Р Е
Ш Е Н
И Е №
260864
гр. Пловдив, 14.10.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 20930 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр, Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37, чрез
юрисконсулт П. против С.Т.Г.,
ЕГН **********,*** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 910,21 лв., главница стойността на топлинната
енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г., 102,81 лв. обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода
04.07.2017 г. - 17.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата считано
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(18.04.2019г.) до окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 150
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране {КЕВР), като същите са публикувани и на сайта на дружеството: www.evnfrg,и влизат е сила
след изтичане на тридесетдневен срок след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от тях. С тях дружеството се задължава да доставя до абонатите
станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. В
съответствие с това дружеството е доставило до сградата, в която ответникът притежава
недвижим имот топлинна енергия, от която за отопление, битово - гореща вода,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за
разпределение, е определена такава на обща стойност 1013,02 лв., включваща
главница в размер на 910,21 лв., - стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г г.,
и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. -
17.04.2019 г., в размер на 102,81 лв. За събиране на вземането е подадено
заявление по чл. 410 ГПК-ч. г. д. 6319/20196 г.
В предоставения срок за отговор не е постъпил
такъв от ответника. Препис от
исковата молба, ведно с приложенията й, са били редовно връчени на ответника
на 22.06.2020 г. с указание да подаде писмен отговор
в едномесечен срок.
В
определения срок такъв не е постъпил по делото. Ответника
е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но не се е явил и не е
изразил становище. Не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В
съдебно заседание ищеца е направил искане по чл. 238, ал. 1 от
ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
На
първо място, ответника в предоставения
по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не
се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил
редовно призована. Не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На
второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на
неприсъствено решение.
На
трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация
се съдържа в текста на съобщението до ответника.
И
на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от
ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.
Ето
защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 175 лв. за деловодни разноски –държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство, и сумата от 75 лв. разноски за
заповедното производство по ч. г. д. 6319/2019 г. на ПРС.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Т.Г., ЕГН **********,*** дължи на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г.
Данов" № 37, сумата от 910,21 лв.(деветстотин и десет
лева и 21 ст.) , главница стойността на топлинната
енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г., 102,81 лв. (сто и два лева и 81 ст.) обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 04.07.2017 г. - 17.04.2019 г., както и
законната лихва върху главницата считано от момента на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 18.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Т.Г., ЕГН **********,***
да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 175 лв.(сто седемдесет и
пет лева ) за разноски по настоящето производство и сумата от 75 лв.(седемдесет
и пет лева) за разноски по заповедното производство по ч. г. д. 6319/2019 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Същото следва да
се връчи на страните.
Ответникът
разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