№ 47442
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110139388 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е от ищеца молба /наименована „частна жалба“ и уточнена с молба от
03.11.2025 г./ за изменение в частта за разноските на определението, с което производството
е прекратено, като моли да не бъде осъждан на разноски, във връзка с което се позовава на
предвидената в правото на Европейския съюз и тълкувана в практиката на СЕС
потребителска защита, а евентуално моли присъденото на ответника адвокатско
възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В законоустановения срок ответникът изразява становище за неоснователност на
молбата. Счита, че в случая предвид развитието на делото цитираната от ищеца практика на
СЕС е неприложима и поради това не е налице изключение от приложението на
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Излага, че ищецът не е направил своевременно
възражение за прекомерност на заплатения от дружеството адвокатски хонорар. Моли за
отхвърляне на молбата.
Съдът счита, че искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо, защото
е подадено в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице.
По същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна по следните съображения:
В настоящия случай ищецът е предявил единствено установителен иск за
прогласяване нищожност на сключен с ответника договор за потребителски кредит,
производството по който е прекратено поради извършено от ищеца оттегляне на иска.
В Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС,
постановено по преюдициално запитване, се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
1
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22
на СЕС, постановено също по преюдициално запитване, в което е изяснено, че чл. 6, § 1 и
член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява
потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след
установяването на нищожността на договорната клауза поради неравноправния й характер
искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е
уважено само частично, с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да
се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.
Съдебната практика приема, че постановките на решение по съединени дела С-224/19
и С-259/19 на СЕС не следва да намерят приложение по аналогия в хипотеза на
неоснователност на част от предявени обективно съединени искове за установяване на
нищожност на неравноправни клаузи от потребителските договори. Освобождаване на
потребителя от отговорността за разноските в случаите, при които той е засегнат от
прилагането на неравноправна клауза в договор за кредит, но обусловеният кондикционен
иск е частично неоснователен, се налага от затруднението, което потребителят би имал да
определи точния размер на неоснователно платените от него суми и да разграничи коя част
от плащанията е извършена именно въз основа на неравноправната клауза. С оглед
същността на даденото от СЕС разрешение няма основание същото да се прилага по
аналогия, когато установителните искове за нищожност са били отхвърлени /в този смисъл –
Определение № 698/27.09.2023 г. по ч. т. д. № 17/2023 г. на ВКС, I ТО, и Определение №
2041/18.07.2024 г. по ч. т. д. № 274/2023 г. на ВКС, II ТО/.
След като постановките на Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-
259/19 на СЕС са неприложими при неоснователност на иск на потребител за прогласяване
нищожност на клауза в договор, на още по-силно основание те не могат да намерят
приложение и в случаите на прекратяване на производството поради извършено оттегляне
на иска, какъвто именно е настоящият случай. По тези съображения съдът намира, че не е
налице изключение от приложението на правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което
ответникът има право на разноски при прекратяването на делото.
Що се отнася до направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира, че то в случая е преклудирано.
Ищецът е получил препис от Разпореждане № 148416/25.09.2025 г. ведно с препис от
отговора на исковата молба, към който е приложен сключеният от ответника договор за
правна защита и съдействие, на 06.10.2025 г. и в отговор на това е оттеглил своя иск, без
обаче заедно с това да направи възражение за прекомерност на заплатения от ответника
2
адвокатски хонорар. Поради това съдът е постановил прекратително определение, с което е
присъдил на ответника сторените от него разноски за адвокат в пълен размер, след който
момент нататък ищецът не може валидно да въвежда за първи път възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо възражението за прекомерност е преклудирано и не
подлежи на разглеждане.
По изложените съображения искането на ищеца с правно основание чл. 248, ал. 1
ГПК следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца В. Б. П., обективирано в „частна
жалба“ с вх. № 346235/23.10.2025 г. и уточнено с молба с вх. № 359325/03.11.2025 г., за
изменение в частта за разноските на Определение № 41725/08.10.2025 г., постановено по гр.
д. № 39388/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3