№ 6810
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Цветомир М. Минчев
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100504080 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата С. С. Л. срещу решение № 2451 от 14.02.2025 г., постановено по гр.
дело № 25424/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 2379,71 лв. до пълния уважен размер от 2673,86 лв. (т.е. за сумата от 294,15 лв.),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. в имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „********, ведно със
законната лихва от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 405,15 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 24.08.2022 г. върху вземането
за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50954/2022 г. по
описа на СРС, 74 състав.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост,
като въззивницата счита, че общите условия на ищеца по отношение на режима на забава са
1
неприложими и за дължимостта на мораторно обезщетение е необходимо изпращането на
покана. Намира, че присъдената в цялост главница за топлинна енергия включва и суми по
погасен по давност период от м. 05.2019 г. до м. 07.2019 г., които следва да бъдат изключени
от дължимите задължения. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и отхвърляне на предявените искове за посочените суми.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответницата част е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Далсия“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част поради следните съображения:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Във въззивната жалба не са изложени доводи срещу наличието на облигационно
правоотношение между страните, като първоинстанционното решение не се обжалва и е
влязло в сила в частта, с която е уважен главният иск за стойност на потребена топлинна
енергия за сумата от 2379,71 лв. Ето защо между страните по делото към настоящия етап от
производството е налице сила на пресъдено нещо, че за процесния период С. С. Л. е била
битов клиент на топлинна енергия и е потребявала топлинна енергия в топлоснабдения
имот, представляващ апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. „********, по силата на
облигационното правоотношение по неформален договор при общи условия, сключен с
„Топлофикация София“ ЕАД.
Съобразно твърденията и възраженията на страните, с определението по чл. 140 ГПК по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през
2
исковия период от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. в процесния имот е доставена топлинна
енергия в твърдяните количества на стойност от 4010,80 лв., като претендираните от
ответницата С. С. Л. 4/6 части от тази сума се равняват на 2673,86 лв. Съобразно принципа
на диспозитивното начало в гражданския процес предявеният срещу този ответник иск може
да бъде уважен само за 4/6 части от стойността на потребената топлинна енергия, т.е. за
сумата от 2673,86 лв., като в случай че претенцията е неоснователна за част от заявения
период, искът следва да бъде частично отхвърлен за 4/6 части от стойността на енергията,
претендирана за месеците, за които вземанията са погасени по давност, като в този смисъл
доводите във въззивната жалба са принципно основателни.
В случая обаче настоящият въззивен състав намира, че предявените претенции за главница за
потребена топлинна енергия не са погасени по давност за целия претендиран период. При
проверка за правилното приложение на разпоредбите на чл. 110-120 ЗЗД, за което въззивният
съд следи служебно, доколкото се касае до императивен материален закон, настоящият
състав констатира, че приложимият тригодишен срок на погасителната давност на главните
вземания е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 20.09.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 11.07.2019 г., са погасени по давност. По отношение на предявените
вземания са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, задълженията за целия период от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.
включително не са погасени по давност – за първия месец от посочения период
задължението е станало изискуемо на 15.07.2019 г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на
два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да
тече), не е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 20.09.2022 г. Ето
защо, исковата претенция за стойност на потребена топлинна енергия срещу С. С. Л. е
основателна за пълния предявен размер от 2673,86 лв.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, като противно на доводите във въззивната жалба, съобразно
клаузите на тези ОУ за поставяне на длъжника в забава не е необходимо изпращането на
покана. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр.
3
чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-
дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане
стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите
правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията
си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване
на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху действително потребеното количество топлинна енергия, а не върху прогнозните
сметки (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
С оглед на изложеното, доводите на въззивницата за липса на изискуемите по ОУ
предпоставки за изпадането й в забава по отношение на главницата за потребена топлинна
енергия са несъстоятелни – според приложимите ОУ, не се изисква покана, тъй като е
уговорен падеж на задължението, като процесният период на акцесорната претенция
започва с изтичане на уговорения срок – 45 дни след издаване на общата фактура на
31.07.2020 г., т.е. от 15.09.2020 г., като от посочената от ищеца по-късна начална дата
16.10.2020 г. и до посочената крайна дата 24.08.2022 г. е дължимо мораторно обезщетение
върху установения главен дълг в размер на търсената сума от 405,15 лв.
С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивницата
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2451 от 14.02.2025 г., постановено по гр. дело № 25424/2024 г.
по описа на СРС, 74 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, срещу С. С. Л., ЕГН **********, положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са уважени за разликата над сумата от 2379,71 лв. до пълния уважен размер от
2673,86 лв. (т.е. за сумата от 294,15 лв.), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. в имот, находящ се
на адрес гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва от 20.09.2022 г. до изплащане
на вземането, както и за сумата от 405,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 16.10.2020 г. до 24.08.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
4
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50954/2022 г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА С. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Далсия“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5