Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 652
17.12.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 758 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от Д.Ж.Р. ***, подадена чрез
адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес: ***, офис , против Решение №1012-26-280-1
от 16.07.2021г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на Р. против Разпореждане №262-00-1121-3/03.06.2021г. на
Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се навеждат доводи, че оспореното решение е
неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно
била приложена разпоредбата на чл.54б ал.1 от КСО. Размера на изплащаното
парично обезщетение за безработица бил изчислен само от последния работодател,
а не от последните 24 месеца, предхождащи прекратяването на осигуряването. Също
неправилно било приложено и европейското законодателство. Твърди се, че към
правния спор били приложими Регламент (ЕО) №547/72г. – чл.80, чл.81, чл.83 и
чл.84, както и Регламент (ЕО) №1408/71г. – чл.67, ал.68 и чл.71. Разпоредбите
на цитираните два регламента били специални спрямо цитирания в административния
акт Регламент (ЕО) №883/2004г. Обжалваното решение не било мотивирано и в
частта относно продължителността на срока за изплащане на ПОБ. Неправилно бил
определен размера на осигурителния стаж съгласно чл.9 от КСО – не бил включен
периода на получаване на ПОБ по предходно настъпил осигурителен риск. Моли се
за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на
преписката на ТП на НОИ – Хасково, с указание за правилно прилагане на
материалното право и изчисляване и изплащане на ПОБ на жалбоподателката.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Директор на
ТП на НОИ – Хасково като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по
делото.
Административен
съд – Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.07.2020г. жалбоподателката Д.Ж.Р. подава до
Директора на ТП на НОИ – Хасково заявление вх. №262-00-1121/21.07.2020г. (л.46)
за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание Кодекса за
социално осигуряване. В заявлението е декларирала, че упражнявала трудова
дейност в друга държава Румъния, за периода от 13.06.2020г. до 20.07.2020г. при
посочен работодател. Заявлението е подадено чрез Директора на Дирекция „Бюро по
труда“ гр. Димитровград, където е заведено с вх. №1256/21.07.2020г.
С писмо изх. №Ц1029-26-1415/31.07.2020г. (л.44) на ТП
на НОИ – Хасково, на Д.Ж.Р. е изпратен формуляр, който следва да попълни и
изпрати заедно с копия от документите, с които разполага от Румъния. Същите
били необходими, за да се потвърдят периодите и доходите ѝ от осигурена
заетост от Румъния. Писмото е получено лично от Р. на 14.08.2020г., видно от представеното
известие за доставяне (л.43 гръб).
С Разпореждане №262-00-1121-1 от 30.07.2020г. (л.36),
издадено от Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково,
на основание чл.54г ал.4 от КСО, във връзка с чл.54 ал.1 т.5 от АПК, се спира
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано
по заявление №262-00-1121/21.07.2020г., подадено от Д.Ж.Р.. Мотивите на органа
са следните: Образувано производство по издаване на СЕД U 017 и СЕД U 004 за
периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Румъния. Разпореждането
е връчено на лицето срещу подпис на 14.08.2020г.
С Разпореждане №262-00-1121-2 от 01.06.2021г. (л.10),
издадено от Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково,
на основание чл.55 от АПК се възобновява производството по заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица, вх. №262-00-1121/21.07.2020г.,
подадено от Д.Ж.Р.. Като мотиви е посочено следното: Представени от лицето ПД U1 от Румъния
и Великобритания.
С Разпореждане №262-00-1121-3 от 03.06.2021г. (л.9),
издадено от Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково,
предвид заявление вх. №262-00-1121/21.07.2020г. на Д.Ж.Р., с последно прекратяване на осигуряването от
21.07.2020г., прекратено осигуряване за безработица на основание чл.328
ал.1 от КТ, с регистрация в АЗ на 21.07.2020г., осигурителен стаж след
31.12.2001г. – 10 г. и 11 месеца, осигурителен
доход за периода от 13.06.2020г. до 20.07.2020г., от който е определен
размерът на паричното обезщетение за безработица – 1088.64 лв., среднодневен
осигурителен доход – 41.87 лв., дневно парично обезщетение за безработица (60 %
от 41.87 лв.) – 25.12 лв., минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за
2020г. – 9.00 лв., максимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2020г. –
74.29 лв., на основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и
чл.54в ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) №883/2004, се отпуска парично
обезщетение за безработица, считано от 21.07.2020г.
