РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Шумен, 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20213600100252 по описа за 2021 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищеца ИВ. П. К. излага, че ответницата СВ. П. Д. е
нейна по-голяма дъщеря от първия й брак. От близо 30 години ищцата живее в гр. П..
Ищцата излага, че с майка си С.Д.Х., която живеела в гр. Ш..., поддържала връзки, чрез
кратки събирания и гостувания по празници и почивни дни. Ищцата имала трайна здрава и
емоционална връзка с майка си и 100 % доверие помежду им. След като майка й С.Д.Х.
останала вдовица преди 10-12 години, тя придобила два апартамента в гр.Ш.. Единият
апартамент бил на бул. „С....“, който през 2009 г. станал нейна собственост, чрез Нотариален
акт № 189 от 2009 г., а вторият апартамент на ул. „О.“, бил завещан от майка й, чрез
саморъчно завещание, вписан в Имотния регистър. С оглед на по-лесното стопанисване и
обгрижване на апартамента на бул. „С....“, тя и съпругът й прехвърлили имота на името на
майка й, чрез дарение, вписано в Службата по вписвания в гр. Ш. на 16.08.2010 г.
Ежемесечно получавала наеми от 200 лева, за да плаща данъци, ремонти, битови разходи и
др. Ненадейно тя решила да продаде апартамента, защото внучка й С. намерила изгодна
оферта за гарсониера в гр. В., ще можела да я отдава под наем за 500-600 евро на месец,
според данните на внучка й. Майка й била доверчив и прям човек, но се разболяла. Ходела
трудно и дала пълномощно на внучка си С.Д., за да уреди продажбата на апартамента в гр.
Ш. и покупката във В.. На 26.09.2019 г. е бил съставен Нотариален акт № .... за покупко-
продажбата на недвижим имот в гр. Ш. на бул. „С....“, подписан от С.Д., която взела сумата
от 80 000 лева и преустановила общуването с баба си С.. С оглед на горното сезирали ВКП.
Ищцата посетила майка си в болницата в гр. Шумен със съпруга си на 30-ти и 31-ви
1
декември 2019 г., когато тя продиктувала текста и написала декларация, подписана
собственоръчно от майка й и я уверила, че ще вземе парите от внучка си и ще ги съхрани за
нея. На 17.02.2020 г. Районна прокуратура – Ш. издала постановление с изявления, че майка
й е дарила парите от 80 000 лева на внучка си С.Д.. Впоследствие майка й починала на
27.03.2020 г. Приживе същата осъзнала, че била станала жертва на ограбване, ето защо
ищцата моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответницата за сумата от 80 000
лева, с която същата се е обогатила неоснователно. В първото по делото съдебно заседание е
направила възражение за нищожност на Договор за дарение за сумата от 80 000 лева от
С.Д.Х. на ответницата СВ. П. Д., датиран на 26.09.2019г., нотариално заверен на
22.01.2020г., поради накърняване на добрите нрави, липса на основание, съгласие, и
привидност.
Ответницата, оспорва предявеният иск, и го намира за неоснователен. Излага, че е
била упълномощена от баба си С. Х. с пълномощно от 02.09.2019 г. с Нотариално
удостоверяване на съдържанието от същата дата от Нотариус К.М.. Баба й С. Х. лично се
явила в Нотариалната кантора на Нотариус К.М.. Същата била в добро физическо и
психическо здраве. С нея била и М. П. Г. – брокер на агенция за недвижими имоти „АЛ
КОРЕКТ“ – гр. В.. Х. изразила желанието си да продаде свой имот, но тъй като била стара и
не можела да ходи по институции, заверила пълномощното на внучката си С., която да я
представлява при сделката за продажбата на имота, на когото намери за добре, при цена и
условия каквито договори, както и да получи капарото и продажната цена по посочената от
упълномощеното лице 2 банкова сметка. В изпълнение на правата, предоставени с
пълномощното, ответницата сключила предварителен договор за покупко-продажба на имот,
а след това и окончателен, вписан в Служба по вписванията под № 55 от 26.09.2019 г.
Същият ден на 26.09.2019 г. С. Х. и С.Д. сключили договор за дарение, съгласно който
бабата дарила на внучка си сумата от 80 000 лева, която вече била получена по банковата
сметка на С.Д., като продажна цена по горната сделка. Излага фактическа обстановка,
предшестваща взаимоотношенията, дали основание за завеждане на настоящото
производство, като оспорва твърденията в исковата молба за наличие на каквато и да е било
измама. Ето защо моли искът да бъде отхвърлен, и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: Безспорно е по делото, че с НА №....г.
на ШРС, С.Д.Х. и Т.Д.Т. са били признати за собственици по наследство на недвижим имот
оставен от баща им Д.Т.Д., на следния недвижим имот: Жилищен имот, находящ се в гр.Ш.,
ул.С.... №... по плана на гр.Ш., със застроена площ от 54,83 кв.м.. С нотариален акт за
дарение на недвижим имот №.....г. на нотариус С.С., рег.№024 на НК, С.Д.Х., М.С.Т. и И.Т.
Х. дарили на ИВ. П. К., първата 3/6, втората и третата по 1/6 ид.ч. от Апартамент №....,
находящ се в гр.Ш., бул.С.... №.... С НА за покупко-продажба №......г. на нотариус С.С., рег.
№024 на НК, на 30.06.2009г. С.Д.Х., действаща като пълномощник на ИВ. П. К. е закупила
1/6 ид.ч. от Апартамент №... с идентификатор №83510.674.8.5.7 в гр.Шумен, бул.С.... №3. С
2
НА за дарение №......г. на нотариус С.С., рег.№024 на НК, ИВ. П. К. и Т.И.Г. дарили на
С.Д.Х. Апартамент №...с идентификатор №83510.674.8.5.7 в гр.Ш..., бул.С.... №.... С
пълномощно, с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 02.09.2019г., С.Д.Х.
упълномощила СВ. П. Д. да я представлява и подписва пред нотариус, физически и
юридически лица, и навсякъде, където е необходимо за да продаде собственият и
апартамент №....с идент.№83510.674.8.5.7, на когото намери за добре, както и да договаря
сама със себе си или с лице на което е пълномощник, при цена и условия каквито договори,
да получи капарото и продажната цена за имота, с изрично съгласие сумата да бъде
преведена по сметка с титуляр - упълномощеното лице С. Д.. С НА за покупко-продажба на
недвижим имот №.....г. на нотариус Р.Д.-И. с рег.№714 на НК, С.Д.Х., действаща чрез
пълномощника си СВ. П. Д., продала на С.С.О. и Р.О.О., процесния Апартамент №7 с
идентификатор №83510.674.8.5.7 в гр.Ш., бул.С.... №3. Представен е договор за дарение с
дата 26.09.2019г., по силата на който С.Д.Х. дарила на внучка си СВ. П. Д. сумата от 80000
лева, получена по банковата и сметка в качеството и на пълномощник, представляваща
продажната цена от получена от Апартамент №..., в гр.Ш., бул.С.... №...., като е отбелязано
че от тази сума били заплатени суми във връзка с продажбата - комисионни такси на агенция
за недвижими имоти, такси за скица, схема, данъчна оценка, консумативи и др. Договорът е
с нотариална заверка на подписите от 22.01.2020г. на нотариус К.М., рег.№222 на НК. В
представена от ищеца декларация от С. Х., със заверен препис, снет от оригинал, представен
от К. на нотариуса, се излага, че до края на м.март 2020г. ще предостави цялата сума
продажбата на ап. в г.Шумен, бул.С.... №... - 80000 лева, която внучката и СВ. П. Д. взела за
да купи на нейно име във В. друго жилище, но тя не изпълнила обещанието си - както се
уговорили преди да и подпише пълномощното на 02.09.2019г., на дъщеря си. Парите били
на съхранение при внучка и, а тя се отказала от купуването на гарсониера в гр.В.. Тя и
дъщеря и щели да употребят парите в техен интерес, имала една дъщеря и на нея завещала
всичко нейно. Декларацията била продиктувана на дъщеря и в болницата в Ш., когато тя я
посетила на 30.12.2019г. По делото е представена и декларация от С.Д.Х., в която се сочи, че
същата продала апартамента в гр.Ш., бул.“С....“№... на внучката си СВ. П. Д., като
последната получила от деклараторката пълномощно за парите, за да закупи на нейно име
гарсониера в гр.В.... Посочено е също, че ако Д. не намери подходящо жилище до края на
м.март 2020г., то следвало да върне на деклараторката парите, защото те били на дъщеря й
ИВ. П. К., а при положение, че бъде закупено жилище в гр.В..., то щяло да бъде законно
наследство на дъщеря й. В декларацията е отразено също като изявление на деклараторката,
че не била правила дарение на никого до 25.02.2020г., не била завещавала, не била
прехвърляла на друго лице пари, имоти, ценности, както и че записаното в декларацията й
било продиктувано на ИВ. П. К. в гр.Ш. на 25.02.2020г..Представената декларация е в
нотариално заверен препис, снет от оригинал, представен на нотариуса от К. на 21.07.2020г.,
но без нотариална заверка на датата и подписа на лицето, сочено като декларатор. От
представеното извлечение от акт за смърт е видно, че на 27.03.2020г. С.Д.Х. е починала, а от
удостоверението за наследници е видно, че е оставила за свой законен наследник дъщеря си -
ИВ. П. К.. Разпитаната в съдебно заседание свидетелка М. П. Г., брокер в "АЛ КОРЕКТ 68"
3
ООД, излага, че през лятото на 2019г. ответницата се свързала с нея с оглед продажбата на
апартамент на баба и в гр.Ш.. С. Х. била решила да продава апартамента на бул.С...., в който
по това време живеел наемател и бил за основен ремонт. Х. не желаела дъщеря и да наследи
апартамента, защото не полагала никакви грижи за нея, а освен това дъщеря и имала
съжител, който Х. не желаела да вижда и да придобива нещо. След като обявили продажбата
на апартамента, свидетелката започнала да търси апартамент на Х. в гр.В.. Междувременно
цените на имотите във Варна се повишили, и имотите, които били предлагани на С. Х. за
евентуалната цена от продажбата на нейния имот, не удовлетворявали изискванията и.
Месец след продажбата на апартамента в Ш., продължила да търси имот във В., до като при
телефонен разговор със С. Х., последната я уведомила, че се отказали от покупката на
апартамент в гр.В., приблизително месец - два след продажбата на апартамента в Ш..
Свидетелката Р.П.Ч., съседка на С. Х., сочи че Х. продала апартамента на бул.С....,
първоначално с идеята да отиде да живее край внучка си във Варна, а в последствие, след
като разбрала, че парите от продажбата няма да и стигнат за добро жилище във В., решила
да покрие заема на внучка си, с който закупила друг апартамент във В., който се нуждаел и
от ремонт, за да отиде, ако се наложи, да живее някога там. Излага, че през годините е
виждала ищцата да идва в дома на майка си един - два пъти в годината за по един ден, без
нощувка. Двете внучки се грижели за баба си, като дори и баща им идвал и носел зеленчуци,
плодове, други хранителни продукти, купували лекарства, апарат за кръвно налягане, след
първия инцидент, при който баба им пострадала, намерили жена, която да се грижи за нея.
Х. се казала на свидетелката и, че децата и казали, че направили ремонт на апартамента и го
обзавели, и вече могат да я вземат при тях, но тя не пожелала да остави компанията си от
приятелки в Ш.. Х. била във влошени отношения със съжителя на дъщеря си.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На
първо място следва да се посочи, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право
само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. От изложените фактически
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и отправения с нея петитум до съда, е
видно, че ищцата претендира връщане на получената сума от продажбата на апартамента на
майка и, с която според нея ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че елементите на фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД са: 1/ имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно
основание за имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата
на обеднелия ищец. Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС №
1/28.05.1979 г. неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване
на имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и
при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Възприетото разрешение
е възпроизведено и доразвито и във формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на
ВКС, в която е прието, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е създадена възможност при
4
неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото равновесие между
отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на
другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Имуществените блага имат материално естество, оценими са в пари и се изразяват или в
увеличаване актива на имуществото на получателя на облагата - чрез придобиване на една
вещ или на едно право, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на
обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В конкретния случай,
ищцата основава иска си на обстоятелството, че част от средствата за придобиване на
процесния имот са били нейни, както и че е единствен законен наследник на майка си, и тя е
следвало да получи парите от продажбата апартамента, с които дъщеря и се е обогатила
неоснователно. Основния спорен въпрос между страните е валидността на направеното
дарение на процесната продажна цена от 80000 лева от С.Д.Х. на внучка и СВ. П. Д..
Пълномощното, подписано от продавачката на внучка и, съдържащо единствено правото на
Д. да договоря при цена и условия каквито договори и да получи продажната цена по нейна
сметка, и установените отношения по между им, са индиция за намерението за дарение на
средствата получени от продажбата на апартамента на упълномощената. Вярно е, че в
началото Х. е имала желание да закупи апартамент в гр.В. със средствата от продажбата, но
предвид покачените цени на имотите, променила намерението си. Самият договор за
дарение е с нотариална заверка на подписите, и обстоятелството, че е заверен нотариално
близо четири месеца след съставянето му, не влияе на формалната му доказателствена сила,
и доколкото представените декларации нямат материална доказателствена сила, по
отношение на твърдяното обстоятелство за липса на дарение, обвързват съда да приеме
факта на материализираното в нотариално заверения договор изявление за дарение.
Обстоятелството, че дарената внучка е поела първоначално морален ангажимент към баба
си да и закупи със средствата имот във Варна, не би могло да обоснове недействителността
на дарението. Не се установиха и сочените от ищцовата страна пороци на сделката.
Съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД на добрите нрави като морални норми се придава правно
значение, като нарушението им се приравнява по последици с нарушението на закона.
Особеност на добрите нрави е, че са критерии и норми за поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Само при констатирано противоречие на договора и
правната норма, която изразява и с това защитава добрите нрави, може да се стигне до
нищожност. В настоящия случай не се установява такава хипотеза, и не е налице
противоречие на правна норма, с която се защитават добрите нрави. За да е налице липса на
съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, е необходимо да се установи липса на
съзнателна воля за дарението, каквито например са мислената уговорка, шега, насилие,
каквито не се констатират в случая. Липсата на основание, водещо до нищожност на
правните сделки, е налице само при каузалните сделки. Основанието на сделката се схваща
като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на
имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на
сделката. Основанието на всички договори за дарение е donandi causa или намерение за
5
дарение, каквото е установено и в случая. Привидни са сделките, сключени при абсолютна
симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви
правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение,
чиито правни последици са целените от страните по сделката. При абсолютната симулация
например на договор за покупко-продажба във вътрешните отношения между
съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретателят не
придобива права и не дължи заплащане на цена. Възможни са и случаи, в които
съконтрахентите желаят настъпване на правните последици на договора за покупко-
продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договореността, която са
постигнали за отделни елементи на договора. Фактът, че с получаването на определена сума
по дарение е обвързан с изпълнение на евентуално друго задължение, сам по себе си, не
може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за дарение, още повече, че в
конкретната хипотеза се установява и изричното желание на дарителя да предостави цената
на внучката си и отказа и от закупуване на друго жилище, а и поканата от дарената до баба
и да дойде да живее в близост до нея в гр.Варна. Ето защо следва да се отбележи че,
ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи
сочения от нея правопораждащ фактически състав. Ищеца е следвало да създаде абсолютно
сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва
всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен
начин, наличието на имуществено разместване, обогатяването на ответника за сметка на
ищеца, и връзката между тях. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде
абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически
твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително
разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им
последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти,
съответно правните им последици за ненастъпили. Предвид изложеното съдът намира
предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което и същия следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ГПК, ищеца следва да заплати на ответника
направените от него деловодни разноски в размер на 3000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ИВ. П. К. с ЕГН ********** от гр.Ш., срещу СВ. П. Д. с
ЕГН ********** от гр.В...., иск за заплащане на сумата от 80000 лева /осемдесет хиляди
лева/, представляваща получена от ответницата цена от продажбата на Апартамент №... с
идентификатор №83510.674.8.5.7 находящ се в гр.Ш...., бул.С.... №..., с НА за покупко-
продажба на недвижим имот №.....г. на нотариус Р.Д.-И. с рег.№714 на НК, в качеството и
на пълномощник на продавача С.Д.Х. с ЕГН ********** като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
6
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ИВ. П. К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на СВ. П. Д. с ЕГН
**********, сумата от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
7