РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. В*, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:СВ** Ж. С**
В** Й. М**
при участието на секретаря Н** ЦВ. К**
като разгледа докладваното от АН**М. П** Въззивно гражданско дело №
20211300500373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. В. Д., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр.В**, ул.М**34 вх.Б ет.1 ап.1 чрез адв.-пълномощник И.А.-
ВАК и със съдебен адрес: град В*, ул. „К* Б* I“ №2 против Решение №196/ 14.05.2021 г. по
гражданско дело № 2162/ 2020 г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение РС-В* е признал на основание чл. 226 ал.З ЗЗД вр.чл.26 ал.1
пр.1 ЗЗД за установено в отношенията между Д. В. Д. от гр.В*, ул. “М*“ №34, вх.Б,
ет.1,ап.1,ЕГН ********** и Л*. М. Л** от с.П**, общ.В**, ул.“**-та“ №5, ЕГН **********,
че договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т.
II, peг. № 1984, н.д. № 108 от 13.05.2020год. на нотариус Н** А** - нотариус в съдебен
район- В**, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ- Видин с вх. peг. №1320 от
13.05.2020 год., акт. № 123, т. IV, дело № 665/2020 год, за дарение на 1/30 идеална част от
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 10971.18.12 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. В**, м. „М*" площ от 7
603 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория: 4, номер по предходен план: 18.12, при съседи: 10971.18.21, 10971.18.20,
10971.18.13, 10971.302.4, 10971.18.11.,за НИЩОЖЕН и обявява нищожността му;
1
Допуснато е, на основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, правото на изкупуване на ищците Б.Е.
А* от гр.В*,ЕГН ********** и Л*. ЕМ. АЛ. от с.П*, общ.В*,ЕГН **********, на общо 10/30
идеални части от следния недвижимия имот. 1. Поземлен имот с идентификатор 10971.18.12
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008
год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. В*, м. „М*" площ
от 7 603 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория: 4, номер по предходен план: 18.12, при съседи: 10971.18.21,
10971.18.20, 10971.18.13, 10971.302.4, 10971.18.11., които да заместят изцяло купувача Д. В.
Д. от гр.В*, ул. “М*“ №34, вх.*, ет.*,ап.1,ЕГН ********** по договор за покупко-
продажба,материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24,
т. II, peг. № 1985, н.д. № 109 от 13.05.2020 год. на нотариус Н* А* - нотариус в съдебен
район- В*, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-В*с вх. рег.№ 1323 от
13.05.2020 г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020 год.,и сключен между продавачите Л*. М.
Л*. от с.П*общ.В*н , ул.“ 10-та“ №5 , ЕГН **********, М.Д. Б* от с.П*,общ.В* , ул.“10-
та“№5 , ЕГН ********** и М. М. ЛЮБ. с.П*, общ.В* , ул.“10- та“ №5 , ЕГН********** и
купувача Д. В. Д. ,ЕГН ********** ,за посочената в нотариалния акт сума в размер от
2000/две хиляди/лв., която сума ищците следва да заплатят на купувача Д. В. Д. от гр.В*, ул.
“М*“ №34, вх.Б ,ет.1,ап.1,ЕГН ********** в едномесечен срок от влизане на решението в
сила. С обжалваното решение е указано на Б.Е. А* от гр.В*, ул.“К* Б*1“ №33, ет.5, ап.25,
ЕГН ********** и Л**. ЕМ. АЛ. от с.П*, общ.В*, ул.“18-та“№1, ЕГН **********, че ако не
платят горепосочената сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила, същото се
счита обезсилено по право на основание чл. 33, ал. 3 ЗС.
Осъдена е Л* М* Л. от с.П*,общ.В*,ул.“*-та“№*,ЕГН **********,Д. В. Д. от гр.В*,
ул. “М*“ №34, вх.Б ,ет.1,апЛ,ЕГН **********, М* Д* Б* от с.П*общ.В*ул.“10-та“№5,
ЕГН ********** и М. М. ЛЮБ. с.П* общ.В* , ул.“10-та“№5, ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Б.Е. А* от гр.В*,ул.“К* Б* 1“№33,ет.5,ап.25,ЕГН ********** и Л*. ЕМ. АЛ.
от е.П*,общ.В*,ул.“*та“№*ЕГН *** сумата от 52.50 лева, направени разноски по делото.
