Р Е
Ш Е Н
И Е №
260119
гр.Пловдив 24.09.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети
съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№937/2020г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №679/25.02.2020г. по
гр.д.№14542/2018г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в,с което е бил отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконно
построените в имота сгради,както и позиционираните в недвижимия имот
автомобили,тъй като същите пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си
на собственост върху имота.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца
в първоначалното производство.Счита,че същото е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и моли да се отмени и да се постанови ново,като се уважи изцяло
първоначално предявеният иск и ответниците бъдат осъдени да премахнат сградите
в имота,както и леките автомобили.
Въззиваемите считат първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно и молят същото да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът
се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от правото на собственост върху недвижим
имот с идентификатор 56784.533.68 по кадастралната карта на гр.****,като цялата
площ на имота е 11882кв.м.Собственик на процесния имот бил Д. П. Т.,който с
нот.акт за дарение на недвижим имот
№195/10.01.1996г. подарил на сина си Д. Д. Т. и дъщеря си Е.Д.С. по
¼ ид.част от имота,а на внуците си Д. Т. Т.,А. Т. Т.,М. П. Д. и Г. П. Т.
подарил по 1/8 ид.част от процесния имот,съставляващ нива с площ от
11882кв.м.,четвърта категория,находяща се в гр.****,масив 101,парцел 2 по плана
за земеразделяне на гр.****.
С
нот.акт №166/14.02.1997г. бил сключен договор за замяна на недвижим имот,с
който Д. Т. Т.,А. Т. Т.,М. П. Д. и Г. П. Т. прехвърлили на Г. Т. Г. и Г. И. Г.
собствените си идеални части,а именно 4/8 от процесния недвижим имот,а в замяна
получили лек автомобил „Форд Орион“.
С
договор за дарение на недвижим имот по нот.акт №158/02.07.1999г.Г. Г. и Г. Г.
подарили 1/20 ид.част от своите 10/20 ид.части от процесния имот на И.Т.И. и на
същия ден с нот.акт №159/02.07.1999г. продали на И.Т.И.-ищеца в настоящото
производство-останалите 9/20 ид.части от процесния недвижим имот.Ответниците в
производството,а в настоящото производство въззиваеми са направили възражение
относно нищожност на прехвърлителната сделка на 1/20 ид.част като дарение и на
9/20 ид.части като продажба на недвижимия имот,като считат ,че тези сделки
заобикалят закона.Първоинстанционния съд е отговорил на това възражение,като
правилно е счел,че така извършените сделки дарение и продажба съобразно
константната практика на ВКС не противоречат на закона и не го заобикалят,тъй
като нито една от извършените сделки не попада в забранителен режим от законова
страна,поради което не е налице нищожност на така извършените
сделки.Следователно същия се явява собственик на процесната ½ ид.част от
имота.
От
представените скици на имота се установява,че нивата,съставляваща парцел 2 в
масив 101 съответства на поземлен имот с идентификатор 56784.533.68,като в
имота са заснети две сгради:жилищна сграда на два етажа със застроена площ от
69кв.м. с идентификатор 56784.533.68.1 и стопанска сграда на един етаж с площ
от 59кв.м. и идентификатор 56784.533.68.2.В първоинстанционното производство е
била назначена СТЕ,от чието заключение се установява,че най-напред по отношение
на имота не са предприемани действия относно смяна на статута на имота от такъв
в земеделска земя в парцел за строителство.Освен това се установява,че в южната
половина на имота,където се намират заснетите къща и стопанска сграда е налице
ограда около пространството,което се използва от ответниците,като площта на
това пространство е около 1386кв.м.Видно от представените по делото
доказателства така установените постройки в имота са незаконно построени и по
отношение на същите има издадени протоколи за събарянето им от страна на
органите на общината.Видно е също така,че така извършеното строителство на тези
сгради не може да се узакони или да попадне в режим на търпимост.
В
първоинстанционното производство са били разпитани свидетели от страна на ищеца
св.М. Т.И.,която е негова сестра и св.С. Н. Р.,която е без родство,като и двете
сочат,че още към момента на закупуването на имота от страна на ищеца,сградите
са били построени и в имота е имало автомобили,които пречат да се засее нивата.От
показанията на св.И. Д. М. и св.М. Г. М.,които са от страна на ответниците ,се
установява,че постройките са строени много отдавна,тъй като там са гледани
крави,а впоследствие са стегнати и са пригодени за живеене,но се установява,че
за същите няма издадени строителни книжа и документи,а автомобилите са там,тъй
като ответника е **** по професия.
При
така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да го отмени и да постанови ново,с което да уважи исковата
претенция поради следното:При предявяване на негаторен иск на доказване подлежи
освен правото на собственост върху имота,така и действията ,с които ответника
пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. От събраните
по делото доказателства се установява,че на първо място построените сгради в
имота пречат на ищеца,тъй като същите са оградени с ограда и не е възможно да
се влезе в ограденото от ответниците пространство,поради което е ограничено
неговото право на собственост върху тази част от имота.Освен това паркираните
автомобили също ограничават действията на ищеца относно упражняването правото
си на собственост,тъй като същите са паркирани в имота и не разрешават
ползването на имота в пълния му обем в тази част,където са поставени.На
следващо място следва да се отбележи,че за сградите липсват всякакъв вид
строителни книжа и документи,поради което същите са построени незаконно и не
подлежат на узаконяване,което е видно от представената по делото преписка от
общината,а така също не подлежат и на търпимост по смисъла на ЗУТ.Следователно
единствената възможност за ползването на имота в пълния му обем от страна на
ищеца,тъй като имота е в съсобственост с ответниците,е събарянето на сградите и
извеждането на автомобилите от имота,за да не е налице пречка в ползването
му.Имота е съсобствен в идеални части,поради което не може да се установи точно
кой от съсобствениците коя част от имота ползва,без да е извършено реално
разпределение на правото на ползване.В допълнителното заключение на в.л.Г. се
сочи,че сградите са построени съобразно Наредба №2 от 20.05.1993г.,но така
осъщественото строителство е извършено без знанието и съгласието на
съсобственика,както и без представяне на законоустановените строителни
книжа.Следователно исковата претенция се явява основателна и настоящата
инстанция следва да отмени решението на районния съд и да осъди ответниците да
премахнат незаконно построените сгради,както и да премахнат позиционираните в
имота леки автомобили.
Пред
настоящата инстанция са претендирани разноски от жалбоподателя и за двете
инстанции и такива са направени от него за заплатена държавна такса за първоинстанционното
производство и за въззивната жалба и за адвокатско възнаграждение за двете инстанции
в общ размер на 6330лв.,които следва да се присъдят.
Като
взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№679/25.02.2020г. по гр.д.№14542/2018г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с,с което е
отхвърлен предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС,предявен от
И.Т.И. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв.Д.П. против Е.Д.С. с
ЕГН-********** и И.Н.С. с ЕГН-********** *** за премахване на построените в
имота сгради,както и позиционираните автомобили и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.Д.С. с ЕГН-********** и И.Н.С.
с ЕГН-********** *** да премахнат построените в имота сгради,както и
позиционираните автомобили,за да може И.Т.И. с ЕГН-********** *** със съдебен
адрес:*** чрез адв.Д.П. да упражнява в пълен обем правото си на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 56784.533.68.
ОСЪЖДА Е.Д.С. с ЕГН-********** и И.Н.С. с ЕГН-**********
*** да заплатят на И.Т.И. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:*** чрез
адв.Д.П. направените от него разноски по делото пред двете инстанции в размер
на 6330лв./шест хиляди триста и и тридесет лв./ за платено адвокатско
възнаграждение и д.т.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на
обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е
изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: