ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603
гр. Пловдив,
17.10.2019 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори
наказателен състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
като разгледа
докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД №
513 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от
НПК.
С определение
№ 1036 от 27.06.2019 г. по ЧНД № 1711/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, на
основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била
оставена без уважение молбата на осъдения Н.П.Е. за предсрочно условно освобождаване
от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с присъда № 73 от
21.06.2010 г. по НОХД № 1694/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Недоволен от
постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание,
е останал осъденият, който на 03.10.2019 г. е подал частна жалба с искане съдебния
акт на първата инстанция да бъде отменен от
въззивния съд и
се постанови да бъде условно предсрочно освободен.
Началникът на Затвора
– *и Окръжна прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената
жалба.
Апелативният
съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с
материалите по делото, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В Окръжен съд – Пловдив, на основание
чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения Е. с искане да бъде
предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода
с цитираната по-горе присъда. Пловдивският окръжен съд е разгледал постъпилото
искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел,
че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като
е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една
страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното му наказание лишаване
от свобода, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция,
поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение,
Е. действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно е било
отбелязано, че преценката относно постигане на целите на наказанието спрямо
него следва да се извърши и в светлината на демонстрираното отношение към наказанието
чрез укриването му от българските съдебни власти в чужбина за продължително
време, издирването му по линия на международното сътрудничество и задържането
му с ЕЗА. В тази връзка първият съд е отчел първоначалния доклад на инспектор, според
който осъденият не поема отговорност за извършеното закононарушение, бягайки от
страната, за да не търпи наложеното ефективно наказание, осъзнава тежестта на
вредите, но поддържа самооправдателна позиция. От последващо становище по изпълнение
на плана на присъдата става ясно, че съобразно установената основна проблемна
зона - отношение към правонарушението, е налице снижение с една единствена
точка. Последното противоречи на твърдението на администрацията, че лишеният от свобода е приел наложеното
наказание, приема отговорност за поведението си и изразява съжаление за
стореното. Минималната корекция на този показател налага извод, че при осъдения
не са налице достатъчно категорични доказателства да е осъзнал обществената
опасност и вредите от извършеното престъпно деяние. С основание е било
отчетено, че спрямо лишения от свобода са били приложени поощрителни мерки по
чл. 66, ал. 1 и чл. 98 от ЗИНЗС, както и режимът на изтърпяване на наказанието
му е бил смекчен от общ в лек. Бил е награждаван, включително и с домашен
отпуск. По време на облекчения режим, обаче, показателите в проблемните му зони,
заложени в плана на присъдата, са останали непроменени. Не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя пред настоящия съд, че
спазването на режима в затвора, трудовата му ангажираност и включването му в
спортни игри само по себе си налагало извод за пълното му поправяне. Поведението
по спазване на регламента на затвора, е задължение на всеки един от лишените от
свобода, а изборът му да престира и труд е бил поощрен при изчисляване на
размера на наказанието. Релевираното от жалбоподателя, при все да се налице, не
може да доведе до извод, противен на вече направения, че към настоящия момент
липсват убедителни доказателства най-вече да е осъзнал отговорността за
извършеното.
Тъй
като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на
първия съд, намира за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва
една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК. С
това правилно първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения от
свобода следва да продължи, като се насочи към осъзнаване на причините за
правонарушението, мотивите за поведението и поемане на отговорност за
собственото криминално поведение и вредите от същото.
Поради
изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното
определение следва да се потвърди.
Водим от
горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1036 от 27.09.2019 г.
по ЧНД № 1711/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Н.П.Е. от 03.10.2019 г. за предсрочното му условно
освобождаване от остатъка на наложеното му с присъда № 73 от 21.06.2010 г. по
НОХД № 1964/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказание лишаване от свобода.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.