Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл. 134 и сл. ГПК. Предявени са: искова претенция за връщане на дадена в заем парична сума; както и искова претенция за заплащане на обезщетение, поради забавено изпълнение на парично задължение. В исковата молба са изложени факти, от които ищцовата страна счита, че произтичат претендираните права, а именно:Сключен между страните по делото договор за заем, по силата на който ищцовата страна е дала в заем на ответната страна парична сума в размер на 35 000 лв., като ответната страна се е задължила да върне сумата в уговорен от страните срок. Ответникът преди предявяване на исковата молба не е върнал дължимата сума. Въз основа на твърдените факти е неправено искане дÓ бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 35 000 лв. – главница, представляваща сума, предоставена от ищеца на ответника по „Договор за заем” от 14.03.2011 година; 4 121 лв. – лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от 15.03.2012 година до 07.05.2013 година, включително; както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Не е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответната страна. В съдебно заседаниепроцесуалният представител на ищеца заявява, че претендираните с исковата молба суми са заплатени от ответника на ищеца след подаване на исковата молба в съда, а процесуалният представител по пълномощие на ответника заявява, че преди получаване на препис от исковата молба ответникът е погасил претендираната от ищеца главница чрез плащане, като претендираната от ищеца лихва за забава е погасил чрез плащане след получаване на препис от исковата молба. Съдът като взе предвид становището на страните, изложено от процесуалните им представители, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна. Чрез съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, а именно: „Договор за заем”; ”Преводно нареждане”; „Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот; „Нотариална покана”; „Разписка”, приложени по делото отл.6 до л.11, включително, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: По силата на сключен между страните по делото договор за заем от 14.03.2011 година, оформен в писмен вид, ищецът е дал на ответника парична сума в размер на 35 000лв.; ответникът е получил дадената от ищеца сума в размер на 35 000лв. и се е задължил да върне на ищеца получената в заем сума в срок до 14.03.2012 година. Чрез съдържанието на приетите по делото като писмени доказателства ”Извлечение от сметка” – 2 бр.,приложени по делото на л.21 и л.22, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: След постъпване на исковата молба в съда ответникът е извършил плащане на претендираната главница от 35 000 лв., а след връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея е извършил плащане на претендираната лихва за забава в размер на 4 121 лв. Освен това факта, че ответникът е извършил плащане на претендираните главница и лихва за забава, е признат от ищцовата страна. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящата - чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, обусловената - чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. По отношение обуславящата искова претенция. По своята правна същност постигната договореност между страните по делото е договор за заем за потребление с уговорен ден за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД. Чрез събраните по делото писмени доказателства е доказано осъществяването на фактическия състав, от който възниква претендираното от ищеца вземане, доказани са и съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж, а именно: - ищецът е предал в собственост на ответника парична сума в размер на 35 000лв.; - ответникът е получил предадената от ищеца сума в размер на 35 000лв.; - ответникът се е задължил да върне на ищеца получената в заем сума в срок до 14.03.2012 година. Изложеното обосновава извод: За ищеца е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане на дадената на ответника в заем парична сума. Респективно за ответника е възникнало задължение да върне на ищеца дадената в заем парична сума. По отношение обусловената искова претенция. На основание чл.79, ал.1, предложение първо ЗЗД за ищеца освен възникнало валидно и изискуемо вземане за връщане на дадената на ответника в заем парична сума е възникнало и правото да иска обезщетение за забавено изпълнение. На основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД дължимото обезщетение при неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва, като обезщетението се дължи от деня на забавата. В настоящия казус ищецът е изпаднал в забава с изтичане на уговорения срок за изпълнение. Аргумент чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Възникналите и изискуеми вземания, предмет на обуславящата и обусловената искови претенции, са погасени чрез плащане, извършено във висящото производство, като претендираната главница - след постъпване на исковата молба в съда, а претендираната лихва за забава - след връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства обстоятелства,установени чрез „Извлечение от сметка” -2 бр. Освен това тези факти са признати от ищцовата страна. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал..3 ГПК съдът е задължен да вземе предвид настъпилите във висящия процес факти,които са относими към спорното право. С осъществяване на посочените факти – плащане от страна на ответника на възникналите валидни и изискуеми вземания на ищеца, са настъпили два вида правни последици, а именно: Плащането е факт, с който се признава дължимостта на претендираните вземания. Същевременно плащането е факт, чрез който се погасяват възникналите и изискуеми вземания. Последното обосновава извод, че предявените искови претенции, като погасени чрез плащане, извършено във висящия исков процес, следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото по аргумент за противното на основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в първоинстанционното производство в размер общо на3 723,20лв., от които внесената дължима ДТ в размер на 1 564,84 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 158,36 лв. Отговорността на ответника за разноски е обоснованаот факта, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Извод за този факт е както възникналите и изискуеми парични притезания на ищеца спрямо ответника, така и извършените плащания след предявяване на исковите претенции и след връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея. Обстоятелства, приети за установени при обсъждане на събраните по делото доказателства. Размерът на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде присъден, като направени разноски в първоинстанционното производство, е определен, катовнесената сумапо договора за правна помощ от 2 218,36 лв., е намалена със сумата от 60 лв., представляваща минималния размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на нотариална покана, определен съгласно чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с включен ДДС. Настоящият състав счита, че не е налице една от съществените предпоставки, визирана с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, за намаляване на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Съображенията са следните: При направено искане по реда и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, решаващият съд, следва съобразявайки се както с минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с конкретната фактическа и правна сложност на делото, да направи извод налице ли е „прекомерност”по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Всеки решаващ съд е овластен да извърши тази преценка по вътрешно убеждение, съобразявайки се с посочените критерии и преди всичко с факта дали е налице „прекомерност”.Това е основният критерий, визиран с посочената правна норма, който трябва да обоснове намаляване на размера. Извършвайки посочената дейност настоящият състав счита, че не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, която да води до намаляване на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Изложеното обосновава извод, че не следва да се намалява размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното ина основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД от „Б.” О., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул.”Ц. О.” №58, против И. Д. П., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”М. К.” №., искови претенции, с които се иска да бъде осъден И. Д. П., ЕГН-*, да заплати на „Б.” О., ЕИК-..., сумата 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляващададена от „Б.” О., ЕИК-..., на И. Д. П., ЕГН-*, в заем парична сума по „Договор за заем” от 14.03.2011 година; сумата 4 121лв. /четири хиляди сто двадесет и един лева/, представляващалихва за забава, считано от 15.03.2012 година до 07.05.2013 година, включително; както и законната лихва върху сумата 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, считано от датата на подаването на исковата молба – 27.05.2013 година, до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им чрез плащане, направено във висящото първоинстанционно производство. ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”М. К.” №., да заплати на „Б.” О., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул.”Ц. О.” №58, направените разноски в настоящото производство общо в размер на 3 723,20лв. /три хиляди седемстотин двадесет и три лева и двадесет стотинки/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |