ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5905
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско
дело № 20231110126807 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
В молба от 16.01.2025г. на ответника М. И. се съдържа искане за поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение №8291/08.05.2024г., постановено по гр.д.
№26807/2023г. по описа на СРС, като се твърди, че в диспозитива на решението
сумата за дължимото от А. Р. адвокатско възнаграждение погрешно е изписана „266,67
лева“, вместо правилното „800 лева“.
Твърди се, че е налице разминаване между мотивите и диспозитива на
решението по отношение на размера на дължимото от А. Р. адвокатско
възнаграждение.
В едноседмичния срок по чл. 247, ал. 2 ГПК е постъпил отговор, в който се
поддържа, че искането е неоснователно.
Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната
разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка. Очевидна фактическа
грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е
изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е
пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това
следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил
предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен
извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната
техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда,
или отразеното е погрешно. Искането за поправка на допусната очевидна фактическа
1
грешка не е ограничено със срок и може да се извърши по почин на съда.
Съдът намира молбата за неоснователна, тъй като по отношение на размера на
адвокатското възнаграждение не е налице твърдяното от молителя несъответствие
между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване
в писмения текст на решението.
В мотивите на решението съдът е посочил, че се установява заплащането на
800,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и че същото не е прекомерно. В мотивите
на решението изрично е посочено също така и следното:
"С оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН при отказ за издаване на
заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се
заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са
навършили 18- годишна възраст. В конкретния случай молителите са трима
(майката и двете малолетни деца), като двама от тях не са навършили 18-годишна
възраст, поради което единствено пълнолетният молител следва да бъде осъден да
заплати съответната част от адвокатското възнаграждение, а малолетните деца
не следва да заплащат съответната им част."
Именно в съответствие с направения в мотивите извод, че двете малолетни деца
не следва да заплащат съответната им част (по 1/3 за всяко дете) от адвокатското
възнаграждение, съдът в диспозитива е осъдил единствено А. Р. да заплати нейната
съответна част (1/3) от него, а именно - 266,67 лв..
Следователно в случая не е налице несъответствие между действително
формираната воля на съда и нейното външно обективиране.
Воден от гореизложеното и на основание чл.247, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 16.01.2025г. на М. Р. И. за поправка на
очевидна фактическа грешка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в седемдневен срок от получаване на препис от него от страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2