Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

                     Гр. ПАЗАРДЖИК, 09.01.2020г.

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 17.12.2019г., в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№3818/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

         В исковата молба против Б.С. *** ищецът "Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Перник, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република" чрез юк.М. твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Багерзане било образувано ч.гр.д.№710/2018г. по описа на РС Пазарджик. Поради постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, ищцовото дружество предявило настоящата претенция.

         Твърди се, че между страните имало облигационна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказвала с представените общи условия за битови нужди, действали за процесния период.  Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.З от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не били съгласни с тях, имали право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството нямало никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответника с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните.   Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период - като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имали действия спрямо него.  

         Твърди се, че задължение на топлофикационното дружество било да доставя до имота топлинна енергия, а задължението на потребителя - да заплаща в срок дължимите суми за начислената топлинна енергия. Поради неизпълнение на това задължение ищецът предявява настоящата претенция за признаване за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 836,70лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Юрий Гагарин", бл.37, вх. Д, ап. 20, от които главница в размер на 700,92лв. - за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. вкл., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 135,78лв. - за периода от 08.07.2014г. до 11.01.2018г., както и законната лихва върху главницата от в размер на 700,92лв - считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения процесуален представител на ответника. Оспорва се претендираната главница и законна лихва за посочените периоди както по основание, така и по размер. Твърди процесуалният представител, че с ТР по ТД№2/2016г. на ВКС се уреждали въпроси относно топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост, възникването на облигационната връзка между потребителите на топлинна енергия и топлофикационните дружества, както и нейното прекратяване. Неправилно и необосновано било твърдението на топлофикационното дружеството, че облигационната връзка, възникнала между дружеството-ищец и ответника в настоящото производство по безспорен начин се доказвала с представените общи условия за битови нужди, действали за процесния период. Не било доказано наличието на валидно сключена облигационна връзка и обвързаността на Б.С.Б. с нея, тъй като не бил представен договор, сключен с етажните собственици на сградата за предоставяне на топлинна енергия, не било представено решение на етажните собственици за сключване на договор за топлофикация, не било доказано, че Б.С.Б. е собственик на самостоятелен обект в тази сграда, съответно не е доказано участието на ответника във вземането на решение от етажната собственост.

Процесуалният представител се позовава и на изтекла погасителна давност - С ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГКТК на ВКС било прието, че в случая е приложима разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД - с изтичането на тригодишна давност се погасявали вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна  следното:

Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - подаден от надлежен ищец в рамките на преклузивния 1-месечен срок по чл.415 от ГПК.

                Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         Уважаването на претенцията предполага топлофикационното дружество - ищецът в случая - да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника - в качеството му на потребител на топлинна енергия. Качеството "потребител" има легално определение в чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката - потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в настоящата искова молба категорично е заявено, че се претендират неплатени суми за ползвана енергия в недвижим имот в гр.Перник, ул."Ю. Г."№37, вх.Д, ап.20 - собствен на ответника Б.. В изпълнение на задължението си да докажат, че ответникът е собственик на имота, за който се твърди, че е ползвана топлинна енергия, ищецът представя нот.акт №89, том V, нот.д.№771/04г. по описа на нот.Ивайло Иванов. Установява се от него обаче, че ответникът през 2004г е придобил собственост върху апартамент №20 на ул."Ю.Г."№37, но във вх.А, а не във вх.Д, за където е настоящата претенция. Представен е още един нот.акт - №91, том ІV, нот.д.№1149/96г. -, който касае различни лица, различен имот и съдът приема същия за напълно неотносим към делото. Не е представена и справка от Агенция по вписвания, за да се установи, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период      Затова съдът приема, че ищецът не доказа по несъмнен и категоричен начин в настоящото производство ответникът да е собственик на имота, за който се твърди да е потребявана топлинна енергия и да не е платена дължимата сума на топлофикационното дружество. Съответно ответникът не може да се счита за задължено лице за доставената и ползвана топлинна енергия за апартамента за посочения период и искът като неоснователн само на посоченото основание следва да бъде отхвърлен.

         При този изход на делото и доколкото ответникът се представлява от назначен процесуален представител на разноски на ищеца, не следва да се присъждат такива в полза на ответника.

                Водим от горното съдът 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от "Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Перник, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република" чрез юк.М. против Б.С. *** иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 836,70лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Ю. Г.", бл.37, вх. Д, ап. 20, от които главница в размер на 700,92лв. - за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. вкл., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 135,78лв. - за периода от 08.07.2014г. до 11.01.2018г., както и законната лихва върху главницата от в размер на 700,92лв - считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№710/18г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд .

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: