П Р О Т О К О Л
гр.Хасково, 27.01.2023 г.
Хасковският административен съд в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър
Вунов
При участието на секретаря Йорданка
Попова…………………………
сложи за разглеждане адм. дело № 1160 по
описа за 2022 г. … ……….
докладвано от съдия Петър Вунов ……………………………………..…
на именното повикване в 10:00 часа се
явиха: …………………………
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „К.“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ОТВЕТНИКЪТ Главен архитект на Община Ивайловград, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв.Ш., надлежно упълномощена по
делото.
Съдът докладва становище вх.№172/09.01.2023 г. от жалбоподателя, в което излага съображения относно основателността на жалбата, моли за присъждане на съдебните разноски като прилага договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и списък с разноски. Прилага съдебна практика.
Адв. Ш. – Моля да бъде даден ход на делото.
По хода на делото съдът намира следното:
Безспорно е,
че във всяко положение на делото съдът е длъжен да следи служебно за наличието
или липсата на абсолютните положителни процесуални предпоставки за
съществуването на правото на оспорване. Една от тях е правният интерес от
търсената защита, като нейното отсъствие или отпадането й в хода на процеса
води до недопустимост на жалбата. В този смисъл е както трайната съдебна
практика – напр. Определение № 14065 от 22.11.2010 г. по адм. д. № 2768/2010 г.
на ВАС, Определение № 7006 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 3734/2012 г. на ВАС,
Определение № 11381 от 18.09.2012 г. по адм. д. № 10545/2012 г. на ВАС, Определение № 1316 от 30.01.2014
г. по адм. д. № 16299/2013 г. на ВАС, Определение № 10794 от 10.09.2018 г. по
адм. д. № 8061/2018 г. на ВАС и др., така и утвърдената правна теория – Л., К.,
Административно право и административен процес. С., 2012 г., стр. 195 и К., Е.,
Административно правосъдие – право и практика. С., 2013 г., стр. 201.
В случая не
се спори, а и от приложената към писмения отговор на ответника - Главен архитект на Община Ивайловград, виза за проектиране е видно, че на 15.12.2022 г. е издаден
исканият административен акт, поради което в хода на производството е отпаднал
правният интерес на жалбоподателя от
обжалване на мълчаливия отказ на административния орган. Това е така,
защото неблагоприятните правни последици от формирания мълчалив отказ са
отпаднали и административното производство е приключило с позитивен за
заявителя резултат.
В тази
връзка е уместно да се отбележи, че цитираната от последния в становището му от
09.01.2023 г. практика на СЕС е неотносима към настоящото производство,
доколкото е постановена по преюдициално запитване относно дали изменението на
разпоредба от нормативен акт на националното право, за която преди изменението
е налице произнасяне на съд, че противоречи на действаща норма на европейското
право, освобождава касационната инстанция от задължението да изследва
действалата до изменението разпоредба, респ. от преценката дали същата
съответства на ПЕС, както и дали приемането на въпросната разпоредба за
оттеглена представлява ефективно правно средство за защита пред съд на права и
свободи, гарантирани от правото на Съюза, респ. представлява ли такова средство
предвидената в националното право възможност преценката на съответствието на
националната норма преди изменението с нормата на европейското право да се
извършва само ако съдът бъде сезиран с конкретен иск за обезщетение за вреди от
тази разпоредба и само спрямо лицето, подало този иск. По съществено е, че в
това решение на СЕС е посочено, че не се допуска процесуално правило на държава
членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с
жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде
отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици
занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно
липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност
да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без
такъв интерес да е бил взет предвид. В случая на жалбоподателя е дадена такава
възможност, като в становище от 09.01.2023 г. е обосновал интересът си от
продължаване на делото с оглед направените от него съдебни разноски, а в
българското право е предвиден процесуален механизъм същият да бъде
удовлетворен. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК
когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото. По аргумент на противното, след като за
жалбоподателя е бил налице правен интерес
от търсената защита, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, доколкото не е издал
своевременно искания административен акт и няма обективни данни за наличието на
твърдените от него непълноти, следва да му се възложат надлежно и своевременно
поисканите разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева, съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. В този смисъл са Определение № 5982 от 15.05.2017
г. по адм. д. № 1310/2017 г. на ВАС, Определение № 14905 от 4.12.2018 г. по
адм. д. № 13984/2018 г. на ВАС, Определение № 1865/05.02.2020 г. по адм. д. № 809/2020 г. на
ВАС, Определение № 8515/30.06.2020 г. по адм. д. № 35/2020 г. на ВАС, Определение № 8461 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 6024/2021 г. на ВАС,
Определение № 3948/21.04.2022 г. по адм. д. № 3183/2022 г. на ВАС.
В този ред
на мисли следва да се приеме, че съществува
процесуална пречка за даване ход на делото, като на основание чл. 159,
т. 4 АПК жалбата на „К.“ ЕООД следва да бъде оставена без разглеждане, а
образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено и му се
присъдят направените от него съдебни разноски.
Мотивиран
така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на
основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „В.“, бул. „Б.“ № ***, представлявано от управителя К. В.
Н., съдебен адрес:***, против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Ивайловград
да се произнесе по заявлението му с вх. № 30-00-539 от 20.10.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1160/2022 г.
по описа на АдмС – Хасково.
ОСЪЖДА Община Ивайловград, адрес: гр. Ивайловград, ул. „Б."
№ *** да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „В.“, бул. „Б.“ № ***,
представлявано от управителя К. В. Н., съдебен адрес:***, сумата 1300 лв., представляваща направени разноски по
делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от днес за явилата се страна, а за неявилата се страна – от съобщаването му.
Заседанието приключи в 10:07 часа.
Протоколът се изготви на 27.01.2023 г.
СЪДИЯ:
Секретар: