РЕШЕНИЕ
№ 3401
гр. Варна, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110115832 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от А. К. К. срещу *** иск на
осн. чл.124 ГПК - за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответникът сумата от 391,50 лв.- представляваща неустойка за непредставяне на
обезпечение съгласно чл.4, ал.2 от Договор за потребителски кредит между страните
3393693/10.12.2018 г. , тъй като клаузата с която е уговорена неустойката е нищожна.
В исковата молба и уточнителна молба от 22.03.2024 г. се поддържа, че между
страните е сключен договор за паричен заем 3393693/10.12.2018 г., по който ищецът е
длъжник, а ответникът е кредитор, с който е уговорена заемна сума от 750 лв. Уговорено
било сумата да се върне в срок от 30 седмици на 15 вноски при фиксиран лихвен процент от
35%. В чл.2, т.7 от договора била посочена общата сума, която следва да се върне- 833,25 лв.,
а всяка двуседмична вноска била-55,55 лв. за периода 26.12.2018г.-10.07.2019 г. В чл.4 от
договора било предвидено задължение за ищеца да предостави в срок от 3 дни от сключване
на договора обезпечение под формата на поръчителство на 2 физически лица, които да
отговарят на посочени в договора изисквания, банкова гаранция или поръчителство от
одобрено от заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки. Бил посочен
размер на неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение -
391,50 лв. за целия период на договора, дължима на вноски платими на падежите на
погасителните вноски по кредита. Така всяка вноска по кредита вместо 55,55 лв. била на
стойност от 81,65 лв. при 26,10 лв. –неустойка.
Поддържа се, че уговорката за дължимост на 391,50 лв.- неустойка за
непредставяне на поръчителство е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Изложени са доводи за нищожност на клаузата за неустойка,тъй като обезпечава
договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено свързано с основното
задължение на ищеца за връщане на сумата по заема, а изпълнява роля на обезпечаване на
задължението по кредита, което е недопустимо. Неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителен и санкционен характер. Твърди се, че тя представлявала сериозна санкция за
длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в кратките срокове
по договора длъжникът обективно не може да предостави исканото обезпечение. Отбелязва
се и че неизпълнението на това задължение води до имуществена санкция за ищеца в размер
1
на повече от половината заемна сума и прибавена към дължимата сума завишава размера на
дълга неоснователно.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Намира,
че изискването за предоставяне на обезпечение е допустимо и законно, което осигурява
правата на кредитора да удовлетвори вземането си. Сочи, че на длъжника е дадена
възможност да избира измежду допустими по българското право видове обезпечения, както
и той е имал достатъчно време и възможност вкл. чрез предоставената преддоговорна
информация да се запознае с условията на договора, които е приел. Излага подробни доводи
за съответствие на договора с изискванията на ЗПК вкл. чл.11 и чл. 19 от последния. Иска се
отхвърляне на исковата претенция.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира и
разноски.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предмет на разглеждане е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК.
Доказателствената тежест по исковете за нищожност се разпределя както следва:
В тежест на ищеца е да установи, че е сключил с ответника процесния договор за
заем; в него е налице уговорка за заплащане на неустойка в сочения размер при
неизпълнение на задължение да се осигури определен вид обезпечение в определен срок; че
клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, като неустойката излиза извън
присъщите й функции.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени
индивидуално, както и че уговорената неустойка е в рамките на присъщите й-
обезпечителна и обезщетителна функции. Указано е на ответника, че не сочи клаузите от
договор за заем да са уговаряни индивидуално с ищеца.
Като безспорно е отделено, че страните са били в договорни отношения по
страните са били в договорни отношения по Договор за паричен заем 3393693/10.12.2018 г.
Видно от чл.4 от договора за заем е уговорено заемателя /ищец/ в тридневен срок
от сключване на договора да предостави обезпечение на кредитора чрез 1. Поръчител, който
да отговаря на спицифични, посочени в договора изисквания или 2. Банкова гаранция. В ал.
2 на чл. 4 е посочено, че при неизпълнение на това задължение заемателя дължи неустойка
в размер на 391,50 лв., която е дължима на падежната дата на плащане на вноската по
кредита / т.е. по още 26,10лв. към вноската/, заедно с погасителната вноска /55,55лв./ и
дължимата вноска става общо 81,65лв.
Процесният договор за заем има характеристиките на такъв за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, а в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно дължи преценка
относно наличието на неравноправни клаузи.
Договореното като неустойка вземане несъмнено следва да се квалифицира като
уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено
обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с
тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен
кредиторов интерес, а единствено с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към
търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя (чл. 16 ЗПК) – така и Решение № 468 от 8.03.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
3671/2020 г. Тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за
уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на
ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.
На следващо място, включването на тази клауза за неустойка представлява скрито
оскъпяване на кредита без обаче да се изпълни изискването по т. 10 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК и
2
да се посочат ясно и разбираемо "годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".
В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране
на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 40,80%. Макар
годишният процент на разходите да не надвишава петкратния размер на законовата лихва от
50 %, тъй като във вноските, с оглед описаните по-горе нищожни клаузи, е включена и
сумата за "неустойка", чийто общ размер от 391,50 лв. спрямо кредита от 750,00 лв.
представлява около 52% от него, тя не е включена в ГПР по кредита. Това е в нарушение
както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като при това
положение ГПР надхвърля петкратния размер на законовата лихва и се получава значително
нарастване кредита. Заплащането на така наречената неустойка е предвидено предварително
и то без да е обвързано с неизпълнение на главното договорно задължение, което я превръща
фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното
му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Предвид
изложеното, чл.4, ал.2 от договора за кредит е нищожна поради противоречие с императивни
разпоредби на ЗПК.
Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно
излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и
единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което и противоречи на
добрите нрави.
Сумата, която се претендира, че не дължи представлява целият размер на
неустойката предвиден в чл.4, ал.2 от договора за кредит. Доколкото задължение за
неустойка при непредоставяне на обезпечение би било начислено въз основа на нищожна
клауза, то такава сума не се дължи. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който е направил искане за
присъждане на такива.
Представени са доказателства за заплащане на държавна такса от 50,00 лв., които
следва да се присъдят на ищеца.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от 400лв., като е
представен договор по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Ответникът е направил възражение по чл.78,
ал.5 ГПК като се иска намаляване на адвокатското възнаграждение до минимума по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът намира, че в полза на адвоката представлявал ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер 400 лв.
За да формира този извод съдът съобразява решение на Съда на Европейския съюз от
25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2024г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено
като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловната организация на
адвокатите за адекватните размери на труда. Затова и тези размери подлежат на преценка от
съда с оглед предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.
Въпреки, че не е обвързан от Наредбата, съдът преценявайки, че ответникът е
направил изрично искане за намаляване на възнаграждението на адвоката до минимума по
наредбата – 400 лв., както и че самият ответник е искал присъждане на разноски от 360лв. за
процесуалния представителство, намира, че следва да ползва като ориентир минимума
предвижен в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата и да присъди на адв. Н. разноски от 400 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че А. К. К., ЕГН:**********, адрес: гр. *** не
дължи на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на осн. чл.124 ГПК, не дължи
на ответника сумата от 391,50 лв.- представляваща неустойка за непредставяне на
обезпечение съгласно чл.4, ал.2 от Договор за потребителски кредит между страните
3393693/10.12.2018 г., тъй като клаузата с която е уговорена неустойката е нищожна.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, „***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на А. К. К., ЕГН:**********, адрес: гр. *** сумата от 50,00 лв.- съдебни
разноски в производтвото
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв, ***ъс седалище и адрес на управление: гр. ***
да заплати на адвокат П. Й. Н., член на ВАК, с рег. номер ***, адрес: гр. *** сумата от
400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца в производството
безплатна правна защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4