№ 358
гр. Плевен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500717 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,Х-ти гр.с.№789 от 26.07.
2021г.,постановено по гр.д.№2436/2021г.по описа на същия съд на основание
чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 вр.чл.187 ЗМВР ОД на МВР Плевен,гр.Плевен,
ул.*** № 3 е осъдена да заплати на СВ. В. В., ЕГН ********** от гр.Червен
бряг,ул.“***“№39,бл.3/88,вх.Б,ап.10 сумата 1 335,73 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд/ след
превръщането на нощните часове към дневни/ за периода 01.03.2019г.до
11.07.2020г.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на ИМ 14.04.2021г.до окончателното изплащане.Със същото
решение на ПРС на основание чл.86 ЗЗД ОД на МВР Плевен е осъдена да
заплати на СВ. В. В. от гр.Червен бряг,гор.а.сумата 189,87
лв.,представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд от 1337,73лв. за периода от 01.04.2019г.-14.04.2021г. С
решението на ПРС на основание чл.78 ал.1 ГПК ОД на МВР Плевен е
осъдена да заплати на СВ. В. В. деловодни разноски в размер на 340лв.за
адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ.На основание чл.78, ал.6 ГПК ОД
1
на МВР Плевен е осъдена да заплати по сметка Плевенски Районен съд ДТ в
размер на 103,43лв.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна
жалба от ОД на МВР Плевен,представлявана от старши комисар В.В.-
директор чрез юрисконсулт Г.А. ,като в жалбата са изложени подробни
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че
РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният
от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/.Изложени са подробни съображения,че НСОРЗ не следва да се
прилага за служители на МВР,тъй като спрямо тях за процесния период е
действала друга наредба,в която липсва изрична норма,допускаща
трансформация на нощните часове положен труд с дневни с определен
коефициент.Посочено е,че за процесния период е налице специфична
нормативна уредба по отношение заплащането на нощния труд в МВР ,а
именно: Наредба № 8121з -908 от 2018г. /отм.ДВ бр.67 от 2018г./и Наредба №
8121з -1059 от 26.09.2019г. В жалбата се излагат доводи, че ищецът не е
обосновал и не е доказал претенцията си за заплащане на извънреден
труд,който да не е заплатен от ответника,като всеки положен от него час труд
своевременно му е заплащан ежемесечно. Изложени са доводи,че ОД на МВР
е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно
положения от служителя нощен и извънреден труд .Твърди се,че по делото не
са събрани доказателства ищецът да е работил над рамките на установеното
за него работно време по график и не му се дължи заплащане на извънреден
труд с 50 % увеличение.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да
постанови решение ,с което обжалваното решение на ПРС да бъде отменено
изцяло и вместо него да постанови друго,с което предявените искове от СВ.
В. В. да бъдат отхвърлени изцяло или частично.Претендират се и
направените по делото разноски,вкл.присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.В съд.заседание на 20.10.2021г.,на което бе даден ход по
същество не се е явил представител на ОД на МВР Плевен.
Въззиваемият СВ. В. В. чрез своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който се излагат
доводи, че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС
2
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В тази насока са
изложени подробни съображения,като се твърди, че за процесния период е
действала наредба за организацията и разпределяне на работното
време,неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители, извън редовното работно време на министъра на вътрешните
работи от 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, като в тази Наредба липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм е бил предвиден в предходно действащите наредби – от 11. 08.
2014г. Посочено е,че липсата на такава правна норма не следва да се
възприема като законова забрана за преизчисляване на положените часове
нощен труд от служителите на МВР в дневен такъв. При наличие на
непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /обн. ДВ от 26. 01.2007 г./,като съгласно чл.9 ал.2 от
същата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между
минималната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Въззиваемият твърди, че в случая,по отношение на държавните
служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение
чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба,че в противен случай, служителите на
МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с
другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни
възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по
които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на
гражданите по отношение правото им на труд .В отговора са изложени
доводи,че претенцията на ищеца е съобразена с изменението на ЗМВР /ДВ
бр.60 от 07.07.2020г./в сила от 11.07.2020г.и именно до този период е
изчислено дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд,вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд. В заключение
моли Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на
ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се и
направените разноски.В съд. заседание на 20.10.2021г. въззиваемият чрез
своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК поддържа изложените в отговора
доводи.Претендират се и направените разноски за въззивната
3
инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна
страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно между страните е,че за процесния период 01.03.2019г.-11.07.
2020г./с оглед направеното изменение на иска по чл.214 ГПК/ ищецът СВ. В.
В. е заемал длъжността „Старши полицай“,група „Охранителна полиция“ на
РУ Червен бряг при ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение.
Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и
протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време , съгласно чл.187 ал.3 от
ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил
общо 800 часа нощен труд,които следва да се преизчислят с коефициент от
1,143 и възлизат на 914,40 часа , съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на
нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 114,40 часа,
представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира, че
му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер
на 915,20 лв.за периода 01.03.2019г.-01.08.2020г., ведно със законна лихва
върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-14.04.2021г. до
окончателното й изплащане.С ИМ на осн.чл.86 ЗЗД ищецът претендира и
лихва за забава в размер на 50лв.върху главницата за периода 01.04.2019г.-
14.04.2021г.
В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства,
назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото
лице Т.И.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата
длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 часови
смени,в т.ч.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се
е изчислявало сумарно.Съгласно експертизата за периода от 01.03.2019 г. до
4
11.07.2020г. ищецът е положил общо 1 120 часа нощен труд,като този
нощен труд е заплащан своевременно от ответника. ВЛ е установило, че за
процесния период за положения от ищеца нощен труд не е извършвано
преобразуване в дневен ,съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ и преизчисляване с
коефициент 1,143. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се
равнява на 1 280,16 часа,като за разликата от 160,16 часа е изчислено
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 335,73лв. при средна
часова ставка 8,34лв., формирана на база месечните основни работни заплати
плюс увеличение 50% за извънреден труд .Съгласно експертизата размерът на
мораторната лихва за процесния период от първо число,следващо
тримесечието до завеждане на ИМ-14.04.2021г.е 189,87лв. По реда на чл.214
ГПК ищецът е направил изменение на предявените искове,съответно за
главницата до размер на 1 335,73лв.,вместо за сумата 915,20лв.и за периода
01.03.2019г.до 11.07. 2020г.,а за мораторната лихва до размер на
189,87лв.,което е допуснато от ПРС в съд. заседание на 19.07.2021г.
ПРС е уважил изцяло предявените искове, като е приел, че следва да
бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата,като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат
приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно
правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Независимо от
обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС
е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва
да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от
1,143.
Изложените от ПРС доводи относно приложението на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца към дневен
труд с прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се споделят от въззивната
инстанция.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3
от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
5
или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1
от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през
нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Както се посочва и във въззивната жалба и в мотивите на РС за
процесния период са действали няколко наредби на министъра на
вътрешните работи, като в чл.3 ал.3 от тях,които са аналогични, се
предвижда, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа.В наредбите липсва
изрично правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от
11.08.2014г.,съгласно което при сумарно отчитане на отработеното време,
общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент .
При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-
ответник възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза.
Съгласно чл.67,ал.3 от Закона за държ.служител,който също намира
6
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР,размерите на
допълнителните възнаграждения по ал.7,т.1-5,както и редът за получаването
им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.В този смисъл НСОРЗ като
наредба от общото трудово законодателство намира приложение,след като в
др.специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл.или ЗМВР
са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им.В този смисъл, правилни са изводите на ПРС относно
основателността на исковата претенция.
Нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат
едновременно, респ.при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд .
Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията
на чл.187 ЗМВР и приетата нова ал.4/ДВ бр.60 от 07.07.2020г.,в сила от
11.07.2020г./,съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.Видно
е,че новата разпоредба на чл.187 ал.4 ЗМВР възпроизвежда текста на чл.9 ал.2
НСОРЗ.За процесния период 01.03.2019г.до 11.07.2020г.,т.е.до влизане в сила
на новата разпоредба на чл.187 ал.4 ЗМВР,приложение следва да намери чл.9
ал.2 НСОРЗ.
По изложените съображения искът по чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1
ЗМВР за сумата 1 335,73лв.претендирана като неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд /след превръщането на нощните часове в дневни/ за
периода 01.03.2019г.до 11.07.2020г. е основателен, доказан и следва да бъде
уважен изцяло.Върху сумата се дължи и законна лихва ,считано от датата на
ИМ-14.04.2021 до окончателното й изплащане.Основателен и доказан е и
искът по чл.86 ЗЗД за сумата 189,87лв.,лихва за забава върху главницата за
периода от 01.04.2019г.до 14.04.2021г.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ГПК следва да бъде
7
потвърдено изцяло.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК въззивникът ОД на
МВР Плевен следва да заплати на въззиваемия С.В. деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 200лв.за адв. възнаграждение, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие,в
който е отразено,че възнаграждението на пълномощника е заплатено изцяло
в брой.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,Х-ти гр.с.№789 от 26.07.2021г.,постановено по гр.д.№2436 за
2021г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР гр.Плевен, ул.
“***“№3 ДА ЗАПЛАТИ на СВ. В. В., ЕГН ********** от гр.Червен
бряг,ул.“Цар ***“ №39,бл.3/88,вх.Б,ап.10 деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8