РЕШЕНИЕ
№864/04.01.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието на секретаря Ивелина Въжарска ………...….……………..и в присъствието на
Прокурор……………………………………………………………………….……като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1318 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ “ЕОС-Такси-П.“***, подадена чрез П.Г.П. – собственик на ЕТ, против Отказ да се отпишат като погасени по давност задължения по АКТ за установяване на задължения (АУЗ) №АУ000029/14.01.2014г., обективиран в писмо на Директора на Общинска данъчна дирекция (ОДД) -Хасково, находящо се на л.36 от делото, изпратено до жалбоподателя по повод негов „отговор“ рег. инд. 53Е-758-1#1 от 17.09.2019г.
В жалбата се сочи, че АУЗ №АУ000029/14.01.2014г. влязъл в сила на 29.01.2014г. и във връзка с него било образувано изпълнително дело №97/2014г. при Държавен съдебен изпълнител при РС-Хасково. Извършени били няколко изпълнителни действия и на 09.08.2019г. изпълнителното дело било прекратено. Предвид датата на влизане в сила на АУЗ и независимо от извършените изпълнителни действия , след като изпълнителното дело било прекратено, съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК давността не се смятала за прекъсната и задължението по акта било погасено по давност.
В първоначално подадената жалба и уточнения към нея са обективирани претенции за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, за които след оставянето им без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази му част, е заявено изрично пред касационната инстанция (по повод обжалване на прекратителното определение от 30.07.2020г. ) , че не се поддържат.
В съдебно заседание жалбата (в допуснатата й за разглеждане част) се поддържа от процесуален представител. Твърди се, че са налице предпоставките на чл.170 и сл. от ДОПК относно това да се приеме, че задълженията по АУЗ са погасени по давност като е изтекла 5-годишната такава, считано от първи януари на годината, следваща тази, за която се отнася задължението. Излагат се съображения, че съгласно чл.172 ал.1 от ДОПК с образуването на изпълнителното дело давността е прекъсната. От този момент нататък, при липса на извършени изпълнителни действия давността продължила да тече като на основание чл.433 от ГПК съдебният изпълнител приел, че е настъпила перемпция и прогласил същата като прекратил изпълнителното дело. Прогласяването станало с постановление на съдебния изпълнител през 2019г., но в действителност по силата на закона перемпцията настъпила в един по-ранен момент, а именно в 5 -годишния срок след образуване на изпълнителното дело. След прекратяване на изпълнителното дело на 09.08.2019г. нямало как да бъдат извършени принудителни изпълнителни действия. Платената доброволно сума се отнасяла за по-новите задължения, предвид съзнанието, че старите са погасени по давност и в този смисъл извършеното плащане не можело да бъде основание за прекъсване на давността.
По изложените съображения се иска от съда да отмени оспорения отказ за отписване като погасени по давност на задълженията по АУЗ №АУ000029/14.01.2014г. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Общинска данъчна дирекция - Хасково, чрез процесуален представител оспорва подадената жалба, като счита, че същата е неоснователна. Излага съображения, че към момента на издаване на АУЗ №АУ000029/14.01.2014г. установените с него задължения за периода 2009-2013г. са били в 5-годишната давност, изчислявана съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК . Този акт не бил обжалван и влязъл в сила, поради което на основание чл.172 ал.2 и ал.3 от ДОПК давността била прекъсната. През 2019г. съгласно Протокол №191 били отписани като погасени по давност задълженията за 2009г., поради настъпване на абсолютната погасителна давност, макар това да било неправилно, тъй като същата настъпвала през 2020г. Според чл.172 ал.2 изр.1 от ДОПК давността се прекъсвала с издаването на АУЗ и с предприемане на действия по принудително изпълнение. Последното изпълнително действие според отбелязването в АУЗ, било извършено на 20.09.2019г. , с което давността отново била прекъсната. Както 5-годишния, така и 10-годишния давностен срок, започвали да текат от първи януари на годината, следваща тази, през която следвало да се платят публичните задължения. Съгласно съдебната практика, когато давността бъдела прекъсната, по отношения на нея вече се прилагал 10-годишния давностен срок съгласно разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК. С направеното на 28.10.2019г. плащане от жалбоподателя нямало как да се погасят задълженията за 2014г.-2019г., тъй като съгласно чл.169 ал.3 от ДОПК до заявяване на принудителното изпълнение задълженията се погасявали по реда на възникването им т.е. погасявали се първо най-старите задължения. Ответникът сочи също, че дори и да не бъде споделено становището за неизтичане на 5-годишната погасителна давност, следва да се има предвид, че с нейното изтичане се погасява единствено правото на принудително събиране, но не и самото задължение.
По изложените съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски за осъществена юрисконсултска защита в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С АУЗ №АУ000029/14.01.2014г. по отношение на ЕТ “ЕОС-Такси-П.“*** са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2009г.-2013г. в общ размер 929.70 лв, от които 757.07 лв – глвница и 172.63 лв – лихви , изчислени към 14.01.2014г. Видно от отбелязването върху акта, същият е влязъл в сила на 01.02.2014г. Във връзка със събиране на публичните вземания по АУЗ е изпратен на Държавен съдебен изпълнител при РС-Хасково, където е било образувано и.д. №97/2014г. с взискател Община Хасково.
Не е спорно между страните, че на 09.08.2019г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
С Молба рег.инд. 94 П-3010-1/20.08.2019г. П.П. като ЕТ “ЕОС-Такси-П.“ е поискал да бъдат заличени задълженията му до 2013г. включително. В отговор с писмо рег. инд. 94 П-3010-1#1/26.08.2019г. Директорът на ОДД-Хасково е уведомил П.П., че съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Посочил е, че въз основа на издадения АУЗ №АУ000029/14.01.2014г. давността е прекъсната и задълженията по партидата му са изискуеми. Посочил е също, че прекратяването на изпълнителното дело от ДСИ при РС-Хасково не е основание за отписване на публичните задължения и не е пречка за предприемане на последващи принудителни действия за събирането им.
След получаване на отговора, с Покана рег.инд. 94 П-3010-1#2/03.09.2019г. до Директора на ОДД-Хасково жалбоподателят е поискал отново да бъдат отписани задълженията му за периода 2009г.-2013г. С писмо рег.инд. 53 Е-758-1/11.09.2019г. на Директорът на ОДД-Хасково е уведомен, че поради изтичане на десетгодишната абсолютна погасителна давност са погасени задълженията за 2009г. , а останалата част от задълженията по АУЗ №АУ000029/14.01.2014г. за периода 2010-2013г. са изискуеми и към 10.09.2019г. са в размер на 1109.69 лв. Последното е видно от приложения Протокол №191/10.09.2019г. Писмото е получено от П.П. на 13.09.2019г. , видно от приложеното известие за доставяне. От жалбоподателя е изпратен отговор рег.инд. 53 Е-758-1#1/17.09.2019г., в който е изразил становище, че неправилно са погасени задълженията за 2009г., тъй като не е изтекла 10-годишната абсолютна погасителна давност, както и че в случая са приложими разпоредбите на чл.172 ал.2 ал.3 от ДОПК. В отговора се съдържат също изявления и коментари по отношение на Директора на ОДД-Хасково и други лица.
В отговор на Отговора от 17.09.2019г. Директорът на ОДД-Хасково е изпратил до П.П. писмо (л.36 от делото). В същото е изразил становище по повод твърдението на жалбоподателя за приложимост на чл.172 ал.2 от ДОП, разяснил е последиците от перемпцията, посочил е, че са изцяло несъстоятелни възраженията за погасяването по давност на задълженията за 2010г., 2011г., 2012г. , тъй като от последното валидно изпълнително действие не са изтекли 5 години.
Според изричното изявление на жалбоподателя, направено чрез пълномощник пред касационната инстанция и съгласно дадените задължителни указания в определение №11913/25.09.2020г., постановено по адм.д.№9689/2020г. на ВАС, предмет на оспорване в случая е отказът да се да се отпишат като погасени по давност задължения по АУЗ №АУ000029/14.01.2014г., обективиран в находящото се на л.36 от делото писмо.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съдът приема жалбата за допустима.
По преписката липсват доказателства кога писмото (л.36), обективиращо обжалвания отказ е съобщено на жалбоподателя. Дори и да се приеме, че според приложеното на л. 35 от делото известие за доставяне ИД PS 6300 0118Z1 0 това е станало на 08.10.2019г. , то следва да се отчете, че в писмото не е указан срок и ред за обжалване. В тази връзка следва да се приеме, че на основание чл.140 ал.1 от АПК, приложим във връзка с препращането в §2 от ДР на ДОПК, жалбата, депозирана в съда на 26.11.2019г. е подадена в законоустановения двумесечен срок, изчисляван считано от 08.10.2019г. Същата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че оспореният отказ изхожда от некомпетентен
орган.
В случая претенцията за отписване като погасени по давност на задълженията за ДНИ и ТБО по АУЗ №АУ000029/14.01.2014г. е предявена в хипотезата на прекратено изпълнително производство, като няма данни по делото и не се твърди от ответника след прекратяването на и.д. №97/2014г. по описа на ДСИ при РС – Хасково, принудителното събиране на установените с акта публични общински вземания да е възложено на частен съдебен изпълнител.
Законодателят не е регламентирал изрично кой е
компетентният орган да се произнесе по искане за отписване на публични
задължения в такива случаи.
От установената в чл. 7, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 3 и чл.9б от ЗМДТ компетентност следва, че в тази хипотеза компетентен да се произнесе по искане по чл. 173, ал. 1 ДОПК е орган по приходите в общината, а актът на последния ще подлежи на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който по смисъла на чл.4 ал.5 от ЗМДТ е органът, компетентен за решаването й – в случая пред Директора на Дирекция ОДД-Хасково.
В случая, видно от Представения Протокол №191/10.09.2019г. е налице произнасяне само по искането за отписване като погасени по давност на задълженията за 2009г. Липсва произнасяне по отношение на задълженията за 2010,2011,2012 и 2013г. След получаване на
депозирания от жалбоподателя „отговор“ рег. инд. 53Е-758-1#1 от 17.09.2019г. , който видно от изложеното в същия е във връзка с уведомяването му за отписване на задълженията за 2009г., Директорът на ОДД-Хасково е следвало да констатира, че не е налице произнасяне в цялост по Молба рег.инд. 94 П-3010-1/20.08.2019г. и да изпрати „отговора“ до орган по приходите, който да се произнесе и по искането за отписването като погасени по давност на задълженията за 2010,2011,2012 и 2013г. Вместо да процедира по посочения начин, Директорът на ОДД-Хасково се е произнесъл с оспорения отказ, в който акт освен това липсва и произнасяне относно задълженията за 2013г.
Изложените съображения налагат извод, че процесният административен акт е издаден от материално некомпетентен орган – Директора на Дирекция "ОДД" при Община Хасково, поради което обжалваният "отказ" се явява нищожен и следва да бъдат прогласен за такъв, без да се обсъждат изложените доводи за неговата незаконосъобразност и събраните по делото доказателства. Единствено следва да се отбележи, че задълженията на жалбоподателя в качеството му на ЕТ за ДНИ и ТБО за 2009 г. , видно от приложения към преписката Протокол №191/10.09.2019г. са били отписани преждевременно, без да са били налице основанията за това, но доколкото към настоящия момент те са погасени / с изтичането на 2019г./ , е бил постигнат целеният от жалбоподателя ефект и не се следват действия по повторното им отписване.
Преписката следва да бъде изпратена на служител на общинската администрация по чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗМДТ, упражняващ правомощията на орган по приходите в Дирекция "ОДД" при Община Хасково за произнасяне по Молба рег.инд. 94 П-3010-1/20.08.2019г. на П.П. като ЕТ “ЕОС-Такси-П.“ по отношение на искането за отписване като погасени по давност на задълженията по АУЗ №АУ000029/14.01.2014г. за 2010,2011,2012 и 2013г.
При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо в размер 680.00 лв, от които 50.00 лв – внесена държавна такса за производството пред първата инстанция и 30.00 лв – внесена държавна такса в производството пред касационната инстанция, 300 лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред касационната инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.09.2020г. и 300 лв договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.12.2020г. , платими от бюджета на ответника. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не споделя, тъй като същото е съобразено с размера, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Отказ да се отпишат като погасени по давност задължения по АКТ за установяване на задължения №АУ000029/14.01.2014г., обективиран в писмо на Директора на Общинска данъчна дирекция -Хасково, изпратено до жалбоподателя по повод негов „отговор“ рег. инд. 53Е-758-1#1 от 17.09.2019г.
ВРЪЩА преписката на орган по приходите в Дирекция "ОДД" при Община Хасково за произнасяне по Молба рег.инд. 94 П-3010-1/20.08.2019г. на П.П., действащ като ЕТ “ЕОС-Такси-П.“***, по отношение на искането за отписване като погасени по давност на задълженията по АУЗ №АУ000029/14.01.2014г. за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на ЕТ “ЕОС-Такси-П.“***, представляван от П.Г.П. – собственик , направените по делото разноски в размер 680.00 (шестстотин и осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Съдия: