№ 383
гр. София , 15.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
С решение № 260113/22.01.2021 г. по т.д.№ 2444/2020 г. СГС, ТО, VI-20
състав е отменен по жалба на „Ембул“ ООД, ЕИК *********, отказ № 20180404120833-
2/02.12.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да обяви в търговския
регистър декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч за липса на дейност на жалбоподателя за 2017
г.
Срещу решението е подадена жалба от Агенция по вписванията, която моли
въззивният съд да отмени постановеното решение и да потвърди Отказ №
20210309135156/10.03.2021 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.
Съдът намира подадената жалба недопустима.
За да се разгледа въпросът дали Агенция по вписванията може да има
качеството на жалбоподател в това производство следва да се прецени характера на самото
производство и качеството и функцията на Агенция по вписванията в него.
Съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията,
Агенцията е администрация към Министъра на правосъдието. Съгласно чл.18 ал.1 т.1 от
Устройствения правилник на Агенцията по вписванията службите по вписванията
извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по разпореждане на съдията по вписване.
Съгласно чл.22, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ Вписването и заличаването се извършват
чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в търговския
регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Съгласно чл.22, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ Обявяването се извършва чрез пренасяне
1
на съдържанието на представения акт в търговския регистър и в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел във формат, подлежащ на автоматизирана обработка.
Посочените разпоредби означават, че вписването и обявяването се състои в
даване гласност на подлежащите на вписване обстоятелства и актове по предвидения в
закона ред.
Производството е безспорно и едностранно и завършва с акт за вписване или с
отказ да бъде извършено.
Тук следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя напълно
изложеното в определение № 55/23.10.2019 г. по дело № 34/2019 г. на ВКС, Г, Петчленен
състав. Върховният касационен съд е взел предвид, че съгласно чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ
съдебният контрол върху последния се осъществява от окръжния съд по реда на глава
двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс, който
е идентичен с този по чл.538 ал.2 вр. чл.278 ГПК за контрол на всички охранителни актове.
В мотивите на определението е направен извод, че макар дейността по вписване да се
осъществява от Агенцията по вписванията като администрация на Министъра на
правосъдието, нейните завършващи актове не могат да бъдат определени като индивидуални
административни актове. Самата дейност по своя характер не е административна - а такава с
характер на охранително производство.
Поради това следва да се приеме, че общите правила за охранителните
производства се отнасят и до това производство, т.е то следва да бъде разглеждано като
юрисдикционната дейност. Правните последици на актовете, към които са насочени
охранителните производства се отнасят до граждански правоотношения, а не до
административно правни отношения, съответно делата по обжалване на отказите,
постановени от Агенция по вписванията са граждански, а не административни дела.
Охранителните производства не са производства за защита на накърнени граждански права,
тъй като не се предизвикват от правонарушения и не се явяват санкция срещу
правонарушения. Същите представляват съдействие при правомерно проявление на
гражданската правоспособност и на упражняването на гражданските права като целта им е
да породят изгодни за молителя правни последици. В този дух - предназначението на
регистърното производство, като вид охранително производство, е да упражни контрол
върху законосъобразността на учредяването на юридически лица и на настъпилите промени
в техния статут и да укрепи сигурността и развитието на гражданския оборот чрез пълно и
достоверно осведомяване на третите лица за тия обстоятелства, които са от значение за
техните отношения с лицата, спрямо които подлежащите на оповестяване обстоятелства се
отнасят.
Като вид охранително производство регистърното производството пред
Агенция по вписванията е едностранно. Кръгът на лицата, които могат да бъдат заявители е
очертан от разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Агенция по вписванията не е и не може да бъде страна в охранителното
производство по вписване и обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това
производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност.
Актът, постановяван от длъжностното лице към АВ е охранителен акт и се
отнася единствено до правната сфера на заявителя.
Легитимиран да обжалва отказа на Агенция по вписванията е заявителят.
Агенция по вписванията, в качеството си на решаващ юрисдикционен орган
няма качеството на страна както в охранителното производство, което се развива пред нея,
следователно не би могла да разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по
2
повод обжалване на нейни актове.
Процесуалното право да подаде жалба срещу постановен от юрисдикционен
орган акт в рамките на гражданския процес, част от който е охранителното производство,
принадлежи на страната в това производство.
Обжалването на отказа, постановен от Агенция по вписванията цели
отстраняване на порочните й действия като решаващ орган. Интерес да ги обжалва има
единствено заявителят, тъй като в неговата правна сфера се отразяват тези порочни
действия.
