Решение по дело №4763/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20194430104763
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 27.02.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

При секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4763 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 652,56 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 124,35 лева и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 68,14 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Г.и А.Д.- ***срещу С.Н. А., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че „Т.Б.А.Б.” ЕАД е образувало ч.гр.дело № 9057/2018 г„ по описа на Районен съд - гр. Плевен, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу С.Н. А., ЕГН: **********. Твърди, че въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист са образували изпълнително дело № 140/2019 г. по описа на ***Н.В..а № 814.  Твърди, че на 31.03.2017 г. „Т.Б.А.Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ***(Приложение № 2) с ответника С.Н. А., ЕГН **********. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размерът на предоставения кредит - 800 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 112,64 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация (Приложение 3). Твърди, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. Когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди, че в настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 68,64 лв., както и застраховка безработица в размер на 70,01 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1 431,51 лв., която сума е разсрочена на 26 погасителни месечни вноски, 25 в размер от 55,06 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер от 55,01 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 29,24% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Твърди, че така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът е преустановил предвидените в Договора плащания, като е пропуснал да заплати последните три от предвидените в погасителния план вноски, а именно вноски с падежи 05.04.2018 г., 05.05.2018 г„ 05.06.2018 г. Твърди, че в Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това е направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Твърди, че дружеството  разполага с писмени документи, според които уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а именно: ***. Като видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка ***, с бар код: ***, длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес, но пратката се е върнала като непотърсена. Твърди, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (13.12.2018 г.), задължението на С.Н. А., ЕГН: ********** към „Т.Б.А.Б.” ЕАД, по Договора, е било в размер на 776,91 лв. (652,56 лв. главница и 124,35 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 05.04.2018 г. до 03.12.2018 г. з размер на 68,14 лв. Моли да бъде признато за установено, че лицето на С.Н. А., ЕГН**********, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ***/31.03.2017 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т.Б.А.Б.” ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, в общ размер на 845,05 лв., от който неизплатена главница в размер на 652,56 лв., договорна лихва в размер на 124,35 лв. за периода от 05.04.2018 г. до 05.06.2019 г., обезщетение за забава в размер на 68,14 лв. за периода 05.04.2018 г. до 03.12.2018 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (13.12.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.

В законовия срок по чл.131 ГПК не е  постъпил писмен отговор от ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не  се е явил в първото по делото заседание - на 28.01.2020 г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за  постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника. /виж призовката на л.38/

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства  и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва  да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00  лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника  следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 225,00 лв./125,00лв. +100лв./

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника С.Н. А., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, п***, сумата от 652,56 лева, представляваща задължение-главница по Договор за потребителски кредит №***/31.03.2017г., в едно със законната лихва върху сумата от 13.12.2018г. до окончателното й изплащане,  за която е издадена заповед за изпълнение № 5760/14.12.2018 по ч.гр.д.9057/2018 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника С.Н. А., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, п***, сумата от 124,35 лева, представляваща задължение договорна лихва по Договор за потребителски кредит №***/31.03.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение № 5760/14.12.2018 по ч.гр.д.9057/2018 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, по отношение на ответника С.Н. А., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, п***, сумата от 68,14 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2018г. до 03.12.2018г. по Договор за потребителски кредит №***/31.03.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение № 5760/14.12.2018 по ч.гр.д.9057/2018 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Н. А., ЕГН **********,***  ДА ПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, п***, сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.9057/2018  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Н. А., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, п***, сумата от 225,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и  ДТ.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4  ГПК, не подлежи на обжалване.             

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: