РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Враца, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 05.10.2022
г. /пети октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 162 по описа на АдмС – Враца за 2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 68, ал. 1
от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Образувано по жалба
на И.М.Б. от гр. Враца, против Решение №26/05.01.2022 г. на Комисия за защита
от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 490/2020 г. на Петчленен разширен
заседателен състав на Комисията, с което е установено, че по отношение на жалбоподателя
не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по признаците
„пол“, „образование“, „убеждения“, „лично положение“, „обществено
положение“, „възраст“, „семейно положение“ и „имуществено състояние“, както и
не е осъществен тормоз по смисъла на § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр., вр. с чл.
4, ал. 1, вр. чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на посочените признаци, сексуален
тормоз по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. и на нарушения на чл. 14, чл.
15, чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 21, чл. 22 и чл. 23 от ЗЗДискр. от конституираните по преписката
ответници - „Е.Л.Б.“ ЕООД, С.Н. Мджид Буста – управител на дружеството и
В.Б. – мениджър „Човешки ресурси“ в
дружеството и жалбата е оставена без уважение.
В жалбата са
обосновани подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение,
поради неспазване на установената форма, съществени нарушения на процесуалните
правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания
по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Изтъква се непълнота на решението, тъй
като КЗД се е произнесла без да извърши пълно и всестранно изясняване на
релевантните факти и обстоятелства, без да събере всички необходими
доказателства, като неправилно не е приела представено годно такова на
„електронен документ“ и без да направи дължимия анализ на установени факти и
обстоятелства. Конкретно се посочва нарушение на чл. 9 от ЗЗДискр. Тъй като не
са представени доказателства за спазване на принципа на равнопоставеност.
Претенцията към съда е да постанови решение, с което да отмени решението и
да върне преписката на административния орган със задължителни указания по
приложението на закона, а в условията на алтернативност - да признае по
отношение на работодателя извършването на твърдените нарушения по ЗЗДискр.
Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски.
В с.з. и допълнително представени по делото писмени бележки жалбоподателката
поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения.
Ответникът по
оспорването Комисия за защита от
дискриминация, редовно призован не се
представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите
страни, „Е.Л.Б.“ ЕООД ***, С.Н. Мджид Буста и В.Б. в с. з. се представляват от
адв. В.Н., който оспорва жалбата като неоснователна, а оспореното решение
намира за правилно, постановено след редовно проведена процедура, при спазване
на принципа на състезателното начало и след изясняване на всички факти и
обстоятелства. В писмен отговор аргументира подробно становище за
неоснователността и недоказаността на всички изложени в жалбата съображения,
тъй като данни за проявено дискриминационно отношение към жалбоподателя не са
налице, а поради затруднение на последната да определи по кой точни признак се чувства
дискриминирана, е посочила всички възможни по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Претендирани са направените по делото разноски, съгласно представен по делото
списък.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-00-2342/17.08.2020 г. на И.М.Б.,
срещу „Е.Л.Б.“ ЕООД ***, С.Н. Мджид
Буста – управител на „Е.Л.Б.“ ЕООД ***, и В.Б. – мениджър „Човешки ресурси“
в „Е.Л.Б.“ ЕООД ***, с твърдения, че
спрямо нея налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по признаците
„пол“, „образование“, „убеждения“, „лично положение“, „обществено положение“,
„възраст“, „семейно положение“ и „имуществено състояние“, както и не е
осъществен тормоз по смисъла на § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр., вр. с чл. 4,
ал. 1, вр. чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на посочените признаци, сексуален
тормоз по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. и на нарушения на чл. 14, чл.
15, чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 21, чл. 22 и чл. 23 от ЗЗДискр.
С Разпореждане №
1210/21.08.2020 г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 490/2020 г., която
е разпределена за разглеждане от петчленен състав, като след даден отвод от
член на състава е променен с Разпореждане № 591/17.05.2021 г.
Съставът е конституирал като
ответни страни „Е.Л.Б.“ ЕООД ***,
С.Н. Мджид Буста – управител на „Е.Л.Б.“ ЕООД ***, и В.Б. – мениджър „Човешки
ресурси“ в „Е.Л.Б.“ ЕООД ***. По
преписката е проведено проучване по реда на чл. 55 – 59 от ЗЗДискр., в хода на
което са изискани становища, документи и информация по случая от ответните
страни.
В производството пред
КЗД от конституираните страни са постъпили становища по жалбата на Б. пред АО.
Проведени са две
открити заседания, като на първото, проведено на 14.04.2021 г. е стартирана помирителна процедура и е дадена
възможност на страните да постигнат
споразумение. Приет по преписката е
докладът-заключение, както и събраните доказателства.
След като споразумение
не е постигнато, производството е продължило по общия ред с проведено на 07.07.2021
г. заседание, на което преписката е
обявена за решаване.
Комисията се е
произнесла с Решение №26/05.01.2022 г., с което
исканията на жалбоподателя са отхвърлени като неоснователни. КЗД е
приела за установено, че от ответните страни не е осъществено дискриминационно
отношение по нито един от посочените в жалбата признаци.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок. Видно от известието за доставяне /л. 55 от
делото/ решението е връчено лично на оспорващата на 07.02.2022 г., а жалбата е
депозирана на 18.02.2022 г., против административен акт, подлежащ на
оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:
Решението е постановено от компетентен орган. Съобразно ЗЗДискр. и Правилника
за устройството и дейността на КЗД, както и Правилата за производство пред КЗД,
след подаване на жалбата е образувано производство, като с оглед изложените
оплаквания в жалбата на Б. за по-неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 1,
7
и 8 от ДР на
ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1
във връзка с чл. 5 от
ЗЗДискр. по защитените признаци „лично положение“ и „обществено положение“
е разпределена за разглеждане на Петчленен заседателен състав.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 1
от ЗЗДискр. постановява, че решенията се вземат с обикновено
мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него, което
изискване в настоящия казус е изпълнено, като не е налице особено мнение на
член от състава. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че не е
налице предпоставката за отмяна на атакувания акт - липса на компетентност по
смисъла на чл. 168, ал.
1, във връзка с чл. 146, т. 1
от АПК.
Оспореното решение е издадено и в съответствие със законовите изисквания
относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5 и чл. 66 от
ЗЗДискр., във връзка с чл. 59, ал. 2
от АПК. Резултатът от производството пред КЗД е писмено обективиран
в решение №
26/05.01.2022 г., постановено по преписка № 490/2020 г. на Петчленен разширен
заседателен състав на Комисията, в което са посочени
наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания
за издаването му, разпоредителна част, както и пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва.
Комисията се е произнесла по допустима жалба, като изрично е съобразила
срока по чл. 52, ал. 1
от ЗЗДискр. При образуване на административното производство, не са
били налице отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването
на производството и разглеждането на жалбата по същество. В изпълнение на чл. 55 от
ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в специалния закон
процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата
на участниците в производството. Спазено е и изискването на чл. 62 от
ЗЗДискр. за насочване към помирителна процедура. На страните е
гарантирано правото да се запознаят със събраните по преписката материали, на
основание чл. 59, ал. 3
от ЗЗДискр, предоставена им е възможност да обективират своите
възражения, като представят допустими, необходими и относими към спора
доказателства.
При проведеното проучване и при събиране на необходимите и относими
доказателства органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на
релевантните за случая факти в съответствие с разпоредбите на чл. 35
и чл. 36, ал. 1
от АПК. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателката, относно недопускането в производството пред КЗД на доказателства
на електронен документ, какъвто е направения от нея звукозапис, тъй като същите не са
събрани по надлежния ред.
Изложеното обуславя извод за липсата на съществени процесуални нарушения
при изясняване на обективната истина, съответно спазени са основните принципи
на процеса, гарантиращи равенството на страните в производството, тяхното
активно участие, вкл. и при събирането на доказателства /чл. 8,
чл. 34 и
следващите от АПК/.
Съдът приема, че оспореното решение е съответно и на приложимите
материалноправни норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр.
- осигуряване на всяко лице на право на равенство пред закона, равенство в
третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна
защита срещу всички форми на дискриминация.
С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Нормите на ал. 2
и ал. 3 на чл.
4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията „пряка дискриминация“
и „непряка дискриминация“, като и в двата случая санкционираният от закона
вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория
лица в по-неблагоприятно положение от други, при сравними сходни белези. По
смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т. 7 от
ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието „неблагоприятно
третиране“, а именно - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси. От анализа на цитираните норми
следва, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от
ЗЗДискр. Липсата на защитен признак означава, че дори и да има
различно, неравно третиране то не е дискриминация.
В процесния случай, оспорващата, нито в настоящото съдебно производство,
нито в производството пред КЗД е доказала факти, от които да може да се направи
безспорен и категоричен извод, че е третирана по-неблагоприятно в сравнение с
друго лице, което е третирано или би било третирано по по-благоприятен начин,
както и причинна връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения от
закона признак.
Разпоредбите на чл. 17
и чл. 18 от ЗЗДискр. урежда задължения за работодателя да извърши незабавно
проверка при получено оплакване от работник или служител за тормоз на работното
място, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на
дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или
служител, за предприемане на ефективни мерки, в сътрудничество със синдикатите,
за предотвратяване на всички форми на дискриминация
на работното място, като в случай на неизпълнение на последното задължение, на
основание чл. 19 от същия закон, се предвижда и отговорност на работодателя за
актовете на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или
служител. Посочените задължения на работодателя и обвързаната с тях отговорност
при неизпълнението им, макар и лични, са обусловени от актове на дискриминация,
извършени от негов работник или служител. За да се извърши преценка дали от
страна на работодателя е извършено нарушение на разпоредбите на чл. чл. 17
- 19 от ЗЗДискр.
следва да се установи дали работодателят е бил сезиран с жалба от служителката,
както и дали съдържанието й е показвало необходимост от извършване на проверка
и по какви причини такава не е била извършена. В случая такива данни липсват и
не са представени доказателства, че работодателят е сезиран от Б. за упражняван спрямо нея тормоз от страна на
други служители в дружеството, както и че последният не е взел отношение по
наведените оплаквания.
Правилни са и изводите на КЗД, че за
да е налице нарушение на чл. 9 от ЗЗДискр., каквото многократно в жалбата
изтъква оспорващата, следва фактите, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация по някои от признаците по чл. 4, ал.
1, вр. с чл. 5 от ЗЗДискр., да бъдат представени именно от нея и едва тогава
тежестта на доказване да се прехвърли върху работодателя, който чрез провеждане
на пълно и главно доказване да установи, че принципът на равно третиране не е
нарушен. Такива факти Б. не е представила, а наведените от нея обстойни аргументи
касаят предимно нарушения на трудовото законодателство, по които въпроси има
произнасяне на гражданските съдилища.
От съвкупния анализ
на събраните доказателства не може да се направи извод, че са налице действия и
бездействия на работодателя или длъжностно лице от дружеството, които да
установяват различно третиране спрямо жалбоподателката, извършено съзнателно,
при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното
отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона, в
случая „пол“, „образование“, „убеждения“, „лично положение“, „обществено
положение“, „възраст“, „семейно положение“ и „имуществено състояние“, както и
не е осъществен тормоз по смисъла на § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр., нито
сексуален тормоз по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. След като посочените
от жалбоподателката факти не доказват неравностойното ѝ третиране в
сравнение с други лица, намиращи се в
сравними сходни положения с нейното, обосновано ответникът е приел, че такова
спрямо нея не е осъществено.
Постановявайки
решение в този смисъл, ответната комисия е постановила законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на
спора в полза на жалбоподателя разноски
не следва да бъдат присъждани.
От страна на ответника
КЗД такива не са поискани и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл. 143, ал.
4 от АПК в полза на заинтересованата страна – „Е.Л.Б.“ ЕООД *** следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, изразяващи се в
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, за осъществена
защита и процесуално представителство в производството по адм. дело № 162/2022
г. по описа на АдмС – Враца, съгласно представения по делото списък на
разноските. Независимо, че в приложените платежни документи – Фактура № 4373 от
17.06.2022 г. и платежно нареждане от 29.06.2022 г. са посочени суми в по-голям
размер, съдът следва да присъди заплащането само на поисканите, които съгласно
представения списък са в общ размер на 1200 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.М.Б. от гр. Враца,
против Решение №26/05.01.2022 г.,
постановено по преписка № 490/2020 г. на Петчленен разширен заседателен състав
на Комисия за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА И.М.Б.
от гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Л.Б.“
ЕООД *** сумата от 1200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: