№ 7614
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110141759 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 227960/11.07.2024 г. на „......“ ООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление в гр. София, район ОК, ул. Арх. ФЛР № 4, ет. 2, ап. 3,
представлявано от СЗП чрез пълномощник адвокат Д. Н. Д., със съдебен адрес: гр. София,
ул. НГ № 2, сграда А, партер, ап. 1, срещу П. Г. Н., ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН
**********, и двамата с адрес в село Герман, ул. Патриарх Герман № 96А, със съдебен
адрес: гр. София, бул. ХБ № 1, вх. Б, ап. 15, чрез адвокат Д. Г. Д. установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на Договор от 01.01.2019 г., сключен
между страните.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за наем на недвижим
имот, представляващ ПИ с пл. № 1481, находящ се в гр. София, кв. 69 по плана на град
София, местност „Г“, район „М“, целият с площ от 903 кв.м., подробно описан в исковата
молба, който договор бил подписан от страните на 01.01.2019 г. Ищецът имал качеството на
наемател по този договор. В началото на месец юли 2024 г. ищцовото дружество получило
нотариална покана от Нотариус Валери Манчев с подател ответника П. Н., лично и като
пълномощник на Т. Н., с която дружеството било уведомено, че не е погасило задължения за
електроенергия на отдадения под наем имот, както и че били извършени повреди и
разрушения по отдадените за ползване сгради. С поканата бил даден срок на ищцовото
дружество да изпълни задълженията, посочени в поканата, като при неизпълнение в
указания срок договорът се считал развален, считано от 01.01.2019 г. Твърди, че
съдържанието на поканата е учудващо за ищеца, тъй като до този момент страните не са
водили разговори за непогасени задължения за електроенергия и не е имало възражения по
начина, по който се ползва имота, нито е имало твърдения за нанесени вреди на имота.
Твърди, че ищецът е изправна страна по договора, като счита, че процесната нотариална
покана не е годно уведомление за разваляне на договора между страните, по смисъла на чл.
87 от ЗЗД. Излага съображения в посочената насока, като твърди, че липсва уговорка за
начина, по който ищцовото дуржество следва да заплаща задължения за електроенергия за
1
ползваните имоти, но между страните имало устна договорка тези задължения да се
заплащат от наемодателя П. Н., а наемателят да ги възстановява в брой. Твърди, че от
наемането на имота, ищцовото дружество е изпълнявало всичките си задължения за
потребена електроенергия. Твърди, че ищецът не е нанесъл вреди на ползваните от него
сгради в имота. Твърди, че от негова страна са направени редица подобрения в имота, за
които ответниците се били съгласили още при сключването на процесния договор.
С Уточнителна молба от 22.11.2024 г. ищецът обосновава правен интерес от водене на
настоящото производство с факта, че ответниците оспорват извънсъдебно претендираното
от ищеца право. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, признава обстоятелството, че е изпратена сочената в исковата молба нотариална
покана за изплащане на сума в размер от 5957.75 лв. главница, съставляваща потребена в
имота електроенергия, както и лихви върху тази сума от 1025 лв. Твърди, че претендираната
сума от общо 6982.79 лв. била заплатена своевременно от ищцовото дружество, макар и не
по указания в нотариалната покана начин. С оглед извършеното плащане, счита, че
претенциите на ответниците са удовлетворени, поради което поканата не е породила правни
последици и договорът за наем с ищеца е останал в сила до изтичането на срока на същия,
както е уговорено в чл. 2.1. от Договора. В тази връзка, признава, че ищецът точно заплаща
консумативните разходи по ползване на наетия имот до датата на подаване на исковата
молба. Ето защо, счита, че относно установителния иск, предявен от ищеца, за последния
липсва правен интерес от неговото водене и моли съда да прекрати делото в тази част. Сочи,
че в нотариалната покана в действителност има наведени твърдения за нанесени вреди от
ищцовото дружество, но такива вреди биха били предмет на друго производство и то
образувано по иск на ответниците, какъвто иск до момента не бил предявен. В съдебно
заседание заявява чрез процесуалния си представител, че няма правен спор в настоящото
производство, след оттеглянето на евентуалния иск по чл. 61, ал. 1 във връзка с чл.60, ал. 1
от ЗЗД.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ответникът признава иска. С оглед направеното признание на иска, съгласно чл. 237
от ГПК, следва исковата претенция да бъде уважена. И двете страни претендират разноски.
Ищецът обуславя правния си интерес с това, че ответниците са го поканили да заплати
вземания към него и при неплащане – е заявил, че договорът ще се счита прекратен.
Твърдението на ищцовата страна, че не е дала повод за завеждане на иска е ирелевантно и
абсурдно – искът е предявен от ищеца и именно той е сезирал съда с исковата си молба. Не
са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответната страна е навела възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, но съгласно Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (изм. Д.в. бр. 14/2025 г.) адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца е в размер, посочен в наредбата с оглед цената на иска. Следва на ищеца
да се присъдят разноските в пълен размер, а именно 1480 лв. за адвокатско възнаграждение и
480 лв. за държавна такса.
С оглед на горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „......“ ООД, ЕИК .....,
2
със седалище и адрес на управление в гр. София, район ОК, ул. Арх. ФЛР № 4, ет. 2, ап. 3,
представлявано от СЗП чрез пълномощник адвокат Д. Н. Д., със съдебен адрес: гр. София,
ул. НГ № 2, сграда А, партер, ап. 1, срещу П. Г. Н., ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН
**********, и двамата с адрес в село Герман, ул. Патриарх Герман № 96А, със съдебен
адрес: гр. София, бул. ХБ № 1, вх. Б, ап. 15, чрез адвокат Д. Г. Д., на основание чл.124, ал. 1
от ГПК, че към датата на подаване на исковата молба 11.07.2024 г. между страните е
съществувал валиден Договор наем на недвижим имот, представляващ ПИ с пл. № 1481,
находящ се в гр. София, кв. 69 по плана на град София, местност „Г“, район „М“, целият с
площ от 903 кв.м.,от 01.01.2019 г.
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес в
село Герман, ул. Патриарх Герман № 96А да заплатят на „......“ ООД, ЕИК ....., със седалище
и адрес на управление в гр. София, район ОК, ул. Арх. ФЛР № 4, ет. 2, ап. 3, представлявано
от СЗП сумата от 1960 лв. (хиляда деветстотин и шестдесет лева) за разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на препис
от същото, от двете страни, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3