№ 93
гр. Пазарджик, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
Членове:Ани Харизанова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело №
20235200500627 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.293 и чл.294 от ГПК във вр. с чл.258 от ГПК.
С решение №122 от 24.10.2023г, постановено по гр.д.№4404/2022г по описа на
Върховния касационен съд е обезсилено решение №139 от 29.04.2022г по възз.гр.д.
№480/2021г по описа на Окръжен съд –Пазарджик в частта, с която след частична отмяна на
решение №94 от 12.04.2019г. по гр.д.№1180/2017г на Районен съд-В. е признато за
установено по предявения от А. Н. П. –Д.а и С. Н. С. против П. И. Д. и Т.ка Д. Х.а иск по
чл.124, ал.1 от ГПК, че А. Н. П. Д.а и С. Н. С. са собственици общо на 1/24 идеална част /
всяка от тях на по 1848 идеална част от УПИ X-2308, 2309 в кв.210 по действащия
регулационен план на град В. от 2014г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд като са дадени задължителни указания да се конституират като страна
по делото Й. Г. Х. , Г. Й. Х. и С. Й. Г., които са наследници на починалата в хода на
въззивното производство ответницата Т.ка Д. Х.а, починала на 21.12.2021г, както и да се
повторят по делото всички съдопроизводствени действия, извършени след смъртта на този
ответник.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция жалбоподателите А. Н.
П.- Д.а и С. Н. С., чрез пълномощника си адв. Е. Б. поддържат въззивната си жалба.
Ответниците по жалбата П. И. Д. , Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г., чрез пълномощника
си адв. Р. М., ответницата С. Г. и чрез пълномощника си адв.Т. М. оспорват жалбата.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в представените по делото
писмени бележки.
1
Пазарджишкият окръжен съд в настоящия въззивен състав след като се запозна с
данните по делото намира следното:
Районен съд –В. е бил сезиран с искова молба, подадена от А. Н. П.- Д.а с ЕГН
********** от град П., ул.“О.“№5, ет.2 и С. Н. С. с ЕГН ********** от град В. , ул.“Б.“№2
против П. И. Д. с ЕГН ********** от град С., ж.к.“З.п.“ бл.100, вх.А, ет.5, ап.10, Т.ка Д. Д.а
с ЕГН ********** от град В. , ул.“Г.К.“№15 и Б.Г.Х. с ЕГН ********** от град В.,
ул.“М.“№12А ,с която са предявени следните искове:1/ положителен установителен иск по
чл.124,ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците
са собственици на 1/24 идеална част от имота, описан в исковата молба, 2/ ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС против ответника Б.Г.Х. и установителен иск по чл.76 от ЗНасл. за
прогласяване на относителна недействителност на сделка, сключена между ответниците.
С решение №94/12.04.2019г по гр.д.№1180/2017г по описа на РС- В. са отхвърлени
всички искове. Отхвърлен е иска по чл.76 от ЗНасл. за обявяване на относителна
недействителност по отношение на ищците на сделка, обективирана в нотариален акт №66,
том II, рег.№1573, н.д.№262 от 28.09.2016г., с която П. И. Д. и Т.ка Д. Х.а са продали на
Б.Г.Х. ¼ идеална част от дворно място с площ от 825 кв.м., съставляващо УПИ X-2308,
2309 в кв.210 по плана на град В.. Отхвърлен е и установителния иск за собственост за
признаване на установено по отношение на ответниците П. И. Д., Т.ка Д. Х.а и Б.Г.Х., че
ищците са собственици по наследство общо на 1/24 ид.част при равни права или по 1/48
ид.част от процесния имот - дворно място с площ от 825 кв.м., съставляващо УПИ X-2308,
2309 в кв.210 по плана на град В. с пълен кадастрален№5042308. Отхвърлен е и
ревандикационния иск, предявен срещу третия ответник Б.Г.Х. за осъждането му да предаде
на ищците владението върху 1/24 ид.част от гореописания имот.
Това решение е било обжалвано изцяло и с решение №116/14.04.2020г по възз.гр.д.
№861/2019г по описа на Окръжен съд –Пазарджик е било отменено, като вместо него е било
постановено друго , с което и трите иска са били уважени.
