РЕШЕНИЕ
№ 901
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500707 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П. ИВ. Д. с ЕГН **********; против
решение № 260105/31,01,2022 г., постановено по гр. д. № 12602/2020 г. на РС
Пловдив, 6 гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност поради
необоснованост и противоречие с материалния закон, като се оспорва извода, че е
било задължително посещение на процесното ПТП от органите за контрол на
движението по пътищата, жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и
вместо това – отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по жалбата „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.
София, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 500 ал.
1 т. 3 от КЗ, предявен от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; против П. И. Д. с ЕГН **********.
1
Ищецът твърди, че на 24,09,2017 г. в гр. П., ул. *** в близост здо № *,
ответникът като водач на лек автомобил Х***с ДК №****, причинил ПТП, от
което произтекли вреди за паркирания лек автомобил Т*** с ДК № ***,
собственост на Г. П. Г., след което продължил движението си и напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. Впоследствие бил
допълнително издирен и след откриването му бил съставен Протокол за ПТП №
1669903/06,10,2017 г. Към датата на настъпване на произшествието по отношение
на управлявания от ответника автомобил (собственост на трето лице) бил сключен
валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ – със ЗП №
BG/06/**** и въз основа на това ищцовото дружество заплатило на собственика
на увредения автомобил обезщетение в размер на общо 1111,02 лв.
Поради изложените обстоятелства и на основание чл. 500 ал. 1 т. 3 от
КЗ, от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1111,02 лв.,
представляваща регресно обезщетение за заплатеното от дружеството
обезщетение по щета № 43081***, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 01,10,2020 г.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
предявения иск като неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната
проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В
изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и
допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на
императивна правна норма. При изпълнение на задълженията си въззивният съд
не констатира наличие на порок, обуславящ нищожност или недопустимост на
обжалваното решение, не се констатира допуснато нарушение на императивна
правна норма.
По оплакванията в жалбата:
С обжалваното решение РС е отхвърлил иска, приемайки че ответникът
е причинил виновно процесното ПТП, както и че е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, но посещаването на местопроизшествието от последните не било
задължително по закон поради което не са налице предпоставките за реализиране
2
на регресната отговорност по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. С въззивната жалба е
оспорен именно последно посоченият извод на РС.
За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпило ПТП по вина на
ответника; 2/ ответникът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3/ да са настъпили в
резултат на същото вреди; 4/ да е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
управлявания от ответника лек автомобил; 5/ да е извършено заплащане на
обезщетение за причинените на третите лица вреди от страна на ищеца.
Между страните не се спори, а се установява и от събраните пред РС
доказателства, че на 24,09,2017 г. в гр. П., ул. ***“ в близост здо № *, ответникът
като водач на лек автомобил Х*** с ДК № ****, причинил ПТП, от което
произтекли вреди за паркирания лек автомобил Т**** с ДК № ****, собственост
на Г. П. Г., след което продължил движението си и напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. При настъпване на
произшествието собственикът на увредения автомобил не присъствал, установил
повредата по-късно, в отсъствие на ответника, който вече бил напуснал
местопроизшествието. Впоследствие е съставен Протокол за ПТП №
166***/06,10,2017 г. , както и АУАН, въз основа на който с Наказателно
постановление (понастоящем влязло в сила) на ответника е4 наложено
административно наказание за извършените административни нарушения.
Не се спори, че към датата на настъпване на произшествието по
отношение на управлявания от ответника автомобил (собственост на трето лице)
бил сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ – със ЗП
№ BG/06/11700*** и въз основа на това ищцовото дружество заплатило на
собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на общо 1111,02 лв.
Спорно е единствено наличието на основание за приложимост
разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, доколкото същата предвижда напускане
на местопроизшествието преди идване на контролните органи като основание за
регресна отговорност за виновния водач, само когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Ищецът се позовава на
3
разпоредбата на чл. 125, ал. 1 т. 7 от ЗДвП, според която службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието
има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Настоящата инстанция напълно споделя формирания от РС извод, че
при описаните по-горе обстоятелства следва да се приеме за установено
наличието на разногласие между участниците в произшествието. На основание чл.
272 от ГПК, въззивният съд препраща към изложените в първоинстанционния акт
съображения в тази насока, наред с които взема предвид и следното:
Несъгласие между участниците в ПТП е налице във всеки случай, в
който те не са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с
произшествието, което съгласие следва да бъде изрично заявено в надлежна
форма. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от
НАРЕДБА № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд,
според която: „Когато при произшествието са причинени само материални щети и
между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП –
приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има
съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство.“
Като е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие, ответникът е предотвратил всяка възможност за контакт с
увреденото лице непосредствено след деянието и за постигане на съгласие между
тях относно обстоятелствата, свързани с произшествието. Недопустимо е от това
си поведение ответникът да черпи благоприятни за себе си последици. Наред с
това, напускането на местопроизшествието (извън всички допустими причини,
които биха могли да бъдат изброени), всякога допуска съмнение за употреба на
алкохол, упойващи вещества, неправоспособност и пр., доколкото липсата на
водача препятства физически оборването на тази презумпция, а цитираните
проверки са задължителни по закон. По аргумент от чл. 125, т. 5 от ЗДвП, в случай
на съмнение за горното, се изисква задължително посещение на органите за
контрол на движението по пътищата.
4
Поради изложените съображения следва да се приеме, че са налице
предвидените в разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ основания за реализиране
регресната отговорност на ответника, поради което предявеният иск е
основателен. Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за въззивното
производство деловодни разноски, които се констатираха в размер на 660 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260105/31,01,2022 г., постановено по гр.
д. № 12602/2020 г. на РС Пловдив, 6 гр. състав.
ОСЪЖДА П. ИВ. Д. с ЕГН **********; да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 660 лв.
(шестотин и шестдесет лева), представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5