Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 11.01.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 340 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" АД със седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.И., излага твърдения в ИМ, че е доставял на ответника, негов клиент с аб.№*, природен газ в за периода 01.12.2016г. - 02.08.2017г. Сочи, че ответникът не му е заплатил цената в размер на 404,67лв. за потребените количества природен газ в периода от 01.12.2016г. до 28.02.2017г., съгласно посочените в ИМ процесни три фактури, за процесния обект в гр.*, ул."*" №*, вх.*, ап.*, на основание Договор при Общи условия за продажба на природен газ на потребители за битови нужди - главница. Твърди, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2461/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковата сума от 404,67лв. - главница, сумата 19,54лв. - неустойка за забава в размер на законната лихва за периода от 11.01.2017г. до 02.08.2017г. на основание чл.72 от ОУ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2017г. до изплащане на вземането, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.И., с писмена молба поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът С.Г.Б. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначеният му особен представител адв.Д. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени изцяло. В СЗ, чрез адв. Д. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Доколкото оспорените от ответника с писмения отговор по отношение тяхната истинност /вярност/ документи, представени от ищеца с ИМ по пункт от 1 до 4 вкл. и от пункт 5 до 7 вкл. и по пункт 10 от ИМ, съставляват частни свидетелстващи такива, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а се преценяват, съобразно всички събрани по делото доказателства, то оспорването на тяхната истинност /вярност/ не се свързва с последиците по чл.193 ал.1 от ГПК, поради което съдът не откри производство по този ред. Не претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства подадени от ответника до Газоразпределително предприятие "Р." АД Заявление за присъединяване към газоразпределителната мрежа в гр.В.Т. №232/25.10.2007г, Съгласие за присъединяване №220/25.10.2007г. и подписан между ответника и "Р." АД Договор за присъединяване №220/25.10.2007г., по силата на който ответникът - потребител е възложил и газоразпределителното предприятие е приело възмездно да присъедини обекта на потребителя, а именно собственият му недвижим имот, съгласно НА за покупко - продажба №50, том І, рег.№746, н.д.№44/2006г. по описа на Нотариус Д. Р., находящ се в гр.*, ул."*" №*, вх.*, ап.*, с аб.№*, към газоразпределителната си мрежа, като съгласно чл.8 от договора за присъединяване №220/25.10.2007г., продажбата на природен газ се извършва съгласно Общи условия за продажба на природен газ за битови нужди, валидни за ГРПр "Р." АД и които потребителят приема с подписването на д/ра. След извършена служебно от съда справка в ТР на Агенция по вписвания по партидата на ищеца се установи, че газоразпределителното предприятие "Р." ЕАД е заличен търговец, чийто правоприемник е "д." еад, което променя наименованието си на "О." ЕАД /заличен търговец/, чийто правоприемник е ищеца по делото "*" АД със седалище гр.*, притежаващ лицензия за осъществяване на дейността разпределение на природен газ, вкл. на територията на Община *, предвид което възникналото облигационно правоотношение от сключения Договор за присъединяване №220/25.10.2007г. и за продажба на природен газ при ОУ е между ответника и ищеца по делото, като възражението на ответника за недоказаност наличието на облигационна връзка между страните, възникнала от договор за продажба на природен газ при ОУ досежно процесния газоснабден обект за процесния период е неоснователно и недоказано, доколкото и по делото липсват писмени доказателства договорът за продажба на природен газ да е бил прекратен преди процесния период по главния иск.
Ищецът е издал на ответника процесните три броя фактури, неподписани от Б., с които му е фактурирал суми за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, както следва: по фактура №**********/31.12.2016г. - главница 154,13лв. за периода 01.12.2016г. - 31.12.2016г., върху която е начислил и неустойка за забава 8,73лв. за периода 11.01.2017г. - 02.08.2017г.; по фактура №**********/31.01.2017г. - главница 113,72лв. за периода 01.01.2017г. - 31.01.2017г., върху която претендира неустойка за забава 5,46лв. за периода 11.02.2017г. - 02.08.2017г. и фактура №**********/28.02.2017г. - главница 136,82лв. за периода 01.02.2017г. - 28.02.2017г., върху главницата по която е начислил неустойка за забава 5,35лв. за периода 15.03.2017г. - 02.08.2017г. Съгласно чл.58 от приложимите ОУ за продажба на природен газ на потребители за битови нужди, неполучаването на фактура не освобождава купувача от задължението му за плащане на дължимите суми, като, съгласно чл.55 ал.2 от ОУ, срокът за плащане на потребения природен газ не може да бъде по-малък от 10 календарни дни и следва да бъде еднакъв за всички купувачи.
Видно от писменото заключение на ВЛ М. по допуснатата по делото ССчЕ, ищецът води редовно счетоводство относно процесните фактури, те са осчетоводени текущо в месеца на издаването им като е отчетен приход по кредита на см. сметка 702 Приходи от разпределение/снабдяване/ доставяне на природен газ , като са включени в дневника за продажби в месеца на издаването им и по тях е внесено ДДС. Видно от ССчЕ, на 17.10.2017г. Къстю Янков Лалов е направил банков превод на сума от 206,52лв. с получател ищеца по делото за кл.№ на ответника **********, в резултат на което частично плащане е покрита изцяло фактура №**********/28.02.2017г. на стойност 136,82лв. и частично фактура №**********/31.01.2017г. - 69,70лв., по която остава непогасен остатък от 44,02лв., като остава непогасена е главницата по фактура № **********/31.12.2016г. на стойност 154,13лв., в резултат на което частично плащане, ответното задължение е на главница, представляваща цена за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ от 198,15лв. за периода 01.12.2016г. - 28.02.2017г. и неустойка за забава върху главниците по трите фактури за периода 11.01.2017г. - 17.10.2017г. от 28,10лв. Видно от ССчЕ, количествата изразходван природен газ /разпределението, снабдяването и доставката на природен газ/ по процесните фактури, издадени от ищеца, са остойностени правилно, съобразно утвърдените цени от ДКЕВР.
По делото е назначена СТЕ, като от ВЛ инж.К. са изготвени основно и допълнително писмени заключения, които съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани. Видно от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СТЕ, разходомера, който е монтиран в точката на присъединяване на ответника е Gallus 2000 G2.5 с идентификационен №0306А150437197, който е от одобрен тип и е вписан в Държавния регистър на разрешението за използване в страната средства за измерване, съгласно ЗИ, минал е проверка на 02.03.2018г. и от протокол №40/18 се установява, съобразно и заявеното от ВЛ в СЗ, че уреда е в изправност за процесния период, като грешката е в рамките на допустимата. В СЗ ВЛ по СТЕ заяви, че точката на консумирането е от разходомера и след като той ги е отчел тези количества, това означава, че те са подадени към абоната, както и че самият факт, че уредът работи точно доказва, че фактурираните на ответника количества са преминали и доставени. ВЛ по СТЕ в СЗ заяви, че процесният разходомер е възможно от най- опростен тип и няма памет за минал период, с натрупване е, както и че вече не е на процесния адрес, монтиран е на друго място. Видно от допълнителното писмено заключение на ВЛ по СТЕ, от технологичната схема на газорегулаторното табло се вижда, че цялото количество консумиран газ преминава през стабилизатора и разходомера и е отчетено, като отчитането на потребените количества газ се извършва ежемесечно и това е отразено със старото и ново показание на уреда и коригирано с топлинния коефициент. ВЛ по СТЕ заяви в СЗ, че не е виждал уреда, но в случая фактурираното на ответника количество газ абсолютно сигурно е, че е преминало и му е доставено.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2461/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
Доколкото от вписванията по партидата на ищеца в ТР се установява, че газоразпределителното предприятие "Раховецгаз - 96" ЕАД е заличен търговец, чийто правоприемник е "Д." еад, което променя наименованието си на "О." ЕАД /заличен търговец/, чийто правоприемник е ищеца по делото "*" АД със седалище гр.*, притежаващ лицензия за осъществяване на дейността разпределение на природен газ вкл. на територията на Община *, то безспорно доказан по делото е факта на възникнало облигационно правоотношение от сключения Договор за присъединяване №220/25.10.2007г. между ответника и ищеца по делото, като възражението на ответника за недоказаност наличието на облигационна връзка между страните, възникнала от договор за продажба на природен газ при ОУ досежно процесния газоснабден обект за процесния период е неоснователно. Безспорно доказан по делото, вкл. и от СТЕ, е факта, че собственият, съгласно НА за покупко - продажба №50, том І, рег.№746, н.д.№44/2006г. по описа на Нотариус Д. Р., недвижим имот на ответника, находящ се в гр.*, ул."*" №*, вх.*, ап.*, с аб.№*, е газоснабден от ищеца. Ответникът - ФЛ, като собственик на недвижимият имот, намиращ се на процесния адрес на доставка на газ, което ползва природен газ в домакинството си, има качеството "потребител на природен газ за битови нужди" за процесния период по смисъла на чл.6 от приложимите ОУ за продажба на природен газ на потребители за битови нужди. Безспорно основанието за плащане на претендираната от ищеца цена за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ за исковия период по главния иск е съществуващото между страните облигационно правоотношение, възникнало от сключен договор за присъединяване и доставка на природен газ при ОУ за процесния период, а не издадените три процесни оспорени от ответника фактури, които сами по себе си не са основание за плащане и не доказват реална доставка. С оглед правната природа на предявеният положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже иска си както по основание, така и по размер, като следва в условията на пълно и главно доказване да установи реалното извършване на разпределение, снабдяване и доставка на природен газ до газоснабдения имот на ответника на фактурираните количества природен газ с процесните три фактури и съответно периодът на доставка, за доказване на които факти са допустими всички доказателствени средства по ГПК, в това число и назначаване на допуснатите по делото ССчЕ и СТЕ. В процесният случай от основното и допълнително писмени заключения на ВЛ по СТЕ, които съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани, безспорно се установи извършването на реална доставка от ищеца до газоснабдения процесен недвижим имот на ответника на фактурираните с трите процесни фактури количества за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ за съответния по всяка фактура период на доставка, поради което и за ответника възниква насрещното му задължение по чл.55 от ОУ за заплащане на претендираната стойност на потребените количества природен газ. Измерването, отчитането, разпределението на природния газ за исковия период по иска е извършено, съгласно приетите от ответника - потребител с подписване на договора за присъединяване към газоразпределителната мрежа на ищеца ОУ, като показанията са отчитани ежемесечно с разходомер №0306А150437197, който видно от СТЕ, е от одобрен тип, вписан е в Държавния регистър на разрешените за използване в страната средства за измерване, съгласно изискванията на Закона за измерванията, и е в изправност за процесния период по иска. Налице е реална доставка от ищеца на ответника на фактурираните количества природен газ с трите процесни фактури, с оглед и допълнителното писмено заключение на ВЛ по СТЕ, съгласно което от технологичната схема на газорегулаторното табло се вижда, че цялото количество консумиран газ преминава през стабилизатора и разходомера и е отчетено, като отчитането на потребените количества газ се извършва ежемесечно и това е отразено със старото и ново показание на уреда и коригирано с топлинния коефициент и заявеното от ВЛ, че точката на консумирането е от разходомера и след като той е отчел фактурираните количества, то те са подадени към абоната. ВЛ по СТЕ е категорично, че в случая фактурираното на ответника количество природен газ абсолютно сигурно е, че е преминало и му е доставено. Т.е. от СТЕ се доказва измерване по предвидения за това в ОУ ред и преминаване на фактурираните с трите процесни фактури количества природен газ през мястото на доставка, поради което е налице прехвърляне на собственост на количествата природен газ от продавача към купувача по смисъла на чл.45 от ОУ и ищецът има вземане срещу ответника за заплащане на стойността на потребените количества природен газ, с което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК главен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява доказан по основание. Обстоятелството, че процесният разходомер не е изследван от ВЛ по СТЕ /при все и че същият няма памет за минал период/, тъй като вече не е на процесния адрес на доставка е ирелевантно, доколкото фактурираните количества природен газ са отчетени и измерени по реда на ОУ от уред от одобрен тип и в изправност за процесния период. На следващо място, фактът, установен от ССчЕ, че трите процесни фактури, по отношение на които е водено редовно счетоводство от ищеца, са включени в дневника за продажби текущо в месеца на издаването им и по тях е внесено ДДС също е доказателство за осъществена реална доставка. На следващо място, безспорно трите процесни фактури не са подписани от ответника, но, съгласно чл.58 от ОУ, неполучаването на фактура не освобождава купувача от задължението му за плащане на дължимите суми. Настъпил е уговореният в чл.55 ал.2 от ОУ падеж на задължението и по трите процесни фактури, поради което ищцовото вземане срещу ответника за фактурираната с трите процесни фактури стойност за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ за процесния период е ликвидно и изискуемо, което ищцово вземане във фактурирания му размер по всяка от трите фактури е доказано и по размер, с оглед ССчЕ, според която количествата изразходван природен газ по процесните фактури са остойностени правилно, съобразно утвърдените цени от ДКЕВР. На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид установеното от ССчЕ извършено след подаване на заявлението частично плащане на сумата от 206,52лв. по кл.№* на ответника, което съставлява и извънсъдебно признание на дълга, в резултат на което, видно от ССчЕ, непогасена е главницата по фактура №**********/31.12.2016г. в размер на 154,13лв. и остава непогасен остатък от 44,02лв. по фактура №**********/31.01.2017г. или общо по двете фактури непогасена главница от 198,15лв., в който размер предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за непогасено задължение за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ за периода 01.12.2016г. - 31.01.2017г. за обект в гр.*, ул."*" №*, вх.*, ап.*, с аб.№* следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.08.2017г. до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 206,52лв. над уважения до пълния предявен размер от 404,67лв. като неоснователен и недоказан.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за забава в размер на законната лихва:
