№ 1834
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20211100510564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника С.О., ЕИК *******, срещу
постановление за разноските, изх. № 26271/02.08.2021 г. по изпълнително дело №
20217900401468 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ с район на действие
СГС, с което е отказано да бъде намален размера на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя от 1975,15 лева на 200
лева, като се правят и възражения относно размера на определените от съдебния
изпълнител пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по
Закона за частните съдебни изпълнители. В жалбата се излагат подробни съображения
за пороците на посоченото постановление, както и за неправилно определяне на
посочената такса върху всички суми, приети за събиране в изпълнителното
производство, а не само върху материалния интерес, установен с представения и
послужил за образуване на изпълнителното производство изпълнителен лист.
Жалбоподателят излага и подробно мотивира оплакванията си. Моли съда да отмени
отказа на съдебния изпълнител да намали дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение, като в случай, че приеме тези разноски за сторени, да намали същите
от 1975,15 лева лева на 200 лева, като разпореди на съдебния изпълнител да намали
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съгласно материалния интерес,
удостоверен с посочения изпълнителен лист, като надвнесените суми се върнат на
длъжника. Претендира присъждане на сторените в настоящето производство
деловодни разноски в размер на общо 123 лева, от които 50 лева юрисконсултско
1
възнаграждение, 25 лева държавна такса по жалбата, и 48 лева такси по ТТРЗЧСИ за
администрирането й от съдебния изпълнител.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателя Д.К. В.-У. не взема становище по
жалбата на длъжника.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебния
изпълнител счита подадената жалба за неоснователна като излага доводи в тази насока.
Заявява, че длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за доброволно
изпълнение, а в резултат на наложения запор върху банковите му сметки, а не чрез
доброволно плащане. Предвид това адвокатският хонорар се дължи освен за
образуване на делото и за процесуално представителство, защита и съдействие, като
същият е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Моли съда да
остави жалбата на длъжника без уважение.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна
страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, жалбата в частта си относно разноските по
изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателите, е основателна по
следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 2021790401468 по описа на ЧСИ Р.М.
В., с рег. № 790 на КЧСИ с район на действие СГС, е образувано на 06.07.2021 г. по
молба на взискателя Д.К. В.-У. срещу С.О., в качеството й на длъжник, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 17.06.2021 г. от АССГ, ІІ отделение, 50 състав по
административно дело № 6187/2020 г. С посочената молба взискателя претендирал
освен сумите по изпълнителния лист и сторени разноски за адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство в размер на 1975,15 лева, като оправомощил съдебния
изпълнител с правата, произтичащи от разпоредбата на чл.18 ЗЧСИ.
В кориците на приложеното изпълнително дело /листове 9-10/ се съдържат
пълномощно от 02.07.2021 г. и Договор за правна защита и съдействие от 06.07.2021 г.,
сключен между адвокат Л.Н. от САК и взискателя за оказване на правна помощ и
съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело и извършване на
действия с цел събиране на паричните вземания по изпълнителния лист, с договорено
възнаграждение в размер на 1975,15 лева, за което е отбелязано, че е платено на
адвокат Немски в момента на подписване на договора.
На 07.07.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх. №
2
22891/06.07.2021 г., в която е отразено, че цялото му задължение към 01.12.2020 г. по
изпълнителното дело възлиза на сумата от 109757,54 лева, от която: 55620,95 лева –
главница, 40423,48 лева законна лихва за периода 23.05.2014 г. – 20.07.2021 г.,
дължима до окончателно изплащане на сумата, 5187,00 лева присъдени разноски,
1975,15 лева разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и 6550,96
лева такси и разноски по изпълнителното дело.
В срока за доброволно изпълнение на 08.07.2021 г., длъжникът С.О. възразил по
отношение на разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение
прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, като развил и доводи
за неправилно определяне на дължимите пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ. Счита, че адвокатският хонорар следва да бъде намален
до размера на минимума, предвиден за образуване на изпълнително дело, без да бъде
изчисляван такъв за водене на делото. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
образуване на изпълнителното дело, минималния размер на възнаграждението е 200
лева. По отношение на начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ възразил, че не е
съобразена нормата на чл. 27а от Тарифата, според която максималния размер на
пропорционалните такси не може да надвишава една десета от вземането в случаите
по т. 20 и т. 26. Считал, че същите такси следва да бъдат определени върху размера на
вземането за главница.
На 02.08.2021 г. съдебния изпълнител постановила отказ по направеното
възражение за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, както и
за съответно намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за който отказ длъжника е
уведомен на 03.08.2021 г.
С молба от 22.07.2022 г. взискателят направил искане за налагане на запор върху
сметките на длъжника, като такъв бил наложен на същата дата.
В следствие на наложения запор, на 27.07.2021 г. по сметката на съдебния
изпълнител била преведена сумата от 109 757,54 лева, за което банката уведомила
съдебния изпълнител с изрично писмо, постъпило в деловодството на същия на
06.08.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния
случай. Взискателя по изпълнителното дело е упражнил надлежно правото си на
разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на
разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в
полза на адвокат Л.Н. от САК представителна власт. От представения договор за
правна защита и съдействие се установява, че е договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер от 1975,15 лева, но липсват данни за начина
3
на плащане, предвид липсата на отбелязване в него, че извършеното плащане е в брой,
като договорът няма характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения
хонорар /в този смисъл т. 1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното
възражение за липса на доказателства за заплащане на сумата от 1975,15 лева за
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с
общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК,
като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е
приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване
на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт
на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. Отговорността за разноски
възниква обаче единствено в случаите, когато са представени доказателства, че същите
са реално сторени. В процесната хипотеза това не е така. В случая, представения от
взискателя договор за правна защита и съдействие не съдържа посочване на начина на
заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, поради което не може да
послужи за доказателство, че такива реално са сторени. След като договорът няма
качеството на разписка, взискателят е следвало да докаже заплащането на адвокатско
възнаграждение с други доказателства-разписка, банков превод и т. н. Липсата на
такива доказателства по изпълнителното дело обосновава като единствено възможен
извода, че тези разноски макар да договорени от взискателя, не са платени, а след като
това е така-те не подлежат на събиране в изпълнителното производство. В този смисъл
действията на съдебния изпълнител по приемането им са незаконосъобразни и като
такива подлежат на отмяна.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление, в
което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали разноските по
изпълнително дело № 20217900401468 за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на взискателите е неправилен и следва да бъде отменен, а претенцията на
взискателя за разноски - отхвърлена.
С оглед липсата на доказателства за сторени от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът не счита за необходимо да обсъжда доводите за
прекомерност на същите.
В останалата си част, жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи. В
случая жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 27а от ТТРЗЧСИ,
4
предвиждаща ограничение до 1/10 на таксите по т. 26 от вземането. В случая, според
изложените твърдения, вземането е в размер на 101231,43 лева, респективно на което
1/10 от същото е в размер на 10123,14 лева, а таксите по т. 26 от Тарифата са
определени в размер на 6298,36 с включен ДДС.
По разноските:
Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има
само от страна на жалбоподателя. Независимо от изхода на спора обаче претенцията му
се явява неоснователна. Тук следва да се подчертае спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото
предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и
актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността
за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по
реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред -
чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника С.О., ЕИК *******, срещу постановление от
02.08.2021 г. по изпълнително дело № 20217900401468 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. №
790 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е постановен отказ да бъде намален
размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателите
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя Д.К. В.-У. за събиране в
изпълнително дело № 2021790041468, на адвокатско възнаграждение по представения
договор за правна защита и съдействие от 06.07.2021 г., претендирано в размер на
1975,15 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника С.О., ЕИК *******, срещу
отказа да бъде намален размера на пропорционалните такси по т. 26 по Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20217900401468 по описа
на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя С.О., ЕИК *******,
за присъждане на сторените деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
5
изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6