РЕШЕНИЕ № 3

 

гр. Бургас, 31.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Х., като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов адм. д. № 30/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод жалбата на З.В.Ж., Г.В.К., Д.В.Г., С.М.К., И.М.К., Н.Т.Н., А.Н.Т., Х.С.Т., С.Х.Т., Н.Х.Т., К.К.М., Р.К.Х., И.Н.И., К.И.П., Б.В.П. и К.. Б.. Д.., всички със съдебен адрес ***, против раздел ІІІ на Решение № 3044/18.05.2017 год. на ОС „Земеделие”-Созопол, с което на наследниците на Н.. М.. Т.. е отказано възстановяването в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните 3 имота: НИВА с площ от 2.638 дка в местността „...“, НИВА с площ от 0.600 дка в местността „...“ и НИВА с площ от 2.407 дка в местността „...“, трите в землището на гр. Ч.., Община С..; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.

В хода на съдебния процес жалбоподателят С.К. е починал, като с определение от 09.10.2019 год. делото по отношение тази страна е прекратено, а като жалбоподател е конституиран наследникът й В.П.Ж..

Правното основание на жалбата е чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ.

С протоколно определение от 03.04.2019 год., по молба на ответния административен орган, като заинтересована страна в процеса е конституирано Министерството на отбраната на РБ.

Ответната ОС „Земеделие”-Созопол и заинтересованата страна – Министерството на отбраната на РБ, чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата, молят за отхвърлянето й и за присъждане на деловодните разноски; ангажират доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима – подадена от активно легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ, съдържа необходимите реквизити.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представените по делото удостоверения, жалбоподателите са легитимирани като наследници на Н.. М.. Т.., б. ж. на гр. Ч.., Община С.., поч. на 22.03.1948 год. С обжалвания в настоящото дело раздел ІІІ от Решение № 3044/18.05.2017 год. ответният административен орган е постановил отказ за възстановяване в стари реални граници на три имота в землището на гр. Ч.. – нива с площ от 2.638 дка в местността „...“, нива с площ от 0.600 дка в местността „..“ и нива с площ от 2.407 дка в местността „...“. В решението са изложени мотивите за постановения отказ – нивите с площ от 2.638 дка и 0.600 дка попадат в терен на Министерството на отбраната, а третата нива – в урбанизираната територия на с. А.., Община С...

По делото е изготвено и прието експертно заключение, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, нивата с площ от 2.407 дка – по т. 3 от обжалваното решение, попада в урбанизираната територия на с. Атия; за другите два имота – с площ от 2.638 дка и 0.600 дка, е посочено, че са част от поземлен имот с идентификатор 81178.7.136, представляващ терен със специално предназначение и ползване, съгл. одобрения ТУП от 2016 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за неоснователна. Постановеният атакуван административен акт – т. ІІІ от Решение № 3044/18.05.2017 год., е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на материалния закон. Оплакването на жалбоподателите е свързано с твърдение, че липсват законови пречки за възстановяване правото им на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници – чл. 10а, ал. 1, ЗСПЗЗ. С оглед данните по делото, съдът намира това твърдение за неоснователно. По отношение нивата с площ от 2.407 дка в м. „....“ е установено, че тя попада изцяло в урбанизираната селищна територия на с. А.., т. е. проведено е мероприятие, което изключва приложението на чл. 10б, ал. 1, ЗСПЗЗ. Посоченото обстоятелство е установено от вещото лице по приетата експертиза, неоспорена от страните, и не е проведено насрещно доказване от жалбоподателите.

Другите две ниви – по т. ІІ, подт. 1 и 2 от обжалваното решение, вещото лице сочи, че попадат в поземлен имот със специално предназначение – с идентификатор 81178.7.136 по КККР, одобрена през 2007 год., като върху нивата от 2.638 дка и понастоящем съществуват изградените едноетажна масивна жилищна сграда, водомерна шахта и трафопост. Съдът намира, че по отношение тези два имота е проведено единно общо мероприятие по см. на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ – отреждане и обособяване на терена за военно поделение на МО на РБ, а това прегражда възможността за възстановяване в стари реални граници. Примерното изброяване в посочените разпоредби сочи, че законодателят не е поставил като изискване цялостното застрояване на имота – с постройки или съоръжения, за да е приложима забраната за възстановяване в стари реални граници. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице общо мероприятие, отредило терена на сега съществуващия ПИ с идентификатор 81178.7.136 за нуждите на отбраната на страната, като това мероприятие включва изградените постройки и незастроената част от земята. Съществуването на военното поделение 1381 към влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 год. не е спорен по делото факт, поради което възстановяването по реда на чл. 10б от с. з. е неприложимо – вж. и Решение № 754/17.04.2019 год. по КНАХД № 262/2019 год. на АдмС-Бургас и Решение № 22/11.02.2011 год. по гр. д. № 1339/2009 год. на ВКС. Лошото техническо състояние и отдавна  преустановената експлоатация на изградените постройка и съоръжения не изключват приложението на законовата забрана за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, поради което обжалваното решение е законосъобразно.

Изложеното мотивира съда да приеме, че в обжалваната част ІІ от решението на ОС „Земеделие”-Созопол е законосъобразен и правилен административен акт, жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Неоснователността на жалбата налага в полза на ответния административен орган и в полза на заинтересованата страна – МО на РБ, да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер от по 150 лева за юрисконсултско възнаграждение (чл. 143, ал. 3, АПК във вр. с чл. 81, чл. 78, ал. 3 и 8, ГПК и чл. 24, НЗПП).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ, Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.В.Ж., ЕГН **********, Г.В.К., ЕГН **********, Д.В.Г., ЕГН **********, В.П.Ж., ЕГН **********, И.М.К., ЕГН **********, Н.Т.Н., ЕГН **********, А.Н.Т., ЕГН **********, Х.С.Т., ЕГН **********, С.Х.Т., ЕГН **********, Н.Х.Т., ЕГН **********, К.К.М., ЕГН **********, Р.К.Х., ЕГН **********, И.Н.И., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН **********, Б.В.П., ЕГН **********, и К.. Б.. Д.., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, офис № 3 (адв. А.Ж.), против раздел ІІІ на Решение № 3044/18.05.2017 год. на ОС „Земеделие”-Созопол, с което на наследниците на Н.. М.. Т.. е отказано възстановяването в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните три имота: НИВА с площ от 2.638 дка в местността „...“, НИВА с площ от 0.600 дка в местността „...“ и НИВА с площ от 2.407 дка в местността „...“, трите в землището на гр. Ч.., Община С...

 

ОСЪЖДА З.В.Ж., ЕГН **********, Г.В.К., ЕГН **********, Д.В.Г., ЕГН **********, В.П.Ж., ЕГН **********, И.М.К., ЕГН **********, Н.Т.Н., ЕГН **********, А.Н.Т., ЕГН **********, Х.С.Т., ЕГН **********, С.Х.Т., ЕГН **********, Н.Х.Т., ЕГН **********, К.К.М., ЕГН **********, Р.К.Х., ЕГН **********, И.Н.И., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН **********, Б.В.П., ЕГН **********, и К.. Б.. Д.., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, офис № 3 (адв. А.Ж.), на основание чл. 78, ал. 3, ГПК и чл. 143, ал. 4, АПК, да заплатят на ОС „Земеделие“-Созопол деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева.

 

ОСЪЖДА З.В.Ж., ЕГН **********, Г.В.К., ЕГН **********, Д.В.Г., ЕГН **********, В.П.Ж., ЕГН **********, И.М.К., ЕГН **********, Н.Т.Н., ЕГН **********, А.Н.Т., ЕГН **********, Х.С.Т., ЕГН **********, С.Х.Т., ЕГН **********, Н.Х.Т., ЕГН **********, К.К.М., ЕГН **********, Р.К.Х., ЕГН **********, И.Н.И., ЕГН **********, К.И.П., ЕГН **********, Б.В.П., ЕГН **********, и К.. Б.. Д.., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, офис № 3 (адв. А.Ж.), на основание чл. 78, ал. 3, ГПК и чл. 143, ал. 4, АПК, да заплатят на Министерството на отбраната на Република България, със седалище гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