№ 303
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000502364 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 439 от 24.07.2023 год., постановено по гр.д.№ 439/2022 год. по описа на
Софийски окръжен съд, ГО, Община Самоков е осъдена на правно основание чл.49 от ЗЗД
да заплати на К. Г. Г. сумата от 16 000 лева лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 14.05.2022 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане, като иска е отхвърлен до пълният предявен размер от 35 000 лева, както и са
разпределени сторените от страните разноски.
Решението е обжалвано от ищеца К. Г. Г. в отхвърлителната част, като се излагат доводи за
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с
оглед получените увреди и не е в състояние напълно да репарира получените увреди. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което иска за
причинените неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.
Ответника Община Самоков оспорва жалбата, като твърди, че присъденото обезщетение е
съобразено с получените увреди, както и със съдебната пректика по сходни случаи и моли за
потвърждаване на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Ищецът К. Г. Г. е пострадал на 14.05.2022 год. в резултат на пропадане в несигнализирана и
необезопасена дупка, намираща се на пътното на бул. „България“ в гр. Самоков, при
движение от дясната страна на пътното платно, поради липса на тротоар. Собствеността на
пътното платно върху което се е намирала дупката /неоспорено обстоятелство от ответната
страна/, противоправното бездействие на служители на ответника, изразяващо се в
неизпълнението на задължението за поддържане на съоръжението в състояние осигуряващо
безопасност за пешеходците, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им
връзка с деликта са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и не се
оспорват пред въззивния съд.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р В. Н., което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от
страните се установява, че ищеца вследствие на инцидента е получил счупване на
голямопищялната кост на лявата подбедрица вследствие на стъпване в дупка на асфалта.
Травматичното увреждане е в резултат на усукване на коляното при фиксирано ходило, при
което се е получила коса фрактура на голямопищялната кост. Счупването е реализирало
медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на левия долен крайник за
срок повече от 30 дни. Установява се, че възстановителният период обичайно е около 3,5 – 5
месеца, като за срок от 45 дни пострадалия трябва да се придвижва с помощни средства. Има
и възстановителен период чрез рехабилитация и физиотерапия. Вещото лице дава
заключение, че към момента на изготвяне на експертизата функцията на увредения крайник
е била напълно възстановена. Предстои премахване на поставените импланти, като това
обичайно се извършва година – година и половина след операцията, при която те са били
поставени. Болките, които ищецът е изпитвал, са били интензивни в първите дни, след което
постепенно са намалявали, като в бъдеще при влошаване на времето ищецът ще изпитва
болки. Вещото лице посочва, че имплатите могат да останат в крака, но е по-добре те да
бъдат премахнати, тъй като се касае за чуждо тяло. Премахването отново представлява
оперативна интервенция по съществуващите оперативни разрези, като възстановителния
период е пократък, отколкото при счупването. Обичайно конците се свалят след 14 дни, след
2
което раната трябва за зарасте напълно. Така възстановителния период след оперативната
интервенция по премахването на имплантите е поне един месец.
От разпитания пред първоинстанционен съд свидетел Д. В., приятел на ищеца, се
установява, че знае за инцидента, тъй като е бил в този момент с него. Дава показания, че
пострадалия след изписването си от болницата ходел с патерици за период от около три
месеца, казвал че го боли крака, а свидетеля пазарувал за него, когато бил свободен.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на деликта – май 2022 г., възрастта на
пострадалия, необходимостта от извършването на нова хирургична интервенция по
отношение изваждане на имплантите, както и съдебната практика за подобни случаи,
намира, че сумата от 16 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз
основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 439 от 24.07.2023 год., постановено по гр.д.№ 439/2022 год.
по описа на Софийски окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА К. Г. Г. да заплати на Община Самоков, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, сумата
от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3