№ 480
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Сн. Анг. Ст.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100602230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 23.02.2022г. по НОХД № 2755/2020г., СРС, НО, 114 състав е признал
подсъдимия СВ. ИВ. М., за ВИНОВЕН в това, че на 04.10.2019 г., в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, по ул. „Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение от бул. „Г. М.
Димитров” към ул. „Атанас Иширков” управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ“, модел „535Д”, с peг. № СА **** СХ след употреба на наркотични
вещества, а именно 3,4-метилендиокс-метамфетамин (екстази, MDMA) и кокаин, установена
със съдебно-химическа експертиза № И- 10981/27.11.2019 г. на ВМА-София - престъпление
по чл. 343Б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343Б, ал. 3 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е
осъден за извършеното от него престъпление на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 година и „ГЛОБА“ от 500 лева.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изпълнението на така наложеното
наказание на подсъдимия С.И. М., с проверена по делото самоличност, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 година за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е постановил при изпълнение на така
определеното наказание да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият СВ. ИВ. М.,
с проверена по делото самоличност, е бил задържан по НПК, ЗМВР или друг закон свързани
с настоящето производство.
С присъдата съдът на основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК, е наложил на подсъдимия С.И. М., с проверена по делото самоличност, наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 12 месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 59, ал. 4 от НК е постановил при изпълнение на така
определеното наказание на подсъдимия СВ. ИВ. М. да бъде приспаднато времето, през
1
което за същото деяние е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС,
считано от 05.10.2019 г.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия СВ. ИВ. М., с
проверена по делото самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на
1516,80/хиляда петстотин и шестнадесет, и осемдесет ст./ лева, от които 593,80 /петстотин
деветдесет и три, и осемдесет ст./ лева по сметка на СДВР, а останалите 923 /деветстотин
двадесет и три/ лева по сметка на СРС.
Съдът на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е осъдил подсъдимия СВ. ИВ. М., с
проверена по делото самоличност, да заплати държавна такса в размер на
10,00 лева по сметка на СРС, за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листа.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на
подсъдимия СВ. ИВ. М. - адв. В. , с която се иска да се отмени постановената присъда и
подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото обвинение или алтернативно се иска да се
намали размера на наложеното наказание.
С депозираната въззивна жалба не се правят доказателствени искания към съда.
В разпоредително заседание на 09.06.2022г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитата на подс. М. – адв. В.
излага доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят
изводите на СРС за виновност на подсъдимия. Счита, че от изготвената СХТЕ, както и от
останалите събрани доказателства, не се установява подс. М. да е бил под въздействието на
наркотични вещества и дали употребата на такива е оказала своето въздействие върху
подсъдимия така, че да изпълнени изискванията на закона. Твърди, че от показанията на
полицейските служители дадени в хода на съдебното следствие, никъде не се описва
неадекватното поведение на подсъдимия , а именно да е имал разширени зеници, , както и
че един от тях да го е помислил за умрял. Излага, че по делото не е доказан умисълът на
подсъдимия по отношение на деянието. Отправя искане присъдата на СРС да бъде отменена
и вместо нея да бъде постановена друга, с която същият да бъде признат за невинен по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно- присъдата да бъде изменена, в частта относно
наложеното на подсъдимия наказание
Представителят на СГП намира депозираната жалба срещу първоинстанционната
присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение. Счита, че
извършването на инкриминираното деяние и неговото авторство в лицето на подсъдимия се
доказват по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на производството
доказателства. Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият С.М. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция, в
правото си на лична защита посочва, че не е знаел за състава на употребената от него
хранителна добавка, както че е семеен и не би допуснал употребата на вредни вещества.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери законността и обосноваността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно
следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена
правилно и не се налага внасянето на корекции и/ или допълнения в нея. Волята на съда е
обективирана ясно, което позволява осъществяване на въззивната проверка, както и на
изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната
2
съдебна инстанция фактическа обстановка по делото, а именно:
Подсъдимият СВ. ИВ. М. е роден на 28.03.1987г., в гр. София, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
„****, с ЕГН **********.