С решение №60086/28.06.2021г по гр.д.№3610/2020г по описа на ВКС е обезсилено
решение №116/14.04.2020г по възз.гр.д.№861/2019г по описа на Окръжен съд –Пазарджик и
решение №94/12.04.2019г по гр.д.№1180/2017г на РС-В. в частта, с която е разгледан и
предявен от А. Н. П. –Д.а и С. Н. С. против П. И. Д., Т.ка Д. Х.а и Б.Г.Х. иск с правно
основание чл.76 от ЗНасл и е прекратено производството по делото в тази част. Отменено е
решение №116/14.04.2020г по възз.гр.д.№861/2019г по описа на Окръжен съд –Пазарджик
частта по предявения от А. Н. П.- Д.а и С. Н. С. против П. И. Д. и Т.ка Д. Х.а положителен
установителен иск за собственост и против Б.Г.Х. ревандикационен иск по отношение на
придобито по наследство общо 1/24 ид.част или по 1/48 ид.част на всяка от дворното място
от 825 кв.м., съставляващо УПИ X-2308,2309 от 210 по плана на град В. с пълен кадастрален
номер 5042308 и е върнато делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на
Окръжен съд-Пазарджик.
При повторното разглеждане делото от въззивната инстанция след отмяната от ВКС,
по образуваното възз.гр.д.№480/2021г. е постановено решение №139 от 29.04.2022г., с което
2
е отменено изцяло решението на районния съд ,вместо което е постановено друго с друго, с
което са уважени и двата иска – и установителния иск за собственост и ревандикационния
иск срещу третия ответник.
В хода на въззивното производство по възз.гр.д.№480/2021г по описа на Окръжен
съд –Пазарджик е починала ответницата Т.ка Д. Х.а, починала на 21.12.2021г.С
разпореждане №560 от 23.06.2022г./ лист 82 от посоченото въззивно дело/ е заличена като
ответник по делото Т.ка Д. Х.а и на основание чл.227 от ГПК като ответници са
конституирани неговите наследници по закон Й. Г. Х. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Г.
К.“№15, С. Й. Г. с ЕГН ********** от град В., ул.“Х.С.“№73 и Г. Й. Х. с ЕГН ********** от
гр.В. , от град С., бул.“К.“№23А, ет.6, ап.6. В хода на въззивното производство е починал и
ответника Б.Г.Х., починал на 07.01.2022г.С разпореждане №441 от 19.05.2022г./ лист 64 от
въззивното дело/ същият е заличен като ответник по делото и на негово място са
конституирани наследниците му по закон и правоприемници по реда на чл.227 от ГПК Р. Г.
Х. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“М.“№12, вх.А и Е. Г. С. с ЕГН ********** от В. ,
ул.“Е.“№30.Наследниците на Б.Г.Х. не са обжалвали въззивното решение №139 от
29.04.2022г по възз.гр.д.№480/2021г по описа на ОС-Пазарджик и решението по
ревандикационния иск е влязло в сила.
Висящо към настоящия момент е останало производството по предявения от А. Н.
П. – Д.а и С. Н. С. срещу П. И. Д. и Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г. в качеството им на
правоприемници на починалата в хода на делото първоначална ответница Т.ка Д. Х.а
положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/24 ид.част или по 1/48 ид.част за
всяка от тях от имота, описан в исковата молба.
Предмет на настоящия въззивен контрол, съобразно визираното по-горе решение на
ВКС по гр.д.№4404/2022г., е решение №94/12.04.2019г по гр.д.№1180/2017г по описа на
РС-В., в частта, с която е отхвърлен установителния иск по чл.124 от ГПК срещу
ответниците П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г., последните трима в качеството на
правоприемници на починалата в хода на въззивното производство първоначална ответница
Т.ка Д. Х.а .
Във въззивната жалба си жалба срещу първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен установителния иск за собственост жалбоподателите ищци А. Н. П.- Д.а и С. Н.
