РЕШЕНИЕ
№ 1096
гр. Пловдив, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20225300102561 по описа за 2022 година
Ищецът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Цар Освободител“
№ 7, представляван от *** И. Г. К., а също и от пълномощника му *** К. Т. В.-Т.,
твърди, че по силата на чл. 1 от Указ № 463/1950 г. за създаване на жилищен фонд към
Министерство на народната отбрана /обн. ДВ, бр. 214 от 1950, отменен с § 14, т. 3 от
ЗОВСРБ /обн. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., отм. ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от
12.05.2009 г./, чл. 340 от ЗОВСРБ /ред. 1995 г./, чл. 2 от Постановление № 162 на
Министерски съвет от 10.08.1999 г. за приемане на Устройствен правилник на МО и за
създаване на изпълнителни агенции към министъра на отбраната /ред. ДВ, бр. 98 от 99
г., ДВ, бр. 25 от 2001 г., ДВ, бр. 9 от 2004 г. и ДВ, бр. 65 от 2008 г./, чл. 2, т. 2 от
Устройствения правилник на МО /обн. ДВ, бр. 72 от 13.08.1999 г., отм. ДВ, бр. 27 от
09.04.2010 г./, чл. 2, ал. 3 ПМС № 54 от 01.04.2010 г., § 6, ал. 1 от ПМС № 123 на МС
от 15.05.2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове /обн. ДВ, бр. 37 от
22.05.2015 г., в сила от 01.07.2015 г./, а също и на чл. 2, ал. 2, т. 6 нова от ПМС № 54
от 01.04.2010 г. /изм. обн. ДВ, бр. 37 от 2015 г., в сила от 01.07.2015 г./ е
правоприемник на правата и задълженията, произтичащи от правоотношения свързани
с обектите на жилищния фонд на Министерство на отбраната, в това и число и на
правата и задълженията, произтичащи от прекратения с писмо изх. № 62-00-
5598/20.12.2006 г. на Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство
на отбраната“ Договор за наем от 21.02.1997 г., изменен с Анекс от 30.03.1998 г., по
който Служба казармен и жилищен фонд и противопожарна охрана в качеството му
наемодател, е предоставило за временно и възмездно ползване на ЦДГ „***“, чийто
правоприемник е ЦДГ „***“, която макар да е юридическо лице като третостепенен
разпоредител с бюджетен кредит няма самостоятелен бюджет и средствата предвидени
за издръжката й са планирани и включени в бюджета на Община *****, 20 броя
апартамента от жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящи се в гр. ***,
1
както и че след прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето на
ищеца Община ***** е продължила да ползва за нуждите на ЦДГ „***“ за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. : апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8
етажа с адрес – гр. ***, с площ 19,10 кв. м., актуван с АЧДС № 8283/28.06.2013 г.;
апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ
84,11 кв. м., актуван с АЧДС № 10787/13.06.2022 г. /предишен АЧДС № 4668 от
23.04.2002 г./; апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с адрес – гр.
***, с площ 19,10 кв. м., актуван с АЧДС № 10788/13.06.2022 г. /предишен АЧДС №
4668 от 23.04.2002 г./; апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с
адрес – гр. ***, с площ 84,11 кв. м., актуван с АЧДС № 10789/13.06.2022 г. /предишен
АЧДС № 4668 от 23.04.2002 г./; апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8
етажа с адрес – гр. ***, с площ 84,11 кв. м., актуван с АЧДС № 10790/13.06.2022 г.
/предишен АЧДС № 4669 от 23.04.2002 г./; апартамент № *, находящ се на *** етаж в
сграда от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ 19,10 кв. м., актуван с АЧДС №
10791/13.06.2022 г. /предишен АЧДС № 4669 от 23.04.2002 г./; апартамент № *,
находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ 84,11 кв. м.,
актуван с АЧДС № 10792/13.06.2022 г. /предишен АЧДС № 4669 от 23.04.2002 г./, а за
периода 01.01.2019 г. – 31.08.2021 г. : апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда
от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ 84,11 кв. м., актуван с АЧДС № 8282/28.06.2013 г.
и апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ
84,11 кв. м., актуван с АЧДС № 4666/23.04.2002 г., поради което дължи обезщетения за
това в общ размер на 48 969.41 лв., от които 16 884.29 лв. за периода 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г., 16 884.29 лв. за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и 15 200.83 лв. за
периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., определени в съответствие с чл. 21, ал. 3 от
Наредба № Н-22/16.07.2010 г., в който е предвидено, че със заповед на *** на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ се определя размерът
на обезщетението, което заплащат лицата, заемащи жилища от жилищния фонд на
Министерство на отбраната без основание или на отпаднало правно основание, а също
и със Заповед № 1093/07.11.2022 г. на *** на Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“, според която размерът на обезщетението в тези случаи е
четирикратният размер на определената месечна наемна цена, което е предвидено и в
чл. 24 от прекратения договор за наем. За тези вземания ведно със законната лихва от
04.05.2022 г. до окончателното им изплащане ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20225330106368 по
описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение, поради което с настоящата искова молба ищецът моли съда да
установи вземанията му по заповедта, а в случай на отхвърляне на предявените
установителни искове, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати горните суми като обезщетения за неоснователно обогатяване, тъй като с
ползването на гореописаните недвижими имоти, част от жилищния фонд на
Министерство на отбраната, за нуждите на ЦДГ „***“, без правно основание Община
***** е лишила ищеца от възможността да си служи с тях и да реализира доходи от
тях, като си е спестила извършването на разходи за наем и се е обогатила
неоснователно. Ищецът претендира присъждане на разноски по настоящото и по
заповедното производство.
Главни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 236, ал. 2 ЗЗД
съединени за съвместно разглеждане с искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
предявени при условията на евентуалност.
2
Ответникът Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, представляван от ***** З. Д., а също и от пълномощника му *** С.
Г., оспорва предявените искове по следните съображения : в императивната норма на
чл. 78 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., за 2020 г. и за
2021 г. /включително и за 2022 г./ е записано : „Бюджетните организации настанени в
сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.“, поради
което изцяло неаргументирано остава искането на ищеца за плащане на обезщетения за
исковия период от страна на ответника поради това, че е ползвал с обществени и
образователни цели имоти, държавна собственост и в тях се помещават групи с деца, а
именно – Детска градина „***“; представеният с молбата за издаване на изпълнителен
лист договор за наем от 1997 г. е с изтекъл срок от 2006 г., след която година Община
***** не е сключвала друг договор за наем с Изпълнителнан агенция „Военни клубове
и военно-почивно дело“, следователно представеният договор е изцяло нередовен от
външна страна, не инкорпорира валидно правоотношение между страните по него, не
вменява права и задължения за тях, както и не поражда право за ищеца да претендира
наемни суми от ответника; представените от ищеца оценителни протоколи не
отговарят на императивното изискване на чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за държавната собственост, не са представени документи, изхождащи от
независим оценител, указващи реда и нормативната база, въз основа на които се
образува сумата, претендирана като обезщетение за ползването на недвижимите имоти,
държавна собственост, управлявани от ищеца – апартаменти, находящи се в гр. ***;
сочената в исковата молба Наредба № Н-22/16.07.2010 г. като основание за
дължимостта на процесните обезщетения регламентира наемни отношения между
Министерство на отбраната и потенциални наематели във връзка с използването на
недвижимо имущество за жилищни нужди, а не с предназначение детска градина
„***“; не са налице нововъзникнали обстоятелства и/или факти, за да е възможно
предявяваването на осъдителните искове, с оглед на което по изложените съображения
ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело ч. гр. д. №
20225330106368 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г. на 09.05.2022 г. по него
е издадена Заповед № 367 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, поправена с разпореждане № 13995/17.06.2022 г., с която е
разпоредено длъжникът Община ***** да заплати на кредитора Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ сумата от 48 969.41 лв. – сбор от
обезщетения за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г., в това число : 16 884.29 лв. за
периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.; 16 884.29 лв. за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020
г. и 15 200.83 лв. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., за ползване на следните
имоти – държавна собственост, управлявани от Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“, след прекратяване на Договор за наем от 21.02.1997
г., а именно : апартаменти * и *, находящи се на ул. ***, апартаменти *,* и *, находящи
се на ул. ***, апартаменти *,* и *, находящи се на ул. ***, апартаменти *,* и *,
находящи се на ул. ***, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от Община *****, поради което Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ е предявила настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта.
3
Последните произтичат от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 Закон за задълженията и
договорите, уреждаща отношенията между страни по прекратен договор за наем, по
който наемателят е продължил ползването на имота – обект на договора за наем,
въпреки изричното противопоставяне на наемодателя, в която хипотеза според
посочената норма по силата на закона възниква „квази наемно правоотношение“
между страните по договора за наем, действието на който е прекратено, по което
бившият наемател е длъжен да изпълнява задълженията си по прекратения договор за
наем, в това число и да плаща цена за ползването на вещта, което плащане има
обезщетителен характер, тъй като не съставлява престация по договора.
В настоящия случай главните искове се основават на твърдения за продължило
ползване на описаните в исковата молба недвижими имоти, собственост на
Министерство на отбраната, стопанисването на които понастоящем е възложено на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, предоставени на
Община ***** за нуждите на ЦДГ „***“ /чийто правоприемник е ЦДГ „***“/ след
прекратяване на сключен на 21.02.1997 г. Договор за наем между последното и Служба
Казармен и жилищен фонд и протиопожарна охрана към Министерство на отбраната,
правоприемник на павата и задълженията произтичащи от който е ищецът, въпреки
противопоставянето му.
Заверен препис на този договор е представен със Заявление вх. № 27915/25.10.2022
г. и приет като доказателство по делото, като при прочита му в унисон с твърденията
на ищеца се установява, че като наемодател в него е посочено образувание със
следната абревиатура : „СКЖФ и ПО“ – Служба казармено-жилищен фонд и
противопожарна охрана. Тази структура е създадена на основание чл. 240, ал. 1 Закон
за отбраната и въоръжените сили на Република България, обн. ДВ, 112 от 27.12.1995 г.,
отм. ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г. Впоследствие с § 1, т. 3 от
Постановление № 199 на Министерския съвет от 04.11.1999 г. за изменение и
допълнение на нормативни актове на Министерския съвет е изменено Постановление
№ 162 на МС от 10.08.1999 г. за приемане на Устройствен правилник на
Министерството на отбраната и за създаване на изпълнителни агенции към министъра
на отбраната, като е създаден чл. 2, ал. 1, т. 2, съобразно който, считано от 01.01.2000 г.
към министъра на отбраната се създава Изпълнителна агенция „Казармено-жилищен
фонд и разпореждане с имущество“, на която е възложено управлението на казармения
и жилищния фонд на Министерството на отбраната. С § 1 на Постановление № 58 на
МС от 08.03.2001 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на
Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 01.04.2001 г., е
изменена т. 2 на чл. 2 от Постановление № 162 на МС от 10.08.1999 г. за приемане на
Устройствен правилник на Министерството на отбраната и за създаване на
изпълнителни агенции към министъра на отбраната, като е създадена Изпълнителна
агенция „Управление на частната държавна собственост на Министерството на
отбраната“, на която е възложено управлението на ведомствения жилищен фонд на
Министерството на отбраната и осъществяването на функциите по управление на
имоти - публична държавна собственост, необходимостта от които за Министерството
на отбраната е отпаднала, и на имоти - частна държавна собственост, които не са
включени във ведомствения жилищен фонд. С изменение на Устройствения правилник
на Министерството на отбраната, обн. ДВ, бр. 9 от 2004 г., управлението на
ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната е възложено на
Изпълнителна агенция „Държавна собственост на МО“. С Постановление №
167/11.07.2008 г. е приет Устройствен правилник на МО, с което е закрита
4
Изпълнителна агенция „Държавна собственост на МО“ и правата и задълженията по
отношение на управлението на жилищния фонд на Министерство на отбраната са
поети от Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“. На основание чл. 2, ал. 1
от Постановление на Министерски съвет № 54/01.04.2010 г. Изпълнителна агенция
„Социални дейности на МО“ е преобразувана в Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“ и съгласно § 6 от Постановление № 123/15.05.2015 г.,
в сила от 01.07.2015 г., правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с
дейността по настаняването под наем, управлението и експлоатацията на жилищния
фонд на Министерството на отбраната преминават от реорганизираните
административни звена на Министерството на отбраната в Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“. Следователно ищецът е материалноправно
легитимиран по предявените искове.
Същевременно като наемодател в договора е посочена Централна детска градина
/ЦДГ/ „***“ със седалище и адрес на управление – гр. ***, а в чл. 1 от контракта е
обективирана следната договореност на страните : „Наемодателят предоставя на
наемателя под наем недвижими имоти – ПОМЕЩЕНИЯ И СЕРВИЗИ на обща площ
1103.08 кв. м., 20 бр. апартаменти, находящи се в гр. ***, за разкриване на ЦДГ „***“.
На база на горепосочените уговорки съдът приема, че невярно е твърдението на
ищеца, че имотите – обект на договора за наем, са предоставени на Община ***** за
нуждите на ЦДГ „***“. Напротив съобразно същите процесните апартаменти са
предоставени за временно ползване на наемателя по договора, а именно - ЦДГ „***“.
Последната както по силата на чл. 10, ал. 5 от действащия към датата на сключване
на договора за наем Закон за народната просвета /обн. ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., отм.
бр. 79 от 13.10.2015 г., доп. бр. 80 от 16.10.2015 г./, така и според чл. 2, ал. 3 във връзка
с чл. 29, ал. 1 от сега действащия Закон за предучилищното и училищното образование
като институция в системата на предучилищното образование е юридическо лице,
поради което съгласно чл. 131, ал. 1 Закон за лицата и семейството е носител на права
и задължения, т. е. тя е правоспособна по материалното право, следователно съобразно
чл. 27, ал. 1 ГПК тя може да бъде носител на процесуални права и задължения като
страна в гражданския процес. Ето защо само по себе си обстоятелството изтъкнато от
ищеца в подаденото в изпълнение на Разпореждане № 4092/11.10.2022 г. Заявление вх.
№ 27915/25.10.2022 г., че детска градина „***“ като правоприемник на ЦДГ „***“ няма
самостоятелен бюджет и средствата предвидени за издръжката й се планират и
включват в бюджета на Община ***** не я лишава от възможността да участва като
страна в настоящото производство, още повече, че именно тя е материалноправно
легитимирана по предявените искове доколкото описаните в исковата молба имоти са в
нейно държане след прекратяване на наемното правоотношение.
В обобщение съдът намира, че Община ***** не е материалноправно легитимирана
по настоящия спор, поради което предявените както главни, така и акцесорни
претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в максималния предвиден в чл.
25, ал. 1 Наредба за заплащането на правната помощ размер от 360 лв. увеличен с 50 %
на основание чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ или общо 540
лв., като се отчете обстоятелството, че материалният интерес по делото е над 10 000 лв.
По изложените съображения съдът :
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„Цар Освободител“ № 7, представлявана от *** И. Г. К., против Община Пловдив, ЕИК
*********, с адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от
***** З. Д., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 236, ал. 2
ЗЗД за признаване за установено, че последната дължи сумата от 48 969.41 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г., в това
число : 16 884.29 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.; 16 884.29 лв. за периода
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и 15 200.83 лв. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., за
ползване на следните имоти – държавна собственост, управлявани от Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, след прекратяване на Договор за
наем от 21.02.1997 г., а именно : апартаменти * и *, находящи се на ул. ***,
апартаменти *, * и *, находящи се на ул. ***, апартаменти *, * и *, находящи се на ул.
***, апартаменти *, * и *, находящи се на ул. ***, за които вземания Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ се е снабдила със Заповед №
367/09.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, поправена с разпореждане № 13995/17.06.2022 г., а също и с изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 20225330106368 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност от Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – бул. „Цар Освободител“ № 7, представлявана от *** И.
Г. К., против Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, представлявана от ***** З. Д., искове с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 48 969.41 лева, представляваща сбор от обезщетения за
ползване без правно основание за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г. и в частност : 16
884.29 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.; 16 884.29 лв. за периода 01.01.2020 г.
– 31.12.2020 г. и 15 200.83 лв. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., на следните
недвижими имоти, част от жилищния фонд на Министерство на отбраната, за нуждите
на ЦДГ „***“ :
за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. : апартамент № *, находящ се на *** етаж
в сграда от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ 19,10 кв. м., актуван с АЧДС №
8283/28.06.2013 г.; апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с адрес
– гр. ***, с площ 84,11 кв. м., актуван с АЧДС № 10787/13.06.2022 г. /предишен АЧДС
№ 4668 от 23.04.2002 г./; апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с
адрес – гр. ***, с площ 19,10 кв. м., актуван с АЧДС № 10788/13.06.2022 г. /предишен
АЧДС № 4668 от 23.04.2002 г./; апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8
етажа с адрес – гр. ***, с площ 84,11 кв. м., актуван с АЧДС № 10789/13.06.2022 г.
/предишен АЧДС № 4668 от 23.04.2002 г./; апартамент № *, находящ се на *** етаж в
сграда от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ 84,11 кв. м., актуван с АЧДС №
10790/13.06.2022 г. /предишен АЧДС № 4669 от 23.04.2002 г./; апартамент № *,
находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ 19,10 кв. м.,
актуван с АЧДС № 10791/13.06.2022 г. /предишен АЧДС № 4669 от 23.04.2002 г./;
апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ
84,11 кв. м., актуван с АЧДС № 10792/13.06.2022 г. /предишен АЧДС № 4669 от
23.04.2002 г./;
6
за периода 01.01.2019 г. – 31.08.2021 г. : апартамент № *, находящ се на *** етаж в
сграда от 8 етажа с адрес – гр. ***, с площ 84,11 кв. м., актуван с АЧДС №
8282/28.06.2013 г. и апартамент № *, находящ се на *** етаж в сграда от 8 етажа с
адрес – гр. ***, с площ 84,11 кв. м., актуван с АЧДС № 4666/23.04.2002 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Цар
Освободител“ № 7, представлявана от *** И. Г. К., да заплати на Община Пловдив,
ЕИК *********, с адрес – гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана
от ***** З. Д., сумата от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7