Решение по дело №51315/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 май 2025 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20211110151315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7902
гр. София, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110151315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 16.08.2022 г., от А. В. М. против
Регионална дирекция на горите – София, в която са изложени твърдения, че ищецът по
силата на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот. акт №
179, том II, нот. дело № 330/2012 г. и нот. акт № 73, том II, нот. дело № 233/2012 г. на
нотариус П.Г притежава право на собственост върху гори, представляващи имоти с №
814093, 814094 и 000265, находящи се в землището на с. О., Община КК. Ищецът поддържа,
че за описаните имоти му били издадени позволителни билети за сеч, както следва: за имот с
№ 814093 – позволително № 0272826 със срок на сеч от 10.11.2015 г. до 31.12.2015 г., за имот
№ 814094 позволително за сеч № 014822 със срок на сеч от 17.10.2013 г. до 30.11.2013 г., за
имот № 000265 позволително за сеч № 0262516 със срок на сеч от 04.09.2015 г. до
30.11.2015г. В исковата молба са изложени твърдения, че въз основа на издадените
позволителни за сеч А. М. добил от имот № 814093 21 куб.м. трупи с дължина 4 м от бял
бор, от които 14,93 куб.м. от добития дървен материал били на временен склад; от имот №
814094 добил общо 144 куб.м. дървесина от бял бор и зимен дъб, като от тази дървесина 98
куб. м., както следва: 9 куб.м. дребна строителна дървесина и 75 куб.м. дърва трупи с
дължина от 4 м от бял бор, 3 куб.м. средна дървесина, 5 куб. м. дърва от зимен дъб, били на
временен склад; от имот № 000265 добил 32,80 куб.м. дървесина от бял и зимен дъб, като от
тази дървесина 19 куб.м., както следва: 6 куб.м. едра дървесина, 13 куб.м. средна дървесина
с трупи с дължина от 4 м от бял бор, били на временен склад. Ищецът поддържа, че на
21.10.2015 г. служители на ответника без негово знание и съгласие вдигнали от временен
1
склад добитата дървесина и я откарали в ТП на Държавно горско стопанство С. В исковата
молба са изложени твърдения, че в резултат на подадена от А. М. жалба до Районна
прокуратура – И. във връзка с липсващата от временния склад дървесина ищецът узнал, че
ответникът е сезирал компетентните органи за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 НК,
за което било образувано ДП № 5002/2016 г. по описа на РУ КК. пр. пр. № 1820/2015 г. на
РП-И.. В исковата молба са изложени твърдения, че производството по образуваното
досъдебно производство било спряно. Ищецът поддържа, че в началото на 2021 г. депозирал
молба до Районна прокуратура – И. за връщане на веществените доказателства, а именно
добитата дървесина от собствените му имоти, което искане било уважено с постановление от
04.03.2021 г., съгласно което описаната в прокурорския акт дървесина, както следва: по
Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. от имот № 814093 – 10 пл.м.куб
едра строителна дървесина, 4,93 пл.м.куб ОЗМ и 0,57 пл.м.куб ритловици, по Констативен
протокол серия РОО № 103189/21.10.2015 г. от имот № 000265 – 9 пл.м.куб. една строителна
дървесина, 1,93 пл.м.куб. средна строителна дървесина, и от имот № 814094 – 17 пл.м.куб
средна строителна дървeсина и 3 пл.м.куб дърва за огрев, следвало да бъде върната. В
исковата молба са изложени твърдения, че доколкото дървесината била оставена на
отговорно пазене в ТП на ДГС С.ищецът отправил до директора на учреждението искане за
връщане на вещите, в отговор на което получил писмо с изх. № 11-00-7/23.03.2021 г.,
съгласно което дървесината била продадена на търг, открит със Заповед № РД 05-
312/30.09.2019 г. на директора на ответника. Ищецът поддържа, че с продажбата на добита
от собствените му гори дървесина, описана в Констативен протокол серия РОО №
056300/21.10.2015 г. и Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015 г., ответникът
неоснователно се е обогатил с получената от продажбата сума. При така изложените
твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 5238,80 лева, представляваща пазарната цена на продадената от ответника
дървесина, описана в Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. и
Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015 г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. В
депозирания отговор са изложени твърдения, че соченото от ищеца ДП № 5002/2016 г. по
описа на РУ КК. пр. пр. № 1820/2015 г. на РП-И., е образувано, за това, че от неустановена
дата до 14.10.2015 г. в землището на село О. в имоти № 814093, 814094 и 000265 без редовно
писмено позволително неизвестен извършител е отсякъл посочените в сигнал от Регионална
Дирекция на горите количества дървета от горски територии – престъпление по чл. 235, ал. 1
НК. В отговора на исковата молба са изложени доводи, че съгласно представените по делото
констативни протоколи от извършени теренни проверки, количествата дървесина ( 10,93
пл.м. обла строителна дървесина от бял бор / греди/, 14,93 пл.м обла строителна дървесина
от бял бор / греди/ и 0,57 пл.м. ритловици от бял бор ) са иззети и задържани от контролните
органи на Регионална Дирекция по горите, тъй като са незаконно добити и съответно
подлежат на задържане и продажба като вещи-предмет на нарушения по Закона за горите.
Представителят на страната поддържа, че от извършените проверки не е надлежно
установено иззетата дървесина да е добита именно от имотите собственост на ищеца, поради
което е възможно установената на терен незаконно добита дървесина да е добита от други
2
имоти. В депозирания отговор са изложени доводи, че посочената от ищеца парична
равностойност на дървесината не съответства на количествата реално иззети и задържани
вещи-предмет на нарушения при извършена проверка по Закона за горите, както и на
получената въз основа на проведената тръжна процедура цена, а именно за 15,50 пл.м.
390,60 лева и за 10,93 пл.м. 275,44 лева. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност. По изложените доводи е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде
отхвърлен като неоснователен, а сторените от ответника съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и от представените ведно с исковата молба на договори за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот. акт № 179, том II, нот. дело №
330/2012 г. и нот. акт № 73, том II, нот. дело № 233/2012 г. на нотариус П.Г се установява, че
ищецът притежава право на собственост върху гори, представляващи имоти с № 814093,
814094 и 000265, находящи се в землището на с. О., Община КК.
Като писмено доказателство по делото е приет доклад от инж. К.Т / главен горски
инспектор при РДГ София/ до директора на ответника, в който е посочено, че на 13.10.2015
г. служители на дирекцията извършили проверка по инвентаризацията на горски култури в
имотите собственост на ищеца, като за изясняване на случая на 14.10.2015 г. била
извършена допълнителна проверка. Съгласно представени по делото Констативен протокол
Серия РОО № 081638/13.10.2015 г. и Констативен протокол Серия РОО № 081639/14.10.2015
г. във връзка извършената проверка от служители на ответника били съставени Констативен
протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. и Констативен протокол серия РОО №
103189/21.10.2015 г. за изземване на описаната в документите дървесина, находяща се в
имотите на ищеца. По делото не е спорно, че дървеният материал е предаден за съхранение
в ДГС С.
С писмо от 15.12.2015 г. директорът на Р.Д.Г уведомил Районна прокуратура – И. за
извършената проверка, като с постановление от 24.02.2016 г. е образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител, за това че от неустановена дата до 14.10.2015 г.
в землището на село О., в имот № 814093, 814094 и 000265, без редовно писмено
позволително, сякъл следните видове и количества дървета от горския фонд, както следва: в
имот № 814093 – бял бор / 29 куб.м. стояща маса/; в имот № 000265 – бял бор и зимен дъб /
13 куб.м. стояща маса/; в имот № 814094 – бял бор, зимен дъб и цер / 14 куб.м. стояща маса/
- престъпление по чл. 235, ал. 1 НК. С постановление от 20.10.2016 г. образуваното ДП №
5002/2016 г., пр. пр. № 1820/2015 г. на РП – И., било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2
НПК. По молба на ищеца с постановление от 04.03.2021г. е разпоредено веществените
доказателства по Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. – 14,93 пл.м обла
строителна дървесина от бял бор и 0,57 пл.м ритловци от бял бор и по Констативен протокол
серия РОО № 103189/21.10.2015г. – 10,93 пл.м обла строителна дървесина от бял бор, както
и 3 куб.м. дърва за огрев от зимен дъб и цер и 17 куб.м. средна строителна дървесина от бял
3
бор, да бъдат върнати на А. В. М..
Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № РД 05-312/30.09.2019г. на
директора на Р.Д.Г, с която е открита процедура – търг с явно наддаване на продажба на
движими вещи, предмет и средство за извършване на нарушение, задържани с актове за
установяване на административни нарушения и/или отнети в полза на държавата по влезли в
сила наказателни постановления, или иззети с констативни протоколи за извършени
административни нарушения. Представен е Договор № РД10-31/06.11.2019 г. за покупко-
продажба на движими вещи, с купувач спечелил на повторен четвърти търг с явно
наддаване, проведен на 31.10.2019 г., съгласно посочената по-горе заповед, сключен между
Р.Д.Г в качеството на продавач и (ФИРМА) в качеството на купувач, по силата на който
ответникът прехвърлил в полза на третото неучастващо по делото лице правото на
собственост върху описани в съглашението движими вещи, сред които и дървесина иззета с
процесните констативни протоколи / партида № 9 за задържани движими вещи предмет на
нарушение по КП/АУАН без влязло в сила наказателно постановление – по КП № 56300
15,50 куб.м. и по КП № 103189 10,93 куб.м./.
От заключението по приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът
цени като обективно и компетентно дадена, се установява, че пазарната цена на иззетата и
продадена след проведен търг с Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г.
дървесина към датата на сключване на договора за покупко-продажба възлиза на 390,60 лева,
а по Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015г. към датата на сключване на
договора за покупко-продажба възлиза на 275,43 лева.
При така установеното от фактическа страна по спора се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разяснянията дадени с Решение № 398 от 06.08.2014 г. по гр.д. № 1933/2013
г. ВКС, IV ГО, правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Съгласно разясненията дадени с Решение №
409/15.11.2013 г. по гр. д. № 3424/2013 г. на ВКС, IV ГО, продажбата на изцяло или отчасти
чужда вещ не е нищожна сделка, но не може да бъде противопоставена на действителния
собственик (съсобственик), като в случай, че последният е изгубил възможността да защити
правото си на собственост продавачът по сделката се обогатява неоснователно за сметка на
действителния собственик с получаване на съответната на вещното право на последния част
от продажната цена. В тези случаи действителният собственик може да претендира от
продавача изравняване на неоснователното обогатяване за чужда сметка по правилата на
чл.59 ЗЗД.
С оглед горното при съобразяване на поддържаните от ищеца твърдения, че
ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка с получена от продажба на
собствената на А. В. М. дървесина, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, по който в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
4
пълно и главно доказване, че притежава право на собственост върху описаната в
Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015г. и Констативен протокол серия РОО
№ 103189/21.10.2015 г. дървесина, която е продадена от ответника и стойността на
продадената дървесина. В доказателствена тежест на ответника е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че процесната дървесина е отнета в полза на държавата или, че
е спазен реда за продажбата на вещите преди приключване на административнонаказателно
или наказателно производство.
По делото не е спорно, че ищецът притежава право на собственост върху гори,
представляващи имоти с № 814093, 814094 и 000265, находящи се в землището на с. О.,
Община КК. в които е извършена проверка от служители на Р.Д.Г, в резултат на която са
съставени процесните констативни протоколи. Във връзка с поддържаните от ответника
доводи, че при извършените проверки не е надлежно установено иззетата дървесина да е
добита от имотите собственост на ищеца, респ. е възможно дървесината да е добита от друго
място и единствено да е пренесена в процесните имоти, съдът намира, че доколкото
ответникът е иззел дървен материал, намиращ се в процесните имоти собственост на ищеца,
при липса на доказателства в подкрепа на противното, следва да се приеме, че дърветата са
били изсечени именно от имотите на А. В. М.. Още повече, че съгласно представен ведно с
отговора на исковата молба доклад при извършена предварителна проверка по
инвентаризацията на горски култури, залесени в гори частна собственост в землището на с.
О., е установено наличието на извършена сеч в имотите на ищеца, респ. логично следствие
на сечта е в имотите да се намира изсеченият материал, който впоследствие е иззет. Следва
да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС собственикът на земята е
собственик и на насажденията върху нея, ако не установи друго, поради което и предвид
изложеното съдът намира, че именно ищецът притежава право на собственост върху
иззетият дървен материал.
Във връзка с поддържаните от ответника твърдения, че процесната дървесина е
незаконно добита, поради което подлежи на отнемане в полза на държавата и продажба,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите, послужили за
извършване на нарушение, както и вещите – предмет на нарушението, се отнемат в полза на
държавата независимо чия собственост са, като алинея трета предвижда, че вещите отнети
в полза на държавата се продават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
горите. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ЗГ предвижда, че дървесината – предмет на
нарушението, иззета и задържана с актовете за установяване на административни
нарушения или с констативни протоколи може да се продава по реда на ал. 3 преди
приключване на административнонаказателното производство, като съгласно ал. 7
средствата получени от продажбата се депозират в банкова сметка на съответната
регионална дирекция до приключване на административната преписка с влязъл в сила акт на
компетентен орган или до изтичане на една година от датата на констатиране на
административното нарушение – когато в този срок нарушителят не е установен. Съгласно
5
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
във всички случаи на извършени проверки от служители на ИАГ и нейните структури, както
и от лицата по чл. 274, ал. 1, т. 2-5 ЗГ, при които са установени данни за нарушения и/или е
необходима допълнителна проверка за изясняване на факти и/или обстоятелства се съставя
констативен протокол по образец, като съгласно ал. 2 при констатиране на нарушение и
невъзможност да се състави акт за установяване на административно нарушение с
констативния протокол може да се изземват и задържат необходимите веществени и писмени
доказателства ( документи и/или вещи, предмети на нарушението или средства за
извършването му). Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ЗГ предвижда, че нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на съответните служители
по т.1-6, като съгласно чл. 275, ал. 1 наказателните постановления по закона и подзаконовите
актове по прилагането му се издават от съответните лица по т. 1-3. Съгласно чл. 277 ЗГ
съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановление се извършва по реда на Закона за административните нарушения и
наказания.
Съгласно чл. 158, ал. 4 ЗГ регионалните дирекции по горите осъществяват функциите
на изпълнителната агенция по горите в определения им район на дейност, включително и по
контрола за изпълнение на закона и упражняването на общ надзор и методическо
ръководство върху дейността на всички органи и лица, на които са възложени задължения по
закона. С разпоредбата на чл. 197, т. 4 ЗГ на служителите на структурите на Изпълнителната
агенция по горите се дава право да задържат вещите - предмет на нарушението, както и на
вещите, които са послужили за неговото извършване. Не е уреден начин на процедиране от
страна на дирекцията със задържаните вещи - на дирекциите се възлага само задължение да
придвижат и предадат вещите на определените за пазенето им лица, поради което следва да
се приеме, че законът възлага на съответната дирекция да организира опазването на
задържаните вещи, като неин е и контролът по съхраняването на вещите. Аргумент в полза
на този извод се черпи и от разпоредбата на чл. 273, ал. 6 ЗГ, в която се предвижда отнетите
в полза на държавата вещи, които са негодни за употреба, да се унищожават от регионалните
дирекции по горите, а за иззетите и задържани оръжия, боеприпаси и взривни вещества
според ал. 10 на същия текст се предвижда изрично специален ред за предаването им в срок
от 24 часа на поделенията на МВР. Следователно не съществува съмнението, че
регионалните дирекции не само имат задължение да придвижат и предадат вещите за пазене
(доколкото нямат свои бази за такава дейност), но и отговарят за съхраняването на
предметите, иззети от тях при констатирани нарушения. Друг извод не може да бъде
направен и от правилата, дадени в Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, според които задържаните вещи, предмет и/или средство на нарушение, се
предават за съхранение с разписка за отговорно пазене, директорът на регионалната
дирекция съгласува заповедта на директора на държавното предприятие за определяне на
база за съхранение на задържани с акт предмети и/или средства на нарушения, а разходите
по задържането и съхраняването на задържаните вещи, предмет и/или средство на
нарушения, се приспадат от сумите, получени от продажбата им (чл. 10, ал. 1, 3 и 7 от
6
наредбата).
Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства за съществуването на
влязъл в сила акт на компетентен орган, с който да се установява, че иззетата от имотите на
ищеца дървесина е незаконно добита, респ. че е отнета в полза на държавата. На първо
място наличието на констативен протокол за изземване на установената на терен дървесина
не установява по категоричен начин, че дървеният материал е незаконно добит, респ. не
установява, че същият е отнет в полза на държавата. Със съставени от служители на
ответника констативни протоколи съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии могат да се изземват и
задържат вещи, но не и да бъде налагана санкция. Законът за горите изрично предвижда / чл.
277/, че производството по установяване на административно нарушение и налагане на
административна санкция следва да бъде извършено по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. Ответникът не излага твърдения, респ. по
делото не са ангажирани доказателства, че с влязло в сила наказателно постановление е
ангажирана отговорността на лице допуснало извършване на сеч без съответен
позволителен билет и в нарушение на съответната нормативна уредба. От анализа на
разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ЗГ следва, че поначало единствено вещи отнети в полза на
държавата, т.е. по отношение на които с влязъл в сила акт на компетентен орган е
установено, че са послужили за извършване на нарушение или са предмет на нарушението,
могат да бъдат продадени. Съдът намира, че не е налице предвиденото в чл. 273, ал. 4 ЗГ
изключение, предоставящо възможност за извършване на продажба на иззети вещи преди да
е налице влязъл в сила акт на компетентен орган, тъй като в разглежданият случай за
констатираното нарушение не е образувано административнонаказателно производство, а
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 235 НК. Съгласно чл. 235, ал. 7
НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е
отчужден, се присъжда неговата равностойност. От изложеното следва, че при образувано
наказателно производство за престъпление, чийто предмет е иззетата дървесина, единствено
съдът е компетентен да постанови отнемане на вещите в полза на държавата. Изрично
разпоредбата на чл. 111, ал. 1 НПК предвижда, че веществените доказателства се пазят,
докато завърши наказателното производство, като съгласно ал. 2 и 3 от текста с разрешение
на прокурора предметите, иззети като веществени доказателства, могат да бъдат върнати на
правоимащите преди завършване на наказателното производство, а предметите, иззети като
веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да бъдат върнати
на правоимащите с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и
юридически лица за ползване или се продават. От изложеното следва, че в хода на
образуваното досъдебно производство единствено прокурорът може да разпореди връщане
на иззетите вещи, респ. тяхната продажба. Ответникът не излага твърдения, респ. по делото
не са ангажирани доказателства прокурорът да е разпоредил извършване на продажба на
иззетия дървен материал, а напротив изрично с постановление от 03.04.2021 г. прокурорът е
постановил връщане на посочения в диспозитива дървен материал в полза на Асен В. М.. В
7
конкретния случай ответникът е имал задължение единствено да съхранява иззетия дървен
материал, но не и да извършва действия по разпореждане с него.
Продавайки чужда вещ ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
притежаващ качеството собственик на иззетия дървен материал, поради което се е обогатил
неоснователно за сметка на собственика с получената по Договор № РД10-31/06.11.2019 г. за
покупко-продажба на движими вещи продажна цена, а именно сумата в размер на 666,04
лева, до който размер исковата претенция се явява доказана по основание и размер. По
делото липсват доказателства ответникът неоснователно да се е обогатил за сметка на ищеца
за разликата над сумата в размер на 666,04 лева до пълният предявен размер от 5238,80 лева,
поради което за сочената разлика предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При доказаност на предявения иск, следва да бъде разгледано своевременно
заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Вземането на ищеца е
станало изискуемо от момента на настъпване на обогатяването на ответника, а именно,
считано от сключване на договора за продажба от 06.11.2019 г., от който момент до подаване
на исковата молба на 02.09.2021 г. не е изтекъл петгодишен давностен срок.
При съобразяване на изхода на спора разноски се следват и двете страни. Сторените
от ищеца разноски възлизат на сумата в размер общо на 1709,55 лева, от които 209,55 лева
внесена държавна такса за разглеждане на спора, 400 лева внесен депозит по допусната
съдебно-оценителна експертиза и 1100 лева заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, като по съразмерност в тежест на ответника следва
да бъде възложена сумата в размер на 217,34 лева. Направените от Регионална дирекция на
горите – София разноски възлизат на сумата в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност на отхвърлената част от исковата
претенция в тежест на ищеца следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 87,28
лева.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.Д.Г, с адрес в гр.(АДРЕС) да заплати на А. В. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 59 ЗЗД, сумата в размер на 666,04 лева, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба на 02.09.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца с продажба
на добита от собствените на ищеца гори дървесина, описана в Констативен протокол серия
РОО № 056300/21.10.2015 г. и Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над уважената част от 666,04 лева до
пълния предявен размер от 5238,80 лева, като неоснователен.
8
ОСЪЖДА Р.Д.Г, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на А. В. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 217,34 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на Р.Д.Г, с
адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 87,28 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________

9