Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАЙЛО
И.
при секретаря Снежана К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6913
по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Т.Г.Г. твърди, че с решение № 49 F
15/14 от 15.04.2014г. на Районен съд – гр.Фрайбург, Германия, бил прекратен с
развод бракът му с ответницата, като упражняването на родителските права по
отношение на сина им А.-Б.Т. Г., роден на ***г., били предоставени на майката,
а на него бил определен режим на лични контакти с детето, но само за събота и
неделя. Към момента и двамата родители имат постоянно пребиваване на
територията на РБългария. Нормалните отношения между тях и грижата за поддържане
на нормални отношения между детето и двамата родители, налагат по-чести срещи и
контакти между бащата и детето. Тъй като в режима на лични отношения няма
уредба за периодите на ваканции, почивни дни, официални и лични празници, това
създава предпоставка за недоразумения между двамата родители и невъзможност за
предварително плануване на отпуски и почивки. Това счита, че обуславя нуждата
от определяне на режим на лични отношения, който да е пълен и целогодишен.
Широкият режим на лични отношения е обусловен както от нуждата за редовни
контакти между бащата и сина му, но и от обстоятелството, че ищецът имал
сключен следващ брак, от който му се родило дете. Честите контакти през времето
ще помогнат за изграждане на нормална и здрава връзка между двете деца. Освен
честотата на контактите между баща и син, възрастта на детето и
специализирането му, което е свързано с посещения в детска градина, респ.
по-късно и на училище, обуславят нуждата от участие и съпричастност на бащата и
в тези детски занимания. Това може да се реализира, като на бащата се даде
възможност в седмиците, в които ще взема за почивните дни сина си, да го взема
от детска градина, респ. от училище в петък и да го води на детска градина,
респ. на училище в идващия понеделник. По тези съображения счита, че е налице
промяна на обстоятелствата, при които е определен режима на лични отношения с
решение № 49 F 15/14 от 15.04.2014г. на Районен съд – гр.Фрайбург, Германия, и
същия следва да бъде изменен. Моли съда да постанови решение, с което да бъде
изменен режима на лични отношения между бащата и детето, като се определи нов
както следва: Да вижда и взема при себе си детето през уикендите на всяка
нечетна седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 8.30 часа в понеделник на
следващата седмица; на бащата да се гарантира възможността да взема детето в
съответния петък на нечетните седмици от детската градина и да го води на
детска градина в понеделниците на четните седмици; през коледните празници на
нечетните години и през новогодишните празници на четните години; за всеки
рожден ден на детето през нечетните години и за всеки имен ден през четните
години; по 30 дни от всяка лятна ваканция, като тези дни следва да са
съобразени с отпуските и плануваните почивки и на двамата родители; през всяка
пролетна /междусрочна/ ваканция на нечетните години и пред всички великденски
празници на четните години.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.59, ал.9 от СК –
иска се да бъде изменено решение № 49 F 15/14 от 15.04.2014г. на Районен съд –
гр.Фрайбург, Германия, по отношение определения режим на лични контакти между
бащата и детето.
Ответницата Г.С.Х. оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че първият път, когато бащата е провел режима си на лични
отношения с детето в България – на 20.07.2014г., детето е станало свидетел на
физическа разправа между родителите си, което довело до намесата на полиция, а
след това на ответника били наложени по нейна молба мерки по ЗЗДН по гр.дело №
4844/2014г. по описа на РРС за срок от 05.11.2014г. до 05.11.2015г. Поради
видяното от малолетния, при него се отключило болестно състояние,
диагностицирано като „хиперкинетично разстройство на поведението”. Започнато
било медикаментозно лечение, като и до момента продължават консултациите и
лечението в Детски психиатричен център – гр.Русе. Твърди, че контактите на
бащата с детето са все още травмиращи за самото дете и с оглед на психичното му
здраве, като на този етап не се налага разширяване на режима. Бащата не е в
състояние да се справи с проблемите, които му създава самото дете, оставял го
да гледа продължително телевизия, което още повече водело до емоционалната му
възбудимост, държал го до късно вечер, което също е било противопоказно за сина
им, всеки път го отрупвал с безмислени играчки, а от ставането сутрин при
осъществяване на режима, го водел в МОЛ и го хранел с неподходящи храни.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Малолетното дете А.-Б.Т. Г. е роден на ***г. в
Брейсгау, Фрайбург, Германия, от майка Г.С.Х. и баща Т.Г.Г.. С влязло в сила
съдебно решение № 49 F 15/14 от 15.04.2014г. на Районен съд – гр.Фрайбург,
Германия, е бил прекратен брака на родителите с развод, като упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете били предоставени на
майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти с детето: да го
вижда и взема при себе си събота и неделя на нечетните седмици, без
придружител, от 10.30 часа в събота до 18.30 часа в неделя. РОС е допуснал
изпълнението на това съдебно решение в РБългария, като за определения режим на лични
контакти с детето, на бащата е бил издаден изпълнителен лист. Представени са и
социалните доклади, които са били изготвени в бракоразводното производство в
Германия, съгласно които майката не подкрепя контакти между детето и бащата, но
в интерес на малолетния и последния е да бъда осъществявани такива.
Представено е съдебномедицинско удостоверение
№ 9246/23.06.2015г., съгласно което при преглед на малолетното дете било
установено, че то има обриви на кожата по лицето, предна коремна стена и
крайниците. Охлузване и кръвонасядане в лява ингвинална област. Охлузването и
кръвонасядането са в резултат на действието на твърд тъпоръбест предмет, а
установените травматични увреждания са причинили на детето болка и страдание.
За обривите е посочено, че са от компетенцията на специалист по кожни болести.
В удостоверението е посочено, че по данни на майката уврежданията са били
установени от нея на 21.06.2015г. около 16.00 часа, когато то е било предадено
от бащата и по данни на последния, малолетния се е ударил в рамката на легло.
От изготвения по делото социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Русе е видно, че от направеното от
социалните работници проучване се установило, че базисните потребности на
детето се задоволяват по подходящ за възрастта му начин от майката. Тя показва
отговорност и грижи към нуждите на сина си, като му осигурява внимание, обич,
забавления, от които се нуждае. Към момента, между родителите на детето са
налични спорове по отношение на отглеждането му. За правилното психоемоционално
развитие на момчето е необходимо занапред малолетния да общува и с двамата си
родители, да прекарва достатъчно време с всеки един от тях. Родителите следва
да запазят добрия тон помежду си и заедно да участват в живота на детето си,
като вземат съвместно решения, отнасящи се за неговото бъдещо развитие. От
същия доклад е видно, че детето живее при своята майка и съжителстващия с нея
мъж в жилище в гр.Русе. Малолетния разполага със самостоятелна детска стая,
жилището е добре обзаведено, обезопасено и гарантира сигурна среда за детето.
Майката работи като реализира месечен доход от около 400.00 лева, а
съжителстващия с нея мъж също е трудово ангажиран и реализира доход от 1 000.00
лева месечно. Двамата нямат финансови затруднения, които биха могли да се
отразят върху развитието на детето.
Представени са медицинско направление,
електроенцефалограма и етапна епикриза на детски невролог, съгласно които на
малолетното дете е поставена диагноза: „хиперкинетично разстройство на
поведението”. Предписано е медикаментозно лечение и консултации с детски
психиатър. По делото са представени и съдебно-психологични консултации,
изготвени от психиатър, при който детето е било водено от майката.
От обясненията на ищеца в съдебно заседание и
представеното удостоверение за раждане е видно, че той има родено и друго дете М.
Т.Г., от майка А..А
В показанията си свидетелката Г. Г. Г.а
обяснява за отношенията между бащата и детето. Твърди, че майката
възпрепятствала контактите между ищеца и сина му, като според свидетелката дори
искала да преустанови такива. Обяснява за случай, в който бащата е взел детето
в определения му режим на лични контакти, като майката дошла да го вземе
по-рано, предизвикала скандал, което наложило да извикат полиция. Ищецът живеел
в гр.Пловдив във фамилната им къща, заедно със своите майка и баба, като
обитавал сам първия етаж. Имал и друго семейство – съпруга и дете, които в
момента живеят в Русия.
В
показанията свидетелката А.Л.а С. обяснява за случай, когато бащата взел детето
в определения му режим на лични контакти през лятото на 2014г., който завършил
със скандал между него и ответницата, което наложило и намесата на полицията.
Обяснява и за още два случая, в които са взели детето след срещите му с бащата,
като в единия случай то било изнервено, недоспало, плачело и било агресивно, а
в другия то плачело през цялата му среща с бащата, по данни на жена от която
ищецът бил наем апартамент под наем.
В показанията си свидетелят К. Е. К. – живеещ
на семейни начала с ответницата, обяснява за състоянието на детето, в което то
се намира след срещите му с бащата, както и какво то им разказвало след тях. В
повечето случаи след такива срещи детето е уморено физически, недоспало,
гладно, психически напрегнато и стресирано. Започвало да плаче, като майката
полагала големи усилия за да го успокои. Това наложило да потърсят и помощ от
психиатър, при когото водели малолетния.
От заключението на изготвената по делото
съдебно психиатрично-психологична експертиза, се установява, че бащата спазва
режима на регламентираните от съща срещи, като при срещите на вещите лица,
когато малолетния е с него, то е относително спокойно, демонстрира позитивно
отношение и добра връзка с бащата. Необходимо е да се осъществяват срещите баща
– дете при ясен регламент, който да е постоянен за продължителен период от
време и да не се натоварва детето като страна /арбитър с спора/ конфликта между
разделените родители, причинявайки конфликт на лоялностите. За да може детето
да формира базисни психологични годности, в неговата психична реалност трябва
да са предоставени функциите и на двамата родители. При раздяла или отсъстващ
биологичен родител, позициите на биологичните родители е необходимо да са специално
уточнени. Щадящо за психиката на детето е да живее в семейството на единия
родител - - този на когото съдът е предоставил упражняването на родителските
права, с ясни семейни граници, където е препоръчително да са представени
функциите на майка – биологична или жена, изпълняваща аналогична функция, и
функцията на баща – биологичен или мъж, изпълняващ аналогична функция. Другият,
отсъстващ биологичен родител, би трябвало да е външен на семейната система, в
която детето към момента живее. Бащата демонстрира привързаност към сина си и
желание за по-интензивен контакт с него. По време на срещата с вещите лица е
вербално подкрепящ и разбиращ. Предвид ситуацията на физическа и фактическа
раздяла, симетричната ескалация в отношенията и невъзможността на двамата
родители да намерят добър/приемлив и за двете страни режим на лични отношения,
той – бащата, може и трябва да провежда срещите си само по регламент, предписан
от институция, който да е ясен за детето и да е постоянен във времето. Към
настоящия момент бащата изпълнява в достатъчна степен родителските си
задължения. Вследствие на желанието му срещите им да са по-чести и за
по-продължителен период от време, има вероятност детето да загуби реална
представа за границите на семейната система, в която живее, със загуба на
усещането за сигурност и стабилност. В резултат на това е възможно да отреагира
напрежението си в неподходящи поведения или болестни симптоми. Към момента
майката спазва установения от съда режим на лични отношения на бащата с детето.
Срещите се осъществяват по график, като данните са за добра връзка баща – син.
Желанието на бащата срещите да са по-чести биха поставили детето в ситуация на
принудителен избор, в която то ще се затруднява при преминаването на едни
отношения баща – син, в други – дете – основно семейство. Като допълнително
затрудняващ прехода фактор е и факта, че при срещите си с детето бащата му
закупува неуговорени с майката скъпи подаръци. При родителския капацитет на
майката е от значение да се стабилизира връзката й с мъжа, с който живее на
семейни начала и да се очертаят ясно границите на семейната система. При
контактите на бащата със сина му, той се затруднява да въвежда правила и
граници, базирани на собствените му представи за семейство и граници на
семейството. Ищецът има второ семейство, което обаче към момента в отношенията
му с детето съществува формално. За детето трябва да е ясно в кое семейство
живее, кой полага преки грижи за него и кой родител е външен на семейството, в
което то към момента живее. Срещите и връзките, които детето поддържа с
родителя, който не е в семейството му не трябва да го поставят в ситуация на
раздвоение между две семейни системи. Желанието на бащата да вижда по-често
детето – от петък до понеделник, обслужват до голяма степен неговите нужди и
потребности, включително да има добра връзка с детето от втория му брак, и в
по-малка степен тези на детето.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Чл.59, ал.9 от СК обвързва промяната на
постановени по-рано мерки свързани с отглеждането и възпитанието на ненавършили
пълнолетие деца, с изменение на обстоятелствата, при които първоначално са били
определени. Тази правна норма е приложима, когато се внасят промени в обема на
упражняваните от родителите права по отношение на децата. В този смисъл, при
анализ на института отношения „родители – деца” според СК, понятието
„постановени по-рано мерки” включва: не само режима на лични отношения между
децата и родителите, но и определяне на родителя, който ще упражнява
родителските права и местоживеенето на детето. Законът не сочи изрично в какво
трябва да се изразява „изменението на обстоятелствата”, но изхождайки от
общоприетия смисъл, следва да се приеме, че промяната на обстоятелствата е
свързана с трайното им и съществено изменение, което се отразява върху
интересите на детето. При решаване на спора по същество, съдът следва да
съобрази интереса на детето, преценявайки обстоятелствата, които засягат неговото
физическо, психическо и нравствено развитие, респ. създаване такива условия на
живот, които съответстват на нуждите му.
В конкретния случай по делото е доказано, че
след прекратяване на брака, страните по делото живеят разделени, като основните
грижи, свързани с отглеждането и възпитанието на малолетния се полагат от
майката, на която са предоставени и упражняването на родителските права. Последната
е в период на създаване на ново семейство, поради това, че живее на семейни
начала със свидетеля К.К., в която семейна среда живее, ще се отглежда и
възпитава детето. Ищецът от своя страна живее в гр.Пловдив, създал е ново
семейство, с което обаче не живее постоянно и му е определен режим на лични
контакти и отношения със сина му с влязло в сила съдебно решение № 49 F 15/14
от 15.04.2014г. на Районен съд – гр.Фрайбург, Германия, а именно да го вижда и
взема при себе си събота и неделя на нечетните седмици, без придружител, от
10.30 часа в събота до 18.30 часа в неделя. От събраните по делото доказателства
е видно, че отношенията между майката и бащата въпреки изминалия период от
време от прекратяването на брака им, продължават да са влошени, имат спор
относно начина на провеждане на определения режим на лични контакти между баща
и син и конкретно бащата е упрекван от майката за начина, по който той провежда
режима си. Твърдението на ищеца е че е налице промяна в обстоятелствата, при
които е определен режима му на лични контакти с детето, тъй като към момента и
двамата родители имат постоянно пребиваване на територията на РБългария, като в
режима му няма уредба за периодите на ваканции, почивни дни, официални и лични
празници, което създавало предпоставка за недоразумения между двамата родители
и невъзможност за предварително плануване на отпуски и почивки. Това счита, че
обуславя нуждата от определяне на режим на лични отношения, който да е пълен и
целогодишен, както и че той имал сключен следващ брак, от който му се родило
дете, а честите контакти през времето ще помогнат за изграждане на нормална и
здрава връзка между двете деца.
Съдът намира, че действително е налице
промяна в обстоятелствата, при които е било определен режима на лични контакти
и отношения на бащата с детето, поради това, че родителите живеят вече в
РБългария и новото създадено от ответника семейство. Тази промяна обаче не
обуславя по-разширен режим на лични контакти между баща и син, съобразно
претенцията на ищеца. От събраните по делото писмени, гласни доказателства и
най вече заключението на изготвената по делото съдебно психиатрично-психологична
експертиза е видно, че към момента в психичната реалност на Александър-Борис
има изградена позитивна представа и за двамата си родители, въпреки, че е
включен конфликта между тях. Отношението на малолетния и към двамата родители е
позитивно, но предвид създалата се ситуация то не може да ги съвмести като две
фигури в рамките на едно семейство, а единствено поотделно. За да се справи
Александър-Борис формира симптоми и неприемливи поведения, които детето
проявява като компенсаторна реакция на психическото си страдание. Това съдът
намира, че обяснява и промяната в поведението на детето след срещите му с
бащата, за което обясняват свидетелите на ответницата, както и резултатите от
проведените консултации с различни специалисти. Според същата експертиза е
налице силно желание на бащата да присъства в живота на сина си от най-ранна
детска възраст, като мотивира това с изграждането на добра връзка баща-дете и
като не се съобразява в достатъчна степен с индивидуалните потребности на
детето. Необходимо е ищецът да може да контролира силното си желание да
прекарва повече време с детето, да приема експертното становище на
лекари/специалисти и да се съобразява с препоръките им. Всяко усилие в повече
от това задоволява желанието и нуждите на бащата и неговото второ семейство, но
не е щадящо към детето А.-Б. и то реагира със симптом на страдание. Вещите лица
са категорични, че за детето трябва да е ясно в кое семейство живее, кой полага
преки грижи за него и кой родител е външен на семейството, в което то към
момента живее. Срещите и връзките, които детето поддържа с родителя, който не е
в семейството му не трябва да го поставят в ситуация на раздвоение между две
семейни системи. Желанието на бащата да вижда по-често детето – от петък до
понеделник, обслужват до голяма степен неговите нужди и потребности,
включително да има добра връзка с детето от втория му брак, и в по-малка степен
тези на детето Александър-Борис.
Предвид всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че към момента не са налице предпоставките по
чл.59, ал.9 от СК за да бъде изменен режима на лични отношения между бащата и
детето, като се определи нов по-разширен такъв. Както бе посочено по-горе при
решаване на спора по същество, съдът следва да съобрази интереса на детето,
преценявайки обстоятелствата, които засягат неговото физическо, психическо и
нравствено развитие, респ. създаване такива условия на живот, които
съответстват на нуждите му и в по-малка степен тези на родителя, упражняващ
режима. Претендирания от ищеца по-разширен режим на лични контакти със сина му
обслужват до голяма степен неговите нужди и потребности и в по-малка степен
тези на детето Александър-Борис, не е щадящо към детето А.-Б.и то реагира със
симптом на страдание. Това обуславя неоснователността на предявения иск и като
такъв същия следва да се отхвърли изцяло.
Следва да се отбележи, че в един бъдещ период
е възможно режима на лични контакти между бащата и детето да бъде разширен, но
за да се стигне до това и двамата родители следва да положат усилия да изгладят
различията си относно начина на отглеждане на детето, неговите нужди и
потребности, както и да преустановят конфликтните и влошени отношения помежду
си, като последните влияят най-вече на малолетния Александър-Борис, съобразно експертизата
изготвена по делото. Тогава и детето ще е на по-зряла възраст, ще може по-друг
начин да оценява ситуацията и фактическата раздяла на родителите му, както и
наличието на две семейства, в които да може да се вмести. Тези обстоятелства
обаче към момента не са налице. По настоящото дело не се събраха каквито и да
било доказателства, от които да е видно, че бащата е упражнявал някакво
физическа насилие спрямо сина си през времето на осъществявания режим на лични
контакти, съобразно твърдението на майката, а ако евентуално е налице такова,
то е предмет на друго съдебно производство, където ще се установява наличието
му, предвид образуваното от майката съдебно производство по ЗЗДН.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето
на предявения иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
направените по делото разноски в размер на 554.00 лева – заплатени
възнаграждения на вещите лица и редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г. ***, с ЕГН: **********
и съдебен адрес: *** – адвокат С.К., против Г.С.Х. ***, с ЕГН: **********, иск,
с който се иска изменение на решение № 49 F 15/14 от 15.04.2014г. на Районен
съд – гр.Фрайбург, Германия, в частта за определения режим на лични отношения
между бащата и детето, като се определи нов както следва: Да вижда и взема при
себе си детето през уикендите на всяка нечетна седмица от месеца от 17.00 часа
в петък до 8.30 часа в понеделник на следващата седмица; на бащата да се
гарантира възможността да взема детето в съответния петък на нечетните седмици
от детската градина и да го води на детска градина в понеделниците на четните
седмици; през коледните празници на нечетните години и през новогодишните
празници на четните години; за всеки рожден ден на детето през нечетните години
и за всеки имен ден през четните години; по 30 дни от всяка лятна ваканция,
като тези дни следва да са съобразени с отпуските и плануваните почивки и на
двамата родители; през всяка пролетна /междусрочна/ ваканция на нечетните
години и пред всички великденски празници на четните години, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Г. ***, с ЕГН: ********** и съдебен
адрес: *** – адвокат С.К., да заплати на Г.С.Х. ***, с ЕГН: **********, сумата от 554.00 /петстотин
петдесет и четири/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: