№ 43687
гр. София, 28.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110160443 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 18.09.2024 г. на ответника за изменение на решението в
частта за разноските с твърдение, че не са налице предпоставките за присъждане на адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата. Твърди се, че същата не е
материално затруднено лице, тъй като е декларирала пред ответника в искания за сключване
на договор за кредит месечен приход от 3100 лева. Декларираните в исканията за отпускане
на кредит данни от нея опровергават изцяло декларираните в сключения договор за правна
защита и съдействие обстоятелства за материална затрудненост. Представят се писмени
доказателства за твърдените обстоятелства. Отделно от това се сочи, че същия договор за
правна защита и съдействие (без дата) е представен по още 5 дела, образувани пред СРС от
ищцата срещу ответника и смята, че не следва да бъдат присъждани разноски за адв.
възнаграждение за повече от едно производство. Евентуално твърди, че разноски не се
дължат, поради обстоятелството, че настоящото производство е инициирано в условията на
злоупотреба с права. Евентуално моли за намаляване на определения размер и съобразяване
на практиката на СЕС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК процесуалният представител на ищеца е депозирал
отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, в който е изложил
твърдения за неоснователност на същата.
СРС, 82 състав, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Настоящият съдебен състав възприема практиката на ВКС, съгласно която
преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за
1
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде
направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните
достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за
безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора
за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейния процесуален
представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която
по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна
помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта
му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ не са налице. В настоящия случай такова оспорване е
направено от страна на ответното дружество, което представя и доказателства, които
опровергават осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ /затруднено материално положение/ на М. П. С. (представените искания за кредит, в
които ищцата е декларирала месечен доход в размер на 3100 лева). Представените писмени
документи не са оспорени от насрещната страна. Поради това съдът приема са доказано, че
изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА не са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение в полза на адв. М. и решението
в частта, в която е присъдено адв. възнаграждение за оказаната правна помощ, следва да
бъде отменено. Допълнителен аргумент в полза на процесуалния представител на ищеца да
не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на
ищцата е обстоятелството, че от служебна справка в деловодната система на съда се
установява, че последната е предявила над 10 на брой идентични претенции (напр. по гр. д.
№ 60468/2023 г., гр. д. № 62102/2023 г., гр. д. № 62108/2023 г., гр. д. № 60462/2023 г., гр. д. №
60443/2023 г. и др.). Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се
достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно
надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС,
обективирана в определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г., може да се
приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба
се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните
принципи на гражданския процес. С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът
не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските
не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В
този смисъл са и определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 4277/2023 г. на СГС и
определение № 8441 от 11.07.2023 г. по в. ч. г. д. № 7344/2023 г. на СГС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 60443/2023 г. на СРС, 82
състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която „....” ООД е осъдено
да заплати на ЕАД „Д. М.“ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3