№ 431
гр. С.З., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20************ по описа за 2025 година
Обжалван е електронен фиш № *** за нарушение установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата /ЗП/, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б
от Закона за движение по пътищата на „***“ ООД град Б. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за
нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
В жалбата жалбоподателят моли съда да отмени процесния ЕФ. Счита,
че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон и производствените
правила.
Наказващият орган с писмено становище и в съдебно заседание чрез
процесуален представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
процесния ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
1
правото да оспори административното обвинение и съответното
административно наказание.
Жалбата е основателна.
Жалбата е срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № *** за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.
ЕФ е издаден за това, че на 12.05.2022 г., в 11:57 часа, е установено
нарушение с ППС ***, с регистрационен номер *** с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6. с ремарке
с общ брой оси 5, с технически допустима максимална маса на състава 42000,
в община С.З., за движение по път *** ***+***, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № ***, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км ***+***, община С.З..
Собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството
жалбоподател.
За така констатираното нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл.187а ал.2 т.3, във връзка с чл.179
ал.3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
В ЕФ е вписано, че независимо от налагането на това административно
наказание жалбоподателя дължи и заплащане на съответната такса от Закона
за пътищата съобразно категорията на притежаваното от него пътно превозно
средство в размер на 119.00 лв. и че може да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване
на настоящия електронен фиш, заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от
Закона за пътищата в размер на 750.00 лв. при спазване на чл.189е ал.3 и 4 от
Закона за движението по пътищата. С плащането на компенсаторната такса в
срок настоящият електронен фиш ще бъде анулиран (не се дължи
имуществена санкция), а задължението по Закона за пътищата ще се счита за
изпълнено. Вписано е също така, че Електронният фиш може да бъде
2
анулиран при наличие на обстоятелствата, посочени в чл.189ж ал.3 от ЗДвП
(чрез изрично искане за анулиране в 14-дневен срок от получаване на
електронния фиш с молба до председателя на УС на АПИ), както и в случаите
по чл.187а ал.4 от ЗДвП (чрез представяне на необходимите документи в 7-
дневен срок от връчването на електронния фиш пред наказващия орган).
ЕФ е издаден при условията на чл.189ж от Закона за движението по
пътищата. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по
чл.167а ал.3 от Закона за движението по пътищата.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното
му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по издаване на
електронните фишове. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване на електронни фишове, преценка относно давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, след като нарушението е
установено от автоматизирана система /в този смисъл виж Решение №
***/20.12.2022 г. по к.а.н.д. № ***/2022 г. на Адм. съд - П., Решение №
***/04.02.2021 г. по к.а.н.д. № ***/2020 г. на Адм. съд - П. и др./. По
отношение на ЕФ се съобразява общият срок за административнонаказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81 ал.3 във връзка с чл.80
ал.1 т.5 от НК.
В §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на ЕФ -
„електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи“. Като електронно изявление при неговото издаване не
се изисква присъствие на контролен орган и нарушител, съгласно чл.189 ал.4
от ЗДвП. Относно процедурата по издаване на ЕФ няма текст, подобен на
чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН. В този
смисъл при издаване на ЕФ няма как да намерят приложение правилата на
чл.34 от ЗАНН, тъй като се касае за издаване директно на ЕФ, а не на два
отделни акта /АУАН и НП/.
3
Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и
ВАС са приложими нормите за давност по НК. Разпоредбата на чл.81 ал.3 от
НК следва да се прилага във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК или в случая
абсолютната погасителна давност е четири години и половина, считано от
датата на довършване на деянието /чл.80 ал.3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, в този
смисъл виж решение № ***/26.04.2023 г.на Административен съд - Пазарджик
по канд № ***/2023 г.; Решение №***/19.11.2021 г. на Административен съд
София - град по канд № ***/2021 г.; Решение № ***/04.05.2022 г. на
Административен съд - София - град по канд № ***/2022 г. Решение №
***/12.05.2023 г. на Административен съд София област по канд № ***/2023 г.
и други.
Съгласно §21 б от ПЗР към ЗИД ЗДвП ДВ бр.60 в сила от 16.08.2019 г.
разпоредбите на чл.187а и на чл.189е от ЗДвП се прилагат съответно като в
първата от тях изрично е посочено, че при установяване на нарушения по
чл.179 ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от
неговия собственик. Нарушението е установено в отсъствие на нарушителя,
когато е съставен Електронен фиш въз основа на данните, постъпили в
системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП от използвани технически средства и
системи. Следователно, разпоредбата на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП в редакцията й
към момента на нарушението и на издаване на ЕФ не е основание да се
приеме, че за нарушението по чл.179 ал-3б от ЗДвП не се прилага чл.187а от
същия закон, по силата на която разпоредба се следва реда по чл.189ж ал.2 и
сл. от ЗДвП.
На следващо място, обаче следва да се посочи, че Регламент за
изпълнение 2020/204 на Комисията в чл.2 §7 изрично предписва задължение
за доставчика на Европейска услуга за електронно пътно управление да
уведоми ползвателя на тази услуга за всеки случай на недекларирана пътна
такса и да предложи възможност за отстраняване на нередността, когато
такава е предвидена в националното законодателство, преди предприемането
на принудителни мерки. Следователно, на националния законодател
принадлежи компетентността да установи нормативно състав на нередност за
недекларирани пътни такси и тя е упражнена, видно от административно
наказателните разпоредби на ЗДвП в сила от 16.08.2019 г. /чл.179 ал.3-ал.3б/,
но освен това нормата на Регламента вменява задължение за уведомяване, без
нужда от имплементирането му с национална правна норма. На задължението
за уведомяване съответства правото на частноправните субекти на
4
нередността да бъдат уведомени преди предприемане на принудителните
мерки - реда за отстраняване на нарушението преди образуване на
административно наказателно производство е в компетентност на
националния законодател. Регламентът се прилага от 19.01.2021г., а редът за
упражняване на това право е установен от чл.10б ал.9 от Закона за пътищата в
ред. ДВ бр.14/14.02.2023 г. в сила от 01.01.2024 г., но липсата на национален
ред за упражняване на правото в посочения период не дерогира задължението
за уведомяване /В този смисъл виж решение № *** от 29.04.2024 г. по канд
***/24 г. по описа на Административен съд - С.З./.
Санкцията предвидена в чл.179 ал.3б от ЗДвП е в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на Директива
1999/62/ЕО в националното право и противоречи на чл.9а от Директивата,
поради нарушаване на изискването за пропорционалност. Съгласно
правилото, че при нетранспониране в срок на директива или при неправилното
й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата, настоящият състав е
задължен да приложи пряко нормата на чл.9а от Директива 1999/62 като
определи наказание в съответствие с принципа за пропорционалност.
Налагането на предвидената във фиксиран размер глоба нарушава принципа
за пропорционалност, установен в чл.9а от Директива 1999/62. Съдът приема,
че ЕФ подлежи на отмяна на основания за оставяне без приложение на
националната правна норма, която не може да бъде тълкувана съответно на
чл.9а от Директива 1999/62 и следва да бъде оставена без приложение, по
аргумент от принципа на примата. Нормата на чл.9а от Директива 1999/62 не
отговаря на определението на норма от Правото на ЕС с директен ефект, която
има за адресат частно правни субекти, признава техни права срещу държавата,
като е пълна и завършена. Нормата на чл.9а от Директива 1999/62 е тълкувана
от Съда на ЕС с Решението по дело ***/23г. на СЕС. Съгласно Решението на
Съда на ЕС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за ползване на определени инфраструктури изменена с директива
2011/76/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 27.11.2011 г. нормата на
чл.9а от Директива 1999/62 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета следва
да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
5
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административно наказателна отговорност, чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер. Като се има предвид, че е правно недопустимо да се
определя по-нисък размер на наказанието/санкцията от минимално
предвидения в административно наказателната разпоредба следва извода, че
националната норма не може да се тълкува по начин, който да е съответен на
приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение
поради принципа на примата.
Ето защо, съдът приема, че атакуваният ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокат в размер
на 500 лв., като се отчете, че в съдебно заседание не е присъствал процесуален
представител, делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност
и не са налице основания за присъждане на разноски за адвокат в
претендирания размер от 1000 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № *** за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата, с който на „***“ ООД град Б. е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500.00 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на „***“ ООД
град Б. сума в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски
за адвокат по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Районен съд - С.З. пред
Административен съд-С.З. по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
6
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
7