На основание чл.55 ал.2 от ОУ за продажба на природен газ, срокът за плащане на потребения природен газ не може да бъде по-малък от 10 календарни дни, т.е. длъжникът - потребител изпада в забава с изтичането му /чл.84 от ЗЗД/, в случая, считано от 11.01.2017г. е в забава в плащането по фактура №**********/31.12.2016г., съответно, считано от 11.02.2017г. е в забава по фактура №**********/31.01.2017г. и считано от 11.03.2017г. по фактура №**********/28.02.2017г. На основание чл.72 от ОУ, при неизпълнение на дължимите суми в сроковете, посочени в издадените от продавача фактури за плащане, какъвто е процесният случай, купувачът дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на изпълнение на задължението за заплащане на консумирания природен газ, предвид което предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за забава в размер на законната лихва върху главницата по всяка от процесните три фактури се явява доказан по основание, както и в общ размер от 19,54лв., определен от съда по своя преценка по реда на чл.162 от ГПК, съвпадащ с исковия /общо и с претендирания поотделно по всяка фактура за начисления по всяка от тях период/, за периода от 11.01.2017г. до 02.08.2017г., в който следва да бъде уважен изцяло. Определеният от ВЛ по ССчЕ размер неустойка за забава от 28,10лв. е за период до датата на частичното плащане 17.10.2017г., т.е. за период по-дълъг от исковия период по настоящия иск с крайна дата 02.08.2017г., поради което не се взема предвид от съда.
Независимо от изхода на делото по главния иск и неговото частично уважаване, на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени всички направени по исковото производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, общо в доказан размер от 955лв., доколкото ответникът с поведението си, предвид извършено частично плащане на дълга по партидата му при ищеца едва след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е станал причина за завеждане на делото, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени всички направени от ищеца по делото съдебни разноски.
Ответникът не е сезирал съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК и по аналогични съображения с разноските в исковото производство, в тежест на ответника - длъжник, независимо от частичното уважаване на главния иск, следва да бъдат възложени всички направени от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№2461/2017г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 25лв. и 300лв. заплатено адв. възнаграждение/, общо в размер на 325лв., доколкото частичното отхвърляне на главния иск е поради извършено частично погасяване на дълга след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, с което длъжникът е станал причина за завеждането му.
Ответникът - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№2461/2017г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.Б. ***, с ЕГН **********, че дължи на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, сума в размер на 198,15 лв. /сто деветдесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща непогасено задължение за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ за периода 01.12.2016г. - 31.01.2017г. за обект в гр.*, ул."*" №*, вх.*, ап.*, с аб.№* на основание Договор при Общи условия за продажба на природен газ на потребители за битови нужди, Заявление за присъединяване с № 232/25.10.2007 г., Договор за присъединяване № 220/25.10.2007 г., Съгласие за присъединяване № 220/25.10.2007 г., сумата от 19,54 лв. /деветнадесет лева и петдесет и четири стотинки/ - неустойка за забава в размер на законната лихва върху главницата по фактури № №**********/31.12.2016г., **********/31.01.2017г. и **********/28.02.2017г. за периода от 11.01.2017г. до 02.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.08.2017г. до изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед №1382/03.08.2017г. по Чгр.д.№2461/2017г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" АД със седалище гр.* против С.Г.Б. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница за разликата от 206,52лв. над уважения до пълния предявен размер от 404,67лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Г.Б. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, сума в размер на 955 лв. /деветстотин петдесет и пет лева /, представляваща направени по исковото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.Г.Б. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, сума в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№2461/2017г. по описа на ВТРС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№2461/2017г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......