№ 40336
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20251110122822 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. С. И., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в *****, чрез пълномощника си адв. Д. М., със
съдебен адрес **** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ****, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М..
Твърди се в исковата молба, че на 16.03.2021 г. между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4090179, съгласно който „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 600
лв. срещу задължението на ищеца да върне същата на месечни вноски.
В чл. 4 от договора е уговорено, че задължението на кредитополучателя ще бъде
обезпечено с поръчителството на две физически лица или банкова гаранция. На датата на
сключване на договора за паричен заем, ищцата е сключила и договор за предоставяне на
гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД. Р. И. се е задължил да заплати на гарантиращото
дружество възнаграждение в размер на 240 лв., платимо на вноски, заедно с погасителните
вноски по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3 ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължи на „Файненшъл България“ ЕООД, но „Изи Асет Мениджмънт“
АД е единствено овластено да приема плащания.
С влязлото в законна сила решение № 13846 от 12.07.2024 г., постановено по
гражданско дело № 22822 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 150-ти състав е
признато, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като с добавянето на
размера на неустойката ГПР надвишава 100 % и е над законово определяния максимален
размер.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Р. И. обосновава
правния интерес от предявяването на осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл.
първо от ЗЗД за връщане на сумата от 1 лв., частично предявен от обща сума в размер на 40
лв., дадена на нищожно основание – договор за паричен заем № 4090179 от 16.03.2021 г.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Моли за допускането и
назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение по задачите
формулирани в исковата молба. Иска да бъде снабдена със съдебно удостоверение, което да
й послужи пред БНБ, Дирекция „Регистри“ за получаване на информация относно всички
сключени между Р. И. и ответното дружество договори.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
1
представя отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Излага подрони съображения за действителност на договора, въз основа на който ответникът
е получил процесната сума. Не оспорва обстоятелство, че ответникът е получил от ищеца
сумата от 40 лв., представляваща договорна лихва по договор за паричен заем № 4090179 от
16.03.2021 г.
Ответникът се противопоставя на исканията на ищцата за допускане и назначаване на
съдебно – счетоводна експертиза и за издаване на съдебно удостоверение.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Представените си исковата молба документи, като относими към спора и допустими,
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Основателно е искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна
експертиза, тъй като посредством заключението на вещото лице ищцата цели установяване
на релевантни за делото факти.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата за снабдяването й със
съдебно удостоверение. От една страна, съдът намира за неотносимо към настоящия спор
установяване на обстоятелства, свързани със сключени други договори между ищцата и
ответното дружество, освен процесния такъв. От друга страна, ищцата, като страна по тези
договори, може да се снабди с преписи от тях без да е необходимо снабдяването й със
съдебно удостоверение.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като доказателства по делото преписите на документите,
приложени към исковата молба.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице Ю.Н., която след като се запозна с материалите по делото и направи справка в
счетоводствата на ответните дружества да даде заключение по следните въпросите,
формулирани в исковата молба, включително като даде заключение за размера на ГПР по
договора за кредит с и без включен размера на възнаграждението по договора за
поръчителство.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на експертизата в размер на 450 лв., платим от
ищцата в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от настоящето
определение.
УКАЗВА на вещото лице да представи писменото си заключение в срок до 20.10.2025
г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за снабдяването й със съдебно
удостоверение.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) на
16.03.2021 г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен
заем № 4090179, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на
2
кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 600 лв. срещу задължението на ищеца да
върне същата на месечни вноски; б) в чл. 4 от договора е уговорено, че задължението на
кредитополучателя ще бъде обезпечено с поръчителството на две физически лица или
банкова гаранция; в) на датата на сключване на договора за паричен заем, ищеца е сключил и
договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД; г) Р. И. се е задължил
да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 240 лв., платимо на
вноски, заедно с погасителните вноски по договора за паричен заем; д) съгласно чл. 3 ал. 1
от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи на „Файненшъл България“ ЕООД,
но „Изи Асет Мениджмънт“ АД е единствено овластено да приема плащания; е) с влязлото в
законна сила решение № 13846 от 12.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 22822 по
описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 150-ти състав е прието, че договорът за гаранция
е нищожен; ж) ответникът е получил договорно възнаграждение в размер на 40 лв. без
основание, тъй като договорът за паричен заем е нищожен.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: не са налице
нарушения на материалноправни императивни норми при сключването на договора за
паричен заем.
3. Правната квалификация на предявените искове: чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от
ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
4. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: на 16.03.2021 г. между
ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4090179,
съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на кредитодател, е отпуснал
заемна сума в размер на 600 лв. срещу задължението на ищеца да върне същата на месечни
вноски и да заплати договорна лихва в размер на 40 лв.; ищецът е изпълнил задълженията
си по договора, включително задължението да заплати договорна лихва в общ размер от 40
лв.; ГПР в процесния договор за паричен заем надвишава законово установения максимален
предел, като в него е включен и размера на възнаграждението за поръчителство; с влязлото в
законна сила решение № 515 от 11.01.2025 г., постановено по гражданско дело № 13846 от
12.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 22822 по описа за 2025 г. на Софийски
районен съд, 150-ти състав е прието, че договорът за гаранция е нищожен.
6. В тежест на ответника е да установи наличието на валидно сключен договор за
паричен заем.
7. Ответникът признава исковата претенция и фактите, на които тя се основава.
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155,
т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.10.2025 г., 14.00 часа, за която дата и час да
бъдат призовани ищцата, ответника и вещото лице, след представяне на доказателства за
внасянето на определения депозит.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговора- към призовката за ищцата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3