РЕШЕНИЕ
№ 1017
гр. Бургас , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LV СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красен Пл. Вълев
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Красен Пл. Вълев Гражданско дело №
20212120102524 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Н. А. срещу „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника,
че ищеца не му дължи сумите:
-1032.54лв. (хиляда тридесет и два лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
изискуема главница по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги №CREX-02046186
от 13.01.2009г.,
-205.54лв. (двеста и пет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща договорна
лихва върху главницата (печалба на дружеството) за периода от 30.04.2009г. до 30.07.2011г„
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението в съда -
24.10.2011 г.. до окончателно изплащане, както и сумата от
-130.12лв. (сто и тридесет лева и дванадесет стотинки), представляваща направените
по делото/ ч.гр.д №9020/2011г. по описа на БРС/ разноски,
като се отрича правото на принудително изпълнение по образуваното ИД
№20218030400526 по описа на ЧСИ Т.М. -рег.№ ***, поради погасяването на сумите по
давност.
Ищецът твърди, че на 31.03.2021 г. му е връчено Съобщение за образувано дело
№20218030400526 от ЧСИ Т.М.-рег.№ ***, с район на действие ОС-Бургас, в което е
посочено, че задълженията му по изп.дело възлизат на общо 4126.18 (четири хиляди сто
двадесет и шест лева и осемнадесет стотинки) лв., от които Главница в размер на 1032.54лв
със законна лихва в размер на 69.70 за периода 31.07.2020г. -31.03.2021г., 1697.83лв.
неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 150 лв разноски по ИД,
1
626.11лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 550лв.,
дължими към 31.03.2021г. Той сочи, че към собщението е бил приложен и изпълнителен
лист издаден в полза на „БНБ ПАРИБА ПЪРСАНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК: *********, с
адрес гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сг.14 от 08.03.2012г. на Районен съд -
Бургас гражданска колегия IV състав, на основание чл.404,т.1 и чл.405, ал.1 от ГПК, след
констатация, че Заповед за изпълнение №5912/28.10.2021г. по ч.гр.д №9020/2011г. по описа
на БРС подлежи на изпълнение.
Поддържа се, че взискател по изпълнителното дело е лице различно от „БНБ ПАРИБА
ПЪРСАНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, като ищецът не е уведомен за правоприемство чрез
извършена цесия, сливания, вливания или преобразувания и др. на юридически лица.
Ищецът сочи, че след извършена справка по ИД№20218030400526, е установил, че
взискателя съобщава декларативно, без да представя доказателства, за наличен договор за
прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., с който БНБ ПАРИБА ПЪРСАНЪЛ ФАЙНЕНС
ЕАД (цедент) цедира вземането си срещу него, заедно с всички принадлежности към него,
на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК:*********. Твърди, че не е бил
уведомен за цесията.
Ищецът излага съображения, че ИД №20128030401307ЧСИ Т.М. -рег.№ ***, е
образувано на 03.07.2012г. Чрез изпълнителни действия в рамките на определен
изпълнителен способ са наложени са няколко запора на банкови сметки, като последното
такова изпълнително действие е запор от 01.04.2013г. на банкова сметка открита в
Алфабанк, като банката е наложила запор на 17.04.2013г. Твърди се, че това изпълнително
дело е прекратено най-късно на 17.04.2015г. по силата на закона, на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, като това прекратително основание е констатирано от съдебния изпълнител едва
на 04.05.2020г. Сочи се, че всички последващи правни и фактически действия след
17.04.2015г., както на съдебния изпълнител, така и на взискателя, са сторени извън висящ
изпълнителен процес и са незаконосъобразни и негодни да породят какъвто и да е ефект.
Прави се позоваване на изтекла погасителна давност от 5 години на основание чл. 117
ЗЗД, като след 17.04.2015г., не са извършени редовни изпълнителни действия в рамките на
определен изпълнителен способ, което са годни да прекъснат давността - чл. 116, б. "в", ЗЗД.
Сочи се, че при различните тълкувания на ТР №2/26.06.2015г. по тьлк.д. №2/2013г. на
ОСГТК в процесния случай е налице изтекла давност в периода 17.04.2013г-17.04.2018г. или
изтекла давност в периода 17.04.2015- 17.04.2020г. Ето защо се твърди се, че
ИД№20218030400526 е образувано когато общата 5- годишна погасителна давност вече е
била изтекла.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковата молба като неоснователна.Твърди се, че на 13.01.2009 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с
универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в
качеството му на кредитор, от една страна, и Т. Н. А., в качеството му на кредитополучател,
от друга, е подписан Договор за кредит № CREX-02046186. По молба на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД на 03.07.2012 г. е образувано изп. дело № 1307/2012 г. по описа на
ЧСИ Т.М., с per. № *** към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен
лист от 08.03.2012 г.
Твърди се, че по време на образуваното на 03.07.2012 г. изпълнително производство по
изпълнително дело № 1307/2012 г. са били предприети изпълнителни действия, всяко от
които прекъсващо погасителната давност, а именно:
2
- С молбата си за образуване на изпълнително дело на 03.07.2012 г. "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Т.М..
- На 06.07.2012 изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е
била връчена редовно. На същата дата е било изпратено и запорно съобщение до
работодателя „ЕВРО ПРОГРЕС 2007" ООД.
- На 26.10.2012 г. по делото е била присъединена като взискател ТД на НАП.
- На 13.11.2012 г. е изпратено запорно съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД, на
22.11.2012 г. до Юробанк България АД, а на 27.03.2013 г. до Алфа Банк - Клон България АД.
- На 12.12.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов
взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД.
- На 05.04.2016 г. по делото е депозирана и молба за насрочване на опис на движими
вещи, собственост на длъжника. В резултат на това, на 06.06.2016 г. е била изпратена
призовка за принудително изпълнение.
- На 08.06.2017 г. е депозирана молба за извършване на справка в ел. регистър на БНБ
относно налични банкови сметки на длъжника и съответно искане за налагане на запор, като
на 16.07.2017 г. е било изпратено запорно съобщение до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД.
- На 29.03.2019 г. взискателят е поискал извършването на актуална справка в ел.
регистър на БНБ и съответното налагане на запор. Вследствие на това, на 02.04.2019 г. по
делото са изпратени запорни съобщения до Първа Инвестиционна Банка АД и Юробанк
България АД.
Поддържа се, че след като изп. дело №91307/2012 г. е било прекратено, взискателят е
изтеглил процесния изпълнителен лист и на 28.01.2021 г. е депозирана молба за образуване
на ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело № 526/2021 г. отново по
описа на ЧСИ Т.М., с което е била прекъсната погасителната давност относно вземането.
Твърди се, че погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла. Прави се
разграничение между перемпционния и давностния срок. Цитирана е съдебна практика.
Прилага се към отговора Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление
по смисъла на чл. 99 ЗЗД.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Ищецът Т. Н. А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са били страни по ч.гр.д.
№9020/2011 г. на Районен съд-Бургас, по което е издадена Заповед за изпълнение от
28.10.2011 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за сумата от 1 032.54 лв.
(хиляда и тридесет и два лева и петдесет и четири стотинки), представляваща изискуема
главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02046186 от
13.01.2009 г., сумата от 205.54 лв. (двеста и пет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща договорна лихва върху главницата (печалба на дружеството) за периода от
30.04.2009 г. до 30.07.2010 г., сумата от 267.93 лв. (двеста шестдесет и седем лева и
3
деветдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 29.05.2009 г. до 12.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 24.10.2011 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 130.12 лв. (сто и тридесет лева и дванадесет стотинки), представляваща
направените по делото разноски (30.12 лв. за платена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение).
Въз основа на влязлата в сила заповед е издаден изпълнителен лист от 08.03.2012 г. По
молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД от 03.07.2012 г. е образувано
изп.дело №20128030401307 по описа на ЧСИ Т.М.. С молбата е възложено на съдебния
изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Със запорно съобщение, с изх. №10322/06.07.2012 г. /л. 130 от делото/, отправено до
„Евро прогрес 2007“ ЕООД е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника.
Със запорно съобщение, с изх. № 18981/13.11.2012г./л. 147 от делото/, отправено до
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 19693/22.11.2012г./л. 152 от делото/, отправено до
„Юробанк И Еф Джи България“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на
длъжника открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 6127/27.03.2013г./л. 172 от делото/, отправено до
„Алфа банк“ –клон България е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
На 12.12.2015 г. е депозирана молба с вх. №38926по изпълнителното дело за
конституиране на взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД/л.175-190/, който
се легитимира като цесионер на вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД към
длъжника Т. Н. А..
На 05.04.2016 г. е депозирана молба с вх. №15028 по изпълнителното дело от
ответника по настоящото дело/л.191/ с искане за насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
На 08.06.2017 г. е депозирана молба с вх. №13253 по изпълнителното дело от
ответника по настоящото дело/л.199/ с искане за извършване на справка в ел. регистър на
БНБ относно налични банкови сметки на длъжника.
Със запорно съобщение, с изх. № 20809/16.07.2017./л. 201 от делото/, отправено до
„Първа инвестиционна банка“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на
длъжника открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 9130/02.04.2019./л. 207 от делото/, отправено до
„Първа инвестиционна банка“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на
длъжника открити в банката.
На 29.03.2019 г. е депозирана молба с вх. №10745 по изпълнителното дело от
ответника по настоящото дело/л.211/ с искане за извършване на справка в ел. регистър на
БНБ относно налични банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху същите.
С постановление от 04.05.2020 г. изх. №14881 /л. 217/ ЧСИ Т.М. е прекратила изп.д.
4
№1307/2012 г. поради настъпила перемпция – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По молба вх. №03510/28.01.2021 г./л. 64/ от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД е образувано ново изпълнително дело № 20218030400526 по описа на ЧСИ Т.М.. С
молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от
ЗЧСИ.
Със запорно съобщение, с изх. № 10833/11.03.2021./л. 74 от делото/, отправено до
„Първа инвестиционна банка“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на
длъжника открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 10834/11.03.2021./л. 74 от делото/, отправено до
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 10835/11.03.2021./л. 74 от делото/, отправено до
„Юробанк България“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
С молба вх. №11800/25.03.2021 г. /л85-87/ ищецът е поискал изпълнително дело №
20218030400526 по описа на ЧСИ Т.М. да бъде прекратено, като по молбата с
Постановление изх. №13796/31.03.2021 г./л. 92/ е отказано делото да бъде прекратено.
С определение от 13.05.2021 г. по настоящото дело е допуснато обезпечение на
предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по
изпълнително дело № 20218030400526 по описа на ЧСИ Т.М..
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Ответникът по настоящото дело е цесионер на вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД спрямо ищеца. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице.
За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е
достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от
длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи
действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно
изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от
ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в
настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно
разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на
5
упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията.
По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното
в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало
значение, само при условие, че ищецът е платил своето задължение по договора за кредит. В
случая, няма твърдение че ищецът
е платил преди да получи отговора на исковата молба по настоящото дело на различно от
цесионера-отвтеник лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария
кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би
имало значение. В процесния случай това уведомяванеследва да бъде съобразено като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл. 235
ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
Р. № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и
др.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като
част от преписката към отговора на исковата молба на процесуалния представител на ищеца,
както и поради изричното изявление, инкорпорирано в отговора на исковата молба, е
изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на осн.
чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ответникът има
качеството кредитор спрямо ищеца.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
6
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
давност.
Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №9020/2011 г. на
Районен съд-Бургас е влязла в сила на 08.03.2012 г., когато е издаден изпълнителният лист,
доколкото по делото не са представени доказателства относно датата, на която е изтекъл
срокът по чл.414, ал.2 ГПК за подаване на възражение от длъжника. Също така следва да се
съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече
давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 08.03.2017 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на първото изпълнително дело
№20128030401307– 03.07.2012 г., давността не е изтекла. Изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/1980 г. и е било висящо към момента на приемане
на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр.
д. № 3/80 г., Пленум на ВС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе дадено различно тълкувание по
отношение на погасителната давност – според касационната инстанция, когато взискателят
7
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“
ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С това решение бе
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Образувано е тълкувателно дело №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „От кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Отговорът на
този въпрос е релевантен за правния извод по спора. Към настоящият момент няма
произнасяне на върховната инстанция.
Настоящият съдебен състав споделя виждането, че давността върху вземания, предмет
на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното
валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече
включително по отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г. – т.е.
наличието на „обратно действие“ на отмяната на ППВС № 3/1980 г. /в който смисъл са
Решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение
№ 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 12/02.06.2016
г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, Първо ТО, Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. №
2306/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 269/03.02.2016 г. по гр.д. №
795/2012 г. на ВКС, Трето ГО, Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. на ВКС,
Първо ТО, и други/.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В периода след 27.03.2013г не са извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца
в продължение на 2 години, включени в конкретни изпълнителни способи и няма данни по
изпълнителното дело взискателят /ответникът/ или неговия праводател-цедент на вземането
да е поискал извършването на такива
Следователно, изпълнителното дело /20128030401307/ е прекратено на 27.03.2015 г. по
силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата,
на която взискателят последно е поискал извършването на изпълнителни действия - в този
смисъл т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., а с
постановлението си от 04.05.2020 г., съдебният изпълнител само е констатирал настъпилото
прекратяване
Предприетите след настъпилата перемпция изпълнителни действия, като такива по
вече прекратено производство, не са били от естество да поддържат неговата висящност,
нито са от естеството да прекъснат давността, доколкото не са валидно извършени, а такива
по премирало изпълнително дело.
Затова, от 27.03.2013 г.- датата на последното валидно извършено изпълнително
действие е започнала да тече нова давност, която при отчитане правилото чл.110 от ЗЗД, е
изтекла на 27.03.2018 год. /преди образуване на второто изпълнително дело/.
Дори да бъде прието обратното становище/в т.см. Решение № 170 от 17.09.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д./ вземането отново би
било погасено по давност. Образуването на изпълнителното дело е при действие на ППВС
№ 3/80 г. В този случай при това тълкуване последното изпълнително действие на
27.03.2013 г.. няма да прекъсне давността до датата на постановяване на ТР № 2/15 г. –
8
26.06.2015 г. След влизане в сила на тълкувателното решение, съобразно даденото в т. 10
разрешение, погасителна давност започва да тече от последното изпълнително действие. Но
в случая давността по чл. 110 ЗЗД започва да тече не от последното действие, извършено на
27.03.2013 г., а от 26.06.15 г. Същата би изтекла на 26.06.2020 г.- отново преди образуване
на второто изпълнително дело.
Настоящият съдебен състав не споделя възприето разрешение в цитираното от
ответника Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., с докладчик
съдията Б.Б. в смисъл, че „след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ.“
Съдът счита, че изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността,
не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по изпълнително дело,
прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Аргумент в подкрепа на горното се
черпи от разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.10/, според които във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Освен от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така изразеното виждане се подкрепя и от решение № 42 от
26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 10/16.02.2016
г. по гр.д. № 3231/2014 г. на ВКС, III ГО; определение № 290 от 25.04.2018 г. по гр.д. №
3217/2017 г. на ВКС, III ГО/.
Възприетата от настоящия съдебен състав практика не води до смесване на
институтите на перемпцията и погасителната давност, а държи сметка за последиците на
перемпцията по отношение на изпълнителното дело и валидността на извършваните
изпълнителни действия. За пълнота следва да се посочи, че от страна на Председателя на
Висшия адвокатски съвет е отправено предложение изх. № 796/21.07.2021 г. да бъде
допълнен предметът на вече образуваното тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на
ВКС, а ако се приеме, че такова допълване не е допустимо, да се образува ново тълкувателно
дело, по което да се даде отговор на така поставения въпрос, с оглед констатирана
противоречива практика по него.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищцата на сумите, както следва: 1032.54лв.
(хиляда тридесет и два лева и петдесет и четири стотинки), представляваща изискуема
главница по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги №CREX-02046186 от
13.01.2009г., 205.54лв. (двеста и пет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
договорна лихва върху главницата (печалба на дружеството) за периода от 30.04.2009г. до
30.07.2011г„ ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
9
заявлението в съда - 24.10.2011 г.. до окончателно изплащане, както и сумата от 130.12лв.
(сто и тридесет лева и дванадесет стотинки), представляваща направените по делото
разноски, за които сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №9020/2011 г. на Районен
съд-Бургас, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважат
изцяло.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски и такива следва да му бъдат
присъдени съобразно представения списък за сумите от 55лева- държавна такса и 520 лева-
адвокатско възнаграждение. Съдът счита за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като съобразно предявените
кумулативно съединени искове възнаграждението е под минималните размери, определени с
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
делото се характеризира със сравнителна фактическата и правна сложност.
Мотивиран от посоченото, Районен съд-Бургас
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Н. А.. , ЕГН:**********, с
адрес: гр. Б., *** и съдебен адрес: гр.Б., *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 439 ГПК, че по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№21, Бизнес сграда „Люлин - 6“, ет.2, представлявано от З.Д. – прокурист, НЕ
СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумите от
1032.54лв. (хиляда тридесет и два лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
изискуема главница по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги №CREX-
02046186 от 13.01.2009г., 205.54лв. (двеста и пет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 30.04.2009г. до
30.07.2011г„ ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението в съда - 24.10.2011 г.. до окончателно изплащане , както и сумата от
130.12лв. (сто и тридесет лева и дванадесет стотинки), представляваща направените по
ч.гр.д. №9020/2011 г. на Районен съд-Бургас разноски, за които сума е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. №9020/2011 г. на Районен съд-Бургас, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №20218030400526 по описа на ЧСИ Т.М., рег.№ *** на
КЧСИ.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес сграда
„Люлин - 6“, ет.2, представлявано от З.Д. – прокурист да заплати на Т. Н. А. ,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Б., *** и съдебен адрес: гр.Б., *** сумата от 575 лева-
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: _________/п/______________
10