Това принципно разрешение се отнася и до производството, което се развива
пред Окръжен съд при разглеждането на подадена от заявителя жалба срещу отказ на
Агенция по вписванията. Това производство също е охранително и едностранно. Страна по
него може да бъде единствено заявителят, по чието заявление е постановен отказ.
Липсва какъвто и да било интерес у Агенция по вписванията да обжалва
актовете на съда, с които същият се произнася по законосъобразността на отказите,
постановени от Агенция по вписванията. Както по-горе е разяснено смисълът на
охранителните производства е да съдействат за осъществяване на гражданските права.
Смисълът на регистърните производства е отразяване в публичния регистър на
юридическите лица на промени и актове, свързани с тях. Регистърните производства по
никакъв начин не са свързани с правната сфера на Агенцията по вписвания и не внасят
промени в нея.
Идеята, че решаващият юрисдикционен орган може да обжалва актовете на
съда, с които неговите решения се отменят, не е въведена в нито една от разновидностите на
гражданския процес, който свързва винаги сезирането на съда с наличието на интерес у
сезиращото лице, в това число и при подаването на жалба.
Изложеното е в съответствие с тълкуването, представено в т.7 от
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.
Тук следва да се посочи, че най-вероятно жалбоподателят е намерил
основание да счете, че има право на жалба, от изменението на разпоредбата на чл.25, ал.4
ЗТРРЮЛНЦ (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., доп., бр. 105 от 2020 г. ), съгласно която съдът
разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и
първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на
съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на
агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Тази разпоредба
логически съдът свързва с нововъведената разпоредба със същото изменение на
ЗТРРЮЛНЦ – чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която в производствата съдът присъжда
разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Аргумент в горната насока може да се извлече и от мотивите към проекта на
Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (№ 054-01-104 от 13.11.2020 г., 44-то НС), според които с извършените промени
се цели единствено преодоляване на възникнали противоречия в съдебната практика
относно задължението за разноски в производствата по обжалване на отказите на
длъжностното лице по регистрацията по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Това е предвидено без
да е ясна връзката, която законодателят прави между Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел.
3
Гражданският процесуален кодекс /глава осма, раздел втори/ предвижда
възможност за присъждане на разноските по делото по отношение на исковите,
обезпечителните /като представляващи част от исковите/ и изпълнителните производства.
По отношение на охранителните производства не е предвидена възможност за присъждане
на разноски. Отделно - за производствата пред Търговския регистър освен нормите на ЗТР,
по силата на чл.530 от ГПК са приложими и правилата на глава 49 от ГПК, доколкото не са
установени особени правила. Съгласно чл. 541 от ГПК, разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя. При изричното препращане от страна на
ЗТРРЮЛНЦ към ГПК, следва да се приложи чл. 541 от ГПК. Това е и логично, защото
отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на
другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил
делото. Отговорността за разноските е гражданско облигационно правоотношение, което
произтича от процесуалния закон и се урежда от него и чийто фактически състав включва
неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски и решение, което потвърждава
правното твърдение на претендиращия разноски. В процесния случай производството е
едностранно – липсва насрещна страна, поради което и не може да възникне облигационно
отношение с предмет отговорност за разноски. Съгласно чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ редът за
реализиране на отговорността на АВ-ТР за вредите от незаконосъобразни актове е по Закона
за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Със законодателните изменения законодателят най-вероятно е целял да бъде
избегнат редът по чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ като разноски се присъждат във самото
производство по обжалването на отказа на Агенция по вписване. Законодателната техника,
която е използвана обаче не само че не постига целения ефект, но и създава правен абсурд.
Наред с изложеното следва да бъде посочено, че общо правило в
охранителното производство е, че решението, с което молбата за издаване на искания акт се
уважава не подлежи на обжалване /чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.537, ал.1 от ГПК/. С
решение № 260113/22.01.2021 г. по т.д.№ 2444/2020 г. СГС, ТО, VI-20 състав е разпоредено
да бъде извършено вписване по подаденото от заявителя заявление. Това означава, че
искането на единствената страна в охранителното производство е удовлетворено. Същата
няма интерес от обжалването му. Противна страна, която да е засегната от постановения акт
в охранителното производство липсва, поради което решението в обжалваната му част не
подлежи на обжалване.
По изложените съображения съдът намира жалбата недопустима.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Агенция по вписванията срещу
решение № 260113/22.01.2021 г. по т.д.№ 2444/2020 г. СГС, ТО, VI-20 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 537/2021 г. по описа на Софийски
апелативен съд, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5