лв. съобразно представения
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260677/14.10.2020г. по гр.д. № 18483/19г.
по описа на ВРС, 41-ви с-в.
ОСЪЖДА М. П. Ч., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „Радост“
13
№2, вх.Б, ет.1, ап.4, да заплати на А. А. Н., ЕГН ********** и адрес гр.София,
ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.* и Л. А. Н., ЕГН ********** и адрес гр.София, ул.
„****“ №*, ет.*, сумата от 920 /деветстотин и двадесет лева/,
представляваща направени пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14