С., чрез пълномощника си адв.Е. Б. , излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че районният съд не е обсъдил в
пълнота събрания по делото доказателствен материал.Според жалбоподателите не следва да
бъдат споделени изводите на районния съд, че наследниците на С. и Ц.Н. – техните деца
Н.С.К., А.С.Г. и И.С.А. са станали собственици по наследство от техните родители на по
5/24 ид.част от процесния имот като некореспондиращи със събрания доказателствен
материал. Всеки от наследниците е придобил по наследство по 1/24 ид.част от този имот,
представляващо 1/8 ид.част от процесния поземлен имот. Неправилен според
3
жалбоподателките е извода на съда, че ответниците П. Д. и Т.ка Х.а са собственици общо
на 1/3 ид.част от процесния имот или по 1/6 ид.част за всеки от тях, отново като
некореспондиращ с доказателствения материал.След смъртта си А.С.Г./ починала на
03.02.2012г.е оставила за свои наследници двете си деца – ответниците П. Д. и Т.ка Х.а,
които са придобили оставеното от нея наследство, възлизащо на 1/6 ид.част от
наследствения поземлен имот и 4/6 идеални части от втория етаж от двуетажната жилищна
сгР., което имущество е придобито от наследодателката им А.Г. по следния начин-1/8
ид.част от процесния имот на основание договор за дарение №8/27.01.1973г. и 1/24 ид.част
на основание наследство от нейните родители/ баба и дядо на първите двама
ответници/.Всеки от ответниците П. Д. и Т.ка Х.а притежават по 1/12 ид.част от процесния
имот., поради което като са прехвърлили на третия ответник ¼ ид.част от процесния имот са
се разпоредили с повече права отколкото притежават. Формулирано е искане да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови ново по съществото на спора , с което да
се уважи предявения положителен установителен иск за собственост. Претендират се
разноски.
В исковата си молба, инициирала производството пред районния съд, ищците А. Н.
П. –Д.а и С. Н. С. са изложили твърдения, че те и ответниците П. И. Д. и Т.ка Д. Х.а, както
и И.А.А. са съсобственици на основание наследяване по закон на наследодателя им С. К.Н.,
починал на 14.05.1963г. на 1/8 ид.част от следния недвижим имот: дворно място с площ от
825 кв.м., за което е образуван УПИ X-2308,2309 в кв.210 по плана на град В. с пълен
кадастрален №5042308 и пл.№2304 от кадастрален район 504. Твърди се, че ищците
притежават в съсобственост общо 1/24 ид.част от този имот или по 1/48 ид.част за всяка от
тях, които идеални части са придобили по право на заместване от своя баща Н.С.К. /
починал на 13.05.2004г./От своя страна Т.ка Х.а и П. Д. са собственици на 1/6 идеални части
от същия имот при равни права като 1/8 ид.ч. са придобили по наследство пряко от майка
им А.С.Г., която я е придобила по дарение от нейната майка Ц.Т.Н., извършено с нотариален
акт №8 от 27.01.1973г. Останалите 1/24 ид.части ответниците придобили по право на
заместване на майка си, починала на 03.02.2012г.,която ги е наследила от общия
наследодател С. К.Н..Твърди се, че 1/24 ид.част от имота е станал собственост на И.А.А. по
наследство от общия наследодател С. К.Н., който е неин баща. Твърди се, че през месец март
2017г ищците разбрали, че ответниците П. Д. и Т.ка Х.а са продали без тяхно знание и
съгласие ,наследствената им идеална част от процесното дворно място на третия ответник
Б.Г.Х.. Твърди се, че сънаследниците Т.ка Х.а и П. Д. не притежават ¼ ид.част от този имот,
а са собственици само на 1/ 6 идеална част от него.
От ангажираните в първоинстанционното производство писмени доказателства се
установява, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№240/07.09.1957г, том XVII, дело №499, съпрузите Ц.Т.Н. и С. К.Н. са придобили следния
недвижим имот:1/2 идеална част от дворно място от 803 кв.м., съставляващо поземлен имот
№1936 в кв.210, за който е отреден парцел X по плана на град В., ведно с построената в него
двуетажна масивна къща с площ от 60 кв.м., заемаща югозападната част на имота. На
4
15.04.1963г.с договор за дарение , обективиран в нотариален акт №68, том I, дело
№194/1963г. Ц.Т.Н. и С. К.Н. са дарили на сина си Н.С.К. 1/4 идеална част от горното
дворното място с площ от 800 кв.м., представляващо имот пл.№1936, за което е отреден
парцел X-1936 в кв.210 по плана на град В. както и първия етаж от двуетажната масивна
сгР. с площ от 60 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници изх.№01546 от 21.04.2017г., издадено от
община В., С. К.Н. е починал на 15.05.1963г и е оставил свои наследници по закон –съпруга
Ц.Т.Н., починала на 16.02.1997г, две дъщери И.С.А. и А. Н. П. –Д.а и син-Н.С.К.. Н.С.К. е
починал на 13.05.2004г.и е оставил свои наследници по закон- две дъщери А. Н. П. и С. Н.
С./ ищците по делото/. А.С.Г. е починала на 03.02.2012г и е оставила свои преки наследници
по закон- ответникът П. И. Д., който е неин син и първоначалната ответница Т.ка Д. Х.а/
нейна дъщеря/.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №8, том I, дело №29/1973г.
Ц.Т.Н. е дарила на дъщеря си А.С.Г. собствената си 1/8 ид.част от процесното дворно място,
както и собствената си 1/2 идеална част от втория жилищен етаж на построената в имота
полумасивна жилищна сгР. с площ от 60 кв.
В кориците на първоинстанционното производство / лист 51 / се съдържа
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №117, том I, дело
№236/1976г., представен с отговора на исковата молба от ответника Б.Х., без обаче с
отговора си този ответник да е противопоставил възражения на база този нотариален акт.
Съгласно визирания нотариален акт А.С.Г. е призната за собственик на 1/8 идеална част
от дворно място цялото с площ от 800 кв.м., за който е отреден парцел X-1936 в кв.210 по
плана на град В., ведно с 1/2 ид.част от втория етаж на построената в имота жилищна сгР.,
цялата с площ от 60 кв.м.В посочения титул за собственост е отразено, че са взети предвид
следните писмени доказателства: нотариален акт №240/1957г, протокол по гр.дело за делба
№9/1972г. на В.ския народен съд.От удостоверение №1032/03.08.2018г. е видно, че според
описната книга на съда за 1972г. има записано образувано гр.д.№9/1972г. за доброволна
делба, което е прекратено на 12.07.1972г.
Тук е мястото да се посочи, че в първоинстанционното производство ответниците
са твърдели, че е имало делба на процесния иимот и поради това при изготвянето на
констативен нотариален акт №236/1976г. такъв е записан в него. Доказателства обаче за
наличие на протокол за делба на процесния имот, който да е постановен по гр.дело за делба
№9/1972г. не е представен от тях въпреки дадените им от районния съд изрични указания в
тази насока и възможност да сторят това.
Видно от нотариален акт №245, том II, рег.№3417, нот.д.№291/2001г. на
09.08.2001г Н.С.К. е дарил на А. Н. П. Д.а собствената си ¼ идеална част от дворно място,
цялото с площ от 800 кв. м. за което е отреден парцел X-2308,2309 в кв.210 по плана на град
В., ведно с първия жилищен етаж от построената в този имот двуетажна жилищна сгР. с
площ от 60 кв.м.
5
Видно от нотариален акт №66, том II, рег.№1573, н.д.№262/2016г. П. И. Д. и Т.ка Д.
Х.а са продали на съсобственика си Б.Г.Х. ¼ ид.част от имота : дворно място с площ от 825
кв.м., съставляващо УПИ X-2308,2309 в кв.210 по плана на град В..
За изясняване на спора от фактическа страна във въззивното производство е
изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено. Според констатациите на вещото лице по плана на
град В. от 1955/1957г процесният имот е представлявал ½ ид.част от имот пл.№1936 ,за
който е бил отреден парцел X-1936 в кв.210 с площ от 800 кв.м. Парцелът е предвиден за
ниско застрояване и в имота е заснета съществуваща двуетажна жилищна сгР.. По плана на
град В. от 1983г. парцел X-1936 е заснет като два имота с пл.№2308/ западна част/ и 2309/
източна част/.Двата имота пл.№2308 и 2309 са нанесени в кадастъра от 1983г. и
представляват части на парцел X-1936 в кв.210 по плана на град В. от 1955/1957г. С
регулацията от 1983г. за двата имота е отреден парцел X-2308, 2309 в кв.210 , който
частично е изменен през 1987г. като е ликвидирано придаваемото място от източната част
на имот пл.№2309 към съседни парцели и парцел X-2308,2309 в кв.210 е останал в имотни
граници. Заснемането в кадастъра от 1983г. на бившия парцел X-1936 по плана от
1955/1957г. като два имота при това с различни площи и поставянето на жилищната сгР. в
един имот не отговаря на формираната собственост. Имотът е един, собствеността е в
идеални части , делба не е извършвана. Одобрените през 2013г и 2014г кадастрален и
регулационен план са идентични с кадастъра от 1983г и регулацията от 1987г. През 2018г е
одобрена кадастралната карта като кадастрални план от 2013г е обезсилен . Бившите два
имота пл.№2308 и 2309, респективно парцел X-2308, 2309 са отразени като един имот с
идентификатор 10450.501.1792 от 828кв.м. с предназначение – ниско жилищно застрояване
по действащата кадастрална карта. Допусната грешка в кадастъра от 1983г и от 2013г. е
поправена в кадастралната карта с възстановяване на целостта на имота, представляващ
бившия парцел X-1936 по плана от 1955/57г.Към настоящия момент е налице съсобствено
УПИ за имотите с пл.№2308 и 2309. Съсобствеността не е в рамките на поземлените имоти,
а в рамките на УПИ X-2308,2309, поради което и в нотариалните актове е вписана площта
на УПИ-то. Във всички документи за собственост собствеността е описана като идеална
част от целия имот, респективно парцел, отреден за него – X-1936 по плана от 1955/57г или
X-2308,2309 по плана от 1983/87г. Статутът на терена, в който попада процесния имот по
кадастралната карта на град В. от 2018г е ниско жилищно строителство.