до 20.03.2021г. в размер на 25.12 лв. дневно.
Разпореждане №262-00-1121-2 от 01.06.2021г. и
Разпореждане №262-00-1121-3 от 03.06.2021г. са изпратени на адреса на Д.Ж.Р. и
получени на 11.06.2021г. от посочено в приложеното известие за доставяне (л.9
гръб) лице.
От Д.Ж.Р. до Директор на ТП на НОИ – Хасково е
подадена жалба вх. №1012-26-280 от 22.06.2021г. (л.8) против Разпореждане
№262-00-1121-2 от 03.06.2021г.
С Решение №1012-26-280-1 от 16.07.2021г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково, се отхвърля жалбата на Р. против Разпореждане
№262-00-1121-3/03.06.2021г. на Ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Хасково. За да постанови оспореният акт по- горестоящият
административен орган е приел, че приложима в процесният случай се явява разпоредбата
на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. по отношение зачитането на всички
удостоверени периоди на трудова заетост, потвърдени от съответната институция
на държава членка на ЕС. При съблюдаване на горното правило, за определяне
периода на изплащане на паричното обезщетение на жалбоподателката, решаващият
орган е намерил правилен извода на ревизирания такъв за наличие на 10 г. 11м. и
24 дни осигурителен стаж за времето след 31.12.2001г., от който 5 г. 7м. и 5 дни
за периода от 02.11.2014г. до 06.06.2020г.
осигурителен стаж във Великобритания и от 13.06.2020г. до 20.07.2020г.-
01м. 08 дни – осигурителен стаж в Румъния. Предвид тези обстоятелства 8
месечния период на изплащане на паричното обезщетение е възприет като правилно
и законосъобразно определен на основание разпоредбата на чл. 54в, ал.1 от КСО.
По отношение на възприетият подход за определяне
размера на дължимото парично обезщетение за безработица, решаващият орган е
цитирал отново разпоредбата на чл. 62, ал.1 от регламент (ЕО) № 883/2004г., с
оглед на която е обосновал извод, че следва да се вземе предвид полученият от
жалбоподателката доход само при последният работодател, независимо от
продължителността на последната заетост. Предвид, че последната заетост за
жалбоподателката е от 13.06.2020г. до 20.07.2020г., като правилен се възприема
избраният от органа подход да вземе предвид размера на дохода получен при този
работодател и с оглед на отработеното време да определи среднодневното
възнаграждение, от което да определи паричното обезщетение за безработица в
размер на 60 %, така както е заложено в чл. 54б, ал.1 от КСО. По делото не се
представят доказателства за дата, на която решението е било съобщено на
жалбоподателката.
Жалбата срещу решението е подадена на 22.07.2021г.
чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-280-2/22.07.2021г.
По делото е представена справка „Данни от Регистър на
осигурените лица“ на Д.Ж.Р. за периода от 23.11.2005г. до 31.07.2013г., както и
легализирани преводи на преносими документи U1 от Великобритания и от Румъния.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, оспорването за предприето в
законоустановения срок, предвид липсата на представени от страна на
административният орган доказателства за датата, на която оспореният акт е
връчен на жалбоподателката и предвид липсата на възражения в насока несрочното
подаване на жалбата. Последната е депозирана от лице с правен интерес и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, предвид което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за
безработица изхождат от компетентни съгласно чл.117, ал.1 и чл.54ж от КСО органи, издадени са в предписаната от закона
форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което изискването по чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК е спазено. Материалният закон е правилно приложен, като не са
допуснати
и нарушения на административнопроизводствените правила.
Между страните не се спори, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на
обезщетение за безработица. Съгласно последната разпоредба „право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация
като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия и не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.
Паричното обезщетение се изплаща с начална
дата в зависимост от датата на прекратяване на осигуряването и спазване на
срока за регистрация в Бюро по труда, считано от същата дата, след подаване на
заявление от правоимащото лице.
Спорът между страните е правен и касае
приложимото в процесния случай право, относно определяне периода, въз основа на
който следва да се определи продължителността за изплащане на съответното
възнаграждение и дохода въз основа на който следва да стане това определяне.
Жалбоподателката претендира, че периода, за който следва да се изплаща ПОБ
трябва да бъде изчислен, като се вземе предвид и периода на получаване на
парично обезщетение по преходно настъпил риск. Също така по отношение размера
на ПОБ претендира същия да се изчисли, като се вземе предвид дохода от
последните 24 месеца с оглед нормата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, независимо от това
дали трудовата заетост в този период е била осъществявана при повече от един
работодател. Решаващият орган на свой
ред е мотивирал в оспорения акт прякото приложение на разпоредбата на чл. 62,
§1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. според който е приел относимост на дохода
единствено при последния работодател, независимо че трудовата заетост е била
по- кратка от 24 месеца.
При това положение следва да се посочи,
че периодът за изплащане на обезщетението, с оглед нормата на чл. 54в, ал. 1 КСО се определя според продължителността на осигурителния стаж, по време на
който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001
г., който с оглед представените по делото доказателства съдът намира за
правилно изчислен на 10 г. 11м. и 24
дни. От страна на жалбоподателката не се ангажираха каквито и да било
доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения за наличие на други
осигурителни периоди. Поисканите в тази връзка справки и приобщени към делото
/л. 74- л.88/ не сочат на извод различен от приетия от административния орган
такъв. При това положение настоящият съдебен състав намира за правилно
определена продължителността на периода, за който на жалбоподателката се следва
парично обезщетение за безработица в размер на 8 месеца.
По отношение на дължимия размер на паричното
обезщетение, разпоредбата на чл. 54б, ал.1 от КСО предвижда същото да е 60 на
сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица“
за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, който не може да бъде по-малко от минималния и по- голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
В
настоящото производство като доказателство са приети и представените в хода на
административното производство и взети предвид от административният орган
формуляри U 1 от трудовата заетост на жалбоподателката във
Великобритания, с потвърден доход за периода от 03.05.2016г. до 22.07.2019г. и
от 29.07.2019г. до 14.06.2020г. /л.90-95/, както и за потвърден осигурителен
доход при последния работодател в Румъния за периода от 13.06.2020г. до
20.07.2020г. /л.96- 101/.
След присъединяването на
Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза.
Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове,
какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на
обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на
социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите
правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните
закони. Не се споделя твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката
за относимост в процесния случай на разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 574/72г. и
Регламент /ЕО/ № 1408/71г. доколкото същите са отменени в сила от 2010г. Посочените правила и принципи понастоящем се съдържат в
регламент ЕО/№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент ЕО/№
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване
на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен
механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и
обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1.
Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3.
Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на
обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на
определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна
дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на
чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този
принцип се съдържат в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004.
В чл. 62, § 1 от регламента "изчисляване
на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата
членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се
основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален
доход, да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния
доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по
трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото
законодателство.
Според § 2 от същия член, §
1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната
институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на
трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и
когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е
прилагало законодателството на друга държава членка.
В случая осигурителния период определен от нормата на чл. 54б, ал.1 от КСО включва
и период на осигурена заетост, през който спрямо жалбоподателката се е
прилагало законодателството на друга държава-членка на ЕС. Следователно
правилно и законосъобразно изчисляването на паричното обезщетение за
безработица, което се отпуска на лицето, е извършено при прилагане на нормата
по чл.62, пар.2, вр. пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за
социална сигурност, т.е. при отчитане изключително на трудовото възнаграждение
или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му
работа по трудово правоотношение, която в процесния случай е била в държава
членка на ЕС – Румъния за периода от 13.06.2020г. до 20.07.2020г. Правилно и
законосъобразно този осигурителен доход е взет предвид от компетентния
административен орган и размерът на обезщетението е правилно определен въз
основа на него. В този смисъл е и съдебната
практика, възприета в Решение № 15222 от 07.12.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 13/2018 г., Решение № 8501 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2018 г., VI
о., Решение № 3667 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 752/2017 г., VI о.,
Решение № 3022 от 09.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2017 г., VI о.,
Решение № 1092 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2016 г., VI о.,
Решение № 13560 от 09.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2016 г., VI о. и
други.
С оглед изложеното съдът намира, че Решение №1012-26-280-1 от
16.07.2021г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Хасково, като издадено от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона се явява
правилно и законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото, поради което Д.Ж.Р. *** следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТП на
НОИ
- Хасково сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по правилото на чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно и чл.143, ал.4 от АПК,
Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Ж.Р. ***, против Решение №1012-26-280-1 от 16.07.2021г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА
Д.Ж.Р. ***, да заплати по сметка на ТП на НОИ - Хасково сумата 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: