Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.06.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9210 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 73345 от 03.04.2020 год., постановено по
гр.дeло № 10091/2018
г. на
СРС, Г.О., 119 състав е прието за
установено, че вземането на „П.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя К.Г.Д., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр.Пловдив, на бул.“ ******, в етаж V, в офис
V-ІІа, чрез пълномощника адв.С.С.Х. за следните суми: главница в размер на 1
891.56 лева по договор за покупко-продажба; 359.17 лева обезщетение за забава
върху посочената сума за времето от година до
година включително; законната лихва върху главницата за времето от
28.12.2016 година, когато ищецът подава
в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс, до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело № по описа на Софийския районен съд за 2016
година против „А.С.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** , представлявано от С.А.З.и А.Ю.Д., с адрес
за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, на бул.“ ******, във вход А, на етаж ІІІ, в апартамент
VІІ, чрез пълномощника адвокат С.М.Б.-Д.ЕГН **********, съществува. С решението
на съда е осъдено „А.С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.А.З.и А.Ю.Д., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр.София, на
бул.“ ******, във вход А, на етаж ІІІ, в апартамент VІІ, чрез пълномощника
адвокат С.М.Б.-Д.ЕГН **********, да плати на ищеца по първоначалния иск „П.С.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя К.Г.Д., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в
гр.Пловдив, на бул.“ ******, в етаж V, в офис V-ІІа, чрез пълномощника адв.С.С.Х.,
следните разноски: по водене на заповедното производство в размер на 355, 01
лева, по водене на исковото производство в размер на 80,65 лева. С решението на
съда е осъдено „П.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя К.Г.Д., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр.Пловдив, на бул.“ ******, в етаж V, в офис V-ІІа, чрез
пълномощника адв.С.С.Х., да плати на ищеца по насрещния иск „А.С.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** , представлявано от С.А.З.и А.Ю.Д., с адрес
за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, на бул.“ ******, във вход А, на етаж ІІІ, в апартамент
VІІ, чрез пълномощника адвокат С.М.Б.-Д.ЕГН **********, следните суми: главница
в размер на 5867,49 лева като част от цялата сума в размер на 10000,00 лева, законната
лихва върху главницата за времето от предявяването на насрещния иск на 19.07.2018
г. до окончателното плащане, направени в съдебното производство разноски в
размер на 1478,30 лева.
Срещу решението на СРС, 119 с-в е постъпила въззивна
жалба от „П.С.“ ЕООД, ***, подадена чрез пълномощника адв.С.Х., с искане същото
да бъде отменено, в частта, в която е уважен предявения от -„А.С.„ ООД, ***, насрещен
осъдителен иск, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен
иск бъде отхвърлени изцяло. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец по предявения
насрещен осъдителен иск-„А.С.„ ООД, ***, чрез пълномощника си адв.С.Б.оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ответника
по предявения насрещен осъдителен иск част -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, ако е
разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по
който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез
наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но процесуално недопустимо в обжалваната част от „П.С.“ ЕООД, ***- ответник по
предявения срещу него от „А.С.“ ООД, ***, насрещен осъдителен иск/ в частта, в която е
уважен предявения насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 5867,49 лв., като част от цялата сума в размер
на 10000,00 лв./ Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално
недопустимо в обжалваната част, поради следните съображения:
Съдът приема, че предметът на делото е
спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от хипотезите, при
които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при липса
на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от
иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на
страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези
случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати
производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или
родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане
на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено
основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а
делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези
принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са последователно
прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а именно:
решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015 г., І
т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 2830/2015
г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по т.дело №
3636/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е
недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното
начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от
страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на
което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В цитираните
решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата, която се
търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право чрез
обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Предмет на делото е спорното материално право,
индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да
определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца
твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното
основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения,
решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да
изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
На следващо място, съдът приема, че
разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица
обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
В процесния
случай, настоящият въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявения
от „А.С.“ ООД, *** срещу „П.С.“ ЕООД, ***, насрещен осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5867,49 лв., така както е изрично заявен по петитума на исковата
молба и на заявеното в обстоятелствената част на същата
договорно основание на исковата претенция,
поради което е постановил недопустимо решение. В
процесния случай, диспозитивът на решението на първостепенният съд не изяснява
предмета, по който се е произнесъл – посочени са страните, но не е посочена точната
правна квалификация на спорното материално право по
чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД. От друга
страна, диспозитивът на първоинстанционното решение не съответства и не е в
отговор на петитума на исковата молба, който от своя страна е напълно съобразен
с наведеното с обстоятелствената част на исковата молба, договорно основание на
предявения насрещен осъдителен иск.
В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на
ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е
прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право. По
силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК , съдът се произнася с решение /като
редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно неоснователността
на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението
да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора".
Релевираните възраженията на страните, било правоизклюващи, правопроменящи или
правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на
обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и
съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество,
доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за несъществуването,
липса или погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за
неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност.
Безалтернативен е изводът, че със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно
спорното право, а изложеното в мотивите – само по изключение досежно
възраженията за право на задържане и прихващане/ чл.298, ал.4 от ГПК/. Предметът
на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и
петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното
решение. С оглед на което, съдът приема,
че обжалваното решение е недопустимо в обжалваната
част, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
С
оглед на изложеното, решението в обжалваната част, като процесуално недопустимо
следва да се обезсили, включително и в частта за разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения от „А.С.“ ООД, ***
срещу „П.С.“ ЕООД, ***, насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1,
вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5867,49 лв., на заявеното в
обстоятелствената част на исковата молба договорно основание. Новото
разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по
чл.146 от ГПК.
Предвид
изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в
настоящето производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
С
оглед цената на иска и дадените задължителни за съдилищата указания в т. 8 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване – арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Съдът приема,
че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лв. по
търговски дела. Обхватът на понятието "търговско дело" е по-широк от
това за "търговска сделка", но също и от "търговски спор",
както последното е дефинирано в петте точки от текста на чл.365 от ГПК. В конкретния случай, делото е търговско с оглед страните и договорната връзка. Цената на предявения
насрещен осъдителен иск/ под 20000 лв./ изключва касационния
контрол на решението – чл.280, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 73345 от 03.04.2020 год., постановено по гр.дeло № 10091/2018
г. на
СРС, Г.О., 119 състав, в частта,
с която е осъдено „П.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя К.Г.Д., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр.Пловдив, на бул.“ ******, в етаж V, в офис V-ІІа, чрез
пълномощника адв.С.С.Х., да плати на
ищеца по насрещния иск „А.С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** , представлявано от С.А.З.и А.Ю.Д., с адрес
за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, на бул.“ ******, във вход А, на етаж ІІІ, в апартамент
VІІ, чрез пълномощника адвокат С.М.Б.-Д.ЕГН **********, следните суми: главница
в размер на 5867,49 лева като част от цялата сума в размер на 10000,00 лева, законната
лихва върху главницата за времето от предявяването на насрещния иск на 19.07.2018
г. до окончателното плащане, направени в съдебното производство разноски в
размер на 1478,30 лева.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг
състав на същия съд на предявения насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД, с
който е сезиран, съгласно мотивите на
настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.