Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.03.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 818 по описа за 2021г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.10.2020г., гр.д.18174/19г., СРС, 79 с-в
признава за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.А.В. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц.А.В.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 289,87 лв. - цена
на топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден
имот в гр.София, ж.к. „******, с аб. № 267934; сумата 27,46 лв. - цена на такса
за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, за които суми по ч. гр. дело № 7490/2018 г., СРС, 79
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2018 г.,
поправена с разпореждане от 18.02.2019 г., отхвърля иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 289,87 лв. до пълния предявен
размер от 877,08 лв., или за размера от 587,21 лв. и за периода от 01.05.2014
г. до 30.11.2014 г.; иска за цена на такса за услуга дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 27,46 лв. до пълния предявен размер от 54,92 лв.,
или за размера от 27,46 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.;
иска за обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 16,16 лв. до пълния предявен размер от 154,89
лв., или за размера от 138,73 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.08.2016
г. и иска за обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за
услуга дялово разпределение от 10,10 лв. за периода от 16.09.2015 г. до
22.01.2018 г., като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 22,80 лв. - разноски
за заповедно производство и сумата 275,12 лв. - разноски за исково
производство.
Срещу решението в
частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях
Ц.А.В. Счита, че не се установява насрещните страни да са обвързани от
облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Няма идентичност
между имота по исковата молба и този по документите, установяващи собственост.
Исковете са погасени по давност и за периода м.12.2014г. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Обстоятелството, че ответницата по исковете Ц.А.В. е потребител
на топлинна енергия се установява с притежаваното от нея право на собственост
върху топлоснабдения обект. В тази
насока е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
08.06.1988г., с който ответницата придобива апартамент № 37 в гр.София, ул. „******,
който съвпада с номерацията на блока, входа и № на апартамент за топлоснабдения
имот. Същевременно, според писмо от 20.12.2017г. на Кмета на СО район
„Връбница“, именно точният настоящ адрес на топлоснабдения имот в гр.София,
ж.к. „****** е посочен като придобит от ответницата чрез договора за
покупко-продажба от 08.06.1988г. В този смисъл, противно на оплакването в
жалбата, се доказва идентичност между собствения на ответницата имот и топлоснабдения
по исковата молба. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни
по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на
топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.
Заявлението на ищеца „Т.С.” ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност
относно периодичното вземане за главниците относно стойност на предоставена
топлинна енергия и на услуга дялово разпределение, с настъпила изискуемост на
основание чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и
предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33 от
Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на търговеца. Следва да се има предвид, че поканата чрез публикуване
на задълженията и изтичането на последващия 30-дневен срок поставят началото на
изпадането на длъжника в забава за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от
Общите условия на ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. По смисъла на тази клауза, задължението за
стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок,
считано от периода, за който се отнася. След като в случая, заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 01.02.2018г., към тази дата все още не са погасени по
давност вземанията за главниците за периода от преди м.11.2014г., като
последното е изискуемо от 01.01.2015г., т.е. преди 01.02.2015г.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница
и мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното решение.
Решението в останалата отхвърлителна част като
необжалвано е влязло в сила.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди .
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда
претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от
последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с
която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.10.2020г., гр.д.18174/19г., СРС, 79 с-в признава
за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.А.В. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц.А.В. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 289,87 лв. - цена на топлинна
енергия за периода от 01.12.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот в
гр.София, ж.к. „******, с аб. № 267934; сумата 27,46 лв. - цена на такса за
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва, за които суми по ч. гр. дело № 7490/2018 г., СРС, 79
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2018 г.,
поправена с разпореждане от 18.02.2019 г.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.