За времето от 19.00 часа на 04. 10. 2019г. до 07.00 часа на 05. 10. 2019г. свидетелите
Ч.Ч. и С.С., полицейски служители в ОПП- СДВР били назначени като автопатрул. Около
23.20 часа на 04.10.2019г. те били изпратени да посетят ПТП на кръстовището на ул. “Акад.
Стефан Младенов“ и ул. “8- ми декември“. На място установили, че ПТП е настъпило между
лек автомобил, марка „БМВ“, модел “535д“, с peг .№ СА****СХ, движещ се по ул. “Атанас
Иширков“, управляван от СВ. ИВ. М., ЕГН ********** и лек автомобил, марка „БМВ“, с
рег.№**** с водач Д.С.. По време на проверката във връзка с ПТП свидетелите Ч. и С.
забелязали, че М. има странно поведение, изразяващо се в забавени и неокординирани
движения и заваляне на говора. Поради това и по настояване на другия водач извършили
проверка на М. за употреба на алкохол с Апкотест Дрегер 7510+, която дала отрицателен
резултат, както и за наркотични вещества с техническо средство- „Д.Т.****“. Техническото
средство установило наличие на амфетамин и метаамфетамин. За установеното нарушение
Н. издал АУАН №307156, който бил връчен на М.. На същия бил връчен и талон за
медицинско изследване №0025966, в който той отбелязал, че не приема показанията на
техническото средство. М. бил предаден на служители на 07 РУ- СДВР, които го отвели до
ВМА- София, където същият дал кръв и урина за изследване.
От заключението по изготвената на досъдебното производство съдебно-химическа /
токсикологична / експертиза № И-10981/ 27.11.2019г. на ВМА- София се установява, че СВ.
ИВ. М. е употребил преди да управлява процесния лек автомобил метаамфетамин и кокаин.
Така установената от първата инстанция фактическа обстановка се основава
закономерно на цялата доказателствена съвкупност събрана в хода на наказателното
производство, а именно: обясненията на подс. СВ. ИВ. М., дадени на съдебното следствие /
л. 82 от съдебното дело /; показанията на свидетеля Ч.Г. Ч., дадени от него на съдебното
следствие /л. 52- 55 от съдебното дело/ и тези, дадени от него на досъдебното производство
и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК; показанията на свидетеля С.Г. С., дадени от него на съдебното следствие /л. 63-
65 от съдебното дело /; чрез способите за доказване- заключението по изготвената на
досъдебното производство съдебна химикотоксикологична / токсикохимична / експертиза /
л.40- 43 от досъдебното производство/, заключението по изготвената на досъдебното
производство комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза /л.51-
57досъдебното производство/; писмените доказателства- АУАН 307156/ 05.10.2019г. /л. 21
от досъдебното производство/; талон за медицинско изследване № 0025966 /л. 47- 48 от
досъдебното производство/; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества от 05.10.2019г. /л. 30 от досъдебното производство/, справка за
съдимост на подс. СВ. ИВ. М. /л. 13- 15 от съдебното дело/, както и всички останали приети
и приложени по делото писмени доказателства основание чл.283 от НПК.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти
са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства
не са допуснати логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в
мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.
Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се
приемат, а други се отхвърлят. Събраната по делото съвкупност е последователна, като от
нея с пълна категоричност се установява времето, мястото и авторството на извършеното
деяние. Въззивният съд споделя изцяло направения от първоинстанционния доказателствен
анализ, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
С оглед задълженията си, въззивният състав в решението си дължи отговор на
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно
заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд относно анализа на
3
доказателствената съвкупност, като приема, че времето, мястото, механизмът на извършване
на деянието, както и неговото авторство се установяват безпротиворечиво от показанията
на полицейските служители – свидетелите Ч.Ч. и С.С., както и от писмените доказателства
по делото, посочени по-горе. Посочените гласни доказателствени средства са логични,
безпротиворечиви, кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал,
поради което и настоящата инстанция ги кредитира в цялост, и използва при изграждане на
вътрешното си убеждение по фактите. От тях по категоричен начин се изясняват
релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване – датата, мястото и
часа на извършената проверка на подс. М., индивидуализиращите белези на управлявания от
него лек автомобил, повода и резултатите за употреба на наркотични вещества. Следва да
бъде отбелязано, че релевантните събития се установяват от гласните доказателствени
средства, изхождащи от лица, за които няма причина да се смятат за предубедени или
необективни при депозирането на показанията си, доколкото последователно, логично и
непротиворечиво излагат всички факти и обстоятелства, които са възприели лично и
непосредствено при изпълнение и в ръга на своите служебни задължения. Въззивният съд
държи да подчертае също така, че приобщаването на показанията на полицейските
служители Ч.Ч. и С.С. от досъдебното производство към доказателствения материал по реда
на чл.281, ал.4 НПК, не се отразява върху достоверността на разказа им или върху
обезпечеността на обвинителната теза. Това е така, тъй като нуждата от четене по реда на
чл. 281, ал.4 НПК на показанията на свидетелите от досъдебното производство е била
наложена от изминалото време между инкриминираната дата и тази на провеждане на
разпитите им пред първия съд, както и поради естеството на работа на тези свидетели –
полицейски служители, предполагащо множество приличащи си по основните си
характеристики случаи, така че пропуските на свидетелите не индикират на тяхната
необективност, както и не внасят неяснота или съмнение в тяхната свидетелска годност.
Подобно на първоинстанционния съд, настоящия съдебен състав кредитира
показанията на свидетелите Ч.Ч. и С.С., които като дежурен полицейски екип са посетили
местопроизшествието във връзка с възникнало ПТП между лек автомобил, марка „БМВ“,
модел “535д“, с peг .№ СА****СХ, движещ се по ул. “Атанас Иширков“, управляван от СВ.
ИВ. М. и лек автомобил, марка „БМВ“, с рег.№**** с водач Д.С. и в изпълнение на
задълженията си по закон са извършили необходимата проверка по отношение на
проверката на управлявания от подс. М. лек автомобил ( като това обстоятелство се
потвърждава й от дадените от него обяснения), поради което именно техните показания се
явяват източник на преки доказателства. Въпреки изминалото време, свидетелите Ч. и С. са
съхранили подробни и описателни спомени относно процесния случай. Двамата полицейски
служители, в пълен унисон и независимо един от друг и при двата си разпита в рамките на
двете фази на наказателния процес са категорични, че именно подс. М. е лицето, което е
седяло и е управлявало процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел “535д“, с peг .№
СА****СХ., както и от показанията им се установява и причината за активиране на
преценката им, наложила по задълбочена проверка на подс. М., а именно обстоятелството,
че същият имал неадекватното поведение , заварен от тях в лекия си автомобил, като
първоначално не реагирал на почукването по прозореца на автомобила, а впоследствие
демонстрирал неадекватно, странно поведение - уморен вид, разширени зеници, завалване
на говора, което от своя страна е наложило да извършат проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. В тази връзка, свидетелите Ч. и С. са категорични, че
използваното от тях техническо средство „Drug test 5000“, с което са изпробвали подс. М., е
дало резултат положителна проба отразена под № 175, а именно за наличие на употреба на
наркотични вещества или на високорисково наркотично вещество – амфетамин и
метаамфетамин. Заявеното от посочените свидетели, че на място е съставен акт за
установяване на административно нарушение и талон за медицинско изследване на подс. М.,
а впоследствие същия е бил съпроводен до ВМА- гр. София, за да даде кръвна проба и урина
се потвърждава от приобщените по надлежния ред писмени доказателства- АУАН №307156
и талон за медицинско изследване №0025966. В талона за медицинско изследване са
попълнени всички реквизити, като е отбелязано, че същият се връчва на водача – подс. М. в
02.40 ч на 05.10.2019г., който следва да се яви във ВМА до 45 минути от връчването
му.Действително, подсъдимият собственоръчно е вписал в талона, че не приема резултата от
техническото средство, но независимо от това се е подписал на връчения му талон за
4
медицинско изследване, с което е удостоверил неговото надлежно връчване, както и че се е
запознал със съдържанието му. В тази връзка фактите и обстоятелствата, свързани с
транспортирането на подс. М. до ВМА и извършеното там медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от страна на водача, съдът установи по нужния несъмнен и категоричен начин от
показанията на св. Ч. и С. и отразеното в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози,
които изцяло кредитира. Протоколът е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата
му, без наличието на каквито и да е основания за съмнения в достоверността на отразеното
в него. Поради това, по смисъла на процесуалния закон, този документ се явява процесуално
- валидно писмено доказателствено средство.
Първият съд правилно е дал вяра и на протокола за съдебно- химическа (
токсикологична) експертиза, като е преценил, че същата е обективна, компетентна, пълна,
ясна и точна. В тази насока настоящата инстанция намира, че констатациите на
извършилото експертното изследване медицинско лице намират категорична
доказателствена опора в показанията на св.Ч. и св. С. и показанията на техническо средство
„Drug test 5000“ № ARAM 007 проба № 175.
При така направения по-горе анализ на доказателствената съвкупност, настоящата
инстанция, аналогично на първоинстанционният съд намира, че не може да кредитира с
доверие обясненията на подс. М. в частта, в която твърди, че не е употребявал наркотични
вещества, както и че отчетения от техническото средство положителен резултат се дължи на
приета от него хранителна добавка- „Липовон“.Достоверността на така лансираната версия
се изключва чрез средството за проверка на тези гласни доказателствени източници, каквото
е заключението на изготвената по делото комплексна съдебна химикотоксикологична
експертиза. От същото се установява по експертен път, че сочената хранителна добавка, не
може да доведе до отчитане на положителен резултат за кокаин при изследване на орална
течност / слюнка/ с техническо средство, с което е тестван подс. М.. Експертното
заключение следва да бъде кредитирано като пълно и обективно, като въззивният съд, също
като първата инстанция, не намира основание да се съмнява в професионалната подготовка
или добросъвестността на изготвилите го експерти.Въззивният съд намира, че обясненията
на подсъдимия са, като важен източник на доказателства, така и основно средство за защита,
упражняването на което води до задължение за поведение, насочено към разкриване на
обективната истина. В този смисъл, твърденията на подсъдимия, че не е употребил
наркотично вещество, а хранителна добавка, се явява изграждаща за него защитна реакция в
резултата на собственото му неправомерно поведение, поради което и съдът не ги
кредитира.
Въззивният съд в заключение изведе и годността подс. М. да разбира свойството и
значенето на извършеното и да ръководи постъпките си към настоящия и инкриминирания
момент от съдържанието на СППЕ. Експертите, които са я изготвили са заключили, че при
подс. М. липсват данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и
синдром на зависимост към наркотични вещества. Същата е изготвена от вещи лица,
разполагащи със специални познания в съответната област, поради което и настоящият
съдебен състав прецени заключението като пълно, обективно и достоверно дадено, поради
което му се довери изцяло.
Правилно и законосъобразно съдът е дал вяра и на останалите събрани писмени
доказателствени средства, като е преценил, че същите са взаимодопълващи се, допринасят за
изясняване на обективната истина и кореспондират по небудещ съмнение начин със
събраните гласни доказателствени средства.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав направи въз
основа на приложената по делото справка за съдимост.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е достигнал до заключение за осъществен от обективна и
субективна страна състав на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК от подс. С.М., което
въззивният съд споделя изцяло.
От обективна страна подс. С.М. на инкриминираните дата, час и място е управлявал
5
лек автомобил, като в кръвта на подсъдимия е установено наличието на различни групи
наркотични вещества .
Доказаната съставомерност на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК от обективна
страна предполага установяването на две общи предпоставки първо, че на 04.10.2019 г., в гр.
София, ж.к. „Студентски град“, по ул. „Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение от
бул. „Г. М. Димитров” към ул. „Атанас Иширков” управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д”, с peг. № СА **** СХ и второ, че това е
направил при установена по надлежния ред употреба на наркотични вещества. Събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали установяват по
несъмнен и категоричен начин наличието и на двата признака на престъплението по чл.
343б, ал.3 от НК, доказателствата в чиято подкрепа са били обсъдени и от
първоинстанционният съд.
Относно наведените във въззивната жалба възражения, че субектът на престъпление
по чл. 343б, ал.3 от НК следва да е бил под влиянието на наркотични вещества настоящият
състав счита за нужно да посочи, че наказателният кодекс не поставя изискване водачът да е
бил повлиян от тези вещества, респективно не се интересува доколко това се е
случило.Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества е без
значение как се е отразила тази употреба на неговото поведение и дали е повлияла на
способността му да управлява превозно средство.Макар и да не е наложително да се
установи, следва да се посочи, че твърдението на защитата, че употребата на наркотици не е
повлияла на подсъдимия при управление на автомобила, е неподкрепено от събрания
доказателствен материал. В тази връзка следва да бъдат посочени и показанията на
полицейските служители Ч. и С., извършили първоначалната проверка на подсъдимия,
съобщаващи за неговото поведение, мотивирало ги да предприемат действия по тестване за
наличие на наркотични вещества.
В конкретния случай, следва да се приеме, че от субективна страна, деянието е
осъществено от подс. М., при форма на вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл.11, ал.1 НК.
Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както
обстоятелството, че управлява МПС, така и това, че осъществява дейността след употреба
на наркотични вещества- кокаин и 3,4 -метилендиоксиметаамфетамин / екстази, MDMA/.
При липса на съмнение относно възможността на подсъдимия да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, за съда е безспорно установено, че
същият е имал обективната възможност да предвиди общественоопасните последици от
деянието си, от интелектуална страна, а от волева – пряко е целял настъпването им.
Относно вида и размера на наложеното от съда наказание, въззивният съд счита
следното:
За извършеното от подс. С.М. престъпление законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за период от една до три години и Глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева. Районният съд е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК и че са налице предпоставките за прилагане на
института на условно осъждане по чл.66 от НК, поради което на основание чл.343б, ал.3 вр.
чл.54 от НК е намерил за справедливо и наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложил за изпитателен срок от три години
и Глоба в размер на 500лева. При определяне на размера на изпитателния срок, районният
съд е съобразил характеристичните данни за подсъдимия, като едновременно с това е отчел
и обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с
преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това
законосъобразно е приел, че именно такъв размер на отлагателен срок, ще окаже
максимално поправително и продължително възпитателнопревантивно въздействие върху
подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Правилно е постановено при на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение
на така определеното наказание да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият С.М.
е бил задържан по НПК, ЗМВР или друг закон свързани с настоящето производство.
Правилно предходната инстанция е определила размера на кумулативно
6
предвиденото в санкционната част на престъпния състав наказание „глоба“ да е в
минималния размер.
Въззивният съд намира за законосъобразно наложеното кумулативно наказание –
„Лишаване от право да управлява МПС“ на подс. М. по реда на чл.343г, като счита, че
определения размер на същото от 1 година е съобразен обществената опасност на
конкретното деяние и дееца.
Правилно е постановено при изпълнение на наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“ да се приспадне на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което подс.
М. за същото деяние е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС,
считано от 05.10.2019 г.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание
чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.02.2022 г., постановена по НОХД № 2755/2020 г.,
по описа на СРС, НО,114-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7