Въз основа на така установеното по делото от фактическа страна от правна страна
съдът прави следните изводи:
Както бе посочено по-горе районният съд е бил сезиран с иск по чл.124, ал.1 от
ГПК - положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, описан в
обстоятелствената част на исковата молба.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че общите
наследодатели на ищците и първите двама първоначални ответници/ тъй като ответницата
Т.ка Х.а е починала в хода на въззивното производство/ Ц.Т.Н. и С. К.Н. през 1957г.са
6
придобили ½ идеална част от процесния имот като през 1963г. за дарили половината от
този имот или ¼ идеална част на сина им Н.К., която е праводателя на ищците/ техен баща/.
За праводателите Ц.Н. и С. Н. е останала в съсобственост другата ¼ ид.част или за всеки от
двамата по 1/8 идеална част. Установи се, че през 1963г е починал наследодателя С. Н. и
същият е оставил за свои преки наследници по закон – съпругата си както и трите си деца:
Н.К./ бащата на ищците/ А.Г./ майка на ответниците П. Д. и Т.ка Х.а/ и И.А.А.. Към този
момент имуществените отношения между съпрузите са се уреждали на принципа на
разделност. Оставеното от наследодателя имущество, възлизащо на 1/8 идеална част е
поделено между наследниците му като всеки от тях е придобил по 1/32 идеална част от
процесния имот като правата на Ц.Н. възлизат общо на 5/32 идеални части / 1/32 от
наследодателя С. Н. и 4/32 ид.части или 1/8 на собствено основание/. Всеки от останалите
наследници е придобил по 1/32 ид.части./ за Н. 1/32, ид.част, за А.Г. 1/32 ид.част и за И.А.А.
1/32 ид.част. Тъй като Н.К. е придобил ¼ ид.част по дарение от родителите си, то неговия
дял в съсобствеността е 1/32 + ¼ = 9/32 ид.части.
Установи се, че през 1973г. майката Ц.Н. е дарила на дъщеря си А.Г./
наследодателката на П. Д. и Т.ка Х.а / 1/8 ид.част от процесния имот, поради което към
1973г правата на Ц.Н. в съсобствеността са 1/32 ид.части, а на А.Г. са 5/32ид.части/ 1/8
ид.части дарени и от майка и и 1/32 ид.части от наследството от баща и/. Установи се, че
през 1997г общата наследодателка Ц.Н. е починала и същата е оставила в наследство своята
1/32 ид.част от процесния имот, поради което всяко от трите и деца е придобило по 1/96
ид.час от този имот/ 1/96 ид.част за Н.К., 1/96 ид.част за А.Г. и 1/96 ид.част за И.А.А./. Към
1997г правата на И.А.А. са както следва : 1/32 ид.част/ от наследството от баща и + 1/96
ид.част от наследството от майка и или общо 4/96 ид.части. на А.Г. са както следва:5/32
ид.части + 1/96 ид.части или общо 16/96 ид.части.
Установи се, че през 2001г Н. Коднев е подарил на дъщеря си А. Н. П. – Д.а/ ищца
по делото/ подарената му от родителите ¼ ид.част от процесния имот . Неговият дял в
съсобствеността остава: 28/96 – ¼ =4/96 ид.части. След смъртта си през 2004г Н.К. е
наследен от двете си дъщери - ищците по делото и всяка от тях е наследила по 4/192
ид.части от този имот.Тъй като ищцата А. П. притежава по дарение от баща си ¼ ид.част от
имота, то нейните права върху имота възлизат на 52/ 192 ид.части.
Установи се, че през 2012г А.Г. е починала и е оставила за свои наследници – двете
си деца ответниците П. Д. и Т.ка Х.а. Притежаваните от нея 16/96 идеални части са
наследени от П. Д. и Т.ка Х.а като всеки от тях е придобил по наследство по 16/192
ид.части или по 4/48 ид.части за всеки от тях. При това положение и в обобщение по
отношение на процесния имот правата са както следва: за И.А.А. -2/48 ид.части, за С. С. -
1/48 ид.части, за А. П. –Д.а -13/48 ид.части, за П. Д. 4/48 ид.части и за Т.ка Х.а 4/48 ид.части.
Общо ищците А. П. –Д.а и С. С. притежават 14/48 ид.части от процесния имот или 7/24
ид.части. Ответниците П. Д. и Т.ка Х.а притежават общо 8/48 ид.части от процесния имот
или 1/6 ид.части. Установи се, че през 2016г. тези ответници са се разпоредили с ¼ идеални
части от този имот, тоест с повече права отколкото притежават,засягайки правото на
7
собственост на ищците в претендирания в исковата молба обем до размер на 1/24 ид.части
или по 1/48 ид.части са всяка от ищците.
Предвид така формираните фактически и правни изводи настоящият въззивен състав
намира за основателен предявения установителен иск за собственост по отношение на
процесния недвижим имот и като такъв искът следва да бъде уважен като следва да се
приеме за установено по отношение на ответниците П. Д. и Й. Г. Х., Г. Й. Х. и С. Й. Г./
последните трима в качеството на правоприемници на починалата в хода на въззивното
производство Т.ка Д. Х.а/ че ищците/ настоящи жалбоподатели/ са собственици по
наследство общо на 1/24 идеални части или по 1/48 идеални части за всеки от ищците от
следния недвижим имот: ½ ид.част от имот пл.№1936 в кв.210 по плана на град В. от 1957г.,
съответен на УПИ X-2308, 2309 в кв.210 по действащия регулационен план на град В. от
1983/87г., съответен на имот с идентификатор 10450.501.1792 по действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри на град В..
Като е достигнал до противоположни правни изводи районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да
заплатят на жалбоподателите сумата от 3300лв. разноски за настоящата инстанция.
Така мотивиран Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №94 от 12.04.2019г, постановено по гр.д.№1180/2017г по описа
на Районен съд-В., в частта с която е отхвърлен предявения положителен установителен иск
за собственост, вместо което постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. Д. с ЕГН ********** от
град С., ж.к.“З.п.“ бл.100, вх.А, ет.5, ап.10, Й. Г. Х. с ЕГН ********** от град В., ул.“Г.
К.“№15, Г. Й. Х. с ЕГН ********** от град В., ул.“Г. К.“№15 и С. Й. Г. с ЕГН **********
от град В., ул.“Х.С.“№73/ последните трима конституирани на основание чл.227 от ГПК на
мястото на починалата в хода на въззивното производство Т.ка Д. Х.а с ЕГН **********/, че
А. Н. П.- Д.а с ЕГН ********** от град П., ул.“О.“№5, ет.2 и С. Н. С. с ЕГН ********** от
град В. , ул.“Б.“№2 са собственици по наследство на общо 1/24 идеални части или по 1/48
идеални части за всяка от тях от следния недвижим имот - ½ ид.част от имот пл.№1936 в
кв.210 по плана на град В. от 1957г., съответстващ на УПИ X-2308, 2309 в кв.210 по
действащия регулационен план на град В. от 1983/87г., съответстващ на имот с
идентификатор 10450.501.1792 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на
град В..
ОСЪЖДА П. И. Д. с ЕГН ********** от град С., ж.к.“З.п.“ бл.100, вх.А, ет.5,
8
ап.10, Й. Г. Х. с ЕГН ********** от град В., ул.“Г. К.“№15, Г. Й. Х. с ЕГН ********** от
град В., ул.“Г. К.“№15 и С. Й. Г. с ЕГН ********** от град В., ул.“Х.С.“№73 да заплатят на
А. Н. П.- Д.а с ЕГН ********** от град П., ул.“О.“№5, ет.2 и С. Н. С. с ЕГН ********** от
град В. , ул.“Б.“№2 сумата от 3300лв. разноски за въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9