№ 74
гр. Айтос, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100187 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от Гаранционния фонд, чрез
юрк. М. Г., с която срещу П. А. К., с ЕГН **********, е предявен иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането (КЗ), вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за
приемане за установено, че последният дължи сумата от 2075,79 лв. –
регресно вземане за заплатено от Гаранционния фонд обезщетение за
имуществени вреди в полза на „ИХТИС СЪРВИЗ“ ООД, с ЕИК *********,
чийто лек автомобил „Фиат Добло“, с рег. № А6972НВ, е увреден при
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 29.05.2021 г., с товарен
автомобил „МАН“, с рег. № А8648КК, управляван от П. А. К. без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва за забава от 20.11.2023 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена Заповед № 438 от 20.11.2023 г. по ч. гр. д. № 906/2023 г.
на Районен съд – Айтос.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е назначил особен представител на
ответника – адв. П. Г. Г., тъй като не го е открил, за да му връчи лично книжата
по делото.
Особеният представител на ответника е подал отговор на исковата
молба.
Съдът намира исковата молба и отговора са редовни и допустими.
1
В исковата молба се твърди, че виновен за катастрофата е П. А. К., който,
управлявайки горепосочения товарен автомобил, извършил маневра смяна на
пътните ленти, като навлязъл в съседната пътна летна и ударил правомерно
движещия се лек автомобил, описан по-горе, с което причинил ПТП. Сочи се,
че в нарушение на чл. 490 КЗ ответникът е управлявал автомобила си без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплатил обезщетение в
размер на 2075,90 лв. на увреденото лице – „ИХТИС СЪРВИЗ“ ООД. Ищецът
иска тази сума да му бъде възстановена, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът моли съдът да осъди ответника да заплати и деловодните
разноски.
В отговора на исковата молба се сочи, че не е установено по безспорен
начин кой е управлявал товарния автомобил. В протокола за ПТП не били
посочени пълни данни на управляващия товарния автомобил. Освен това
липсвали доказателства за собствеността на този автомобил. Според особения
представител не е установена по безспорен начин и липсата на застраховка.
Ооспорва се механизмът на ПТП. Искът се оспорва и по размер. В отговора на
исковата молба е направено възражение за съпричиняване на вредите от
другия участник в произшествието. Изтъква се, че ответникът не е бил
поканен доброволно да заплати процесната сума.
В открито съдебно заседание на 26.02.2025 г. особеният представител е
пояснил, че възражението за съпричиняване се основава на това, че другият
участник в произшествието не се е съобразил с пътната обстановка, както и
движещите се около него автомобили.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 17.11.2023 г. Гаранцинният фонд, чрез юрк. М. Г., е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. А. К. за
заплащане на сумата от 2075,79 лв. – вземане по чл. 558, ал. 7 КЗ, ведно със
законната лихва от 20.11.2023 г. до окончателното изплащане.
Съдът е уважил заявлението изцяло и е издал Заповед № 438 от
20.11.2023 г. по ч. гр. д. № 906/2023 г. на Районен съд – Айтос.
В хода на заповедното производство съдът е изпълнил процедурата по чл.
47 ГПК, но не е открил ответника, поради което е указал на заявителя да
предяи иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си.
Според чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
2
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
На основание чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл.
557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето
и изплащането му.
Според чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че е в негова тежест да
докаже следните факти: 1) противоправно поведение на ответника; 2) че са
настъпили вреди за личността или имуществото на другиго; 3) че между
поведението на ответника и вредите има причинно-следствена връзка; 4) че
вредите са причинени на територията на Република България; 5) че
ответникът не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за управлявания от него автомобил към
момента на причиняването на вредите; 6) че „Гаранционният фонд“ е
изплатил обезщетението на лицето, което е увредено или чието имущество е
увредено.
Съдът намира, че горепосочените предпоставки са доказани, поради
което е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника.
Аргументите за това са следните:
По делото е приложен протокол за ПТП, от който се установява, че
ответникът, управлявайки товарен автомобил „МАН“, с рег. № А8648КК, се е
блъснал в лек автомобил „Фиат Добло“, с рег. № А6972НВ. От схемата на
ПТП става ясно, че в гр. Бургас, на пътен възел „Юг“ водачът на товарният
автомобил е предприел маневра надясно, с което е навлязъл в дясната пътна
лента, без да пропусне правилно движещия се лек автомобил, при което се е
стигнало до пътнотранспортното произшествие. Описани са видимите вреди
върху автомобилите, както и че автомобилът на ответника е без валидна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв,
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП (Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. №
1506/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 71/16.08.2017 г. по гр.д. № 60343/2016 г.
на ВКС, II г.о., и др.).
Видно от прилжената по делото справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционния фонд, на базата на подадени
данни от застрахователните дружества за застраховка „Гражданска
3
отговорност“ на автомобилистите, за автомобила, управляван от ответника, не
е имало действащ договор за застраховка. Тази с покритие от 21.10.2020 г. до
20.10.2021 г. е прекратена на 06.02.2021 г. поради невнесена вноска. Етоо защо
от 06.02.2021 г. до датата на ПТП автомобилът е бил без действаща
застраховка.
Според чл. 574, ал. 12 от КЗ данните от Информационния център
удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, началната и
крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси)
на моторното превозно средство.
На 01.06.2024 г. „ИХТИС СЪРВИЗ“ ООД е подало уведомление за
имуществена вреда до Гаранционния фонд, като е поискало да му се изплати
парично обезщетение.
Гаранционният фонд е извършил оценка на щетите по автомобила на
увреденото лице. Те са описани подробно в протокола на л. 15 от делото. По
делото са приложени и снимки на щетите.
Гаранционният фонд е определил обезщетение в размер на 2075,70 лв.,
което съгласно приложеното по делото платежно нареждане е изплатено на
увреденото лице на 29.06.2021 г. Освен това по делото е извършена и съдебно-
счетоводна експертиза, с която се потвърждава този факт. С плащането
Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице.
Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
въпроса какъв е маханизмът на ПТП и кореспондират ли вредите с този
механизъм. Вещото лице приело, че на пътен възел „Юг“ водачът на
товарният автомобил е предприел маневра надясно, с което е навлязъл в
дясната пътна лента, без да пропусне правилно движещия се лек автомобил,
при което се е стигнало до пътнотранспортното произшествие. Според вещото
лице вредите кореспондират с механизма и е налице причинно-следствена
връзка между поведението на ответника и вредите.
Съдът не намира причина да не кредитира експертизата. Същата е
изготвена обективно, от компетентно вещо лице и въз основа на
доказателствата по делото.
Следва да се приеме, че с поведението си ответникът е нарушил чл. 25,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Според тази разпоредба водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая ответникът при
4
извършване на маневра навлизане в друга пътна лента не е съобразил другия
автомобил, поради което не само е създадена опасност за участниците в
движението, а се е стигнало до пътнотранспортно произшествие.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е извършило оценка на
вредите върху автомобила на увреденото лице, според която вредите възлизат
на 2207,03 лв. Вещото лице е обяснило, че и сумата от 2075,79 лв. също е
реална и в границите на изследваните търговски обекти.
От гореизложеното може да се направи извод, че са налице всички
предпоставки за уважаване на регресния иск.
Съдът счита за неоснователно възражението за съпричиняване. Неговата
правна квалификация е по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали. Тъй като ответникът черпи благоприятни последици за себе си от
това възражение, в негова тежест е да го докаже. По делото обаче не са
ангажирани никакви доказателства в тази връзка. Освен това от експертизата
се установява, че настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на
ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Съдът
следва да се признесе и по разноските в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 41,51 лв. за държавна такса в заповедното
производство и 41,51 лв. за държавна такса в исковото производство, 200 лв. –
депозит за особен представител, 300 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, 500 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза. Иска се и
определяне на юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Съдът определя такова в размер на 50 лв. за заповедното производство и 50 лв.
за исковото. Общо разноските възлизат на 1183,02 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
558, ал. 7 КЗ, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, че П. А.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Гаранционния фонд, с адрес: ***,
сумата от 2075,79 лв. – регресно вземане за заплатено от Гаранционния фонд
обезщетение за имуществени вреди в полза на „ИХТИС СЪРВИЗ“ ООД, ЕИК
*********, чийто лек автомобил „Фиат Добло“, с рег. № А6972НВ, е увреден
при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.05.2021 г., с товарен
автомобил „МАН“, с рег. № А8648КК, управляван от П. А. К. без сключена
5
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва за забава от 20.11.2023 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена Заповед № 438 от 20.11.2023 г. по ч. гр. д. № 906/2023 г.
на Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. А. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Гаранционния фонд сумата от 1183,02 лв., от които
41,51 лв. – държавна такса в заповедното производство, 41,51 лв. – държавна
такса в исковото производство, 200 лв. – депозит за особен представител, 300
лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 500 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза; 50 лв. – държавна такса за заповедното производство;
50 лв. = държавна такса за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6