Осъдена е Л* М* Л. от с.П* общ.В*, ул.“Ю-та“№5,ЕГН **********, Д. В. Д.
от гр.В*, ул. “М*“ №*, вх.* ,ет.*,ап.1,ЕГН **********, М* Д* Б* от
с.П*,общ.В*,ул.*-та“№*, ЕГН ********** и М. М. ЛЮБ. с.П*а, общ.В*, ул.“10-та“№5,
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Л.И. И. от Адвокатска колегия- В* сумата от
600.00/шестотин /лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр.чл.36 ал.2
от ЗА вр.чл.7 от Наредба №1/2004 г. г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Осъдена е Л* М* Л. от с.П*, общ.В*, ул.“10-та“№5,ЕГН **********, Д. В. Д.
от гр.Видин, ул. “Марица“ №34, вх.Б ,ет.1,ап.1,ЕГН **********, М* Д* Б* от с.П*,
общ.В*, ул.“10-та“№5, ЕГН ********** и М. М. ЛЮБ. с.П*, общ.В*, ул.“10-
та“№5,ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на ВСС по сметка на ВдРС сумата в размер
от 50.00 лв.,представляваща държавна такса.
Въззивникът Д. В. Д. прави искане за отмяна на обжалваното решение и
2
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят
предявените искове. Иска присъждане на направените разноски по производството пред
двете инстанции.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че ВРС неправилно е изтълкувал фактите по
спора, като е приел, че дарственото намерение противоречи на закона и мотивът бил
единствено да се увредят интересите на ищците, без частта на дарителя да е предложена за
изкупуване съгласно чл.33, ал.1 от ЗС. Не била отправена нарочна покана до ищците, което
според съдът е опорочило сделката и е възникнало за същите правото да изкупят идеалните
части на съсобствениците-ответници, при договорените условия.
Поддържа се, че ВРС не е изложил мотиви по доводите, заявени с писмените им
отговори, че сделките между ответниците са напълно законни, допустими, преследват
легитимна цел и не са насочени към увреждане интересите на ищците.
Оспорва се представителната власт на пълномощника на ищеца Л*. ЕМ. АЛ., доколко
по делото няма данни за надлежно упълномощаване. Излага се, че няма данни кога ищецът
А. е научил за изповяданите сделки.
Излагат се доводи по съществото на спора, необсъдени от ВРС, като:
1 .По иска за нищожност на сделката за дарение на идеална част излага, че искът е
предявен с правно основание чл.226, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД за
обявяване за нищожна на сключената сделка между него и ответниците М. М. ЛЮБ., М.Д.
Банкова и Л*** М. ЛЮБ. за дарение на 1/30 идеална част от процесния недвижим имот, като
от събраните по делото доказателства се установява, че сделката не е нищожна, а законна,
валидна и действителна и като такава е произвела своето правно действие според волята на
страните.
Излага се, че няма заобикаляне на закона по смисъла на чл.26 ал.1 предл.второ от
ЗЗД, като в случая при изясняване и решаване на настоящия казус намира приложение
Тълкувателно решение №5/2012 г,- на ОСГК на ВКС. по тълкувателно дело №5/2012 г. по
описа на ОСГК, обвързващо съда и страните, което цитира.
2. По предявеният евентуален иск за изкупуване на 10/30 идеални части от процесния
имот твърди, че е оспорил същия, поради липса на основанията на чл.33 от ЗС, при които
ищците да изкупят притежаваните от ответниците М. М. ЛЮБ., М.Д. Банкова и ЛЮДМ. М.
ЛЮБ. идеални части от процесния недвижим имот.
Излага се, че съгласно закона и цитираното тълкувателно решение, няма нищо
нередно в изповядването на сделка дарение на идеална част и прехвърляне впоследствие с
договор за продажба на същото лице на друга идеална част, като в случая чл.33 ал.1 от ЗС
не се прилага и за другите неучаствали в сделката съсобственици не възниква субективното
право на изкупуване.
По отношение на представителната власт на пълномощника на втория ищец се иска
3
съдът да приеме, че за него давностния срок за иска за изкупуване е изтекъл, поради
направеното възражение в тази насока пред първата инстанция и непредставяне на
доказателства за обратното.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответните по жалбата страни Б. ЕМ. АЛ. и ЛЮДМ. ЕМ. АЛ.,
представлявани от адв.Л.И.,
Л*. М. ЛЮБ., М* Д* В., М. М. ЛЮБ..
От страните по делото не са направени доказателствени искания.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради
което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на въведените с
въззивната жалба доводи.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като обсъди доводите на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Делото е образувано по искова молба на Б.Е. А* от гр.В*,ул.“К*
Б**“№*,ет.5,ап.25,ЕГН ********** и Л*. ЕМ. АЛ. от с.Покрайна, общ.В*, ул.“18-та“№1,
ЕГН ********** против Л** М. ЛЮБ. от с.П**, общ.В*, ул.“*-та“№*, ЕГН **********, Д.
В. Д. от гр.В*, ул. “М*“ №34, вх.Б ,ет.1,ап.1, ЕГН **********, М* Д* Б* от с.П*,
общ.В*, ул.“*-та“ №5, ЕГН ********** и М. М. Л* от с.П*, общ.В*, ул.“*-та“ №5, ЕГН
**********, с която е предявен иск с правно основание чл. 226 ал.З от ЗЗД във вр. с чл.26
ал.1 пред.1 от ЗЗД, както и евентуален иск по чл.33, ал.2 от ЗС.
По предявеният иск с правно основание чл. 226 ал.З от ЗЗД във вр. с чл.26 ал.1 пред.1
от ЗЗД ищците са направили искане ВРС да обяви за нищожна, поради нарушение на закона,
сключената на 13.05.2020 год. между ответника ЛЮДМ. М. ЛЮБ. и ответника Д. В. Д.
сделка за дарение на 1/30 идеална част от недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
10971.18.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
5/28.01.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. В*,
м. „М*", площ от 7 603 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория: 4, номер по предходен план: 18.12, при съседи:
10971.18.21, 10971.18.20, 10971.18.13, 10971.302.4, 10971.18.11., обективирана в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, peг. № 1984, н.д. № 108 от 13.05.2020год. на
нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район- В*, вписана в регистъра на НК под № 028,
вписан в СВ-В* с вх. peг. № 1320 от 13.05.2020 год., акт. № 123, т. IV, дело № 665/2020 год.
4
В условие на евентуалност, при уважаване на предявения иск по чл. 226 ал.З от ЗЗД
във вр. с чл.26 ал.1 пред.1 от ЗЗД, се иска на осннование чл.33, ал.2 от ЗС съдът да
постанови ищците Б. ЕМ. АЛ. и ЛЮДМ. ЕМ. АЛ. да изкупят от ответниците М. М. ЛЮБ.,
М.Д. Банкова и Л* М. Л*. 10/30 идеални части от процесния недвижим имот описан по-горе.
Не се спори между страните по делото, а и от приложените доказателства се
установява, че:
Ищците Б. ЕМ. АЛ. и Л* ЕМ. АЛ., както и ответниците Л*. М. ЛЮБ., М.Д. Банкова и
М. М. ЛЮБ., са наследници на И* Й* К*, ЕГН **********, починал на 15.11.19977год., и
се установява от приложеното удостоверение за наследници на съпругата му -Ангелина
Петрова Крачунова, починала на 15.08.1955 г.,с изх. №К27-АО-09- 308/1/26.10.2020 год. на
Кметство с. П* при Община Видин.
Като наследници на И* К* същите лица са съсобственици по наследяване в следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 10971.18.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008 год. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. В*, м. „М*" площ от 7 603 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория:
четвърта, номер по предходен план: 18.12, при съседи: 10971.18.21, 10971.18.20,
10971.18.13, 10971.302.4, 10971.18.1,правото на собственост върху който е възстановена,
съгласно решение № 377 от 29.03.1999 г. на Поземлена комисия В* на наследниците на А*
П* К* .
На 13.05.2020 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, peг. №
1984, н.д. № 108 от 13.05.2020 год. на нотариус Н*А* - нотариус в съдебен район- В*,
вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ- В* с вх. peг. № 1320 от 13.05.2020 год.,
акт. № 123, т. IV, дело № 665/2020 год. ответницата Л*. М. ЛЮБ. дарява на въззивната
страна и ответник Д. В. Д. 1/30 идеална част от процесния имот.
На същата дата, а именно на 13.05.2020 год. по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 24, т. II, peг. № 1985, н.д. № 109 от 13.05.2020 год. на
нотариус Н* А*- нотариус в съдебен район- В*, вписана в регистъра на НК под № 028,
вписан в СВ-В*с вх. рег.№ 1323 от 13.05.2020 г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020 год.
ответниците М. М. ЛЮБ., М.Д. Банкова и Л*М. ЛЮБ. продават на въззивника и ответник
пред ВРС Д. В. Д. 9/30 идеални части от същия недвижим имот за сумата от 2000 лв.
По силата на двете сделки въззивникът Д. В. Д. е придобил правото на собственост
на 10/30 ид. ч. от процесния имот.
За процесният имот на 13.05.2020г. е сключен Договор за наем на земеделски земи
между ответниците М. М. ЛЮБ., М.Д. Банкова и Л*. М. ЛЮБ., като наемодатели и В* Д*
Г*, като наемател.
Настоящата инстанция прима за установено, че посочените сделки са извършени в
следната последователност, доколкото същите са изповядани и сключени пред един и същ
5
нотариус и съдържат вписани регистрационни номера и дати, удостоверяващи тяхната
последователност: 1.Договор за наем на земеделски земи, акт№21, т.II, рег.
№1974/13.05.2020г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот №23, том II, рег.
№1984/13.05.2020г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №24, том II,
рег.№1985/13.05.2020г
По делото няма доказателства от които да се установи, че ищците са доказали
твърдяното от тях обстоятелство за наличие на родствена връзка между наемателят В* Г* и
ответника Д. В. Д., и с указаната доказателствена тежест на ищците, ката същият е трето за
спора лице .
По делото са разпитани свидетелите Георгиев, И. и Йорданов.
Свидетеля Огнян Георгиев установява, че края на м.октомври 2020г. е придружил
ищеца Б.А. до СГКК-В*, за да се снабди със скица за процесния имот. Служителката в
службата го уведомила, че има съсобственик на имота Ди*, когото ищецът не познавал.
Казала му за номера на нотариалните актове и го упътила към АВ, за се снабди с тях.
Свидетеят и ищеца А. отишли в АВ, където се снабдил с копия на нотариалните актовете за
дарение и продажба на процесния земеделски имот.
Свидетелят Кирил И. установява, че познава ответниците Д*и Л*. Знае от тях, че Д*
е закупил идеални части от имота в с.П* от Л* и други съсобственици. Показал на отв.Д*
къде живее ищецът Б.А. в с.П*. Доколкото знаел Д* намерил Б.А. и му предложил да си
разделят имота или да му продаде и неговия дял. Доколкото знае това е станало ден или два
след сделките. От Д* знае, че е правел опит да се свърже с ищеца Богдан но не го е намерил
вкъщи и го е търсел и на работното му място в гр.В* в някаква румънска асоциация.
Свидетелят К* Й*-съпруга на ответника М.Л.и снаха на ответника Л.Л. установява,
че ответника Л.Л. е уведомила ищеца Б.А. за продажбата на земята , като му е написала
съобщение на вайбър. Свидетелката излага, че не е видяла текста на съобщението, не знае
точната дата но мисли, че е било два дена след сделката.
Съдът приема, че по делото е установено и доказано, че на 29.10.2020г. ищецът Б.
ЕМ. АЛ. е узнал за извършените разпоредителни сделки от ответниците, което се установява
от приложената справка на СГКК-Видин за процесния имот /л.16. от делото на ВРС/, както
и от свидетелските показания на О* Г*, които са последователни и конкретни и
кореспондират по време и място с цитираната справка.
От свидетелските показания на свидетелите И. и Й*а, посочени от ответните страни,
не се установява твърдяното от тях обстоятелство, че ищецът Д*А. е уведомен за
разпоредителните сделки след извършването им, тъй като свидетелските им показания не са
конкретни и не установяват лични възприятия, не установяват като дата, време, място и
начин на соченото уведомяване и узнаване за разпоредителните сделки от ищеца Б.А..
В хода на настоящото дело на 10.09.2021г е починала въззиваемата страна и
ответница М. Д. В., видно от удостоверение за наследници изх.№АО-01-АУ-06-5618-
1/03.12.2021г. на Община В*, като нейни наследници са ответниците по делото ЛЮДМ. М.
6
ЛЮБ. и М. М. ЛЮБ..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустими. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на
предявените обективно съединени искове в условие на евентуалност. Предявеният главен
иск - за обявяване нищожността на договора за дарение, материализиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 23, т. II, peг. № 1984, н.д. № 108 от 13.05.2020 год. на
нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район- В* вписана в регистъра на ПК под № 028,
вписан в СВ- В* с вх. peг. № 1320 от 13.05.2020 год., акт. № 123, т. IV, дело № 665/2020 год,
е по чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради противоречие със закона, не е
имало дарствено намерение у дарителя /ответника/ Л**. М. Л**. с цел заобикаляне на закона
на чл. 33 от Закона за собствеността, за да не бъде предложено на ищците изкупуването на
идеални части от съсобствения имот.
Предявеният евентуален иск, при сбъдване на положителното процесуално условие
под което е предявен, е с правна квалификация по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на
изкупуване на 10/30 ид.ч. от процесния имот от ищците при цени и условия и при
заместване изцяло на купувача Д. В. Д. по договор за покупко-продажба, материализиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, т. II, peг. № 1985, н.д. № 109
от 13.05.2020 год. на нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район - В*, вписана в регистъра
на НК под № 028, вписан в СВ-Видин с вх. рег.№ 1323 от 13.05.2020 г, акт.№ 124, т. IV,
дело № 666/2020 год.,
При така установената фактическа обстановка по делото, обжалваното
първоинстанционно решение е неправилно, поради следното:
Постановеното от РС-В* решение противоречи на Тълкувателно решение
№5/28.11.2012г. по т.д.№ 5/2012г.на ОСТГК на ВКС, неправилно първоинстанционният съд
е приел, че не е относимо към спора по делото.
Съгласно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт - Тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Настоящата инстанция намира за неправилни изложените от ВРС мотиви, че след
като всичките сделки са извършени на една дата 13.05.2020 г. и с оглед характера и
7
предмета им, се установява, че дарственото намерение не е направено с целта позволена от
закона, а с цел да се увредят ищците, като се избегне задължението по смисъла на чл.ЗЗ от
ЗС да им предложат имота за закупуване, тъй като противоречат на събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка.
Сключеният договор за дарение между Д. В. Д.- надарен и Л*. М. Л*. - дарител
материализиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, peг. № 1984, н.д.
№ 108 от 13.05.2020 год. на нотариус Надежда Ангелова - нотариус в съдебен район- В*,
вписана в регистъра на ПК под № 028, вписан в СВ- В* с вх. per. № 1320 от 13.05.2020 год.,
акт. № 123, т. IV, дело № 665/2020 год, с който е дарена 1/30 идеална част от процесния
недвижим имот не е сключен в противоречие на закона. По делото не е доказано липсата на
дарствено намерение у ответницата Л.Л. от ищците, чиято е доказателствената тежест. Нещо
повече, в исковата молба ищците не твърдят сделката за дарение да е симулативна,
прикриваща някакъв друг вид договор, както и между страните по нея да е имало
разместване на насрещни престации.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №5/28.11.2012г. по т.д.№ 5/2012г.на
ОСТГК на ВКС, разпоредбата на чл. 33 от ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се
разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността лице,
а само въвежда ограничение в упражняването на това право. Правилото създава
ограничение за правото на разпореждане и договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, и затова
разпоредбата на чл. 33 от ЗС не подлежи на разширително тълкуване. Нарушаването на
задължението от страна на съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота,
има за правна последица само възникването на преобразуващото право на останалите
съсобственици за изкупуване при същите условия, но не създава правно задължение за
изкупуване.
В същото тълкувателно решение е разяснено, че при извършване на дарение на част
от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в
нарушение на закона. Когато надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие
придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална
част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от
недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата
сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите,
когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от
съсобственик в последваща продажба, тъй като преследвалият резултат не е забранен или
непозволен. В резултат идеалните части са прехвърлени на ответника Д. В. Д., като
съсобственик.
Със същото ТР ВКС разяснява, че в случаите, когато продажбата на остатъка от част
от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно
за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на намерение за
заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение, не може да
8
промени характера на сделката по чл. 33 ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване
на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-
продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен
правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона
резултат. Предвид посоченото процесната сделка за дарение не е нищожна и поради
заобикаляне на закона, на основание чл.26, ал.1, пред.2 от ЗЗД .
При установената фактическа обстановка по делото, то, неправилни са изводите на
първоинстанционният съд, че не е имало дарствено намерение у ответницата Л*. М. Л* при
изповядване на договора за дарение. С отговора си по реда на чл.176 от ГПК по почин на
насрещната страна ответницата е отговорила, като пред съда е изразила мотивите и волята
си за сключване на договора за дарение, а именно, от благодарност към Д. В. Д., който
много пъти е помагал на нея и семейството в трудни моменти и с когото имали добри
отношения. Следва да се отбележи, че по делото не се установява страните да са сключили
договора за дарение с друга цел, освен декларираната от тях пред нотариуса и пред съда, по
реда на чл. 176 от ГПК и в писмените отговори. В случая не може да се приложи хипотезата
на чл. 176, ал. 3 от ГПК, доколкото от съдебния протокол не се установява да са дадени
неясни или уклончиви отговори на поставените на ответника Л.Л. въпроси, нито страните са
признали неизгодни за тях факти и обстоятелства.
Сключеният договор за наем, с предмет - процесния имот от ответниците М.В., Л.Л. и
М.М. с трето лице не противоречи на закона. Същите като съсобственици са извършили
действия на управление със сключване на посочения договор. В нормата на чл.237,ал.1 от
ЗЗД е предвидено, че при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила
спрямо приобретателя, ако е бил вписан. За въззивника /ответника/ Д. В. Д., като
приобретател на процесния имот и по силата на договора за наем е възникнало правото му в
бъдеще да получава договорената наемна цена. По силата на договора, т.3.2. плащането на
наемната цена се дължи в края на стопанската година, т.е към датата на сключването му
между страните не е имало плащане по договора.
В допълнение към изложеното по-горе за неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение по нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 23, т. II, peг. № 1984, н.д. № 108 от 13.05.2020 год. на
нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район- В*, вписана в регистъра на НК под № 028,
настоящият състав намира за достатъчно да посочи, че в обективното ни материално право
няма забрана за извършване на дарение с недвижим имот, за който има сключени договори
за наеми или е обременен с вещни тежести, напр. със запазено право на ползване, доколкото
същите не обуславят невъзможност за изпълнение.
От ищеца в първоинстанционното производство не се установи по необходимия
безспорен и категоричен начин, че страните ЛЮДМ. М. ЛЮБ. и Д. В. Д. не са желаели
обвързване с правните последици на договора за дарение, не може да се направи
категоричен и безпротиворечив извод, че оспорваната сделка не е била сключена
9
безвъзмездно. Такъв извод не може да бъде направен и само въз основа на сключване на
двата договора последователно в един и същи ден и с оглед предмета на сделките. При
липса на каквито и да е доказателства, че е била уговаряна цена и за частта от имота,
предмет на договора за дарение не може да се приеме, че страните не са имали намерение за
безвъзмездно разпореждане с него. При така установените факти по делото единственият
извод, който може да се направи е, че Договорът за дарение е сключен в нотариална форма
за действителност и като такъв е породил целените от страните по него правни последици.
Относно въведеното от ищеца като съпътстващо основание за нищожност на
дарението "липса на основание", следва да се посочи, че сделките, предоставящи имотна
облага, по начало са каузални, като е установена оборимата презумпция за съществуването
на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за оборването пада върху
този, който твърди, че липсва основание. В случая обективираните в договора за дарение от
13.05.2020г. изявления на страните сочат тяхната воля и описват целта на сключването му –
постигане на транслативен вещно-правен ефект. Основанието е и целта – правото на
собственост да премине по безвъзмезден начин от патримониума на дарителите в този на
надарения. По начало е ирелевантно какви мотиви ръководят страните. Вътрешните
причини, доколкото са резултат на осъществяване на правото на личен избор и свобода на
волята, нямат значение. Защо прехвърлителят е избрал безвъзмезден способ не е елемент от
фактическия състав на сключването на сделката. Щом не е доказано, че те са забранени от
закона или неморални, те не подлежат на обсъждане.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице само, ако преди това е предложил на другите
съсобственици да купят частта му, при същите условия, като никой от тях не е приел
предложението. Изискването на цитираната правна норма касае само продажба на идеална
част от недвижим имот на външно за съсобствеността лице, като не се прилага в
отношенията между съсобственици. С оглед приетото по делото, че договорът за дарение,
изповядан с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, peг. № 1984, н.д. №
108 от 13.05.2020 год. на нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район- В*, вписана в
регистъра на НК под № 028, вписан в СВ- В* с вх. peг. № 1320 от 13.05.2020 год., акт. №
123, т. IV, дело № 665/2020 год., е валиден и е произвел вещно-правния си ефект,
въззивникът/ответник Д.Д. е бил съсобственик на имота към извършване на възмездното
разпореждане в негова полза с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
24, т. II, peг. № 1985, н.д. № 109 от 13.05.2020 год. на нотариус Н* А* - нотариус в съдебен
район- В*, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-В*с вх. рег.№ 1323 от
13.05.2020 г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020 год. Ето защо за продаващите съсобственици
ответниците-М.В., Л.Л. и М.Л. не е съществувало задължението да предложи съсобствените
идеални части от имота за изкупуване на другите съсобственици, както и не е възникнало
правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС за тях, поради което предявеният на това
основание евентуален иск също не би могъл да бъде уважен.
10
Поради неоснователност на главният иск, като положително процесуално условие,
под което е предявен евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС той също се явява неоснователен,
а решението неправилно.
По оплакването за липса на представителна власт на пълномощника на ищеца Л*.
ЕМ. АЛ., настоящата инстанция намира същото за неоснователно. В конкретният случай
представителната власт за образуване и водене на делото от името на представляваното лице
е надлежно учредена, доколкото по делото е представено с исковата молба надлежно
писмено пълномощно, съдържащо всички реквизити и подпис на представляваното лице.
Предвид изложеното настоящият състав следва да отмени изцяло постановеното от
Районен съд – Видин решение и да отхвърли така предявеният главен иск.
По разноските.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемите страни Б.Е. А* и Л*. ЕМ. АЛ. следва да
понесат направените разноски в производството пред двете инстанции от въззивната страна
Д. В. Д. в общ размер на 1050.00 лева /1000лв адвокатско възнаграждение пред ВРС и 50лв.
за ДТ за въззивно обжалване/, платими разделно и поравно.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №196/ 14.05.2021 г. по гражданско дело №2162/2020г. по
описа на ВРС и вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Е. А* от гр.В*, ул.“К*Б* 1“№*, ет.5, ап.25, ЕГН
********** и Л**. ЕМ. АЛ. от с.П**,ул.“**-та“№1 общ.В**,ЕГН **********,против
Л*. М. ЛЮБ. от с.П**,общ.В** , ул.“ 10-та“ №5, ЕГН **********, Д. В. Д., ЕГН **********
от гр.В**, ул. “М*“ №*, вх.Б, ет.1, ап.1 и М. М. Л* с.П*, общ.В*, ул.“10- та“ №5 ,
ЕГН********** искови претенции за обявяване на договор за дарение на недвижим имот ,
материализиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, т. II, peг. № 1984, н.д.
№ 108 от 13.05.2020 год. на нотариус Н* А* - нотариус в съдебен район- В*, вписана в
регистъра на ПК под № 028, вписан в СВ- В* с вх. peг. № 1320 от 13.05.2020 год., акт. №
123, т. IV, дело № 665/2020 год, за нищожен, поради противоречие и заобикаляне на закона
на осн. чл. 226 ал.3 ЗЗД във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД и изкупуване по реда на чл.33, ал.1
ЗС на прехвърлените с договор за покупко-продажба на недвижим имот 10/30 идеални
части, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, т. II,
peг. № 1985, н.д. № 109 от 13.05.2020 год. на нотариус Надежда Ангелова - нотариус в
11
съдебен район- Видин, вписана в регистъра на НК под № 028, вписан в СВ-Видин с вх. рег.
№ 1323 от 13.05.2020 г, акт.№ 124, т. IV, дело № 666/2020год
ОСЪЖДА Б.Е. А* от гр.В*,ул.“К* Б* 1“№33, ет.5, ап.25, ЕГН ********** и Л*. ЕМ.
АЛ. от с.П*, общ.В*, ул.“*-та“ №*, ЕГН ********** да заплатят на Д. В. Д. от гр.В*, ул.
“М*“ №*, вх*, ет.*, ап.*, ЕГН ********** разделно и поравно разноски по делото за двете
съдебни инстанции в общ размер на 1050.00 лева /1000лв адвокатско възнаграждение пред
ВРС и 50лв. за ДТ за въззивно обжалване/.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12